Още една история за наглостта на банките.

Още малко и ще кажеш,че самият поръчител е изтеглил кредита и само той трябва да го плаща.

Какво ли ще да правят банките, ако свършат наивниците и всички отказват да поръчителстват?!
Все някога и това ще стане...

Апропо, това с поръчители/гарантите е пък най-голямата тъпотия, измисляна някога.   
Аз искам заем, обаче не, не може, без чичо Пешо и стрина Гина да поръчителстват.Щото нали, банката не знае/не може да си прецени риска, че й трябва и допълнителен гарант.
Затова и миналата седмица се стигна до новинарски бум от заглавия, тип:"Банките масово дават заеми на безработни младоци, пък после бабите им ги изплащат от мизерните си пенсии."
Та, не мога да не се питам, в кого е проблема:В младите, дето акъла им още хвърчи и мислят, че всичко що лети, се яде, или в банките, дето имат претенции, обаче явно не и най-елементарен капацитет да си преценят правилно риска на кого могат и на кого не да отпускат кредити.

Сега ако въведат и фалит на физически лица, не ми се мисли.
Някой ако е запознат да сподели, и в другите държави ли ако не можеш да си обслужваш ипотечния кредит, ти взимат жилището и продължаваш да дължиш една прилична сума.

Аз например поръчител не ставам. А по първия абзац - ако кредитополучателят откаже да плаща банката може да си избере кой да е от поръчителите и да иска цялата сума от него. Така е по закон. Банката няма задължение да разпределя сумата между поръчителите - при солидарни длъжници всеки е отговорен за цялата сума. Пък после поръчителят може да съди кредитополучателя или другите гаранти за да си вземе парите. Такива са законите.

Според мен замислянето ще доведе до обратния извод.
Ако отговарям солидарно за задължението по кредита на Х, това е и мое задължение. Не го казвам образно, а буквално - като солидарен длъжник аз съм длъжник. (Учила съм право, няма нужда да ми се обяснява какво значи солидарно задължение.) Неправилно, безумно е да не ми се дава информация колко дължа аз. Щото доколкото разбирам, това иска Фри. Не с колко пари разполага мъжът ми по сметките си, а на колко възлиза моето задължение към момента. Ако някой банков служител ми откаже тази информация, най-малкото, което ще направя, е да се оплача на шефа му с копие до юрисконсулта на банката. И няма да мирясам, докато не си получа инфото, на което по всички правила на правото и логиката трябва да имам право.
Предполагам обаче, че информация на солидарните длъжници за размера на задължението обикновено на практика се дава без бой. Не само когато получат заповед за незабавно изпълнение, а по всяко време. Иначе щяха да избухват скандал след скандал.
И леко встрани. На моя съседка и бяха отказали информация - дори не теглене, информация! - за размера на сумата по сметка на починалия и мъж, ако е сама, без другите наследници (децата). И това не мога да го разбера що за дивотия е, ама айде.

Да допълня: и ипотекарният длъжник, тоест (съ-)собственикът на ипотекирания имот, също е вид длъжник и също би трябвало да има право на информация за размера на задължението. Без значение дали е кредитополучател и дали отговаря с другото си имущество. Той отговаря за задължението с имота си и трябва да знае за какво отговаря. Няма принципна разлика от поръчителя, разликата е само, че отговорността на ипотекарния длъжник е ограничена до имота.

Послепис. Доходите няма как да са СИО, само вещи могат да бъдат СИО. Нищо, че вещите се купуват с парите от дохода. Заплатата на мъжа ти не се изплаща на теб, нито пък неговите лични задължения се търсят от теб. Друг въпрос е, че има един текст в СК, според който за задължения, поети за нужди на семейството, двамата съпрузи отговарят солидарно. Едно време можеше да бъдат СИО и влогове в банка (което не е същото като доход), но вече не.

E, след като могат да искат лична карта на починал, за да му закрият сметката      , никаква банкова дивотия не моЖ ме учуди.

Само дето, ако този мъж е натрупал някакви дългове и вземе, че се гътне, тези дългове пак ще си ги искат от "наследилата" го съпруга.
Съгласна съм да не знам мъжа ми какви пари  и задължения има, обаче после и да не ги търсят от мен.А не:"Нямаш право на информация, ама имаш задължение да плащаш!"   
И после що толкова много длъжници нямат нищо на свое име....!Ами, няма да имат, при такава "лоялност и честност" от страна на банките...."Каквото повикало, такова се обадило!"

Ние работим заедно в наш си бизнес. Парите, които идват няма как да ги разделим, считаме ги за общи, както и всички др. доходи, които влизат вкъщи. И с тези общи доходи си изплаща ме имота, който е СИО. Така че и тях считам за СИО, защото се трансформират в нея.

И щом ме водят по всичко документи солидарен длъжник, отговорността дали ще влязат в банката до еди коя си дата е И моя, в крайна сметка става дума за моя имот, не на комшиите.

Краси, ти можеш и вуйчо си да наследиш, и братовчед си, и прабаба си... И техните авоари ли искаш да знаеш, докато са живи?

Човече, доходите, с които издържате общото семейство (било от общ бизнес или не) и изплащате общия имот, откъдето и да идват, е нормално помежду си да ги смятате за общи, но формално не са.
Аз писах - също мисля, че като ипотекарен кредитор, тоест съсобственик на ипотекираната вещ, би следвало да имаш право да знаеш размера на дълга. Другото винаги можете да си го уредите помежду си, не е работа на банките, те са по формалните неща.

На практика е така, което не значи, че съм съгласна 
Мое право е да знам кой и кога ми плаща имота, в чиято ипотека и аз съм повлечена.

Абе, даже и това (кой кога и колко е платил) съвсем официално не би следвало да се крие, съгласна съм. Най-малкото защото после солидарните длъжници ще имат да уреждат сметки помежду си - не виждам причина да нямат данните още преди дългът да е изплатен напълно.
Аз имам предвид, че няма как да се дава инфо какви постъпления има и какво тегли мъжът ти по неговите си сметки.

e как ще доведе до обратния извод като още на второто изречение си там, където аз бях предната седмица, или когато там последно писах по темата. Това си е точно липса на замисляне:)
Хората са го измислили достатъчно просто, ясно и удовлетворяващо всички- освен кредитополучателя солидарните длъжници имат същите сметки, по които се следи задължението им. Достатъчно е да питат за своето си задължение ( а не за сметките на мъжа си) и ще получат информация.
Естествено, ако си станал да не казвам с кое нагоре и ти липсва желание, капацитет и възпитание за хормален разговор нищо не може да помогне.

Капацитет, капацитет ми липсва, не желание.    И по малко възпитание.
Само да посоча за какво инфо говореше Фри по-горе, че не и се дава. За другото след подобно нежно насмитане изобщо не мисля да се обяснявам.

Не съм много сигурна, че съм права, но....
Ако наследя вуйчо/баба/друг роднина и той ми завещава освен всичко друго и дългове, имам право да се откажа от наследство.И от дълговете, и от друго, ако има.
А ако става въпрос за съпруг, мисля, че не мога да се откажа.И искам, не искам, трябва по някакъв начин да плащам неговите дългове.

Няма разлика, можеш и от неговото наследство да се откажеш.

Ами тôчно за това говори Фри, за задължението на мъжа й. А аз говоря за нейното задължение, което в случая е равно на това на мъжа й, но си е нейно, на нейно име, с нейния клиентски номер, ЕГН, сметка и т.н. И ако иска да получи информация за своето си задължение ( за което всички дотук пишат, вкл. и ти, че имаш право да знаеш колко дължиш ) трябва проссто да питаш по коректния начин.
 И ниастина, ама наистина не проумявам защо е толкова непонятно. От любопитство поне пробвайте, ако на банка не вярвате в кредитния регистър идете и ще разберете- как така кредита на един се вижда като задължение на солидарния длъжник.

пп. целият този развален телефон ми напомня за един дядо, който се беше наредил на касата и на въпроса дали ще си тегли парите ( голяма сума) в брой казал "не, ще ги давам на снахата" )) та така, за него не беше теглене, нали ще й ги даде на нея в ръцете, ама чôвекът все пак беше на преклонна възарст, на него му е простено да не раъбере.