Защо предпочитате чуждите имена?

Ако трябва да избираме чисто български имена, в голямата си част те звучат грубо и демодирано. Никой не иска да си кръсти детето с имена като Цочо и Въто, Цона, Дана, нали? Повечето имена са чуждестранни -  Петър да речем в българския вариант е Камен, Теодор е Божидар и така...но все пак ние ги приемаме за български. Може би ти питаш за онез имена, най-често взети от латино сериали или произнесени по техния английски или френски аналог? Тогава наистина за мен е малко смешно..класическото съчетание е небезивзестния журналист Ричард Груев.
Аз лично също като че използвах чуждоземско име за детето си, но се спрях на вариант Лора. Произходът на името е от Лаура, което ще рече Дафина на български....обаче Дафина не бих кръстила дъщеря си....ето обяснение защо избрах "чуждоземско" име.....Но идеята на моя колежка за име на детето си като Есмералда Алексиева ме доведе до луд кикот...под сурдинка

Ами сигурно защото така е модерно сега. Аз лично не ги предпочитам, затова и избрах Калоян за име на моето дете.

Предпочитам българските. Като измисляхме име на детето, гледахме името да ни харесва и на двамата и да е българско. От западните, много харесвам имена като Габриела и Мартин, например, които вече са приети в България, но предпочитам бг. имената. Въпреки че, както каза Моргана много от имената не можеш да ги разбереш вече български ли са или не. Давам за пример Елена- гръцко, Анна- еврейско, Таня- руско и т.н. В рода на дядо ми например, 2 имена са се предавали през поколенията- Иван и Гочо. Но нито аз, нито братовчедите ми, бихме си кръстили детето Гочо. Така че името ще се загуби. Всеки прави избора си.

Лара го избрах от руското Лариса- просто ми хареса.

Предполагам, защото звучат по-европейски   

Ние лично се двоумяхме между Самуил и Калоян, но преценихме, че второто ще е по-трудно за произнасяне на английски. Не че сега не ми наричат детето Самюел 

Ние със съпруга ми като избирахме имена държахме те да са интернационални (доколкото  възможно  ) да са приети в България, да имат хубаво умалително. Така стинахме до Виктор и Даниел. Честно казано и аз не харесвам модерните забежки напоследък (визирам имена като Изаура ), но и не одобрявам някакви архаизми  като Цеца например (не ме бийте, нищо лично    ).

Аз съм  почитателка на българските имена, но в крайна сметка се спряхме на Самуил. Самуил не е българско, а еврейско име - ревнаха в един глас роднини. Вярно е (макар на еврейски името да звучи като Шмуел), но и аз, и съпруга ми много се възхищаваме от българския цар Самуил.
И името ни харесва много - означава "измолен от Бога" (не сме религиозни, ама нейсе  ).

 

 Нямам нищо протива, кръщаването на децата с иноезични имен, всъщност по-голяма част от приетите за традиционно български имена, са чужди, но стечение на времето са се наложили и ги възприемаме, като нечужди.
 Един бърз пример Цвета, просто като закачка , в твоя подпис стой името Александър, но и то е чуждо, кажи защо си го предпочела .Това може и до някъде да ти отговори на чуденката .

 

 

Ами модерно е
Моя Виктор го кръстихме, понеже друго име започващо с В не можахме да харесаме, а да го кръстим като дядо му Вълкан...малко измислено ми е това име.
Ето за второто - вече 2м не можем да си изберем име - искаме хем интернационално име, но пък те тукашните много изкълчени Ако бе момиче - името бе готово - Мария, ама сега избора е по-голям

Александър има традиция в българските имена, само за пример цар Иван Александър управлява България през ХІV век. /Дано не се излагам с датировката/ .
И другите имена в подписа ми са с история - Мария е от еврейски произход, Борис - от прабългарски, Камен - от славянски. Уважила съм всички исторически корени
Навлизането на еврейски и гръцки имена става с приемането на християнството, да не кажем, че е било задължително при покръстване. Постепенно тези имена са станали традиционни. Въпросът ми е какво налага СЕГА да се обръщаме към чужди традиции.

Не ги предпочитам, но ги харесвам.

Иван е сина ми, на баща ми.

Майка ми ме караше Стив, или Крис ... харесват ми, но предпочитам българските.

Някои го правят, защото така искат, да са модерни да кажем.

Други от инат..да не са на някоя развилняла се сърдита баба....както стана с братовчедка ми..да не е на баба си Маргарита, та сега е Маргита.

Ние избрахме Симона, защото това е любимото ми име от дете...

С половинката бяхме единодушни и той, и аз бяхме за това име.

Сега поне няма сърдити

  Реално, поне чужденците, с които съм коментирала това, нямат традиционно отношение към имената, дори цялото наше заиграване с традиция и родолюбство свързано с именуването, ми се е налагало да го обяснявам по-подробно и винаги са реагирали, като към една екзотична чудатост.

 Всъщност, сама си посочила причините, как се налага едно чуждо име, като традиционно, сега без да има политически натиск, отварянето на света за нас, до някъде влияе в избора на име. Характерните за българския език, звукови съчетания и звуци са трудно произносими и създават голямо неудобство, това е една от причините да се избират интернационални имена, търси се вероятната по-лесна интеграция.  Много познати живеещи в чужбина, избраха чужди имена, точно по-тази причина, всъщност и доста от познатите ми, които живеят тук имаха същите мотиви.

 Друг е момента, че има една заигравка с търсенето на по-модерно и уникално звучене, намиране на определен вид показна индивидуалност, чрез името. Не винаги е особено успешно и признавам, че понякога се получава комично.

 Нали се сещаш, че традиционно всъщност означава нещо, с което си се сблъсквал достатъчно дълго и е спряло да ти прави впечатление и приемаш за даденост. Дали пък славяните и прабългарите са били толкова щастливи от цялото  това нашествие на византийски имена, които ние определяме като традиционни в ден днешен.

 
 
 

Моят син- Калоян- е роден на бабин ден и легендата е, че затова е кръстен на баба ми Калина. Всъщност е кръстен на  Баща ми Иван и на баба ми. А дъщеря ми Мария, просто носи името на баба си. Харесват ми. Но също така ми харесва името Изабел, например, ако и да е префърцунено- просто ми харесва. Майка ми беше Емилия и аз много обичам и нея и името и. Исках дъщеря ми да се казва Ема или Емилия, но майка ми е починала и нали казват че уж не било хубаво... Но аз харесвам и Мария- името на свеки

Съгласна съм с теб, Кифлич. И на мен ми се струва, че понякога много се заиграваме на тая тема.
Обаче има случаи, когато съвсем откровено ме напушва смях. Основно, когато детето е "кръстено" на някого. Например (съвсем истински пример): Гордън на дядо си Георги   Ако си беше  просто Гордън - ок. Ама Гордън на дядо си Георги    

Огнян на дядо му Ламби

А  моя приятелка си кръсти детето Томас на баба му Тотка а другата пък Денис на баба му Дора.
Аз детето си кръстих Светослав. Интересно ми е обаче какво ще кажете за моето име Милица?!

Предполагам става въпрос за "модерните" чужди имена, не тези, които ги е имало и едно време. Мелани, Дженифър, Денис, Едуард и т.н. и разни смешни двойни имена. Аз лично не ги харесвам, просто не стоят добре на нашите фамилии. Мелани Иванова Цветкова - като виц е! Също така не харесвам и старите български имена. Просто е въпрос на вкус.

Това с модерните имена, гое имало още навремето, просто тогава е било рядкост(пример Ричард Груев), а сега е масова мода. Пълно е с Памела,Никол, героини от латино сериали и известни личности. Въпрос на избор е. Моите деца имат интернационални имена по причини изброени по-горе в постингите.
И въпреки всичко понякога има невъзможни комбинации ( да ти стане жал за детенцето). Моят личен фаворит е  Даная Спартак Римпопова  Сигурна съм, че всички с които се запознава ще запомнят и трите й имена

Свободата да кръщаваш децата си както искаш е много хубаво нещо.
С "вносните" имена ще свикнем, както сме свикнали с инвазията на руски имена през 50-60 години, например.
Въпросното явление, обаче, лично при мен има 2 странични ефекта
Първо, инстинктивно, щом чуя че някое дете се казва Стивън, Елинор и т.н., почвам да гледам на родителите леко резервирано. Това не са хора от моята кръвна група, те не мислят като мен. Какво аз ще мога да си кажа с майката на Кристофър...
Другият ефект. В ДГ на Цвета има детенце, на което тя казва Енонела. Нямам идея как й е истинското име. Може да е Емануела, може да е нещо изкривено. Докато не чуя въпросното име със собствените си уши, тя ще продължи да й вика Енонела.
И още за изкривените имена. Детето Стиван винаги ще трябва да уточнява, пише се СтивАн, а не Стивън. Ако си кръстиш детето Кристин, Натали и т.н., трябва да очакваш масово хората да му казват Кристина, Наталия...
Аз пък друго не разбирам. Имена да се обявяват за старомодни. От кога името прави човека, а не човекът името. Ако я нямаше Невена Коканова, дали името Невена щеше толкова да ни харесва. Ако я нямаше Ния от Жел. Светилник, дали Ния щеше да стане толкова популярно. Гена може да ни се струва бабешко име, но не и когато говорим за Гена Трайкова. Имаше преди време в клюкарника тема за странните имена. Вътре фигурираха Камен, Вихрен, Вълчан...Това ли вече ще станат странните имена  

Аз не бих предпочела чуждо име, но бих направила модификации от рода на : Баща ми се казва Ганчо, но детенце би се казвало Георги, майка ми е Цена, но детенце би се казвало Цветелина. Съгласете се с мен че правя по-добрия избор  
Засега са на мода имената на свекитата, за тях поне сме единодушни (Яна и Стефан)
А като ме изписваха от болницата не можете да си представите какви невероятни имена измисляха за децата си тези мами  :
от рода на Никол-Преслава Росен Георгиева.....за мене е аналогично Донка-Пенка Минчо Николова....
А какво мислите за "Илиса"? (производно било от Илиян и Сара - така се казват родителите)
Или за Зоуи на баба си Зоя 

Елена и Яна - ми харесвам си ги
едното не е българско, но е обичайно за БГ

Калоян - за да пречупим малко традицията в семейството Стоян - Иван, Стоян -Иван. Оттам и гръцкото наименование на Иван.

Виктор - брат му го избра. Кръсти го на най-добрия си приятел в детската градина. Пък и на нас с баща му ни хареса.

Има разлика от чужди до чужди имена. Има и изкилиферчени такива.

Не харесвам изпадането в крайности. Много ми харесваше името Лаура (не гледам латино-сериали, още от дете си го бях заплюла). Но "Лаура Иванова" някакси не се връзва  

Моите деца са:Деница- кръстихме я така, защото беше само едни големи очи и името само си дойде-светеше като звездичка /бабите си въобразяват, че сме им уважили буквата..."блажени са вярващите "/ А малката е Василена - на татко си, когото самоволно реших да уважа.
Сега по темата: Особено при момчетата трябва повечко да се помисли - нали и те някой ден ще станат татковци. Как ще звучи бащиното име на детето им? Сега познавам Стилиян Страхилов Евстатиев. Не ми се мисли как би звучало например Габриел Стилиянов Евстатиев. На колко години ще се научи да си казва и трите имена?

Аз предпочитам имена, които са интернационални, звучат добре на всякакви езици и лично на мен ми харесват - независимо български или чужди са (естествено, не харесвам имената в стил латино-сериал, както и не ми допадат двойните имена с тиренце или пък имена, които носи всеки втори - Мария, Гергана, Иван, Димитър и др.).
Само да вметна нещо - т.нар. български имена почти няма, а и дори да са останали такива - те са абсолютно архаични и на мен Вълчо, Грозда, Черньо и подобни не са ми по вкуса.
Повечето имена, които вмомента са приети за български и са навлезли широко в употреба са с гръцки, еврейски, латински, фпенски и т.н. произход (като преобладават гръцките - вкл. дадените за пример Христо, Катерина и Петър + Георги, Стефан, Тодор, Васил, Елена, Милена, Мария, Константин, Димитър, Александра и т.н., и т.н.).

Това беше коментирано вече по-назад. Въпросът е за имена като Шарън, Дженифър или Джордж, които станаха популярни в последните години.

Рени, лично при мен Шарън, Дженифър, Джордж и подобни не отговарят на критериите, които написах - т.е. да са интернационални, да звучат добре на всякакви езици и лично на мен да ми харесват - независимо български или чужди са.
По принцип, най-много ми допадат библейските имена - особено мъжките - звучат ми страхотно (за съжаление, женските библейски имена са по-малко разпространени и са "традиционно" еврейски - Рут, Сара, Рахила и др.).
Ами, просто ще перефразирам отговора си - не обичам да робувам на традиции, затова. 

Да вметна само, за мъжко име бяхме избрали Михаил, много ни харесваше и на двамата, тежко име, за истински мъж. А любимото ми име е Борис, но бащата на мъжо се е казвал Борислав и имат вече един Борислав в рода- племенника на мъжо. Та като се бях запалила да се казва детето Борис-Михаил, катъо княз Борис1...  Цялата бременност убеждавах мъжо, а той ме разубеждаваше, че туй с двойните имена било "последният да затвори вратата".  Накрая се съгласих само на Михаил. Сега съм си го запазила за второто, ако е момче- Михаил или Калоян.
А най-странното име, което съм чувала е Асунсион- родителите са млади хора, българи и викат на детето Ани.

Тинкърбел, позволи ми да ти стисна ръката!

Каквото и да си говорим,модата си е мода и доста родители се водят по нея.Друг е въпросът дават ли си действително сметка как звучат заедно имената на децата им.

А защо не 

Забелязала съм, че темите за имената винаги започват или прерастват в тема за оплюване на родителите, които са кръстили децата си с нетрадиционни имена.  Много, много неприятно.

Мен лично не ме вълнува дали името на детето ще се хареса на целокупния и традиционен български народ, важното е на мен да ми харесва. 

Всъщност още по-важно е на детето да му харесва, оттам идва цялата отговорност за избора.

Много се гордея с името на дъщеря ми Мериан, въобще не ме интересува кой какво мисли, важното е, че и на двете ни харесва.
Искам детето ми да носи звучно и интересно име, не искам да е често срещано.
Никога името на някой или името на детето му е определяло отношението ми - това е глупаво!
Чувствам се много добре, когато кажа името на дъщеря ми, хората да казват какво хубаво и звучно име има.
Не харесвам български, старовремски имена и не бих кръстила другото си дете така, аз самата имам много интересно име, с което съм горда.
Няма нужда да се казвам Иванка, за да съм българка!
Тинкърбел, явно не съм от твоята кръвна група - жалко....

Аз лично харесвам повечето български имена. Има няколко, които не харесвам никак. Но никога не бих казала, че не ми харесват, защото са популярни и не бих искала да засегна който и да е родител. Тоест не бих осъдила ничий избор.

Темите за западните имена винаги стават теми, в които пишат само майки, които се хвалят, че са си кръстили децата с чисто български такива, а родителите, избрали западни или нетрадиционни имена, са задължително претенциозни, зле ориентирани, криворазбраноцивилизовани и какво ли още не   Това е доста закостеняло и напълно нетолерантно според мен.

Иначе , че Tinkerbell примерно не би говорила с мен, защото не съм й от кръвната група, ще го преживея, макар и трудно  

Точно същото мисля и аз по въпроса. Значи - предпочитам рядко срещани и звучни имена!
Имената на децата ми са за мен уникални. Учители, лекари и т.н веднага се сещат за кого говоря

Пък ако не беше налаган Списъка с имена до197?г. може би доста по-отдавна да сме се интернационализирали и сега да не ни правят впечатления имена като ДженифърКА (така си кръсти дето една мама, с която раждахме заедно '97г.) и Грегори...
И в крайна сметка, хич не обръщам внимание на особеното име на детето, щом с майката става готин лаф.
2-ните имена с добре подбрана комбинация също ме кефят

Аз предпочитам името да е българско/или добре известно и прието в БГ, да е кратко и да има някакъв скрит смисъл в него.
 А това другите как са си кръстили децата-ами разни хора, разни идеали

Има чужди имена, които ми харесват и такива които ми звучат смешно за България. И все пак ми се струва тъпо да се преценява човек по името, което е дал на детето си. На мой познат сестра му роди и с мъжа и кръстиха детето Арагорн (заради Властелина на пръстените) Голяма работа! Защо трябва да ми пука кой как си кръщава детето.  

Шани, би ли казала какс е казват децата, че много ме гризе пусто любопитство 

Нека бъдем БЪЛГАРИ !

anistefanova , ако не си кръстя децата с български имена, значи ли че не съм българка? Бих искала да ми отговориш, ако имаш желание, разбира се.

Дъщеря ми се казва Кайа.  Кръстих я така защото ми паснаха звученето и значението. Женски български имена, които да ми харесват има , но с мъжките е голям проблем. Харесвам 3-4 , но пък мъжа ми не ги харесва , така че , ако следващото е момче , направо не знам.... пак няма да му е българско името. Не мисля ,че това е от такова значение. Не смятам,че това е "затриване" на традициите.Ако питате мен по-голями проблем е че повечето българи не знаят нито един народен танц например. В това число и аз.Винаги съм си мислела ,че това трябва да се учи в училище.

Аха. Обичайно не коментирам, но явно родителите имат различна координатна система от моята. Говоря за откровено фрапиращите случаи - напр. играе си детето с момиченце на площадката и изведнъж чувам викове: "Ирис! Ириииис! Не яж пясък беееее!"
Не че държа да проверявам генеалогията на всяко име (Анна също е с еврейски корен, де), но все пак е хубаво името на детето да звучи естествено в средата, в която живее.

Предпочитам хубавите имена,които разбира се звучат добре в комбинация с презимето и фамилията.Има много безумни комбинации.
Буболина, страхотно е името на дъщеря ти,харесва ми!

Апропо,моята прабаба се е казвала Маргона.Как го възприемате,чисто българско трябва да е ....

А Марк-Антонии?

Съвсем сериозно ... 

Ричард Груев

  Независимо какво е името стига да ви харесфа и да не се срамува детето един ден от името си. 

Има хубави както български така и чужди имена. Аз не предпочитам едните пред другите 

Родителите носят голяма отговорност, давайки име на детето си. То ще носи името си цял живот, името ще е неговата визитка. Аз самата съм с доста странно име и имах огромното желание децата ми да имат имена, които да не звучат странно за никого и да се харесват на мнозинството.

Има обаче страхотни попадения сред новите имена. Аз гледам да не съм предубедена към хората, само защото са си кръстили детето едикакси. Имам една позната, на която детето се казва Себастиян и наистина не ми е в кръвната група, но тя е по- скоро изключение и май няма общо между името на детето и това, че не я разбирам понякога, или поне нещата са по- комплексни- в смисъл общото прехласване по името, марковите дрешки, теориите за самочувствието на детето как ще живее в Европа без да го е срам и прочие са нещата които ме ритат настрани.
Имам, обаче, други не просто познати, а приятели със особени имена на децата си, но просто това е техния избор. Знам какво е да те гледат на криво заради името ти или заради това, че си избрал това, а не онова име- недоволни винаги ще има.
В Групата на сина ми имаше едно момиченце, което се казваше Косара- МонИк. Честно казано много ми хареса името и някак пасваше на детето. А майката съм виждала само веднъж и нямам никакво отношение към нея. Но детето е страхотно. Гледам такива неща да не ме правят предубедена.

Името на детето е важно за неговата самоидентификация. А националността е част от нея. Това, че сме българи не е нито добре, нито зле. Просто е факт. Не виждам причини да го отричаме, като се отказваме от традиционните имена.
Въпросът ми всъщност е към майките, които са се отказали от традиционния избор - какви са мотивите им.
Иначе, ако е за комични ситуации, край няма. Аз с очите си видях майка с 5-6-годишна дъщеричка да пасат патки /честна дума!/ и майката крещеше след детето: "Даяно! Даяно ма-а-а!"

Според мен залитането към Изаура или Лайънъл, примерно, показва, че родителите мислено са изживели някаква действителност, която им е харесала и някакси искат да я реализират. Може би наистина у нас животът ще стане подобен на тази действителност и тогава тези имена ще си дойдат на мястото
Иначе нашият татко е чужденец и искахме интернационално име, но достатъчно традиционно и за двете страни. Е, и да го харесваме и двамата, а и да има буквичка от дядо, от баба... и станаха много изискванията

Аз не предпочитам. Калина и Елена.

Цвета, отговарям ти веднага на въпроса Защо.
Преди да се роди дъщеря ми, не съм мислела за име въобще.
Баща й се захласваше по името Сергина ( баща му се казва Серги), но аз категорично му казах, че такова име няма да носи дъщеря ми, ако е искал да кръщава на баща си, да е кръстил сина си ( има син от първия си брак).
Бях си взела в родилния дом една книга Бялата ръкавица, и щом родих още първия ден започнах да я чета. На първата или втората страница прочетох името на главната геройня Мериан - направо се влюбих в това име, не знам защо, но усещането беше необяснимо и е така до днес.
След това се сетих, че любимата ми баба е Мария и Мериан ще е кръстена и на нея.
Двойна радост беше, на мен ми хареса страшно много, а и баба беше горда до последния си дъх, че от 5 деца и 7 внуци само аз кръстих на нея.
Не по - малко важно за мен е, че и дъщеря ми много си харесва името и не разрешава да и се съкращава умалително, дразни се от Мери, от Ан и всички други производни.
Аз също от малка я наричам само с Мериан.

Цвета, аз пък не мога да разбера как може да правиш заключението, че не кръщавайки децата си с традиционни имена се отказваме едва ли не от българските си корени?!
От къде на къде избора на име за детето ти да се свързва чак пък с националното ни самосъзнание.

Повечето мами, който ти казаха причините да изберат по чуждозвучащо име споделиха, че тове е било защото просто името им харесало. Нищо повече от това.

Ей го и аз така. Името Елизабет ми хареса. Библейско е(което за мене е важно)  Звучи ми женствено и красиво. А и има хубави умалителни.
Можеше да е Елисавета, което също не е лошо. Даже понякога и така викам на моята щерка, но не ми харесваше, че умалителните са Ели и Ветка. Първото, защото е много разпространено като съкращение на доста имена, а второто ми се вижда някак смешно и грубо.

Та така казах за пореден път и моите причини и май ще спра вече, че ми писна всеки път едва ли не да се оправдавам за избора на името на детето си.

 И аз не харесвам имена, които от чудене на родителите как да са по-интересни и рядко срещани стават смешни.
  Като раждах сина и в стаята имаше едно момиче, което се чудеше как да кръсти момченцето си на дядо Ангел - Ейнджъл или Анджело.
  Или позната мама от градинката кръстила момиченцето си  Стейси - Ванеса(и по-лошото - кръстена на баба Стефка и дядо Васил)

  Но като цяло най-важното правило е родителите да харесват името на детето и самото дете след време да не се срамува от името си и да се ядосва защо са го кръстили така.

  Аз обожавам имената на децата си и се радвам, че са рядко срещани - Кремена и Любослав (много ме беше яд като малка на моето име - вечно имаше още няколко и трябваше да се доуточняваме по фамилия, а и нямаше никакви умалителни).

Защото така ми харесва. Дъщеря ми се казва Наталия. Прабаба ми е гъркиня. Баба ми е Поликсена, леля ми Евдокия, а майка ми Наталия. Затова и детето е Наталия. Името е красиво, общо взето рядко срещано и на мен ми се струва, че й подхожда. Не смятам, че е супер изчанчено или че звучи по-зле с фамилията й от Ганка, Петранка или Софка. Последните не бих избрала, дори и цялото българско самосъзнание на планетата да се корени в тях. Произволно ги избрах, между другото. Свекърва ми е Жека, нея също нямаше да я огрее. Ако второто беше момиче, щеше да е Жана.

Синът ми е КристиАн. С "А". Всеки път уточнявам. Както уточняват и на мен, ако трябва да напиша Диана или Дияна, които кой-знае защо минават за нормални български имена. Кристиан е, за да не е Кръстю или Иван. Е, не исках да е Иван. Много си е хубаво името, но не, благодаря. Можеше да е Константин, което нямаше така да дразни ушите на почитателите на българските имена, нищо, че и то толкоз е българско, но Косьо не ми допадна като умалително. Щеше да е Ангел, но 10 месеца преди да се роди Крисо, брат ми ме изпревари. Та името му не е чуждо просто, за да е изчанчено, а така се получи. Минаха ми през ума и Калоян, и Кирил, и Камен. Е, не ме удовлетвориха. Съжалявам. Трябва да призная, че Кристофър пък съвсем не ме удовлетворява, но това едва ли е от значение в случая.

Защото имам намерение да пратя детето си по широкия свят!И защото името и е звучно и се връзва с фамилията.Моди всякакви,аз пък като съм с руско звучащо име-да не е по-добре? Или модификациите-бабата се казвала Мария-та Мериан било на нея...
В тази връзка -познавам и една Мишел Панайотова Мишел може да е готино име-но не ми звучни с фамилията.Това е важно също.

Да, и аз се учудих на примера с Ирис.

Буболина и другите...
Грешно съм ви прозвучала като човек, който щом чуе небългарско име вирва глава и сбръчква презрително нос. Харесвам свободата всеки да избира име, което му е на сърце. И не си правя генерални изводи за човека от това как е кръстил детето си. Имам си аргументи защо аз не бих го направила, приемам и противоположните. Както вече казаха, важното е детето да се чувства комфортно с това име.
Дара, ти пък къде се буташ с Наталия между шамарите. Виж, ако беше НаталИ, щеше да е друго. Не знаех, че е с гръцки произход.
Да бе, Анде, тая пък Ирис от къде ти хрумна. На мен Ирис ми харесва, наистина е цвете, много хубаво при това -

Виж, Айрис щеше да ми бръкне в очите.

Моя щеше да е Борил, ама таткото се възпротиви, а и фамилията му е странна.
Познавам Борал (на дядо му Борис е на дядо му Али)
сестра ми се казва Жасмина (буквичката на дядо Живко), от малка и казваме Джеси - даже по една време се оплакваше на майка ми , защо я била кръстила на котка (на едни съседи котката се казваже Джеси).

На една позната щерките се казават Даяна (Дая използват) и Натали....в началото ми беше адски странно, ама свикнах....това не ми пречи да си общувам с нея

А и защо името да има нещо общо със самосъзнанието?
Аз имам и още едно допълнение на отговора на въпроса "Защо". Моето име е френско-звучащо, а аз съм наполовина гъркиня и това, че живея в България с нищо не ме задължава да дам на децата си българско име. Затова. Ама и страшно много държах и да не е гръцко (затова писах, че повечето български имена всъщност са гръцки  ).

А и цитирам Пенелопа: "Защото имам намерение да пратя детето си по широкия свят! И защото името и е звучно и се връзва с фамилията."

E как да не се учат в училище нароодни танци?
Не знам в кои класове, ние едно време в прогимназията учихме, сина ми учи и сега, в 10ти клас по ФВК.

А по темата отговор нямам т.е. не знам защо хората предпочитат тези имена. Лука, Памела, Дакота ... не ги харесвам така, както съответните родители предполагам, не харесват Георги и Силвия - голяма работа.

на мен Дана много ми харесва...
а за протокола - синът ми се казва Петър, а дъщеря ми - Рада

Дана се казва детето на един мой приятел, харесва ми много, милион пъти повече от ДаЯна.

Харесвам рядко срещани и красиво звучащи имена, кръстих дъщеря си Луиза, с мъжа ми бяхме единодушни, че това е НАШЕТО име, още преди да забременея. Иначе съм ЗА българските имена, дори и грозно звучащи, отколкото странните чужди, не говоря за интернационални...
В градинката има дете, което се казва Никол Рамона Озирис, Никол, защото е родена на Никулден, Рамона, защото това е избора на майката, а Озирис - защото в нощта преди да роди, на майката се явил бог Озирис, и й казал да си кръсти детето на него, защото той щял да му бъде духовен закрилник , както и да е, дано жената не чете тук, че току виж ме набила!
И друг пример - братовчед ми си кръсти детето Джорджо, на дядо си Георги! Да е модерно!
Ей такива модернизми не ги разбирам, иначе за интернационалните имена - ДА!

 ...тя на външен вид ли го е познала че е точно Озирис...или той се е представил като се е явил

Абе от къде да я знам как го е познала, добре че поне е разбрала, че е Озирис, че ако само го е видяла - с глава на куче, можеше дъщеря си Кучка да кръсти!!

е не, не мога повече 


боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

Мисля, че причината се корени в комунизма, тогава са задължавали хората да кръщават децата си с български имена. А сега има свобода на избора; и хората са като пуснати на свобода затворници. Не знам дали се изразих правилно. Аз лично много харесвам чуждите имена. Колкото по увъртяно и рядко срещано по добре и по впечатляващо. Въпреки, че кръстих сина си на герой от Библията с българското изговаряне на името Давид на английски казват Дейвид.

Аааа - Тинка79, в наша махала имаме един Дейвид и ако някой му каже Давид 

И аз му казвам галено Дейвид, но не държа никой да го нарича така, все пак името му е Давид. Дори родителите ми ме питаха защо не съм го кръстила Дейвид. Дори някой ако пита майка ми как се казва внука и тя казва Дейвид, и аз винаги я поправям. Ами не се връзва Дейвид Асенов Димитров, звученето не е българско, все пак исках да запази националното си звучене. И затова остана Давид Асенов Димитров, на мен лично ми звучи добре.

Ами на мен Ирис ми се видя директен превод на Айрис, никога не го бях чувала на български. В съчетание с детето, което ядеше пясък...
Но вярно, че не може да се мери с Никол Рамона Озирис... 

Аз също.

  Все едно да попиташ " защо харесваш този цвят", ами въпрос на вкус!!!

Не съм кръстила сина си с чуждо име - казва се Ивайло. Ако имам второ и е момче ще се казва Калоян, а ако е момиче Яна. Не съм привърженик на чуждите имена, понякога дори звучат смешно... Като Дариус Петров Димитров, например!

Като чета темата се сещам как,когато ние избирахме име си мислехме всъщност как ще му викат на детето съкратено.Защото има много хубави български имена,но умалителните им са гаднички.Мъжът ми е Димитър,но той и майка му не дават да му казват Митко,а Дими,което върви за дете,ама за мъж 100 кила е малко смешно.Зор видях докато приуча родата да му викат на цяло име.Много харесвам името Георги за мъж,но не искам да му викат Гошо,Жоро,Гого и т.н.В родилния дом бях в стаята с момиче,което чувстваше и искаше да кръсти сина си Габриел,но родата такова емоционално изнудване и приложи,за да е Георги.Много харесвам името си,просто Яна и добре,че са ме кръстили така,инъче съм се родила на св.Екатерина,което също е страхотно име,но сега щях да съм Катето.Брат ми е Добромир,но всички му викат Доба,Добри,Дидо.Името на детето ми Надина произлиза от Надежда и го избрах,защото неисках да й викат Надето.Много хора не го възприемат като го кажа,други много го харесват,но на детето му отива,тя обаче си вика Нини.Мисля,че е българско,незнам,но вече си е нашо.

Не харесвам чуждите имена

Дъщеря ми е с чуждо име от сантименталност в страната,която живях половината ми живот За разлика от това сина ми си е с типично българско име.Така го чувствах,така съм ги кръстила 

Ами на мен пък тази тема ми е малко смешна, защото си мисля, че угодия няма! Все ще се намери някой да каже нещо!

Дъщеря ми трябваше да се казва Михаела (държахме да е на Архангел Михаил, по наши си причини, да не разводнявам темата), но таткото е французин и каза НЕ, защото звукът Х не съществува на френски и щеше наистина да е доста трудно за роднините, пък и за самия татко. Той просто заяви, че не иска да се плюнчи всеки път като трябва да каже името на дъщеря си. Та стана Мишел. Едновременно едно класическо и много романтично име, за което и Бийтълс пеят даже. И какво стана мислите? Като казахме на френските роднини и приятели, че ще е Мишел всички изцъклиха очи Оказа се, че французите го намират това име за много старомодно! Бяха разочаровани! В същото време във Франция са много на мода имената с източноевропейско звучене, за момиче особено, е задължително да завършва на А! Та братовчедката (детето на брата на мъжа ми), която е чиста французойка я кръстиха Лена! И те са много на мода. Аз реших да проверя статистиките и се оказа, че наистина във Франция през 2003 година е имало само 6 новородени Мишел и повече от 1000 Лени!

Такааа! В България пък някои очакваха да я кръстим с двойно име! та пак бяха учудени с Мишел! Други пък съм сигурна, че си мислят, че снобея с това западното име. Ами аз харесвам много Божана, Яна и други ама съгласете се, че Божана Ерве Селар е малко тъпо!

Айде за второто няма да казвам как ще е, че съм сигурна, че някои ще решат наистина, че съм от рядка кръвна група! От сега стискам зъби като си помисля какви ще са реакциите. Сигурна съм, че пак няма да угодим, ама нали ние си се харесваме

Лала, наистина ме разсмя, права си 

Айде кажи де- цяла нощ няма да мога да спя от притеснение Моляя

Стига името да се връзва с фамилията - нямам нищо против.

Е, айде, щом ме молите Ами май ще е момче и решихме да се казва Пиер-Павел. Ох, изпотих се като го пишех!

Та значи идеята е да го кръстим на дядовците. Да уточня, че това се счита за пълна отживелица във Франция, но затова пък този път ще уважим Бг традицията (че и за това имахме намеци). Значи моят баща е Петър. Ама Ъ няма във френския! Та баща ми му викат французите Петар, което взучи ужасно, пък и значи на френски "пиратка" или " цигара от марихуана" Та става Пиер, на френски Петър. Такааа. Обаче и без това свекърва ми мнооого ме харесва откакто доведох сина й в България, та реших един жест да направя. Свекър ми се казва Пол, та на български става Павел. Ето на и Бг име си имаме, при това на мен ми е любимо. И мъжът ми може да го произнася, слава Богу! И така Пиер-Павел.

Няма да споменавам, че като го казахме на двете семейства, имаше заеквания, но аз казах: СТОП!!! Тъй ще бъде! Една приятелка пък ме пита как щяло да му викаме за по-кратко. Ами всеки да му вика както си иска. Единия дядо Пиерчо, другия Павелчо! А умалителното? Ами Пепи Айде казах си!

Сега ако излезе момиче направо няма да имам сили! С мъжа ми не можем да се разберем. Така че дано да не са сбъркали и да е момче!

а, забравих да кажа, че този път удовлетворяваме и тези които очакваха от нас двойно име!

Хаха, извинявай, Лала -  - не ти връзвам кусур, още повече смесените бракове са специален случай, ама е забавно да кръстите детето с френската версия на българското име и с българската - на френското! Наистина ли ще са доволни така?
Ваша работа, де 
Забавно е още заради библейските конотации на Петър и Павел - и двете имена впрочем много ги харесвам.

Не че се оправдавам, но за Пиер обясних защо. Не можеше да запазим Пол, защото става Пиер-Пол, и във Франция със сигурност децата ще му викат Пиер-Пол-Жак, което е израз и означава "Който и да е".

Иначе точно това ни се стори интересно, че бащите са двойката светци Петър и Павел. 

Ох, бях си обещала да не се оправдавам!

lala, няма защо да се оправдаваш или да се чувстваш виновна!
Името е хубаво и най - важното е, че на теб ти харесва!
И аз съм измислила три имена за малката бебка, но не искам да влизам в спорове, така че, не мисля да споделям!

Лала, мила, шегувах се.
Всъщност ми харесва.

lala, чакай и аз да ръсна малко акъл- Павел- Пиер ми звучи по- благозвучно и някак по-плавно, ама пък ще объркаме реда, в който се споменават светците
Надявам се, че не се сърдиш за шегата- името е прекрасно щом има история и носи емоционален заряд. 

И твоята не е лесна  Браво, добре си решила.

Само да кажа, че сред българските ми приятелки ми с бебета по местните земи са на почит лесните, български, 'чисти' за писане имена....В последната година имаме Дара, Рада, Неда и Кимон.  Най-екзотичното е Лора (написано така, не Лаура). Най-американизираните са Ава и Ема. 

На мен това ми е странно - хората, които наистина имат интерес да намерят "интернационални" имена, успяват да запазят българското звучене...