То беше нормално, но го предизвикахме. Една седмица преди термина имах 2,5 см. разкритие. После стана 3 и напълно изгладена шийка. Родих точно на термина си. Отидох в болницата - Майчин дом - точно в 8,30. Приеха ме, слушахме тоновете, направиха ми клизма, изкъпах се и хайде в пред родилна. Там ми сложиха системата да ми предизвикат контракциите и зачакахме. Беше събота, отделението празно, мъжа до мен заедно с две акушерки. На 4 см. докторката ми спука водите. До 5 см усещах контракции като при болезнен мензис, а моя винаги е бил такъв. После ми сложиха епидуралната и ми се доспа. И така до 14 часа. Там започнах да напъвам - не си усещах тялото от кръста надолу. В 14,30 ме вкараха в родилна и докторката ми казваше кога да напъвам, че аз нищо не усещах. То беше едно напъване, ужас. В 15,45 се роди дъщеря ми - излезе с челото напред. Оказа се, че затова не е искала да излиза - все с по 1мм напредваше като напъвах, а всички си мислеха, че понеже не чувствам затова не става. после се започна кошмара - болеше ме всичко и шевовете и тялото. Но си струваше. На 05,11,2005 се роди моето зверче. Обичам я много, но за сега не искам пак да раждам. Все още си спомням болката след това.