Моля ви за съвет!Естествено ли да родя или да избера по-лесния начин със секцио?

Исках много да родя нормално,но се наложи секцио.Два дни не можех да стана от леглото а когато се наложи да ме изправят да не ти обяснявам какви болки е .След това цял месец те боли корема едвам ставаш не можеш да сложиш стягащ колан,корема по-бавно се прибира,кърмата идва чак към 5 ден,имаш главоболие от упойката.Абе много гадна история.Да и нормалното раждане боли но е само няколко часа а не месец даже 5месеца по късно около шева ме боли като натъртено ,успех,бъди спокойна и си мисли,че всичко ще бъде наред

Болки съм нямала грам. Кърмата ми дойде на секундата. Станах без проблем след няколко часа, на следващия ден ходех съвсем спокойно. Дори не бях приведена.Главоболие от упойката никога не съм имала. Корема не ме е болял нито ден, камо ли месец. Стягащи колани не се препоръчват.
Виждате ли как при всеки е супер различно и не може да се обобщава?
Ето защо важно е да си бременеем спокойно, а как ще се роди бебето....ще си покаже като дойде момента. 
Дано след време авторката се похвали с едно леко и успешно раждане. 

    Въпросът е, че тя пита кое да избере след като няма показания за секцио! Значи според лекарите няма проблем да е нормално раждането! Е тогава най-добре да е нормално  Пък ако има някакви усложнения лекарите ще преценят дали да оперират. Моят съвет е да си родиш нормално, ако те е страх от болката може да поискаш епидурална упойка  Една приятелка роди така и каза с извинение, че е било все едно се е изакала, хихи  При всеки е различно разбира се!!! Успех! 

Да за секциото е особено важно ,кога ще се раздвижиш.Колкото по бързо толкова по -добре.По простата причина ,че трябва и да кърмиш/което не винаги е толкова лесно/,трябва да се грижиш и за бебчето ,въпреки помощниците.И ако се залежиш и не стиснеш зъби да станеш ,тези неща дотежават ,защото са неизменни и трябва да се свършат.Като сложиш и хормоните които бушуват ,картината може да окаже наистина плашеща.А всъщност болката е като да те оперират от апандисит.

Аз избрах секцио. Много ме беше страх от нормалното раждане. Не, че секциото не е страшно, но както ти сама каза - това ми се видя по-лесния начин. Не съм имала нетърпими болки. Раздвижиха ме около 5 часа след операцията, първите 2-3 дни ставах много трудно, болеше, но се траеше (аз въобще не мога да търпя на болка). Още на втория ден ми дадоха бебето и се грижих за нея. Помощници вкъщи не съм имала освен мъжа ми. Кърмихме се до 1 година (казвам го, защото според някои секциото е причина да не се кърми). Възстановяването е много бавно, мина 1,8г., а още си усещам операцията когато пипна там. Иначе болките изчезват за около седмица, до около 10-ия ден ме наболяваше само когато ставах от леглото, след това остана само дискомфорта и особената чувствителност около операцията.  Но при всеки възстановяването е различно. Аз не съжалявам за избора си и ако сега трябваше да избирам пак щях да избера секцио.

Ти сама трябва да прецениш кое е по-доброто за теб и бебето, тази тема поражда много спорове, едни са твърдо за нормално раждане, други за секцио. По принцип повечето лекари смятат, че нормалното раждане е по-добре, все пак секциото е операция.
Каквото и да избереш ти пожелавам всичко да мине много леко и бързо да се възстановиш.

Според мен,ако нямаш медицински предписания е по-добре да следваш естествения ход на нещата! А и наблюдаващия те лекар най-добре може да прецени.  

Имам две нормални раждания и едно секцио. Първото ми беше с шевове и т. н. Секциото ми е по спешност. Ако трябва сега да избирам никога не бих избрала секцио. По принцип търпя на болка. След него ме болеше много повече отколкото с шевовете, корема ми така и не се прибра, много обилна първа менструация - стигна се до хапчета за да намали кървенето, белега ми е от край до край почти и го усещам все още 2г и 6м . Бебето си го видях едва на третия ден, защото тогава можех да ходя, ако се наричаше ходене това. Бебето беше в кувиоз и нямаше начин то да доиде при мен. След първото раждане ( родих в 10 часа) в 2 часа бях на крака, ходех,  малко по-трудно ми беше сядането, но не изпитвах такива болки както след секциото. Моя съвет е: ако не се налага секцио по мед. причини не се подлагай доброволно на това. Довери се на природата. Това си е естествен процес.

Ти как искаш да родиш? Мненията масово ще са за естествено раждане, ти какво очакваш да ти кажат?    има много теми за вечния спор, аз те съветвам да си избереш лекар,  на който вярваш и да обсъдите с него раждането.

Аз въобще не бих се чудила вярно е, че при всеки е различно, аз имах много тежка бременност и знаех, че няма да издържа и нормалното раждане. Майка ми беше против страх я беше от упойката, но аз и казах че няма да си го причиня и това с нормалното раждане още повече че бях слушала от вече раждали жени на какви унижения ги подлагали докато раждат в смисъл изказвания от сорта, а сега пищиш, а като се ебеше ти беше добре нали (извинявам се за езика , но съм чула това от страшно много жени). Докторката която ме прие за планово секцио само ми повтаряше що не си го родиш нормално опита се няколко пъти да отложи поне със седмица, но аз и казах, че не искам ---естествено отмъщението беше-- 30 мин след като се събудих от упойката никой не дойде да ми даде обезболяващи и същата докторка дойде страшно загрижена, но след като майка дойде и беше казала, че иска да говори с главния лекар (който беше приятел на моя доктор който ми водеше консултациите, но той не работи в родилното) та така като изключим това и малко по трудното ставане на следващия ден при мен всичко беше ок нямах никакви проблеми още като станах направих няколко обиколки на коридора и отидох да си гушна бебето нищо не ми пречеше, нямах никакви проблеми, чувала съм, че някой дори не си гушкат бебетата аз нямах никакви проблеми но много се движех през два часа правех обиколки в коридора Имаше една жена която роди нормално тя  два дни след раждането изглеждаше страшно зле и дори не можеше да отиде сама до тоалетна други две жени я водеха, друга позната един месец след раждането не можеше да седи защото я бяха шили отдолу и много я болеше така, че всеки сам си преценява   

Довери се на своя лекар. Ако няма показания за секцио, аз лично не бих се подложила на операция. Родих естествено преди 40 дни. Дъщеря ми се роди 4 250гр., 52 см. Пак бих родила така. Още същия ден си я носех на ръце, до изписването вече бях пушка. След седмица раждането беше просто спомен. Избери този начин за раждане, при който ти ще си най- спокойна."Лесен" начин няма

Абсолютно подкрепям.

Имам две естествени раждания, ако ме бяха пуснали можех да си тръгна с бебетата още на същия ден. Възстанових се изключително бързо. За прибирането на корема, зависи от мускулатурата на корема преди раждането, а не толкова от начина на раждане.

Ако всичко е наред и няма медицински  медицински показатели за секцио - роди вагинално.

И аз родих секцио. Възтановяването ми беше много бързо  без болка, само придърпване първите три дена в областта на операцията. Не е задължително да си 24 часа в реанимация след секцио. Аз бях 13-14 часа и после ме преместиха в стая. Раздвижих се около 11 часа след операцията. Не са ми давали никакви обезболяващи.
Не съм против нормалното раждане, но и секциото не е болка за умиране. Учудвам се на майки, които казват, че боляло повече от нормалното раждане. Аз все още не съм чувала за някоя майка след секциото си да вика от болка, както се случва обикновено в 90% от случаите при нормалното раждане, така че моля не стряскайте тези, на които им предстои секцио. 

Познавам жени, които са 'виели' от болка след секцио и след нормално раждане, както и такива, които са нямали никакви оплаквания и след двата вида. Всеки си споделя неговия опит.

Всеки има различен праг на болка Операцията крие рискове.
 Ако се пробие матката и после стане невъзможно да има следваща бременност?
 Преди години имаше във форума такъв случай,майката се лекуваше в Германия и целия форум помагаше.
 Лекарите са тези, които решават как.
 Сега, все  едно отиваш в магазина и се пазариш:
_ За мен секцио моля.
 Аз съм раждала отдавна,много лесно  и бързо- естествено.
 Сега е модерно секциото....
 Повтарям,нека лекарят прецени,да е добър и да не гледа на вас като на спестовна касичка.