Аз се колебах 13 години. Не съм забелязала баткото да проявява ревност или егоизъм към малкия. Много ми помага. Въпреки това не те съветвам да чакаш толкова. Първо както се изрази правилно лекарката ми раждането ми не е второ а първо за втори път. Всичко съм забравила, чувствам се неопитна и притеснена все едно гледам първо дете. Точно се бях отърсила от воденето на големия на училище, школи, курсове и т.н и се бях видяла като човек с кариера и време за кафе след работа и сега всичко наново - много ми е трудно. По-добре си свърши работата сега и после ще си гледаш кариерата и свободното време. А определено две деца е по-добре отколкото едно защото никога не знаеш какво ще ти поднесе бъдещето.
- Публикувана: 6 ян. 2006, 21:41 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2006, 22:41 ч.
кога се решихте за второ бебче
Отговарям без да съм чела написаното дотук. Винаги съм мислила, че ще имаме поне 3 деца (може и още). Разколебах се откакто съпругът ми спря да ми помага. 
Сега с мъника ми е нанагорно, добре че понякога помага бабата. С 3 деца не си представям положението. Моят съвет е първо да си въведете някакво разпределение на работата вкъщи, така че да е зает и таткото и тогава да предприемате действия.
Сега с мъника ми е нанагорно, добре че понякога помага бабата. С 3 деца не си представям положението. Моят съвет е първо да си въведете някакво разпределение на работата вкъщи, така че да е зает и таткото и тогава да предприемате действия. 
Твърдо колебаеща се. 
По принцип искам 3 деца, но пък се чудя как хората, които имат едно са се решили на втро?
Дариа беше бебе за пример, но въпреки това сякаш живота ти вече е подчинен изцяло и само на нуждите и желанията на детето.
С времето виждам как тя става все по-самостоятелна, а ние с баща й намираме все повече време един за друг или я включваме и нея. Не че ми се ходи още на дискотеки, но определено не ми се ще да се пренебрегна изцяло заради отрочетата. Та се колебая, но почти твърдо съм решила да родя едно дете около 40-тия си рожден ден - дали 2-ро или 3-то времето ще покаже
Това за едното дете егоист - не е вярно - всичко зависи от възпитанието.
По принцип искам 3 деца, но пък се чудя как хората, които имат едно са се решили на втро?
Дариа беше бебе за пример, но въпреки това сякаш живота ти вече е подчинен изцяло и само на нуждите и желанията на детето.С времето виждам как тя става все по-самостоятелна, а ние с баща й намираме все повече време един за друг или я включваме и нея. Не че ми се ходи още на дискотеки, но определено не ми се ще да се пренебрегна изцяло заради отрочетата. Та се колебая, но почти твърдо съм решила да родя едно дете около 40-тия си рожден ден - дали 2-ро или 3-то времето ще покаже
Това за едното дете егоист - не е вярно - всичко зависи от възпитанието.
Аз не се колебая-искам поне двечки, имам сестра и е един от най-близките ми хора, иска ми се и моята дъщеричка да си има близък човек !
И аз така! Изобщо не се колебая и за мое щастие и съпругът ми е на същото мнение. Единственото ми колебание е за разликата им ???? Ама те вторите все са непланирани .... Ще си покаже само
Аз лично много се колебая, но не защото ме е страх от раждането, а заради работата. Много бих искала Антонио да си има сестричка или братче, но ако забременея още веднъж, определено ще си загубя работата. От друга страна, бихме искали с татито да дадем на сина си най-доброто, а когато са две децата, доходите са по-малко на човек. Поне на този етап не смятаме да имаме още едно дете. Ако си имахме собствен бизнес и доходи, няма да се поколебая да родя още едно дете.
Когато се роди голямата мидъщеря доста се колебаех дами ще искам скоро второ дете. Колкото повече време минаваше, толкова повече ми се искаше да имам второ и толкова повече ме беше страх, че всичко ще почне от начало. После изведвъж страшно ми се прииска да гушкам бебе:) Сега вече мисля за трето
Не знам какво да правя - мъжа ми иска второ дете, а аз се колебая. Първото ни е на 4 г. и вече започва да става по-лесно, в къщи е спокойно то детето си се занимава не прави пакости, гледа си ТВ - спокойствие. И си викам сега наново с бебе - не спане, памперси, биберони, зъби , бременност и раждане!!! 
От друга страна хора с две деца казват,че с второ лудницата в къщи става голяма, но пък ми е интересно какво ще е и на кого ще прилича?Толкова ли е лошо да останеш с едно дете си мисля, мъжа ми вика ,че ще стане егоист? Майки с опит кажете какво е положението при вас? Дайте съвет какво да правя? Има ли такива като мен чудещи се? П.П. Уточнявам, че мъжа ми изобщо не ми помага за отглеждането на детето.
).Трудно е, у нас е истинска лудница
. Но пък така сладко се занимават двете- играят си, гушкат се, целуват се (когато не се дърпат за косите де) 
Съмнявам се, че искам 3-то защото не ми се бременее и ражда повече, искам спокойствие, да се наспивам... Но все пак вече 2 пъти минах през това (и предварително знаех, че ми предстоят тежки бременности заради аномалия на матката). А за второто бях сигурна, че го искам (и не съжалих нито за момент).
Аз се чудих 12г и сега децата ми ще имат 13г разлика(чакаме бебчо всеки момент , а каката на 20.01.2006 има рожден ден).Колкото повече човек отлага ,толкова по трудно се решава .Но причината да се реша беше детето -тя толкова искаше бебе,че непрекъснато ми повтаряше колко самотна се чувства .Един ден дори ни нарече егоисти ,защото и двамата сме имали при кого да ходим и за кого да мислим(аз имам братя близнаци , мъжът -сестра), а тя щяла да остане сама .Толкова криво ми стана ,че решението беше взето, а резултата чакаме.
дъщеря ми така хубаво започва да се занимава сама,че си виждам как ще имам спокойствие вече.Но след 1 година се заемаме.При вас обаче разликата ще е идеална 
Нямам никакви причини да се колебая за второ дете - мъжът ми изгаря от желание, аз съм възстановена от секциото, майка ми ми гледа детето вместо детегледачка, имаме финансови възможности, голямо жилище и т.н. и т.н. - но всъщност ужасно ме е страх 
. Нямам представа защо, но е факт. 
Може би твърде много мисля за себе си и собственото си спокойствие, което е ужасно (дано не е това). Уф няма да се обвинявам сега , но второ дете сигурно ще имам, защото не искам синът ми да израсне самичък. Остава само да почувствам желанието ....
. Нямам представа защо, но е факт. Може би твърде много мисля за себе си и собственото си спокойствие, което е ужасно (дано не е това). Уф няма да се обвинявам сега , но второ дете сигурно ще имам, защото не искам синът ми да израсне самичък. Остава само да почувствам желанието ....
Не се замислай много,че накрая ще се ошашкаш съвсем Аз мисля че това е най-хубавото нещо в живота...и затова си имам два дзвера У нас е пълна лудница ,но пък неможе да се скучае!А това че едното дете е егоист мисля ,че не е вярно защото аз съм едно пък смятам че НЕСЪМ.Това е въпрос на възпитание.И всъщност аз винаги съм искала да имам брат или сестра...но за съжаление не се получи Съветвам те първо да поговориш с твоят мъж,и да си разпределите задачите,защото грижата ще е много по-голяма и не е честно само единия да е на пангара.Както казваш че не помагал.При нас например мъжо няма грешка,винаги е насреща,аз немога да се оплаща 
Аз мисля че това е най-хубавото нещо в живота...и затова си имам два дзвера У нас е пълна лудница ,но пък неможе да се скучае!А това че едното дете е егоист мисля ,че не е вярно защото аз съм едно пък смятам че НЕСЪМ.Това е въпрос на възпитание.И всъщност аз винаги съм искала да имам брат или сестра...но за съжаление не се получи Съветвам те първо да поговориш с твоят мъж,и да си разпределите задачите,защото грижата ще е много по-голяма и не е честно само единия да е на пангара.Както казваш че не помагал.При нас например мъжо няма грешка,винаги е насреща,аз немога да се оплаща
За момента категорично - НЕ, няма да се справя сама. Пък и освен това минавам 30-те, пуша ( не вярвам че ще ги откажа), не мога да кажа че водя здравословен живот, не мога да кажа че ще мога да изгледам и възпитам добре две деца. Страх ме е дали всичко ще е нормално с бебенцето (евентуално второто) и въобще за момента категорично не искам. Мъжът ми също засега 
.
. 
Никой не е казал, че е лесно да си майка (респективно родител) още повече на 2, 3 и т.н. деца. Мисля си обаче, че плюсовете са повече от минусите