Държавата,която нехае за психично болните

Ако някога започнат и длъжностните лица да понасят наказателна отговорност за бездействията си, може и да се подреди държавата.

На 20 февруари писмено директорът на училището е подал сигнал в полицията, че мъж заплашва да стреля по ученици.
Близо месец по-късно полицията решава да обезврежда въпросния мъж, който всъщност се оказва съвсем реална опасност за живота на околните, убива полицай и ранява други.
Този човек във всеки един момент е могъл да стреля по минувачи, по децата в двора на училището...
Дали някой ще се почувства поне малко гузен да си подаде оставката?  

Аз до сега не съм видяла българин на ръководна държавна позиция да се срамува от нещо. Дори съм си мислила, че няма как да се издигне човек, ако съвестта го ограничава.

Това е основен критерий при провеждане на конкурси за висши държавни длъжности- липсата на срам и самокритичност. Цени се по следната скала:
-понякога ме е срам /ако си забравя дрехите у къщи/ - нямам- тъпигьоз - пълен дебил - професионален политик.

Днешният случай опровергава горенаписаното.

Със страх я гледам, защото ми крещи и заплашва да ме набие, а аз просто минавам край нея.
С какво чувство позволявате да я гледам, моля?

Да, така е за съжаление у нас за много неща - трябва да се случи нещо лошо, за да започнат да се вземат някакви мерки.

Вие си мислите, че хората се раждат с шизофрения ли? И това, че някой от вас сега е "нормален", не може да го превърне в човек с опасно поведение?
Да, държавата не се грижи адекватно за психично болните хора...Днешният инцидент е доказателство за късно взети мерки.

Понеже вчера нямах време да пиша, отговарям днес, малко в страни от развилата се тема.

Има какво да се направи - ранна диагностика, ранна и адекватна терапевтична интервенция, създаване на дневни центрове, които да облекчават близките на болния, защитени жилища, хоспитализиране в краен случай и въобще осигуряване на адекватни условия в специализираните отделения, евентуално образователна кампания, за да не снимат хората клипче, когато възрастна жена върви по улицата, говорейки си сама и сваляйки дрехите си (това последното е просто пример по реален случай). Това в комбинация с навременна реакция на полиция и прокуратура, когато психично болен човек е опасен за околните.

Мисля си, че от тези мерки най-важна би била образователна кампания, за да се подобри разбирането на обществото като цяло за тези проблеми, че няма нищо срамно, че не е смешно, че повечето психично болни не са опасни и дори за заболяването им не може да се разбере, ако приемат медикаментите си, и т.н. и т.н. Защото сега на тези хора се гледа в добрия случай със снизхождение и съжаление.

За някои от тези неща има специално договорени пари от ЕС (деинституализация и развитие на социалните услуги) в новата 7годишна рамка за структурните фондове на ЕС, ОП регионално развитие. Та дори и германските данъци могат да покрият част от тези реформи, стига само някой у нас да прояви политическа воля да промени нещо.

Макарон, благодаря за постинга!

Няма да го коментирам дали и колко от описаното от теб се случва, нямам необходимия опит, само наблюдения отстрани. Подкрепям!

Пак се сетих за младежът във Варна, който върви по булевардите-някой го спомена преди. За около 20 пътувания по "Сливница", поне два пъти го видях. Значи често го прави, едва ли е съвпадение!  Колите го пазеха, но кой трябва да го спре, за да не пострада? Въобще, ако пак го видя, какво да направя-да се обадя на 112 ли? Той може и да си има семейство, но как може да бъде спрян млад, силен човек!
Аз като срещна човек с психически проблем, не показвам, ако ме е страх. Последно се сещам за един друг младеж, с който се засичахме на една спирка. Първия път буквално се изплаших-той се сражаваше с някакъв враг, ритници, юмруци. И "му" говореше заплашително. После вече знаех, че така си прави и не налита на хората.

Преди малко четох за стар случай- майка с психични отклониния е изхвърлила 7м си бебе през балкона след скандал с приятеля си. Осъдена е на 4г затвор. И след тези 4г пак ще е сред обществото..
http://www.novini.bg/news/183936-4-г-затвор-за-майка-хвърлила-бе … -втория-етаж.html

Аз вече се съмнявам има ли нормални? Толкова луди и психично болни има във Варна,че е трагично.
Държавата ни съсипва населението отвсякъде.Изтрещя народа ,смачкаха хората,здравеопазване нямаме......Няма кой да им помогне на тези хора ,за това са сред нас. Знам ,че на всеки може да се случи,но аз се моля да спре всичко това.

Живяла съм с психично болен човек - майка ми. Преди години, като по-млада, сама ходеше на прегледи в Столичния психодиспансер, но с времето, когато престана да пие лекарствата си/вече не живеех при нея и нямаше как да следя сутрин-обед-вечер дали ги взима/, постепенно се влоши. Болната и глава реши, че нищо и няма, а никой луд не се съмнява в здравия си разум и проблемът излезе извън контрол. Стана агресивна, замеряше съседите с каквото има под ръка - буркани, зеленчуци и всевъзможни боклуци. Превърна дома си в сметище за безброй ненужни вещи. Последните 6 месеца от живота и живееше у дома като зеленчук/след смъртта на баща ми/ и грижата за нея беше само моя. Синовете ми приеха доста тежко състоянието на баба си и това, че аз се разсипах за половин година, мъжът ми помагаше с каквото е нужно, и с каквото може.
Няма институция, която да поеме грижата за такива хора задължително, въпреки че е ужасно трудно да се гледат в домашни условия. При запитване към психиатъра, който я лекуваше, той даде няколко телефона за контакти с психиатри в психиатрични клиники, но съвсем откровено ме предупреди, че е почти сигурен, че никой няма да иска да я вземе в клиниката просто така. Самата процедура по освидетелстване на психично болен е трудна, безумно бюрократична, безкрайно продължителна/година и повече/ и през това време един Господ знае какво може да се случи... Обадих се на няколко телефона, естествено, но от там получих категоричен отказ.
Нечовешко е, погубващо за близките и неминуемо им се отразява... 
Няма превенция на психичните заболявания, изцяло на доброволни начала е търсенето на специалист и то, ако има кой да е до болния при първи прояви на психически проблем, защото след време вече е късно и нищо не помага. Имаме добри специалисти, но в обществото ни все още битува и мнението, че е срамно да си психично болен, а това е заболяване като всяко друго и днес е непознат, съсед, а утре може да е някой от семейството ни или самите ние! Предвид условията, в които живеем, предвид отношенията между хората, които се изродиха неимоверно, все по-често човешката психика не издържа на напрежението и ни предава. Ако няма кой да подаде ръка и да реагира адекватно, ако смятаме психическите заболявания за чума и че ние лично сме недосегаеми за тях, ако не попаднем на съвестен специалист, всеки с такова заболяване, би бил загубен - за себе си и за обществото.

Държавата нехае за всички инвалиди- психично болните са само част от тях! Само че вие ги приемате като заплаха за вас и околните , а другите просто не ги забелязвате , защото не ви застрашават с нищо! Но истината е че  инвалидите в Бг са основно проблем за семейството си но не и за държавата!

Няколко пъти се намесват стоматологични проблеми в темата. Удържам, засега, преди да си кажа.
А ако някой ми скочи с хигиените разни, ще го изям!