С какво ви дразнят свекървите- 29

Определено различията идват от "по мое време" и тези които са съгласни със закостенялото мислене.
В сегашно време,  обаче това е празник на младоженците. Ако искат и на луната да се оженят, тяхна воля. И с това са длъжни да се съобразяват, както гостите, така и родителите им. Даже ако питаш мен и поповете, защото те пък извън църквата не правят ритуали, а даже и тези от гражданското започнаха практиката на изнесени ритуали.
И аз съм на мнение, че парите за една сватба може да влязат в по-полезна или приятна употреба, ама всеки решава за себе си и мъжа/жена си. Всъщност заедно с мъжа/жена си.
А родителите са гости на тази сватба все пак, не главни действащи лица. Дори да са дали пари за нея.
А компромис всеки би направил, стига да го помолят, а не да му се налагат.

 А пък моята свекърва е толкова досадна и с голямо самочувствие ,че всичко знае ,постоянно звъни да ни дава наклон. как да обличаме детето ,какво да си купим ,какво да ядем ,какво да пием ,не знам как  и секс да правим акъл не ни дава. Моя мъж сам вече не я издържа и не и говори ,а тя си мисли ,че аз го кова против нея и все си го изкарва на мен! Чака все като него го няма да ме злепоставя пред роднините му ,даже и пред моите !

Пък моята вече не ме дразни - просто не живеем заедно и съм я пуснала по нанадолнището. Каквото и да говори, на когот и да се цупи - посрещам с усмивка и се правя на недоразбрала. 

Някак си много избирателно съчетаваш старото и новото. Хем да ти дадат парите, хем да си правиш каквото си искаш.

Трещи, много зависи под каква форма са били дадени парите - като подарък или просто като сума за покупка на... Всеки има право да предложи каквото му се откъсне от сърцето - безвъзмездна помощ, обещание за послушание, заем, нищо. Но и отсрещната страна трябва да се съобрази какви пари приема и какво очаква даващия. Ама то хора и хора, нали знаеш. 

О, сватбата. Нашата беше отдавна, но още се помни. Защото си я финансирахме сами и съответно беше по наш вкус - малка и с най-близките. Свекърите нищо не дадоха. Толкова се стисна свекъра, че чак братята и сестрите си не покани - защото трябваше да им плати куверта. Както нашите направиха с роднините от наша страна. И досега дядото се черви, когато стане въпрос, че на сватбата на единствения му син не е присъствал нито един негов роднина и то защото той не е пожелал да даде една стотинка.

Различни хора-различни разбирания  
Когато моите родители ни помагат с пари,го правят без да очакват да им ги върнем,или да им целуваме краката,или каквото и да било-дават ги от сърце и забравят.(Аз също съм им давала много пъти,и не съм си правила устата никога).
Когато свекървата дава,го прави на заем и със срок.Ако пък каже,да не и ги връщаме то не значи,че непременно е безвъзмездно дадена сумата.Дали ще плащаме някоя сметка само ние няколко месеца,или ще иска да си кръстим цялото поколение на нея-тя си очаква нещо.И аз го знам-такава си е,не казвам нищо лошо,нито се сърдя.По-скоро трябва да се сърдя на мен си,ако приема от нея ''подарък'' и не и върна услугата,а рева при положение,че съм наясно...
Преди седмица споделих,че на именния ден на сина ми е направила грандиозен скандал на родителите ми в мое отсъствие.Разбрах доста подробности.Нахокала ги е защо не са ми ''затягали юздите'' да си кръстя детето на нея.Аз като че съм малоумен добитък и каквото мама ми каже-това правя   А също ги е обвинила,че са и отмъкнали детето   Мъжа ми много обича да ходим при нашите-приятно му е да засядат на маса с татко,а и почти винаги като ни потрябва помощ той е на линия,та им гостуваме много често.А и аз както съм му стъпила на врата,защото не ми е отпрал два шамара да взема да си променя мнението за името на детето....Отиде и сина  
И още нещо да кажа.Да,живеем с нея в едно жилище(въпреки,че не обитаваме нейния дял,но да кажем че тя ни дава подслон),и да доведох си детето.Но аз не съм бездомно куче,което и се е молило да ме приюти.Аз имам къде да отида,в това жилище съм заради сина и.Освен това детето ми нито ми го гледа,нито ми го храни.Лятото го пази няколко пъти,докато бях на работа,но си обяви тарифата и си и плащах.А вкъщи тя пари за храна не дава.Нито готви.Ако сготви някога,то или си е само за нея,или е с продукти от нас.Има и още,но не ми се задълбава и издребнява.Та мисля,че наема си го плащаме,макар и под различна форма

Като ви чета...  То бива пазарна икономика, ама чак пък и между родители и деца?!
Ама те дАли, пък трябвало да получат...
Семейството е преди всичко любов. Безусловна.
Даваш, защото искаш да зарадваш детето си, а чрез това и себе си. А ако през годините, докато си го отглеждал, не си го научил да уважава мнението ти, сърди се на себе си. Не можеш да изискваш уважение, не ти се полага по право, само щото си отгледал. Трябвало е да се потрудиш и да възпиташ, да дадеш личен пример, да общуваш пълноценно.
На най-странната сватба, на която съм присъствала, булката беше на 17, интересуваше я само да гледа в очите на младоженеца. Е, няма такова развихряне на свекърва! Всички ритуали, стари и нови, в които тя е действащо лице, бяха възпроизведени! Да не говорим, че нито конферансието, нито певицата се добраха до микрофон през повечето време. 

Хубаво си го казала, ама става дума за снахи и свекърви. Както обикновено, мъжете не играят. Т.е., той може да си е доволен от майка си, как го е възпитала, какво прави.

Играят. Моят така бързо ни сви бойните знамена със свекървата, че ...
При това кротко, с обич и към двете. Ама и двете също го обичахме. 

На мен ми е странно това цоцане от прави, млади, трудоспособни хора, които взимат всичко, което им се дава с охота, но в следващия момент, когато даващия малко им развали рахата, се изважда тежката артилерия. А доводи от сорта "ами те ми дават щото имат/искат без да ги караме" са ми повече от безочливи. Малко ми звучи като Бай Ганьо "Имал си бол пари - платил си".
Когато искаш да си независим и да не дължиш обяснение на никого просто не се поставяш сам в положението да си длъжен. В момента, в който позволиш някой да ти помага, означава, че се поставяш в позицията на слаб, нуждаещ се и на несправящ се човек. Как човек, на който все му се помага /и то не само финансово/ може да вдъхне уважение и авторитет на когото и да било. Очевидно след като детето ми е стигнало до там аз, дъртофелата, да му давам пари, явно не го бива особено да се справя в живота. Става малко противоречие - хем нямам нужда от акъл, хем съм нуждаещ се и ми трябва помощ. Ако смяташ, че нямаш нужда от напътствия, това трябва да значи, че всичко ти е наред и нямаш нужда да молиш никого за помощ, нито да приемаш такава.

Защо ли не мога да се възприема като гост на сватбата на сина си при положение, че аз поемам разходите /част, или повече/. Това, разбира се не означава, че ще искам бъда главно действащо лице, но гост бих се почувствала, ако младите дойдат и кажат - жениме се на тази дата, ние си организираме и плащаме всичко, поканили сме...... този и този, или пък никой от вашите приятели или роднини, заповядайте. Тогава, като гост, аз ще им направя подарък, което не означава, че няма да бъде стойностен. Аз не съм гост в живота на сина си, затова е добре всеки да проявява уважение и разбиране. Отнася се за всички страни. Както е и въпрос на шанс - някои случват на снахи, други на свекърви  

Родителите и по-точно бащите са били главни действащи лица, когато тяхното съгласие и било централен елемент за наличието на сватба. Сетих се за цитат от "Записките" на Захари Стоянов - "Мамо, като ме сгодихте без мен, поне не ме женете без мен "
Но в днешни времена е дори смешно да се помисли, че свекито е най-важната на сватбата. Нейното време е минало да се прави на интересна, затова е редно да си знае мястото - което не е ЦЕНТРАЛНОТО. Ако ще снахата на глава да застане - това си е нейната право на нейната сватба. Без значение кой я е платил.

Значи, щом плащаш, държиш да поръчваш музиката, а? Полага ти се, казваш, да си от главните действащи лица, платила си си за това?   Нищо, че това ще съсипе деня на детето ти?
Дали ще си гост в живота на сина си, зависи и от такива моменти, не мислиш ли?

А. ако ще и голо хора да спретне.  И после има да пише тук колко съм злобна.