Публикувана: 6 ян. 2006, 21:41 ч.
Последно мнение: 22 фев. 2006, 22:41 ч.

кога се решихте за второ бебче

3 884
107
1

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 9 ян. 2006, 08:42 ч.

София
Мнения: 83

Първото ни дете беше абсолютно непланирано и тогава може да съм се колебала, но вторто беше по график и изчислено (трябваше да е момиче). Никога не сме се колебали за второ, макар че баткото беше много неспокойно и ревливо бебе. За сметка на това бебока е по-спокоен и определено се гледа по-лесно. И не знам дали си внушавам, но баткото видимо порасна (не физичеки) откакто се е появил Емо. Нашият татко няма време, работи на смени, които много ми тежат, защото като е нощна смяна трябва да се оправям сама и с двамата, нямаме баби наблизо (появяват се на гости 2-3 пъти годишно), но къде на майтап, къде на истина си казваме, че след 5 години отново ще си имаме бебче Grinning

. Ако преценим, че финансово ще го понесем.

# 46 9 ян. 2006, 10:22 ч.

Мнения: 220

Както се вижда от лентичката ми, аз родих преди 8 месеца - със секцио, след една много трудна и дори бих казала "кошмарна" бременност. Бебка си я гледам сама, мъжът ми не ми помага, имаше много силни колики, сега доста я мъчат зъбки, абе като цяло е много ревлива, имах проблеми с кърмата, мастити и какво ли още не. Уточнявам, че 1 година преди раждането имах и сериозна коремна операция и вследствие коремът ми е срязан по цялата дължина, което естетвено доста усложни раждането, зарастването на секциото и си представете всички последствия.
Но, аз не се и замислям дали искам второ дете - ДА, много искам и то веднага! За съжаление, мъжът ми се е съюзил с лекарят ми, с родителите ми и с всички "трезвомислещи", според него. Не, че той не иска - иска, но го е страх за мен. Та, в момента кроя планове как да го измамя! Знам, че евентуална бременност и раждане са много опасни за мен, че ще е трудно гледането на две толкова малки деца, но само като погледна усмивката на бебка и ми е ясно, че всичко си струва. Ами любовта и радостта идват с грижите и те са толкова по-силни, колкото са по-изстрадани.
Олях се. НЕ, не се колебая и ДА, искам второ дете! Още сега!

# 47 9 ян. 2006, 10:30 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Определено искам минимум две. Даже точно снощи с мъжа ми си говорихме, че ако имаме финансова възможност, то определено искаме и трето дете (хаха- сега сме само с едно, а вече мислим за трето).
И ние, както една мама беше писала, ако не бях със секцио, вече щяхме да работим за второ. Сега чакам пиклата да стане на годинка, или поне на 10- ина месеца и сигурно ще почваме да действаме целенасочено.
Работа и всичко друго могат да почакат в крайна сметка. Цял живот ще работим, а децата са тези, които истински осмислят живота.
И едно уточнение- имам страхотна подкрепа от страна на мъжа ми във всяко едно отношение, много ми помага. А това определено е от решаващо значение.
Да ми е жив и здрав още поне 100 години!!! И да се радваме още поне на едно бебче в нашия дом!

# 48 9 ян. 2006, 11:15 ч.

Мнения: 14 133

Аз направо съм убедена, че няма да се навия за второ.Имам един спонтанен аборт и една доста патологична бременност.Просто нямам нерви за трета и едва ли ще събера смелост.

# 49 9 ян. 2006, 12:52 ч.

Мнения: 105

Докато Калина стана на две години с мъжа ми бяхме категорични, че няма да имаме воро дете. Тежко раждане, живеем с родителите на съпруга ми, слава богу имаме баби които да помагат, но какво от това когато тя всяка седмица е болна, а ние и двамата толкова заети, че почти не я виждаме Embarassed

. Но когато навърши 4 години вече започнахме да забелязваме колко е пораснала и самостоятелна, как времето е пролетяло около нас и как вече сме почти на 30, и някой ден тя трябва да има човек по-близък от нас до себе си. Още повече, че от година и половина насам и тя постоянно повтаря, че иска - забележете БРАТЧЕ.Бяхме решили след нова година да се захващаме с работа, но края на август тя работата сама си стана. Явно и двете ни деца са решили да се появят на бял свят по едно и също време. И така живот и здраве края на май се надявам отново да държа едно малко беззащитно същество в ръцете си. Знам че няма да е толкова добро и послушно като първото, но това няма значение. С всеки изминал ден го искам повече и повече.
А с каката се разбрахме, че чакаме бебе и не е от значение дали ще е момче или момиче и все ще си го обичаме. Може би заради това не искам и да знам пола на бебето. Grinning

# 50 9 ян. 2006, 12:59 ч.

Мнения: 2 596

Аз съм от колебаещите се. Ако не се промени мястото, където живеем в момента, никога няма да родя второ.

# 51 9 ян. 2006, 13:12 ч.

Мнения: 1 403

Искам ама май не ми стиска Thinking

аз родих трудничко и ме е страх,но ако някой ден реша то секцио ще да е Rolling Eyes

# 52 9 ян. 2006, 14:03 ч.

София
Мнения: 676

Цитат на: zuki в нд, 08 яну 2006, 15:34

От друга страна, бихме искали с татито да дадем на сина си най-доброто

Всеки си знае приоритетите, но "най-доброто за детето" няма само финансови параметри...

# 53 9 ян. 2006, 15:17 ч.

Мнения: 9 990

Едно дете е отговорност,две-двойна отговорност.Все още имам само едно,а ми се иска да са Поне две...поне...Иска ми се второто да не е заради първото-да си имало другарче...искам да е заради него самото.Не искам да ги деля по някакъв начин,а да ги обичам,макар и различно-по равно.И по равно да им дам старт в живота-а мен именно от това ме е страх-дали ще се справя с това да ги науча да са заедно,да не се сравняват и делят.Живот и здраве почваме работа сериозна по второто скоро,пък дано имам щастието да изпитам поне още веднъж това блаженство,пък след това идват пак страховете-дали ще се справя да бъда успешен родител. Praynig

# 54 9 ян. 2006, 17:00 ч.

На небето
Мнения: 5 530

АЗ НЕ ИСКАМ 2 ДЕТЕ! С мъжа ми сме решили да си останем с 1 дете. Стига ми 1 звяр в къщи. Laughing

Не ми се преминава всичко това наново, бременност, раждане, колики, не спане, не ядене, зъби и т.н. пък и да не говорим за възможността да делим децата си, както мъжа ми е делен и както много хора имат предпочитания между 1 и другото си дете. Харесвам си сина и ми стига един, който ми е за десетина поне. Grinning

Това е малък процент от нещата които ме разобеждават да имам 2 дете.

# 55 9 ян. 2006, 17:47 ч.

Мнения: 236

Винаги съм мечтала за голямо семейство. Така, че моят отговор е да - искам още едно мъниче Simple Smile

# 56 9 ян. 2006, 18:57 ч.

Мнения: 384

Не само искам второ дете,аз вече го обичам и си мисля за него, все едно вече е част от нас.Бремеността ми беше тежка,раждането естествено,но не ми излезе плацентата и беше зор-не ме плаши това,а стоенето в къщи,липсата на физическа помощ и влошените отношения с мъжът ми.Но живот и здраве да стане малката на три ще се пробвам пак luvbed