- Публикувана: 12 март 2014, 19:09 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2017, 14:22 ч.
Още една история за наглостта на банките.
Лошо няма. Просто да не ни правят на луди с обясненията, че пазели личното пространство на някой си.
И въпреки всичко смятам, че всеки длъжник по даден кредит, независимо титуляр или солидарен, има право на пълна информация по него.
Смешно е да не знам кой изплаща собствения ми имот.
И въпреки всичко смятам, че всеки длъжник по даден кредит, независимо титуляр или солидарен, има право на пълна информация по него.
Смешно е да не знам кой изплаща собствения ми имот.
Никой не е длъжен да знае, но поне комуникирайте.
Рокси не знам за какво точно говориш като казваш солидарен длъжник, аз се водя съкредитополучател и задължения по този кредит според моите банкери - нямам никакви. Подписала съм се на договора, записана съм навсякъде като съ-кредитополучател, съ-собственик, съ-пруга 
и т.н. Информация не ми дават никаква щото сигурно са все стари моми и са уникално злобни 
но това вече не ме притеснява. Все пак и съпрузите трябва с нещо да се занимават
и т.н. Информация не ми дават никаква щото сигурно са все стари моми и са уникално злобни но това вече не ме притеснява. Все пак и съпрузите трябва с нещо да се занимават 
Защо не отчиташ, че и от другата страна имa селски номера и банката просто се приспособява? Станал някой гарант по заем, а като разбере че титулярът го е закъсал, си прехвърля цялото имущество да децата или родителите и като дойде банката да си търси обезпечението той е гол и бос и нищо не може да му вземат.
Това е една добра причина банката да не разгласява положението на длъжника си.
Това е една добра причина банката да не разгласява положението на длъжника си.
Няма нищо нищо селско в това, че гарантът се е разпоредил навреме имуществото си.
Имал е възможност да избегне плащането на чуждия кредит (вероятно посъветван от адвокат) - възползвал се е.
И много добре е постъпил даже.
Както кредитополучателят е имал очи да постави поръчителя си в трудно положение, така и последният има пълното право да излезе от ситуацията с възможно най малко загуби.
Никого не оправдавам, просто в подобни казуси всеки е прав за себе си. Това е.
Това е една добра причина банката да не разгласява положението на длъжника си.
Няма нищо нищо селско в това, че гарантът се е разпоредил навреме имуществото си.
Имал е възможност да избегне плащането на чуждия кредит (вероятно посъветван от адвокат) - възползвал се е.
И много добре е постъпил даже.
Както кредитополучателят е имал очи да постави поръчителя си в трудно положение, така и последният има пълното право да излезе от ситуацията с възможно най малко загуби.
Никого не оправдавам, просто в подобни казуси всеки е прав за себе си. Това е.
[/quote]
Поръчителството не е невинна формалност. Като не искаш да носиш отговорност за някого не ставаш поръчител, не е задължително. Но щом си се съгласил вече си отговорен. И измъкването от отговорност си е измама.
Няма нищо нищо селско в това, че гарантът се е разпоредил навреме имуществото си. Имал е възможност да избегне плащането на чуждия кредит (вероятно посъветван от адвокат) - възползвал се е. И много добре е постъпил даже. Както кредитополучателят е имал очи да постави поръчителя си в трудно положение, така и последният има пълното право да излезе от ситуацията с възможно най малко загуби. Никого не оправдавам, просто в подобни казуси всеки е прав за себе си. Това е.
Ако беше измама, щеше да се наказва с лишаване от свобода.
Но не само, че не се наказва, но дори се намират адвокати,които съдействат на подлъгания от кредитополучателя поръчител да се отърве от плащането на чужди дългове...
И адвокатите ли вършат измама в такива случаи?!
Няма нищо нищо селско в това, че гарантът се е разпоредил навреме имуществото си. Имал е възможност да избегне плащането на чуждия кредит (вероятно посъветван от адвокат) - възползвал се е. И много добре е постъпил даже. Както кредитополучателят е имал очи да постави поръчителя си в трудно положение, така и последният има пълното право да излезе от ситуацията с възможно най малко загуби. Никого не оправдавам, просто в подобни казуси всеки е прав за себе си. Това е.
Ако беше измама, щеше да се наказва с лишаване от свобода.
Но ето,че не само, че не е наказуемо, но дори се намират адвокати,които съдействат на подлъгания от кредитополучателя поръчител да се отърве от плащането на чужди дългове...
Не съм адвокат и не мога да споря. Но написаното от теб дава много добро обяснение защо банките са гадни и искат колкото може повече предимства - просто ако са човеколюбиви и добрички никога няма да си съберат парите.
Поръчителството не е невинна формалност. Като не искаш да носиш отговорност за някого не ставаш поръчител, не е задължително. Но щом си се съгласил вече си отговорен. И измъкването от отговорност си е измама.
Остави поръчителството. Да вземем моят случай - брак, купуваме си двамата заедно имот, участваме заедно с доходи, така или иначе автоматично и аз ставам задължително длъжник. Ама съм нямала право да знам кой ми внася вноската и кога. Какъв им е проблемът в този случай? Така или иначе има ипотека, няма как да го прехвърля без да ги уведомя.
Поръчителството не е невинна формалност. Като не искаш да носиш отговорност за някого не ставаш поръчител, не е задължително. Но щом си се съгласил вече си отговорен. И измъкването от отговорност си е измама.
Остави поръчителството. Да вземем моят случай - брак, купуваме си двамата заедно имот, участваме заедно с доходи, така или иначе автоматично и аз ставам задължително длъжник. Ама съм нямала право да знам кой ми внася вноската и кога. Какъв им е проблемът в този случай? Така или иначе има ипотека, няма как да го прехвърля без да ги уведомя.
Кой е теглил заема и се е подписал като заемополучател?
И двамата ни извикаха, разбира се. Все пак става дума за общ имот, няма как само единият да мине, нали трябва да дам съгласието си да сложат ипотека на моят имот. Участвам вътре с моите доходи.
Иначе да, казаха, че само единият се пише като титуляр, но това не променя факта, че имота е мой и каквото и да ми разправят, мое право е да знам кой и кога, по дяволите, го плаща
Иначе да, казаха, че само единият се пише като титуляр, но това не променя факта, че имота е мой и каквото и да ми разправят, мое право е да знам кой и кога, по дяволите, го плаща
И двамата ни извикаха, разбира се. Все пак става дума за общ имот, няма как само единият да мине, нали трябва да дам съгласието си да сложат ипотека на моят имот. Участвам вътре с моите доходи.
Иначе да, казаха, че само единият се пише като титуляр, но това не променя факта, че имота е мой и каквото и да ми разправят, мое право е да знам кой и кога, по дяволите, го плаща
Иначе да, казаха, че само единият се пише като титуляр, но това не променя факта, че имота е мой и каквото и да ми разправят, мое право е да знам кой и кога, по дяволите, го плаща
Смесваш нещата, имотът е твой и си дала съгласие за ипотеката, това е едно. А заемът се води на друг титуляр. Никой не оспорва, че имотът е твой, но заемът не е. Другото от сорта на "каквото и да ми разправят..." са общи приказки, а не законови положения. За да е всичко по закон още там на място може да се напише, че и ти имаш право да получаваш информация. А ако няма такава опция (някъде има, другаде не), трябва да си извадиш нотариално пълномощно и нещата стават. както виждаш решение има. Но може мъжът ти да не иска да му знаеш финансовите дела. Има немалко такива семейства, където всеки си гледа своите пари и дава някаква вноска в общата каса, а другото си е негово. А може и да се разведете преди да се изплати заемът и какво ли не. Затова презумпцията е, че финансите са лична работа. Който иска да сподели права има си начин. Това, че не ти харесва и не ти пасва на логиката е заслуга на законодателите, не на банката.
Писах вече - пълномощното може да се оттегли по всяко едно време 
Знам как е законово, просто казвам, че щом ме викат там, мен, за да дам съгласие за ипотека в/у моя имот, искам след това да знам и кой и кога го плаща. Защото, както вътре е записано в договора, участвам с еди какъв си доход, аз, и определено не ми е все едно дали той отива, където трябва.
Няма как да ме убедите, че това нещо не е моя работа, щом самите те изискват моето съгласие и моите лични доходи, относно моят имот.
Знам как е законово, просто казвам, че щом ме викат там, мен, за да дам съгласие за ипотека в/у моя имот, искам след това да знам и кой и кога го плаща. Защото, както вътре е записано в договора, участвам с еди какъв си доход, аз, и определено не ми е все едно дали той отива, където трябва.
Няма как да ме убедите, че това нещо не е моя работа, щом самите те изискват моето съгласие и моите лични доходи, относно моят имот.
Няма как да ме убедите, че това нещо не е моя работа, щом самите те изискват моето съгласие и моите лични доходи, относно моят имот.
За последен път преливам от пусто в празно и повече няма. Искат твоето съгласие за ипотеката на имота, не за заема. И не искат нищо от твоите лични доходи. Евентуално ще ги поискат при издънка на титуляра с плащането. Но по принцип искат пари само от него. А той вече как ще си ги набавя - дали само от своята заплата, дали от твоята, дали от другаде си е негова работа като титуляр. Ако не ти харесва, да ти харесва. Или не вземай заем и няма да имаш работа с банки.
...И не искат нищо от твоите лични доходи. Евентуално ще ги поискат при издънка на титуляра с плащането...
Няма такова нещо.
Неговите доходи не стигаха за кредита, моите бяха точно толкова определящи, колкото и неговите
...Но по принцип искат пари само от него...
Явно не са особено запознати със законите в страната, защото щом имаме брак, всичко е СИО, включително въпросните доходи.
Иначе много неща не ми харесват, но съм принудена да правя в живота. Което не означава, че няма да напиша логичните си аргументи и да кажа открито, че просто другата страна си гледа собствения интерес, без значение как ще го опише пред мен, нищо друго