Защо предпочитате чуждите имена?

Аз също.

  Все едно да попиташ " защо харесваш този цвят", ами въпрос на вкус!!!

Не съм кръстила сина си с чуждо име - казва се Ивайло. Ако имам второ и е момче ще се казва Калоян, а ако е момиче Яна. Не съм привърженик на чуждите имена, понякога дори звучат смешно... Като Дариус Петров Димитров, например!

Като чета темата се сещам как,когато ние избирахме име си мислехме всъщност как ще му викат на детето съкратено.Защото има много хубави български имена,но умалителните им са гаднички.Мъжът ми е Димитър,но той и майка му не дават да му казват Митко,а Дими,което върви за дете,ама за мъж 100 кила е малко смешно.Зор видях докато приуча родата да му викат на цяло име.Много харесвам името Георги за мъж,но не искам да му викат Гошо,Жоро,Гого и т.н.В родилния дом бях в стаята с момиче,което чувстваше и искаше да кръсти сина си Габриел,но родата такова емоционално изнудване и приложи,за да е Георги.Много харесвам името си,просто Яна и добре,че са ме кръстили така,инъче съм се родила на св.Екатерина,което също е страхотно име,но сега щях да съм Катето.Брат ми е Добромир,но всички му викат Доба,Добри,Дидо.Името на детето ми Надина произлиза от Надежда и го избрах,защото неисках да й викат Надето.Много хора не го възприемат като го кажа,други много го харесват,но на детето му отива,тя обаче си вика Нини.Мисля,че е българско,незнам,но вече си е нашо.

Не харесвам чуждите имена

Дъщеря ми е с чуждо име от сантименталност в страната,която живях половината ми живот За разлика от това сина ми си е с типично българско име.Така го чувствах,така съм ги кръстила 

Ами на мен пък тази тема ми е малко смешна, защото си мисля, че угодия няма! Все ще се намери някой да каже нещо!

Дъщеря ми трябваше да се казва Михаела (държахме да е на Архангел Михаил, по наши си причини, да не разводнявам темата), но таткото е французин и каза НЕ, защото звукът Х не съществува на френски и щеше наистина да е доста трудно за роднините, пък и за самия татко. Той просто заяви, че не иска да се плюнчи всеки път като трябва да каже името на дъщеря си. Та стана Мишел. Едновременно едно класическо и много романтично име, за което и Бийтълс пеят даже. И какво стана мислите? Като казахме на френските роднини и приятели, че ще е Мишел всички изцъклиха очи Оказа се, че французите го намират това име за много старомодно! Бяха разочаровани! В същото време във Франция са много на мода имената с източноевропейско звучене, за момиче особено, е задължително да завършва на А! Та братовчедката (детето на брата на мъжа ми), която е чиста французойка я кръстиха Лена! И те са много на мода. Аз реших да проверя статистиките и се оказа, че наистина във Франция през 2003 година е имало само 6 новородени Мишел и повече от 1000 Лени!

Такааа! В България пък някои очакваха да я кръстим с двойно име! та пак бяха учудени с Мишел! Други пък съм сигурна, че си мислят, че снобея с това западното име. Ами аз харесвам много Божана, Яна и други ама съгласете се, че Божана Ерве Селар е малко тъпо!

Айде за второто няма да казвам как ще е, че съм сигурна, че някои ще решат наистина, че съм от рядка кръвна група! От сега стискам зъби като си помисля какви ще са реакциите. Сигурна съм, че пак няма да угодим, ама нали ние си се харесваме

Лала, наистина ме разсмя, права си 

Айде кажи де- цяла нощ няма да мога да спя от притеснение Моляя

Стига името да се връзва с фамилията - нямам нищо против.

Е, айде, щом ме молите Ами май ще е момче и решихме да се казва Пиер-Павел. Ох, изпотих се като го пишех!

Та значи идеята е да го кръстим на дядовците. Да уточня, че това се счита за пълна отживелица във Франция, но затова пък този път ще уважим Бг традицията (че и за това имахме намеци). Значи моят баща е Петър. Ама Ъ няма във френския! Та баща ми му викат французите Петар, което взучи ужасно, пък и значи на френски "пиратка" или " цигара от марихуана" Та става Пиер, на френски Петър. Такааа. Обаче и без това свекърва ми мнооого ме харесва откакто доведох сина й в България, та реших един жест да направя. Свекър ми се казва Пол, та на български става Павел. Ето на и Бг име си имаме, при това на мен ми е любимо. И мъжът ми може да го произнася, слава Богу! И така Пиер-Павел.

Няма да споменавам, че като го казахме на двете семейства, имаше заеквания, но аз казах: СТОП!!! Тъй ще бъде! Една приятелка пък ме пита как щяло да му викаме за по-кратко. Ами всеки да му вика както си иска. Единия дядо Пиерчо, другия Павелчо! А умалителното? Ами Пепи Айде казах си!

Сега ако излезе момиче направо няма да имам сили! С мъжа ми не можем да се разберем. Така че дано да не са сбъркали и да е момче!

а, забравих да кажа, че този път удовлетворяваме и тези които очакваха от нас двойно име!

Хаха, извинявай, Лала -  - не ти връзвам кусур, още повече смесените бракове са специален случай, ама е забавно да кръстите детето с френската версия на българското име и с българската - на френското! Наистина ли ще са доволни така?
Ваша работа, де 
Забавно е още заради библейските конотации на Петър и Павел - и двете имена впрочем много ги харесвам.

Не че се оправдавам, но за Пиер обясних защо. Не можеше да запазим Пол, защото става Пиер-Пол, и във Франция със сигурност децата ще му викат Пиер-Пол-Жак, което е израз и означава "Който и да е".

Иначе точно това ни се стори интересно, че бащите са двойката светци Петър и Павел. 

Ох, бях си обещала да не се оправдавам!