Удовлетворение-да и то за различни неща от досегашния ми живот!!
Но за гордост нещо конкретно ми е трудно да назова!
Но за гордост нещо конкретно ми е трудно да назова!
- Публикувана: 15 фев. 2014, 19:23 ч.
- Последно мнение: 17 май 2016, 06:16 ч.
Кое е вашата гордост в живота?
С възрастта и аз надрастнах тези неща, с които се гордеех преди доста години, че са мои силни страни- осъзнах, че те не са моя заслуга, а просто комбинация от гени.
Обожавам синовете си, но не бих казала, че са моята гордост, защото макар и произведени от мен, пак не са лично творчество.
Имам самочувствие, но не се вземам насериозно.
Обожавам синовете си, но не бих казала, че са моята гордост, защото макар и произведени от мен, пак не са лично творчество.
Имам самочувствие, но не се вземам насериозно.
Изумена съм, че родител може да каже, че не се гордее с децата си!
Гордея се с дъщеря си, гордея с всичко, което е постигнала. Дори усмехите да са лично нейни, те в края на крайщата са плод на възпитание, любов, грижа, среда и приоритети. Всичко това обаче е основа, положена от родителите. Гордея се с детето си, да, и не спирам да й го повтарям!
Гордея се с дъщеря си, гордея с всичко, което е постигнала. Дори усмехите да са лично нейни, те в края на крайщата са плод на възпитание, любов, грижа, среда и приоритети. Всичко това обаче е основа, положена от родителите. Гордея се с детето си, да, и не спирам да й го повтарям!
Herz, мисля, че се има предвид нещо по-различно от майчината гордост.
Тя е присъща за всички ни, но обикновено децата ни са с нищо по-различни от масата си връстници. Бих се гордяла искрено с дъщеря си, ако е Юлия Липницкая, да речем. Не, не бих се гордяла! Бих се пукнала от надуване! Сега съм доволна и спокойна, че децата ми се развиват добре, нямат специфични нужди и дефицити и не се различават от масовката.
Тя е присъща за всички ни, но обикновено децата ни са с нищо по-различни от масата си връстници. Бих се гордяла искрено с дъщеря си, ако е Юлия Липницкая, да речем. Не, не бих се гордяла! Бих се пукнала от надуване! Сега съм доволна и спокойна, че децата ми се развиват добре, нямат специфични нужди и дефицити и не се различават от масовката.
Изумена съм, че родител може да каже, че не се гордее с децата си!
За момента, както казва Каси съм доволна, че е здрава и че всичко си й е наред.
Herz, мисля, че се има предвид нещо по-различно от майчината гордост.
Тя е присъща за всички ни, но обикновено децата ни са с нищо по-различни от масата си връстници. Бих се гордяла искрено с дъщеря си, ако е Юлия Липницкая, да речем. Не, не бих се гордяла! Бих се пукнала от надуване! Сега съм доволна и спокойна, че децата ми се развиват добре, нямат специфични нужди и дефицити и не се различават от масовката.
Тя е присъща за всички ни, но обикновено децата ни са с нищо по-различни от масата си връстници. Бих се гордяла искрено с дъщеря си, ако е Юлия Липницкая, да речем. Не, не бих се гордяла! Бих се пукнала от надуване! Сега съм доволна и спокойна, че децата ми се развиват добре, нямат специфични нужди и дефицити и не се различават от масовката.
Въпросът е: Кое е вашата гордост в живота? Защо това трябва да изключва майчината гордост? Може детето да не е по-различно като потенциал от "масовката", но това не значи, че не следва определени цели, които обикновено се постигат с много труд, самодисциплина, понякога с цената на ред лишения. Как да не се гордееш?
Права си, но аз не успявам да се гордея с нещо, което е в реда на нещата, типично и нормално.
Сеща съм се по повод майчината гордост за една надлъгванка, на която присъствах в парка, която завърши с: "Пък моето дете проходи на пет месеца!", последвано от тишина и ехидно подсмихване.
А и какво да съм горда с едно нормално 9-годишно дете? След 30 години може и да се гордея. Сега, както казах съм спокойна.
Сеща съм се по повод майчината гордост за една надлъгванка, на която присъствах в парка, която завърши с: "Пък моето дете проходи на пет месеца!", последвано от тишина и ехидно подсмихване.
А и какво да съм горда с едно нормално 9-годишно дете? След 30 години може и да се гордея. Сега, както казах съм спокойна.
Съжалявам, мисля, че погрешно ме разбра. Нямам никакъв интерес от такива разговори, тип "надлъгванки". Дъщеря ми е самостоятелен човек, учи и се справя перфектно сама в чужбина. Има безрезервната моя подкрепа, от всякакво естество. И е моята гордост! Така е било и винаги ще бъде.
Дъщеря ми също се справя перфектно в училище и на фона, че е родена преждевременно, е цяло чудо, че е напълно здраво и нормално развиващо се дете. 
Радвам се безкрайно много и се гордея с нея, но заслуга за това има както тя, че е борбена, така и Бог, че я закриля.
Аз вярвам в Бог и не смея да си приписвам заслуги за неща, които не зависят от мен.
Лични поводи за гордост са такива, които зависят изцяло от моята воля, упоритост и взети решения.
Радвам се безкрайно много и се гордея с нея, но заслуга за това има както тя, че е борбена, така и Бог, че я закриля.
Аз вярвам в Бог и не смея да си приписвам заслуги за неща, които не зависят от мен.
Лични поводи за гордост са такива, които зависят изцяло от моята воля, упоритост и взети решения.
да не излезе , че се хваля , за това редактирам
аз много не я харесвам тази дума, сигурно защото я поамериканчиха и обезцениха с прекалено използване. По-скоро съм доволна, щастлива, радостна, възхитена от някакво постижение или за някого. Примерно, радвам се, че детето ми е постигнало нещо, а не че съм точно горда от постижението му.
Знам, че ще ме разкъсате, но аз се гордея с това, което съм постигнала. Давам си сметка откъде съм тръгнала и къде съм стигнала, само и единствено благодарение на собствените си труд и усилия. Материалните постижения си признавам, че не са само мой успех. Но професионалните дължа само и единствено на себе си и наистина се гордея с тях.
По отношение на децата си, разбира се, че съм горда с всичко, което постигат, колкото и да е маловажно. Щом са го "постигнали", а не получили даром, значи имам повод за гордост. Дали ще е тест, дали ще е ново приятелство, което са успели да изградят - гордея се.
Преди няколко дни имах повод за гордост, но не за мое постижение, а на мой много близък. Почувствах се горда, че е част от моето семейство. Направо се възгордях.....
По отношение на децата си, разбира се, че съм горда с всичко, което постигат, колкото и да е маловажно. Щом са го "постигнали", а не получили даром, значи имам повод за гордост. Дали ще е тест, дали ще е ново приятелство, което са успели да изградят - гордея се.
Преди няколко дни имах повод за гордост, но не за мое постижение, а на мой много близък. Почувствах се горда, че е част от моето семейство. Направо се възгордях.....
X
Реклама