Публикувана: 15 фев. 2014, 19:23 ч.
Последно мнение: 17 май 2016, 06:16 ч.

Кое е вашата гордост в живота?

23 738
260
1

# 15 15 фев. 2014, 21:50 ч.

Мнения: 1 308

Тъй като все още не съм мама, моят успех засега е образованието, което получих.
В момента не работя, но смело твърдя, че всички работни места съм ги намирала и постигала с интервюта и без връзки. Това е нещо рядко в днешно време! Последните 13-14 години съм работила усърдно и съзнателно, където е трябвало съм се доказала и хората са ме оценили

По-горе някой споменава визията - това го дължим на родителите, ген и род. Не е нещо, постигнато от нас, ние просто можем да влагаме грижи и средства, за да изглеждаме и ПО-добре

# 16 15 фев. 2014, 21:56 ч.

Мнения: 0

Не съм казала само с децата, а с всяко едно нещо, което кара някой от нас да се чувства щастлив и горд Simple Smile

Аз много исках да зарадвам родителите си с образованието, което те искаха, но, уви, при мен не се получи Sad

# 17 16 фев. 2014, 00:43 ч.

София
Мнения: 3 064

Не съм правила големи компромиси с принципите си.
Може би това е единственото, с което мога да се гордея, ака трябва на всяка цена.
И аз, като Как' Сийка, не смятам, че непременно трябва да се гордеем с нещо.
Поне да не се срамуваме много Sunglasses

# 18 16 фев. 2014, 04:57 ч.

Мнения: 945

Наистина ли е такава гордост кърменето? Rolling Eyes

Аз направо трябва да се срамувам, че съм кърмила по един месец и двамата си сина. Crazy

По темата - чак за гордост в живота - не се сещам за нещо конкретно в момента newsm78

Доволна съм от много неща, може би гордеенето ми предстои Whistling

# 19 16 фев. 2014, 07:40 ч.

Мнения: 86

Е няма как да не се гордея, когато някой се обърне към мен с думите, че имам много умна, добра и социална дъщеря. Желанието и да танцува, което граничи с талант си е нейно.
Иначе се гордея с малките постижения, които правя периодично (работа, семейство, приятели). Нали са важни дребните неща, за да бъде щастлив човек, но това не значи, че съм дребнава Grinning

# 20 16 фев. 2014, 08:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: Izma в нд, 16 фев 2014, 04:57

Наистина ли е такава гордост кърменето? Rolling Eyes

Аз направо трябва да се срамувам, че съм кърмила по един месец и двамата си сина.

За когото е важно, може и гордост да е.

# 21 16 фев. 2014, 09:11 ч.

Мнения: 2 216

Цитат на: mmoonnii в сб, 15 фев 2014, 19:35

Най-голяма ми гордост за сега е ,че успях да кърмя повече от една година.
Горда съм от това ,че успявам да съм "над нещата"
От това,че най накрая се взех в ръце и започнах да свалям натрупаните кг.Вече -15.
Сигурно има и други неща,но за сега не се сещам

Горката!

# 22 16 фев. 2014, 10:32 ч.

Мнения: 3 151

"Моята гордост в живота" звучи като константа. Пък аз днес съм горда с едно, утре с друго, а миналата година с трето. През повечето време обаче с нищо не се гордея.
Много хора около мен ми обясняват как били горди, че са българи; били горди че са жени; били горди с децата си, а в същото време им крещят като на магарета.
И аз като съфорумката по-нагоре се гордея че не слагам й вместо и. Това си е елементарен правопис и не би трябвало да е повод за гордост, ама на.
По едно време и аз много се гордеех че съм българка, а и сега отвреме на време ме обхваща такова чувство. Но за моя изненада много по-горда се почувствах когато на клетвената церемония бях провъзгласена официално за американски гражданин и вече имах право да гласувам и да работя във ФБР, местното кметство и т.н. държавни работи, за които се изисква гражданство. Бях горда че мога да се почувствам като човек най-после. Гордях се цяла седмица след това Grinning

Но най-дългосрочно като че ли се гордея с баща си. Той е най-невероятният човек с главно Ч, който познавам.

# 23 16 фев. 2014, 11:02 ч.

Мнения: 10 547

С нищо не се гордея в момента.
Преди време се гордеех с образованието си- сега зная, че онова е нищо в сравнение с това, което уча в момента.
Преди време се гордеех с работата си, сега ми е смешно.
Преди време бях горда, че съм майка, че съм кърмила една година, цедила съм се година и кусур, детето ми сричаше на четири и малко, четеше на пет... сега си викам: "Маре, Касито, моу си проста!".

# 24 16 фев. 2014, 12:02 ч.

Мнения: 25 825

И аз го забелязвам у себе си това - колкото повече одъртявам, толкова по-малко са нещата, с които мога да се гордея. Дали защото поумнявам и осъзнавам колко малко от тях са моя лична заслуга и колко са въпрос на случайност или съдействие на други хора? Laughing

По-скоро мога да кажа, че съм доволна от нещо постигнато, че ми харесва нещо, което съм направила, но чак пък гордост...

Пример: няколко години се гордях със себе си, че оставих успешно и завинаги цигарите. Сега не се гордея - непушенето е естествено състояние на човека, също като дишането например. Кой се гордее, че диша?

# 25 16 фев. 2014, 12:38 ч.

Мнения: 1 040

Няма гордост в мен,нито предразсъдъци,да се гордееш за мен е да се считаш за нещо повече от другите,
доволна съм от живота си,но горда с нищо не съм.Пък и това е от греховете,доколкото си спомням...

# 26 16 фев. 2014, 12:43 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 567

Ами , аз не мога сякаш да кажа ,че се гордея с нещо ,по-скоро се радвам ,че се справяме . Може би ако успеем това лято да направим дома си ,ще вляза тук и ще пусна тема с огромни букви ,че вече имам къща и не сме Дядовата ръкавичка ....
Имам и план да го завърша този 4-ти курс в университета , та ако тези двете неща станат , ще се гордея с мен и мъжа ми , че въпреки всичко успяхме ... вярвам ,че ще стане ... дано ...