Смятате ли , че трябва да има психолог при съобщаването на "лошата " новина?

Ох, може ли да се намеся и аз? В главата ми се въртят много неща, които ми се иска да напиша, но вероятно ще ви отегча. Сблъскал съм се с много родителска болка и с учудващо безразличие.
Трябва, но едва ли е възможно да се осъществи, защото става дума за пари. Всички ние (пациенти и лекари) сме подложни на геноцид, в старанието на държвата да абдикира от грижата за здравето на хората.
Истината е, че на много колеги липсва умението да контактуват. Същото важи и за отсрещната страна. Никой, никога няма да е подготвен за лошата новина. Това най-вече важи за условията на нещо, възникнало изневиделица. Никой не обча лоште новини и бяга от тях. Обконовено вестоносците на лоши новини ги убиват, нали.
А за грубостта. Толкова често се сблъсквам снея и в двете посоки. Самият аз съм бил нагрубяван незаслужно и дори безпричинно от родители, роднини и майки( някои от тях пишат в този форум ). Бил съм и груб и непохватен в общуването си с родители. Стремя се обаче всеки дан да се уча и от моите грешки и от грешките на колегите си. Не забравяйте, че разговор винаги се води минимум от двама. И неумението на едната страна води до недоразумения и понякога обида.
Не трябва да се забравя, че медицината не е всесилна. Понякога мънкането на лекарите е просто защото и те не знаят. И обратното, ясно и категорично изречени неща, повтяряни многократно не достигат до съзнанието, което не иска да ги приеме.
Най-доброто е да няма лоша новина. За съжаление това също не възможно. Живота е това и винаги ще има някои, които да поднасят и други които да ги чуват. В един момент ние ще сме от едното страна на бариерата, в друг от другата.
Тъй като всеки от нас е потенциален реципиент на лоша новина, значи ли това, че трябва винаги да имаме психолог под ръка? Кой от вас и колко пъти е ходил на психолог?
Просто е невъзможно.
Мнението ми е, че лекарите, работещи в условията на спешност трябва да са подготвени за поднасяне на такива новини(във всички интензивни неонатологични отделения съществува протокол за това), а там където се касае за хронични състояния е мястото на психолога, за продължителна работа с пациентите(родителите).
Но това е само в сферата на пожеланията все още.
Ох изцвинете ме за непадредения постинг но вече е доста късно.
Искрено се надявам по-скоро нещата да се променят.

Съгласна съм със др.Yonov  ,че във всички  интензивни неонатологични отделения
 трябва да има протокол.Но изглежда  Враца и от това се отдалечава.Шест часа след ужасно трудно почти фатално раждане никой педиатър все още не беше погледнал бебенцето ми и когато дойде знаете ли какво ми каза:Ти си виновна, имала си тежко раждане.Аз едва се крепя , ако погледнеш детенце да се разплачеш от вида му , и накрая аз съм виновна.Такъв абсурд никога не бях срещала.

точно това си мислех и аз. за съществуването на такъв протокол не съм и подозирала...но в крайна сметка всичко е въпрос на човечност и не зависи от правилата. това "ти си виновна!" в родилните домове/пък и където и да е/ никога не съм го разбирала . с мен всички лекари се държаха много добре и много внимателно, но естествено, се намери една санитарка, която да ми каже: "ей така най-мразя като стане! ти не си се лекувала, сега детето страда!" честно казано бях подготвена за подобни безумия и просто не и обърнах внимание...обаче много майки биха получили чувство за вина, а то е последното нещо, от което се нуждаеш в такъв момент.

Искрено съжалявам. Напълно ми е ясно в какав аситуация сте попаднали. Виждал съм я хиляди пъти. Лош късмет, самоуверен акушер-гинеколог и бездушен неонатолог(който впрочем е требвало да бъде извикън от АГ по време на раждането). Поне това мога да заключа от думите ти.

Според мен е нужен психолог,но не всеки ще иска до говори с него.На мен като веднъж ми съобщиха безкайно лоша новина и дойде психоложка(не беше в България)бях толкова шокирана,че не пожелах да говоря с нея.А и като знаех,че няма да разбере истинската ми болка,а разговора е част от работата и и ми се уби всякакво желание.Затова разни хара,разни идеали...

Психологията е наука и всеки медик трябва да я изучава, и я изучава още по време на следването си. Но психологията е и част от личността и ако един човек си е груб и нетактичен едва ли психологията ще го промени. Казвам това, защото смята, че всеки лекар, сестра или човек работещ в сферата на медицината трябва да има способността да бъде и психолог, да утешава, да се усмихва, да дава надежда, да бъде добър!
Самата аз съм работила в детско отделение, я което няма в наличност психолог, и съм била свидетел както на безумно отношение от страна на доктори, така и от много мило и безкрайно съпричастно такова. И като страничен наблюдател съм виждала каква е реакцията на родителите.
ДА, добре би било да има и отделен психолог, при положение, че самите лекари ( сестри) не са такива, уви.