Стейси Грей - редактирах се! Не е уместно наистина да се намесват в темата дупки в здравната каса!
- Публикувана: 13 март 2014, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 март 2014, 12:17 ч.
Държавата,която нехае за психично болните
Бижу, съжалявам за майка ти. Именно твоят коментар илюстрира най-добре ситуацията с психичноболните хора и техните семейства. Ясно е какво трябва да се промени, но дали ще стане някога?
Трагедията от вчера ни напомни колко сме безпомощни, когато някой застрашава близките ни и най-вече децата ни.
Съболезнования на семейството на загиналия.
Трагедията от вчера ни напомни колко сме безпомощни, когато някой застрашава близките ни и най-вече децата ни.
Съболезнования на семейството на загиналия.
Имахме и ние психично болен близък. Разболя се след поредица слаби инсулти. Разбира се не приемаше идеята, че е болен. А беше много зле. Потърсихме психиатър и го заведохме в дома. Специалистът веднага изписа лекарства, потвърди, че човекът е наистина много зле. При това не бе и безопасен. Роднините му, които живееха с него, започнаха да му дават лекарства без негово знание. В противен случай трябваше да бъде хоспитализиран и лекуван принудително в "онези" болници, в които е добре да не стъпвате и като посетители.
А ако този човек нямаше близки, които да се грижат за него? Той нямаше да бъде освидетелстван, нито лекуван. кой знае какви щеше да ги свърши с близки и съседи. Затова е нужно обществото да сигнализира и да има въведени работещи механизми за лечение на такива хора, въпреки волята им. Защото могат са опасни и за себе си и за околните.
Най- лошото е, както и при всеки друг проблем, нищоправенето. За мен то често граничи с престъпна небрежност.
А ако този човек нямаше близки, които да се грижат за него? Той нямаше да бъде освидетелстван, нито лекуван. кой знае какви щеше да ги свърши с близки и съседи. Затова е нужно обществото да сигнализира и да има въведени работещи механизми за лечение на такива хора, въпреки волята им. Защото могат са опасни и за себе си и за околните.
Най- лошото е, както и при всеки друг проблем, нищоправенето. За мен то често граничи с престъпна небрежност.
Някой от вас опитвал ли се е да накара психично болен да си изпие хапчетата?
Когато аз се интересувах как става извеждането на такъв човек от дома му и принудителното му затваряне, ми казаха, че се отива на Римската стена, подава се жалба и после се чака да го приберат. Затварят ги за шест месеца в Раднево и след това ги пускат.
Когато аз се интересувах как става извеждането на такъв човек от дома му и принудителното му затваряне, ми казаха, че се отива на Римската стена, подава се жалба и после се чака да го приберат. Затварят ги за шест месеца в Раднево и след това ги пускат.
Тази сутрин имаше поканени психиатри в бтв по повод вчерашната трагедия, Препоръчвам на авторката да намери запис, но накратко при проблем със психично болен се подава жалба в прокуратурата и от там са длъжни да бъде "принудително доведен" и ако е необходимо освидетелстван и лекуван в подходящо заведение. Системата е тромава и бавна, но все пак е необходимо да има сигнал, за да се вземат мерки. Също казаха, че проблем (както винаги в нашата държава) е липсата на единен регистър. Както си се водиш в психодиспансера в София да речем, така не се водиш никъде другаде. Нямат никаква връзка помежду си.
Някой от вас опитвал ли се е да накара психично болен да си изпие хапчетата?
Когато аз се интересувах как става извеждането на такъв човек от дома му и принудителното му затваряне, ми казаха, че се отива на Римската стена, подава се жалба и после се чака да го приберат. Затварят ги за шест месеца в Раднево и след това ги пускат.
Когато аз се интересувах как става извеждането на такъв човек от дома му и принудителното му затваряне, ми казаха, че се отива на Римската стена, подава се жалба и после се чака да го приберат. Затварят ги за шест месеца в Раднево и след това ги пускат.
Малко по-сложно е от отиване до "Римската стена"... и не е 6 месеца, а 12 или малко повече... Срещу 1000-1200 лв такси.
Adelle как говоря за тези хора? Не обичаш да си казваме истината ,а да захаросваме нещата,така ли ? Ти имала ли си такъв човек в семейството си ? Надявам се да не си ,защото аз съм имала и грижите за него не бяха никак лесни,но никога не е тормозил околните.
Значи си на ясно, че според болните те са си напълно здрави и отказват да приемат лекарства. Или се правят, че ги вземат, изплюват ги и изобщо е трудно да се следи приемът. Трябва да им ги дава човек, на когото имат доверие, а такова липсва в не малко семейства. Лекарствата не започват да действат на петия ден и може да минат 2 месеца преди болния да се стабилизира. Отделно някои болни имат една единствена криза в живота си, при други се появяват на няколко години (може да минат и 10 и повече), а трети никога не излизат от това състояние. При всичките ли да се прилага еднотипна хоспитализация? Семейната среда също е важна за стабилизирането на болния, до колкото тя е здравословна, вместо да му вреди. Впрочем и процентът на самоубийства и опити е голям при психичноболните. За хоспитализация е необходима адекватна експертна преценка, а не да ги въдворим всичките.
Макарон, благодаря за постинга! 
Няма да го коментирам дали и колко от описаното от теб се случва, нямам необходимия опит, само наблюдения отстрани. Подкрепям!
Няма да го коментирам дали и колко от описаното от теб се случва, нямам необходимия опит, само наблюдения отстрани. Подкрепям!
Държавата нехае за всички инвалиди- психично болните са само част от тях! Само че вие ги приемате като заплаха за вас и околните , а другите просто не ги забелязвате , защото не ви застрашават с нищо! Но истината е че инвалидите в Бг са основно проблем за семейството си но не и за държавата!
Тази сутрин имаше поканени психиатри в бтв по повод вчерашната трагедия, Препоръчвам на авторката да намери запис, но накратко при проблем със психично болен се подава жалба в прокуратурата и от там са длъжни да бъде "принудително доведен" и ако е необходимо освидетелстван и лекуван в подходящо заведение. Системата е тромава и бавна, но все пак е необходимо да има сигнал, за да се вземат мерки. Също казаха, че проблем (както винаги в нашата държава) е липсата на единен регистър. Както си се водиш в психодиспансера в София да речем, така не се водиш никъде другаде. Нямат никаква връзка помежду си.
Преди години гледах един репортаж със скрита камера как психично болен си изкара разрешително за оръжие от болницата, в която беше лежал и лекуван
Ето тази книжка трябва да я прочетат хората...
Препоръчани теми