Отровните хора

Аз съм се сблъсквала с всякакви хора и в определени моменти всеки може да си покаже лошите черти, както и аз, също и добрите, но тази, за която говоря си е за мен чист психопат. Хората просто я търпят. Масово обаче не я харесват и това си проличава и в работата и по сбирки.
Но тя мисля, че го е усетила и много отдавна не ходи на тимбилдинги и прочие.
Хитруша.

Има още една такава, но за нея дори не ми се пише. Тя също си е психопат.

За мен отровните хора са точно психопати, не лошотии, не киселяци.

Питам момичето, което най-много тормози - защо не реагираш, нелепо е само да те защитавам, големи хора сме? А тя казва - блокирам.

Блокира като гризач пред отровна змия.

Уау ! Като филм от Хичкок .

А тези , които изглеждат така  
всъщност са ангели небесни .

Не знам кои са ангели, но на отровите им личи, изписано им е на лицето, само малко да поконтактуваш и си личат. И изобщо не са ведри, дори и демонстративно, а са премислено усмихнати.

ol, и аз дълго време си мислех, че всичките ми познанства са супер дупер пупер.... Докато не се запитах как се чувствам при общуването с хората около мене и по-специално си дадох сметка, че има някои с които премълчавам мнението си или интуитивно не им споделям, защото не ми се слушат нравоучения или по-скоро величаене. Ще дам пример - една моя позната, абе да кажем беше ми приятелка, в определен момент беше свидетел на мое емоционално преживуване, плача аз за нещо, ама не е мястото и мига да й разказвам, защото нанякъде отивахме. Само споменах, че нещо съм се почувствала наранена по любовен въпрос. Следващ ден се уговаряме да се виждаме и тя ми изтърсва "и да ми разкажеш като се видим как точно я разбираш ти любовта, защото имам чувството, че се рееш в някакви романтични измишльотини, а той светът е съвсем друг".... Сещате се, че при подобно поведение и тук говорим за жени по над 35 години, с този назидателен тон (за съжаление няма как тук да предам изказа) аз се направих на утрепана и после като се видяхме казах, че не ми се говори по въпроса, защото се е разрешил. И после си дадох сметка, че това далеч не е за първи път. И като понаблюдавах ми стана ясно, че аз доста се потискам с тази жена. Правя разни неща, за да се чувства тя добре, дори и когато аз самата нямама никакво желание за това и после ми остава горчив привкус. С времето намалих общуването с нея и от дистанция си дадох сметка колко съм щастлива, че съм далеч от нея. Наскоро реших постепенно съвсем да се дистанцирам. То ние сега и заради географски причини не се виждаме и съм намалила разговорите също до минимум. Понякога е въпрос на пълно несходство на характерите след като хората са се развили в различни посоки.

Тази е слаба ракия. На отровните им споделяш, те са ужасно емпатични, галят те по главата, държат те за ръката..., а след време се възползват. По-лесно е с нетактичните и дори груби хора, защото те не умеят да премислят. Нали знаеш как е в приказките - "лошият" с ласкателства и помощ прецаква главния герой! Затова е по-добре човек да се пази от милия и учтив, позитивен ближен.

Ъъъъъъъъъъъъъъъъъ, както се казва, не мож ме държа за ръката и гали по главата ти мене, аз съм от стара ламя там-квото-ламите-раждат. По-скоро аз от главата си патя като надценявам толерантността на хората най-често и способността им да намират баланса.

Имам например една гениална близка приятелка. Такива сблъсъци като с тази жена, с другиго никога не съм преживявала. Но и такава близост няма друга за мене. В някои отношения, уж ако погледнеш отстрани нищо общо нямаме или поне - малко, но такава чистота, толкова да се чувствам спокойна, колкото и да е непредвидима и да казва неща понякога като да съм дявол, а тя да носи сръбърния пирон................ Как болииииииииии, ама как е правааааааааааааа. Ето в това е разликата - едната ме кара да се чувствам унижена по някакъв начин, аз така се чувствам от подхода й, а с другата изпитвам такова интуитивно доверие. Имали сме периоди, в които не сме си продумвали и дума с месеци, но като стоя до нея в момента (ей тази вечер се виждахме ама разменихме 5 думи ние си, че бяхме с други хора и на официално място) все едно съм със себе си. Такъв човек се намира един път в живота, ама пусто като съм се научила на хубаво и се надявам и другите хора поне малко от нейните качества да имат, но е факт, че тази жена е единствена За мене.

Ами.. уау,бау...това е. На мен Ст. Кинг ми идва като асоциация  


Но и

Добре де, а на такива хора не може ли да им се помогне по някакъв начин? Това е като болест - да искаш да правиш другите хора нещастни и ти да си щастлив от това. Такива хора са си направо болни и имат нужда от помощ.

Според мен не може. Подозирам, че те самите усещат, че нещо не им е баш наред и се опитват чрез разни духовни течения, замисли за велики дела, тотална смяна на живота, дори участия в някакви благотворителности и пр. да се самоубедят колко добри хора са. А всъщност много обичат властта, но никога нищо хубаво не правят с нея. Предполагамм, че специалистите биха ги нарекли емоционални насилници или хищници.

И как така ще променяш човек, който не ти е искал такова нещо и не е търсил изобщо промяна? Тази натрапената помощ е по-голямо зло и от човешката отрова, защото помагачът слага себе си над напомагания. Това, че аз не харесвам някого, още не ми дава никакво право да искам да го променям. Друг човек може много даже да му харесва да общува с него. Всеки да си намери гьола и жабите.

Познавам един човек, който определено бих могла да нарека "отровен", иначе мил и хрисим към мен, но мразещ цялата вселена с всичката и флора, фауна и извънземните макар непознати за него обекти. Всеки полъх на вятър пораждаше псувня, всяка пееща птичка биваше заплашвана с гилотина, всеки човек го приканваше към ръкопашен бой и всяко съществуващо нещо на този свят се нуждаеше да бъде "осрано" словесно  поне веднъж, просто защото го има. Единственият му враг беше токът, защото знаеше че ако го тресне, не може да му отвърне  и това силно го смущаваше и допълваше речника му с още някоя нова ругатня.
Започнах да се замислям, че някой ден, в който няма да съм с него, ще премина от другата страна, където целият му негативизъм и словесна помия ще се изливат и върху мен. Така и стана разбира се, но не го приех на вътре, защото макар да ме отблъскваше, знаех че това е единствената му "сила".

Тва нежно и крехко създание ССф, нападнато от тези отровните...

Блокира, защото се страхува, че не знае как да я постави на място, иначе би го сторила незабавно. Както казваше една колежка - късно ми идва текневалото, т.е. сеща се за точните думи, но когато случката е отминала.
Блокира най-вече, защото няма достатъчно  себеуважение. Как така ще я мачка някаква си?

Едно хапче Презкурин и едно
Заебин. Действат безотказно.

Mamacita Bandida,
Ако не бях прочела, че си от друг град, бих се заклела веднага, че имаме общ познат. Така добре и правилно го описа. Лошото е при тези хора, че отстрани наистина изглеждат супер загрижени за всеки и всичко, много отворени към хората и готови да помогнат в почти всеки един момент, но иначе нещата въобще не са така. И като се заслушаш по- внимателно в безкрайния поток от думи, който те изливат постоянно, обсебвайки всеки разговор, започваш да усещах как много често чуваш-  "аз, аз, аз...". Аз какво мога, аз какво знам, аз колко съм велик, пък всички останали са глупаци, които за нищо не стават.  Критикуват всички и всичко  наред, но критика не търпят за нищо. Превръщат елементарни неща, от които не бихте се и сетили че може да стане проблемна ситуация, в грандиозни скандали, уверени в правото си да го правят, и в правотата си.

Хапчетата на Labrador са вариант, но и тяхното действие в даден момент се изчерпва.