Тук нямаме такъв проблем - не ги приемат в ясла 
- Публикувана: 4 март 2014, 19:00 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2014, 15:11 ч.
Бебе, което не спи само
Къде-къде по-сложни неща се научих да правя, разнасяйки спящото бебе на ръка 
Като бебенца моите девойки не са имали силна потребност да са близо до мен когато спят, в момент на плач съм ги взимала в нашето легло до към 2 годишни никога не заспаха гушнати далеч от техните легла вкъщи. Искаха си своето пространство, приех го.
Вече големи миналата зима обаче имахме един период от 3-4 месеца, в който "спяхме" като в дядовата ръкавичка 4-мата на една приста, като тате често бягаше на дивана за да се наспи реално. Такъв просто им беше периода, приказка и присъствие в леглото без да мърдаш и на педя. Без значение от колко време спят мръднеш ли писват на момента. Периода приключи сякаш от само себе си, постепенно установихме (таткото, че е по-нетърпелив да стане) че час след като заспят пак се будят като мръднеш, но вече не плачат така а си заспиват отново сами. Постепенно остана само приказката вечер и периода отмина, пък и времето се стопли и изразходваха енергия навън. Често още на приказката заспиваха без да се интересуват има ли някой при тях или няма.
Вече големи миналата зима обаче имахме един период от 3-4 месеца, в който "спяхме" като в дядовата ръкавичка 4-мата на една приста, като тате често бягаше на дивана за да се наспи реално. Такъв просто им беше периода, приказка и присъствие в леглото без да мърдаш и на педя. Без значение от колко време спят мръднеш ли писват на момента. Периода приключи сякаш от само себе си, постепенно установихме (таткото, че е по-нетърпелив да стане) че час след като заспят пак се будят като мръднеш, но вече не плачат така а си заспиват отново сами. Постепенно остана само приказката вечер и периода отмина, пък и времето се стопли и изразходваха енергия навън. Често още на приказката заспиваха без да се интересуват има ли някой при тях или няма.
Да споделя и аз личния си опит. В момента отучвам детето ми, което е на 1 г. и 3 м. да спи при мен. От новородено до 6 - 7 месец си спеше в креватчето а аз в същата стая. Будеше се през нощта и се успокояваше само на гърда. Аз обаче имах съвсем малко кърма. Когато започнаха да му никнат зъбки то се будеше по 7-10 пъти на нощ и спеше само в ръцете ми или на гърда. Стигна се дотам да спя по 2 часа през нощта. И го взех при мен. Будеше се постоянно, вкл. и сутринта когато аз трябва да ставам за работа и да приготвям другото ми дете за детска градина. Използваше ме постоянно за биберон ( кърма имам не повече от 10-20 мл. за денонощие). И реших че не може така да продължава. Престанах да го вземам при мен преди няколко дни. В началото бяха едни ревове и писъци през нощта. Но вече започна да свиква. Гушвам го малко да се успокои, разнасям го малко и после го слагам в креватчето. Стоя 5-10 минути при него и после се връщам в спалнята. Мислех че никога няма да го отуча от спането при мен и от висенето по цяла нощ на гърдата ми, но ето че стана. Сега пак се буди, но по-малко.
И ние сме горе-долу така. Заспива на гърда, на ръце или в слинга, който рядко ползвам. През деня понякога не ми дава да я оставя, буди се, но често успявам да я сложа в леглото и да си спи. Нощем може да спи и в леглото си, но се буди през час и не може да се приспи сама, трябва на гърда. Струва ми се, че тук проблемът идва и от леглото, което е тип "люлка" и тропа като мърда. Ако спи при мен на спалнята, се буди на 2 часа 
Надявам се скоро да почне да спи по-продължително, че не си е работа да се будя толкова пъти през нощта.
Надявам се скоро да почне да спи по-продължително, че не си е работа да се будя толкова пъти през нощта. 
Дъщеря ми спеше при мен от новородено до четири години и половина. Понеже зимата беше много тежка, аз зверски боледувах я преместих на леглото й, като й обясних, че първо - ситуацията го налага, за да се пазим, а от друга, че вече е голяма (който довод и преди използвах, но катергорично беше отказван да се приеме). И аз реших, че няма да я насилвам, когато е готова, ще стане. И тя веднага го разбра. Е, ситуацията с боледуването ми помогна, както и навремето като я отбивах - заминах за 4 дни на планина, като се върнах й казах, че няма повече и аз пак ще съм до нея, и т.н., поплака си точно 1 /един/ път и се приключи. Децата са умни и интуитивни, не бързайте да ги карате да правят нещо, когато не са готови за това. А и твоята е още бебенце, има нужда от теб, от енергията ти, от близостта ти. Тя й е по-важна, дори от храненето 
Има още мого време, както каза преди това една съфорумка (прости, че не ти запомних името), радвай се на близостта си с нея, че после по цял ден няма да я виждаш
Има още мого време, както каза преди това една съфорумка (прости, че не ти запомних името), радвай се на близостта си с нея, че после по цял ден няма да я виждаш
При нас е горе-долу като при Марина, значи има надежда и при нас да се получи!
До шестмесечен спеше сам на леглото си, понеже се страхувах да не го задуша. Стана ли на шест, започнах да оценявам ползата от съвместния сън и кърменето в просъница и така се научихме да спим заедно. ММ мърмори, но свикна. Сега се научихме да се приспиваме и без гърда, основно ММ, но и на мен ми се удава понякога. Спим с него на дивана в детската стая. Искам малко по малко да го науча вече да си спи в креватчето, по-нататък и сам в стаята. През деня спи без проблем сам, но на дивана, на който спим през нощта. Сега си спи сам и не се сеща за мен, докъм 3-4, след което започва едно будене през час и едно висене на гърда, което призори преминава в нон-стоп висене на гърда, докато се събуди към 7-8 часа, от което сутрин се будя уморена и схваната. Ще взимам мерки, но ми се иска постепенно да стане и без да го травмирам, те сега и зъбки му никнат, сигурно е и от това.
До шестмесечен спеше сам на леглото си, понеже се страхувах да не го задуша. Стана ли на шест, започнах да оценявам ползата от съвместния сън и кърменето в просъница и така се научихме да спим заедно. ММ мърмори, но свикна. Сега се научихме да се приспиваме и без гърда, основно ММ, но и на мен ми се удава понякога. Спим с него на дивана в детската стая. Искам малко по малко да го науча вече да си спи в креватчето, по-нататък и сам в стаята. През деня спи без проблем сам, но на дивана, на който спим през нощта. Сега си спи сам и не се сеща за мен, докъм 3-4, след което започва едно будене през час и едно висене на гърда, което призори преминава в нон-стоп висене на гърда, докато се събуди към 7-8 часа, от което сутрин се будя уморена и схваната. Ще взимам мерки, но ми се иска постепенно да стане и без да го травмирам, те сега и зъбки му никнат, сигурно е и от това.
На моменти се чувствам виновна че децата ми от новородени не спят при мен , но аз се страхувах много да не ги притисна в съня си или нещо от сорта, другото което ми повлия е че тук са категорични детето да не спи в едно легло с майката , след като проучихме различни източници се убедих че детето трябва спи само от новородено - изгражда си лично пространство , не е зависимо от теб постоянно , опознава заобокала среда с негов личен ритъм , а и майката успява да се наспи качествено и да има личен живот след 8ч вечерта с партньора си , което е важен фактор за стабилност в семейството. Аз лично , дори да звучи жестоко, ще го оставя само , нека плаче , след като не получи реакция ще спи само.
Децата ми са на 3и6 години , вземам ги да спят в леглото ми от време на време , но те са наясно че е изключение.
Децата ми са на 3и6 години , вземам ги да спят в леглото ми от време на време , но те са наясно че е изключение.
Дали е жестоко не ми се коментира 
, ама ето този филм при нас няма как да се получи. Беше ми се наложило една вечер да изляза за по-дълго - след н-тата разходка, мъжът ми беше решил, че ще реве, ще реве, пък все някога ще заспи... Ама не 
беше откарала не-знам-колко-часа будна, редувайки истеричен рев с хлипане, и така докато се прибрах и я приспах. В не толкова екстремен вариант също сме се опитвали той да я приспи или просто да я оставя в креватчето - не става
Да, може би, ако я оставим 5-6 часа да реве, накрая ще заспи от изтощение, ама първо, трябва да съм луда, за да НИ го причиня и на тримата, и второ, в дългосрочен план нищо добро не вярвам да излезе от това.
, ама Цитат
ще го оставя само , нека плаче , след като не получи реакция ще спи само
беше откарала не-знам-колко-часа будна, редувайки истеричен рев с хлипане, и така докато се прибрах и я приспах. В не толкова екстремен вариант също сме се опитвали той да я приспи или просто да я оставя в креватчето - не става Да, може би, ако я оставим 5-6 часа да реве, накрая ще заспи от изтощение, ама първо, трябва да съм луда, за да НИ го причиня и на тримата, и второ, в дългосрочен план нищо добро не вярвам да излезе от това.
Джинджи, успех с бебчето! Аз наскоро имах такъв проблем с моето-на 8 месеца-опитах се да го сложа да спи сам в леглото си, но плака и го върнах пак в нашето легло-растат му зъби в момента, сигурно изпитва болка и показва, че има нужда от нас. За мен връзката с детето е най-важна. Затова, може би, времето ще покаже кога да го отделите. Аз съм на мнение, че ако детето плаче и иска подкрепа(защото не разбира този свят) и ние не му я окажем, би израстнал несигурен като личност.
axel_chiara2430, аз също бях притеснена да сложа нашето новородено в нашето легло, но направихме проучване и си купихме това:
http://www.babydelight.com/c/snuggle-nest
то е за възраст 0-4 месеца, но все още го ползваме понякога. Същият ефект може да се постигне с навити на руло хавлии. Иначе съм твърдо против детето да се оставя да плаче продължително-то винаге плаче с причина. Ето една статия, която ме убеди в това преди време(извинявам се, че е на английски-не я намерих на български):
http://childrensmd.org/browse-by-age-group/newborn-infants/stres … ur-baby-to-sleep/
Като, разбира се, не те критикувам-всеки сам решава как да отглежда детето си. Сигурна съм, че иимаш прекрасни деца, както всяка една от нас тук.
axel_chiara2430, аз също бях притеснена да сложа нашето новородено в нашето легло, но направихме проучване и си купихме това:
http://www.babydelight.com/c/snuggle-nest
то е за възраст 0-4 месеца, но все още го ползваме понякога. Същият ефект може да се постигне с навити на руло хавлии. Иначе съм твърдо против детето да се оставя да плаче продължително-то винаге плаче с причина. Ето една статия, която ме убеди в това преди време(извинявам се, че е на английски-не я намерих на български):
http://childrensmd.org/browse-by-age-group/newborn-infants/stres … ur-baby-to-sleep/
Като, разбира се, не те критикувам-всеки сам решава как да отглежда детето си. Сигурна съм, че иимаш прекрасни деца, както всяка една от нас тук.
X
Реклама