Публикувана: 13 ян. 2014, 16:42 ч.
Последно мнение: 27 фев. 2014, 12:31 ч.

С какво ви дразнят свекървите- 29

59 758
819
1

# 30 14 ян. 2014, 16:16 ч.

Мнения: 62

Цитат на: miss july в вт, 14 яну 2014, 15:06

В момента, в който позволиш някой да ти помага, означава, че се поставяш в позицията на слаб, нуждаещ се и на несправящ се човек. Как човек, на който все му се помага /и то не само финансово/ може да вдъхне уважение и авторитет на когото и да било. Очевидно след като детето ми е стигнало до там аз, дъртофелата, да му давам пари, явно не го бива особено да се справя в живота.

Не е задължително да е така. В много от случаите дадената помощ не е нито искана, нито пък е имало нужда от нея. Родителите сами са я натрапили - дали от любов, дали щото комшиите гледат или традициите повеляват, пък после искат и възвращаемост на даденото. Има си хора, които са свикнали да налагат мнението си и дали ще дават нещо или не не е от значение. И една стотинка да не са дали, пак ще искат да им ходиш по гайдата, с мотива, че са по-възрастни, по-знаещи или нещо от сорта. А ако пък откажеш предлаганата помощ, пак си неблагодарен и не цениш предлагащия. Моята свекърва е от този вид. Постоянно си мрънка - като даде нещо после постоянно напомня за това с искането за благодарност, изразена в следване на мнението й за всичко. Ако откажеш да вземеш нещо - не я уважаваш, щом не й искаш подаръка. След анализ на ситуацията стигнах до извода, че по-добре да изразявам неуважението си като не й вземам подаръците - така поне еднократно ще мрънка, защото ако ги взема после ще мрънка до живот Mr. Green

# 31 14 ян. 2014, 16:20 ч.

Мнения: 2 814

Цитат на: miss july в вт, 14 яну 2014, 15:06

На мен ми е странно това цоцане от прави, млади, трудоспособни хора, които взимат всичко, което им се дава с охота, но в следващия момент, когато даващия малко им развали рахата, се изважда тежката артилерия. А доводи от сорта "ами те ми дават щото имат/искат без да ги караме" са ми повече от безочливи. Малко ми звучи като Бай Ганьо "Имал си бол пари - платил си".
Когато искаш да си независим и да не дължиш обяснение на никого просто не се поставяш сам в положението да си длъжен. В момента, в който позволиш някой да ти помага, означава, че се поставяш в позицията на слаб, нуждаещ се и на несправящ се човек. Как човек, на който все му се помага /и то не само финансово/ може да вдъхне уважение и авторитет на когото и да било. Очевидно след като детето ми е стигнало до там аз, дъртофелата, да му давам пари, явно не го бива особено да се справя в живота. Става малко противоречие - хем нямам нужда от акъл, хем съм нуждаещ се и ми трябва помощ. Ако смяташ, че нямаш нужда от напътствия, това трябва да значи, че всичко ти е наред и нямаш нужда да молиш никого за помощ, нито да приемаш такава.

miss july, насила можеш да вземеш, не можеш да дадеш. Акъла имам предвид.
Нормално е родителите да дадат пари за сватба, обикновено младите тъкмо почват живота си, няма как да са събрали необходимото. А отлагаш ли, докато забогатееш, не се знае каква ще е.
Да не говорим, че специално в днешно време, не младоженците, а точно родителите напират за това събитие.

# 32 14 ян. 2014, 16:40 ч.

Бургас
Мнения: 10 827

Цитат на: Mamam-am в вт, 14 яну 2014, 16:16

Цитат на: miss july в вт, 14 яну 2014, 15:06

1. Никой нищо не може да ти натрапи ако не го искаш. Как ще ми натрапят практически помощ ако не я искам. Ще ми отвлекат детето, за да го гледат за няколко дни или ще ме вържат и ще ми натъпчат устата със стотачки?
2. Това, че някой нищо не ти е дал наистина не значи, че утре няма да ти реве и да ти напомня по 15 пъти на ден, че си му длъжна, защото преди 20г. ти е дал 10лв назаем. Но тук пак зависи от теб как ще реагираш, дали ще се почувстваш виновна и длъжна. В такъв случай аз просто бих се изсмяла и бих пратила по дяволите нахалника. Все едно моите свекъри, които само звънят за услуги и всякаква помощ, утре да ми кажат, че съм им длъжна. Да не ти казвам къде ще ги навра......
3. Правилен извод си си направила. Ако знаеш, че имаш насреща си хора, които цял живот ще ти натякват какво са направили за теб и какво са ти дали, по-добре да нямаш нищо общо с тях, камо ли пък да приемаш помощ.

usmihni_mi_se , нормално е било в 19-ти век. Нали имаме претенции да сме независими и зрели хора. А ако младите тъкмо започват живота си и нямат пари - какво семейство възнамеряват да правят newsm78

# 33 14 ян. 2014, 17:08 ч.

Мнения: 62

Наскоро един човек ми каза нещо, което смятам за много вярно: "Другите могат да ти направят само това, което им позволиш да ти направят!"
Винаги имаме избор - дори и да нямаш много пари, пак можеш да създадеш семейство - просто ще се разпростреш според възможностите си и според обстоятелствата. Или ще живееш без брак или ще заплатиш само таксата за обикновен подпис. Ако пък родителите ти са от хората, които знаеш, че ще се радват да ти помогнат без това да утежнява отношенията ви, може и да приемеш да платят за сватбата. Но да знаеш, че не дават нищо даром и да приемаш такава помощ, а след това да мрънкаш, си е до голяма степен мазохизъм. Порастването се показва не само с постигането на икономическа независимост, а и със поведение , със способност да се ориентираш добре в живота, да вземаш решения съобразно обстоятелствата.

# 34 14 ян. 2014, 17:55 ч.

при късмета
Мнения: 24 128

miss july, ако младите са си платили сами сватбата и свекърите (пък и тъстовете) са просто гости на сватбата, с празни ръце ли да дойдат? Те подарък не са ли длъжни да подарят? Защото това вече е задължително, като отидеш на сватба да занесеш подарък.
И тогава за дадените, пари като подарък, нямат основание да си налагат мнението, не е ли същото? Нали пак ще ги дадат тези пари. И пак според възможностите, разбира се.
Разликата е само в нагласата на свекърите да се бият в гърдите, че са платили сватбата(това обикновенно не е вярно, обикновенно са платили част от нея).
Не виждам задължение за благодарност за подарък който ти е направен на сватбата ти. На другите гости с другите подаръци, трябва ли да си благодарен до гроб за същото?
Колкото повече родители (от двете страни) са още на мнението "аз давам парите, аз определям как ще протече тяхната сватба", толкова ще бъдат само и единствено гости на сватбите на децата си.
За уважението, вече сме коментирали. Или го има още преди сватби и други събития или не. И това отношение, е каквото са го направили родителите.
Около мен, хора които да смятат, че трябва да уважават някой по задължение, няма. Дори за родителите им да се отнася.
"Така се прави" и "така трябва", умряха отдавна

# 35 14 ян. 2014, 18:09 ч.

Мнения: 308

Цитат на: K.A.G. в пн, 13 яну 2014, 19:17

Когато се женеха сина и снахата, се разбрахме и процедирахме така: те си организират всичко и ние даваме на сина половината сума, а сватовете дават на снахата -другата половина. Пак по тяхна идея - ние платихме дрехите на сина, булчинския тоалет- нейните родители. Нямаше никакви драми, сръдни и т.н. Сватбата беше със 120 гости, от които 60 приятели и колеги на младоженците, 30 наши и 30 на сватовете близки и приятели. Стана разкошна сватба! Нямам търпение да се ожени и другото ни дете.

Това е най-нормалният вариант!

# 36 14 ян. 2014, 18:56 ч.

Бургас
Мнения: 10 827

ма ко, ти обаче си знаеш своето и нищо не вдяваш, а аз вече се чувствам като идиот в безсилието си да ти обясня нещо елементарно, което ти или се правиш, че не разбираш или въобще не четеш какво пиша или ти е по-удобно да се правиш на разсеяна. Парите, които свекърите/родителите ти дават не са подарък на сватбата, а финансова помощ за сватбата. След като ти помагат да си направиш сватбата-мечта няма ли да ти е неудобно утре да се фръцнеш на свекървата и да й кажеш "Вашите най-близки приятели от 30г. няма да присъстват на сватбата, щото не ме кефят". Че нямат право да ти дирижират сватбата от-до е ясно, че е лоша постъпка от тяхна страна................също толкова лоша колкото да не оцениш жеста на хора, които са дали пари /често спестявани с години/ на гаджето на сина, дето днес я има, утре я няма, да си начеше крастата.

# 37 14 ян. 2014, 19:53 ч.

Мнения: 12 688

Цитат на: Ro в вт, 14 яну 2014, 11:34

И още нещо да кажа.Да,живеем с нея в едно жилище(въпреки,че не обитаваме нейния дял,но да кажем че тя ни дава подслон),и да доведох си детето.Но аз не съм бездомно куче,което и се е молило да ме приюти.Аз имам къде да отида,в това жилище съм заради сина и.Освен това детето ми нито ми го гледа,нито ми го храни.Лятото го пази няколко пъти,докато бях на работа,но си обяви тарифата и си и плащах.А вкъщи тя пари за храна не дава.Нито готви.Ако сготви някога,то или си е само за нея,или е с продукти от нас.Има и още,но не ми се задълбава и издребнява.Та мисля,че наема си го плащаме,макар и под различна форма

Щях да попитам защо, но прочетох историята ти. Кой е виновен - свекървата или малоумният ти мъж? Който те принуждава да търпиш всичко това. Имаш си място, наема си плащате "макар и под различна форма".

# 38 14 ян. 2014, 21:26 ч.

Мнения: 5 652

Цитат на: miss july в вт, 14 яну 2014, 18:56

...на гаджето на сина, дето днес я има...

Извинявай за въпроса, ама ти чуваш ли се какви ги говориш? Себе си така ли се възприемаш в живота на съпруга си?

И да, дори да финансирам сватбата им, няма да настоявам да си поканя приятелите, защото това е сватбата на детето ми. На моята си бях поканила приятелите и си изкарахме страхотно. Но тук повода е чужд, не е мой, за да си каня моите приятели.

Цитат на: miss july в вт, 14 яну 2014, 18:56

След като ти помагат да си направиш сватбата-мечта няма ли да ти е неудобно утре да се фръцнеш на свекървата и да й кажеш "Вашите най-близки приятели от 30г. няма да присъстват на сватбата, щото не ме кефят".

Хич няма да се разсърдя, ако ми кажат това, защото това е Денят на младоженеца и булката. Едно време баба ми /Бог да я прости!/ казваше така: "Човек има три важни празника в живота - раждането, сватбата и погребението. Раждането не го помним, погребението не го виждаме, затова сватбата трябва да си я направи както мечтае."
То все едно да ти направят парти-изненада за рождения ден и да си поканят техните приятели, не твоите, щото нали партито не си го плащаш ти.

За протокола - сватбата си я финансирахме сами. И съм бъдеща свекърва.

# 39 14 ян. 2014, 21:48 ч.

Бургас
Мнения: 10 827

kati_v, хората имат различен морал. На мен би ми било неудобно да взема една камара пари и да тропам с крак как искам всичко да е така, както аз казвам. Не виждам какъв е проблема да върнеш жеста на свекърите/родителите си, като им удисаш за нещо дребно, свързано със сватбата. Аз също смятам, че сватбата трябва да е организирана както искат младоженците, но няма да ти стане нищо да позволиш малка дреболия, която пък е важна за възрастните. На мен честно казано ще ми е неудобно да взема едни хиляди и да кажа на свекърите, че няма да им пусна едно хоро, защото съм супер съвременна или да откажа да си поканят двама-трима близки до тях хора. Не знам с какви очи ще им вземеш на хората парите и утре като поискат нещо дребно ще им кажеш да си гледат работата. Лично на мен ще ми е крайно неудобно въобще да взимам пари и не бих взела. Бих си платила сватбата сама. Понякога свободата си има висока цена

П.П. Ох, да минат двайсетина години пък пак ще си говорим дали няма да въртиш очи, да се месиш и да правиш фасони на сина и снахата Grinning

# 40 14 ян. 2014, 22:05 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: miss july в вт, 14 яну 2014, 21:48

П.П. Ох, да минат двайсетина години пък пак ще си говорим дали няма да въртиш очи, да се месиш и да правиш фасони на сина и снахата Grinning

Много хора не го правят и на 20 и на 50....така че, това е малко въздух под налягане. Ако ти от сега си се подготвила да потропваш с крак на децата си като се заженят и да имаш претенции кой да каниш и кой не, разбираемо и защо разсъждаваш по този начин.

# 41 14 ян. 2014, 22:11 ч.

Мнения: 5 652

Съгласна съм и въпреки всичко смятам, че е въпрос на взаимни компромиси и уважение, а не на тропане с крак или тихо упорство.

Цитат на: miss july в вт, 14 яну 2014, 21:48

Бих си платила сватбата сама. Понякога свободата си има висока цена

П.П. Ох, да минат двайсетина години пък пак ще си говорим дали няма да въртиш очи, да се месиш и да правиш фасони на сина и снахата Grinning

И това не помага. Не знам дали ми прочете историята за нашата сватба и каненето на гости. Редактирах я, но мога да ти пиша на лични, ако си я пропуснала.

П.П. Може и по-малко да минат, сина ми е на 11 и дето се вика скоро го чакам гадже да завъди. Grinning

# 42 14 ян. 2014, 22:37 ч.

Бургас
Мнения: 10 827

Adellle, не възнамерявам да давам акъли и да се меся на децата си /поне ако разсъждавам с този си акъл Grinning

/, но определено няма да ми стане приятно, че съм помогнала на детето си с пари, спестявани с много труд, за да се обърне утре и да ме нахока, че съм имала неблагоразумието да си изкажа мнение по даден въпрос /не говоря за радикално намесване и насаждане на мнение, а просто за неангажиращо изразяване на такова/.
Мен лично това, че някой ми е дал голяма сума пари ще ме задължи морално. Поради тази причина не бих взела пари нито от родителите си, нито от свекърите, освен ако не касае здравето и живота ни. От университета гледам да работя, за да съм независима. Унизително ми е възрастните ми родители да ми дават пари. Държа на правилото, че след като си на определена възраст, родителите ти са те образовали и отгледали и имаш претенцията да правиш семейство и деца, то би следвало да си поемаш разходите и отговорностите в живота сам.
Преди години ме съкратиха от работа. Беше покрай държавните ми изпити и щях да ходя до София. Майка ми настоя да ми плати автобусните билети и ми даде 50лв. Идеше ми да се разрева ...... Може и да съм прекалено и ненужно горда, но съм си такава Tired

# 43 14 ян. 2014, 22:49 ч.

Мнения: 5 652

Добре де, морал, уважение, ама дай мнение по казуса, в който младите си плащат сватбата и родителите си налагат мнението, а като им се намекне, че няма възможност да се поканят толкова гости и това значи да се намали броя на желаните от младоженците гости за сметка на хора, които те реално не познават, се казва "Е, какво пък толкова?" или "В краен случай аз ще ги платя тия куверти", последното изречено с тон "Какво пък толкова, осем човека отгоре?" /сватбата беше за 50 души/.

Мен също ме е срам да вземам от нашите, винаги със сестра ми гледаме да им помагаме колкото можем, та предпочитам да мисля не как ще дудна на сина си и бъдещата ми жена, ами как да го науча да е самостоятелен, а не да чака на друг. Но, дано живот и здраве, имам възможност да им помогна финансово за сватбата, по-скоро бих им помогнала да я направят както са си мечтали на принципа на баба ми. Peace

# 44 14 ян. 2014, 23:39 ч.

Мнения: 3 056

Цитат на: usmihni_mi_se в вт, 14 яну 2014, 16:09

Цитат на: jfjallen в вт, 14 яну 2014, 15:07

Защо ли не мога да се възприема като гост на сватбата на сина си при положение, че аз поемам разходите /част, или повече/. Това, разбира се не означава, че ще искам бъда главно действащо лице, но гост бих се почувствала, ако младите дойдат и кажат - жениме се на тази дата, ние си организираме и плащаме всичко, поканили сме...... този и този, или пък никой от вашите приятели или роднини, заповядайте. Тогава, като гост, аз ще им направя подарък, което не означава, че няма да бъде стойностен. Аз не съм гост в живота на сина си, затова е добре всеки да проявява уважение и разбиране. Отнася се за всички страни. Както е и въпрос на шанс - някои случват на снахи, други на свекърви Laughing

Значи, щом плащаш, държиш да поръчваш музиката, а? Полага ти се, казваш, да си от главните действащи лица, платила си си за това? ooooh!

Нищо, че това ще съсипе деня на детето ти?
Дали ще си гост в живота на сина си, зависи и от такива моменти, не мислиш ли?

Мисля, че съм написала, че не претендирам да бъда главно действащо лице. Просто определението "гост" за родител - няма значение на кой от двамата млади - не ми допада.

Препоръчани теми

За мъжете, които слушат жените си

Мамин син ли е?

За първи път "Любов от пръв поглед?"

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: