Моля ви за съвет!Естествено ли да родя или да избера по-лесния начин със секцио?

Те приятелките да не би да са раждали секцио,че да знаят колко по-хубаво е?
Не знам как е нормалното,но при секциото си е мъка,но както вече са казали след това.
Не можеш да станеш,не можеш да седнеш,не можеш да легнеш и да се завъртиш в леглото.Едва стоиш на крака повече от пет минути. Боли като се смееш,като кашляш,като кихаш...Имаш чуството,че хиляди ножове всеки път те прерязват отвътре ако кихнеш,а не можеш да го предотвратиш и няма как да стане бавно и внимателно като сядането.
Довери се на лекарите и ако всичко е наред си раждай нормално,сигурно е мъка не се съмнявам,че не е особено приятно,но другото е неестествено и си е операция,която недай боже може да се обърка,може да ти прилошее или какво ли още не,остава ти белег за цял живот,корема се прибира по-бавно и понякога остава доста увиснала кожа,по-безопасното раждане за родилката е нормалното и статистиката го сочи.
Лека раждане каквото и да избереш:)

Секциото, както ми каза една санитарка в болницата, е кърпена работа...и съм склонна да мисля, че е права....

Аз исках да родя нормално, но ми изтекоха водите и почти пет дена нямах разкритие никакво, та затова накрая - спешно секцио...

Имах и доста проблеми с кърменето после в началото, а и не само, поради трудното и късно слизане на кърмата...

каквото и да решиш, успех ти желая и бързо възстановяване, но най-вече - здраво бебче желая..

Аз съм за НОРМАЛНО раждане, ако нямаш някакви медицински противопоказания.
Имам две деца (на 3 г. и на 4 месеца). И двете родих нормално. Боли, да, но не по-малко боли и операцията. Вярно няма да усетиш самото секцио,  но операцията не е само да легнеш под ножа. Има и след-оперативен период, за който (не знам защо) никой не говори. Лично аз първия път родих в един през нощта - на сутринта в седем часа бях на крак и отидох да видя бебчето си. Втория път родих в десет сутринта - в един на обяд станах и си отидох при детенцето. В стаята ми имаше две момичета и двете със секцио. Едва ставаха. Вярно, и при двете операцията беше протекла тежко, с реанимация включително, може би ако всичко е наред нямаше да им трябват два дни, а няколко часа, за да си видят дечицата, но все пак едва ходеха с тези операции... Предишния път пак имаше едно момиче със секцио, казали че не трябва да вдига повече от 3 килограма, докато й зарасне хубаво раната, ама то бебето се роди толкова, кой да се грижи за него!!
Това е личното ми мнение, не искам да ангажирам никого с него. Все пак, ако трябва да родя пак не бих се й замислила за операция.

Това не е много сигурно.

Нормално с наистина добър анестезиолог. Упойката се слага в самото начало ( 4-5 см разкритие) когато болките не са толкова силни и са съвсем поносими (като при по - тежък цикъл). Първото ми раждане си беше супер (даже ми се "караха", че поспивам), точно дозирана упойка и всичко си беше наред. С второто случих на кофти избор на екип и кофти анестезиолог, ама се преживява. Около месец след второто, си мислех, че ако имам трето ще е секцио, ама по скоро бих избрала варианта с първото раждане, екип на смяна и анестезиолог по избор, в специализирана държавна болница като Шейново. А за възстановяванетое токова субективно, че не може да се предвиди. С първото се възтановявах месец, от шевове и тн., с второто ( предизвикано) нямах такива, една приятелка от спешно секцио(много тежко беше, преждевременно и тн.) месец, сестра ми по мед. причини около 2 седмици( първото и беше нормално и предизвикано пак за толкова се възтанови), една приятелка секцио по желание също месец. Избери това от което по- малко те е страх и не го мисли, най - важното е ти и бебето да сте живи и здрави на финала. И мен се опитваха да ме убедят разни приятелки колко е гот секциото и то след едно нормално раждане, ама доброволно не бих го избрала. Мойте наблюдения са, че нормално е по добре и за майката и за бебето. Секциото си е операция.

Габи, то винаги след секцио си 24 часа в реанимация и няма как да си видиш детето след няколко часа,защото не можеш да ставаш.Бият ти яко обезболяващи в задника,защото иначе болката е ужасна и на другия ден ставаш и така болиииии.Всяка крачка е борба на волята.
А самата операция е много неприятна,първия път изпаднах в паника и ми идеше да стана и да си тръгна,махах с ръце и едва ме укротиха,надрусаха ме с нещо и двата пъти ми се повръщаше и тръгвах да повръщам - стомашни сокове,то нямаш нищо друго в корема,втория път точно ме шиеха и  доктора се развика и така яко ме надрусаха,че си заспах почти на масата не знаех къде се намирам:)))

И двата пъти родих секцио. Исках нормално, но се оказа че не мога да раждам така (куп здравословни проблеми, оправдаващи напълно избора на секцио при мен). Възстанових се със скоростта на светлината  Не съм почуствала никаква болка дори за миг. На втория ден буквално тичах по коридорите. Имам познати, които след нормално раждане едва се възстановиха. Други пък едва преживяха секциото...
Истината мило момиче е, че всичко зависи от организма ти, от позицията на бебето, от това дали ще възникнат някакви проблеми. И от решението на лекарите. Но обективното такова ! А не "Я дай да я срежем, че не ми се виси 10 чАса в родилна зала"
За сега не го мислИ, като дойде време то само ще си покаже по какъв начин да се роди бебето ти 

   Познавам една жена, която я е пуснала спиналната упойка и са я приспали. Да, усетила е много силна болка и са й сложили пълна упойка. При мен нямаше такива проблеми, но когато анестезиолога ми слагаше спиналната в гръбнака и неосъзнато движение направих с корема напред, въпреки че ме държаха и доктора ми каза така " Не ми бягай, че иглата е тънка като косъм и ако се счупи следващата ти операция ще бъде отваряне на прешлените! "

Аз съм със секцио по няколко причини.Ще кажа как беше при мен.Не мога да дам
съвет,защото не съм раждала нормално и няма как да сравня.
Повечко ме държа упойката.24ч. с катетър.Не се усеща.Като го махат малко пари.
На 2-ия ден раздвижване.Е тук е зора.Боли,но не се умира.Аз почити не седнах.Вечерта
се качих до горния етаж да си видя бебето.Болката е търпима.А по гадно от ставането е
торбата с пясък върху операцията.Но слагат обезболяващи.На 3-ия ден бях с бебето,засука
веднага.Нямах нужда някой да ми прислугва.Болката доста бързо отшумяваше.В къщи от
първия ден си го къпех и перях..
Зависи от човека.Тебе от кое те е страх? И друго го има,че година
след раждането няма да имаш спомен от болката и при двата варианта.
И в двата случая боли.

п.п.Не плашете момичето с лоши примери.

Към авторката-не се страхувай от естественото раждане просто се опитай да не подхождаш със страх към това събитие изобщо.Информирай се,за да си подготвена какво те очаква горе-долу.
А всеки разказ,който чуеш,ще е различен,твоят накрая-също.
Аз родих естествено,без упойка.С правилната подкрепа от страна на акушерките и изобщо на екипа,при който ще родиш, всичко ще бъде наред.Случват се непредвидености,но всичко се преживява.И болката се забравя много бързо.

Възстановяването след секцио не е лесно!Лесно няма според мен!

Все едно аз съм го писала!
Исках да си родя нормално до последно - преносих 8 дни, бях в болница и там ми правиха някакъв опит със система да видя как се повлиявам - дали се предизвикват контракции - оказа се, че изобщо матката ми не прави никакви. Опитаха се с ръка да ми предизвикват някакво разкритие - нищо не се получаваше -тъканите ми били некротизирали - много твърди, имах и няколко мои си заболявания, за които по добре било секцио и така сервираха ми го в последния момент -след няколко часа режем Всички доктори бяха на мнение, че при мен няма да се получи - щяло така или иначе да се наложи да ме срежат - по добре направо да режат, от колкото да опитват разни интервенции и после по спешност да режат. Никак не бях очарована - бях наплашена колко трудно се възстановява човек след това, от самата операция - никога не са ме оперирали и от куп други неща! Единственото, което успях да направя е да звъннна на една позната, която беше раждала така да питам - много ли боли - отговора беше "Изобщо не ме е боляло в нито един момент! Е казах си - това при нея е изключение или пък нещо ме лъже! Оказа се точно така - ама точно - в нито един момент не ме е боляло - пръста да си порежа повече ме е боляло! По време на операцията естествено си обезболена, после в реанимация ти бият някакви инжекции такава си е процедурата - мислех, че всичко е от тях, но след 24 часа ме вдигнаха от леглото - ми пак нищо не усещах - само една много лека тъпа болка при ставанае, ама толкова лека, че ако ставаш по-бавничко и нея изобщо няма да я усещаш! Вървяла съм, носила съм си бебето, вдигала съм каквото се сетя - никаква болка! Ама никаква! Дори след реанимация сестратие ни даваха някакви анални свещички обезболяващи - аз специално ходих да питам - мога ли да не ги слагам, защото нищо не усещам! Да ти кажа не бях изключение -раждах в Шейново и там всички като мен го минаха много леко - бяха в моето състояние или в подобно! Само две момичета имаше, които бяха по-зле, но при едата секциото беше се наложило след катастрофа - тя си беш епострадала по принцип, а при другата по медицински причини - нещо бъбреците й бяха отказали - т.е това бяха симптоми повече на друго заболяване от колко на самото секцио!

Пиша ги тези неща - но в никакъв случай не искам да те навивам да раждаш така. Според мен всеки естествен процес е по-добър от каквато и да е намеса. Още съжалявам понякога, че не родих по стандартния начин -  по скоро, че незнам какво е чувството - че не съм го преживяла! Освен това за бебето е 100 пъти по добре да се роди естествено! Написах го само да не се плашат бъдещите майки, на които им предстои тази операция - никак не е страшно! Нека докторотие преценят как е най-добре за теб - просто имай вяра на тях и на себе си, че всичко ще стане по най-добрия начин и то ще си стане така!

За едни е страшно, за други - не е страшно. Не може да база на собствената си операция да правите заключения за всички останали.

Аз съм на противоположно мнение, без да искам да споря
Също, преди да родя ми бяха давани лоши примери за трудно възстановяване след секцио и се бях примирила, че сигурно и аз така
Но, не - до организъм си е
Когато в реанимацията ни казаха с другото момиче/родихме с 1 час разлика/ да се въртим след там не помня май 6-8 час...да се завъртаме на ляво и на дясно....аз ревях от болка и го правех. Докато тя не помръдна, много я боляло, молех я поне малко...Е, на сутринта реаниматорите едвам я изправиха. Страшно беше. А, аз станах и ходех приведена един-два дни и готово. После се чуствах отлично.
Не съм имала никакъв проблем, дори минимален след секцио.

При секциото, а и при нормалното раждане ако има разкъсвания или епизиотомия  е важно как, ще те зашият. И колко бързо ще се раздвижиш, и след двата типа раждане. Защото познавам и жени, залежали се, с нормално раждане и шевове от разкъсвания и почти дежурната епизиотомия, които са се възстановявали по - бавно и от най - тежкия случаи на секцио които аз знам. Към авторката и към други които ще прочетат, и им предстои този избор, няма страшно, и в единия и в другия случаи. Най- добре е нормално раждане, със или без упойка, както си прецениш. Но ако те е по - малко страх от секциото избери него. Няма нищо страшно в раждането, по какъвто и де е начин. Избери добра АГ болница, и евентуално екип на които да имаш доверие. Успех.