Отровните хора

влияят ми зле и ги избягвам. човек като иска да вижда само лошо, грозно и тиня, не можеш да му показваш слънце и красота. нито има усета, нито сетивата му са  настроени за това.
жал ми е за такива хора, за нервите и енергията, които губят в сплетни и злословия, във вечните измислени грижи и съмнения, с които си живеят. и от друга страна, ме е яд на същите тези хорица, когато пътищата ни се кръстосат.

В собствен сос са най-вкусни.

На мен не ми е това дефиницията за токсичен човек. Всъщност най-токсичните хора, които познавам, биха минали за невероятно позитивни и усмихнати. Характеристиките са други. Тези хора винаги са свити като змия за атака. Атакуват с думи, с действия. Като видят, че действаш с размах, ако не се пазиш, лесно намират начин да ти сложат прът в колелата и да те убедят, че не може просто ей така да успяваш.

Това са хора, за които съществува само техният сценарий на реалността и всячески искат да те вкарат в него. Особено се ядосват, ако не играеш по техните правила.

Най-много се ядосват, ако си непукист и нещата ти вървят, както вече казах.

За тях не е важно дали нещата са позитивни или не, важното е да нямаш мир. Ако си леко тъжен и меланхоличен, нарочно ще те ръчкат с веселост и ще ти се подиграват защо си толкова негативен, все едно човек няма право на такива "хладни" периоди на емционална почивка. Ако си весел, ще измъкнат нещо неприятно.

Още нещо: тия хора не губят енергия. Като ти нарушат мира или създадат драма, се зареждат с една специфична нервна токсична енергия. И много се дразнят, ако не им я дадеш, ако не се вкараш във филм.

Невинаги човек има сили да избегне атаките, затова е най-добре да се покрие физически, да сведе комуникацията до минимум или до нула. Колкото повече комуникация, толкова по-активна е връзката и е по-вероятно да ви въвлекат в драми. Не ми казвайте, че е въпрос на лична сила да устоявата: понякога силата се изчерпва, а тези хора дебнат кога сте в по-неизгодна ситуация, ако ще уморени от деня си, за да нанесат удара.

И, защо общувате с такива хора?

Не че искаме, но добре се крият сред нормалните, а ако се случат да са от твоето семейство, понякога нямаш избор.

Не се разкриват от първа среща, не им го пише на челото. Змии в човешки образ. Разбираш го понякога твърде късно...а и дори ти се виждат нормални. Виждат ти се целенасочени, изискващи, амбициозни. Уж се грижат да се държиш добре, дават инструкции, насоки...

Нямаше да е проблем, ако им личеше лесно.

Защото ми се налага.

 Mamacita Bandida, ти описа моята шефка. Много точно описание при това. Опасно лоши хора са. Страх ме е от такива.

Mamacita Bandida,много точно описание

Опасни са, колкото по-спокоен си, колкото повече мир си постигнал. Ако си емпатичен, добър човек, си като наркотик за тях. Те нямат истински емоции и затова искат ти да им ги дадеш. Умират си да те подхванат, да те вкарат в неприятна ситуация и да се хранят от теб. Невероятно уморително, а арсеналът им от закачки е почти безкраен.

Хубава тренировка е да си срещнал поне един, но ако не ми се налага, гледам да не прекарвам много време сред този тип същества- не мога да ги нарека хора дори.

Единственият начин е да имаш строга стратегия и дисциплина, за да им прекъснеш захранването. Тогава увяхват, или си намират нова жертва.

Нещастни са. Избиват комплекси. Смучат енергия. Не познават нито вътрешната хармония, нито ползотворното общуване.
Винаги режа контакта си с подобни хора, а ако ми се налага общуване, го свеждам до дипломатичност.
Нямам излишна енергия за хабене и никога не ме интересува какво те мислят по този въпрос. Имам по-сериозни задачи в този живот и хора, на които да дарявам силата си... 

Да, това е моят начин да се справям. Но само аз си знам какво ми носи това. Относно тренировката, наистина дори и да не искам да си го призная, но отношението, което ми са налага да търпя, ме научи на много. Но и ми носи утеха, че не съм такъв човек. Моралната победа ми е достатъчна. Не се занимавам и игнорирам.

Днес попаднах на човек с такова поведение случайно. Пътищата ни се кръстосаха на среща с наш общ познат. Каквото и да се кажеше, този човек изнамираше уникални начини да го изтълкува превратно. В един момент започна да разказва някаква история и като стигна до "аз знам това защо го каза той, мене не може така лесно да ме заблуди с усмивката си...", аз "изведнъж" се осъзнах колко е напреднало времето и тръгнах за следващия си ангажимент. Предпочетох да седна на една пейка пред театъра за 20 минути, а с моя познат да се видим друг път.

Най-опасният момент е в началото на оттеглянето, когато усетят, че губят част от драмата и енергията. Тогава си показват най-силните номера. Използват задължаващи семейни връзки, обществени порядки, дори религиозни правила, за да ти докажат, че не може просто така да ги игнорираш. Изкарват те най-лошия човек на земята, асоциален, единак. Изригват с невероятен гняв, или невероятна активност. Дори да организират празник, пак е натоварващо, както писах: всичко възможно, само и само да те привлекат пак за публика, и за участник в сценария.

Аххх за правилата много точно го каза. Обаче аз съм на принципа отказвам да спазвам правила, в чието съставяне и приемане не съм участвала.
Твоето описание ми даде нов поглед върху една моя позната. В момента, в който тя не е център на вниманието с нейните вечни проблеми, другите веднага получават етикета груби или безпардонни. Тя как била искала и тя така да може, ама ето по друг начин била устроена, имала си ценности и принципи как се общува, възпитание.... и тук се излива бълвочът

Нали си давате сметка, че хората сме много различни и няма как да се харесваме на 100% - това не е естествено.
Не приемам идеята, че щом някой ти е роднина, то трябва да го търпиш - хайде, ако е майка, баща, брат/сестра - ок, но пак с граници. Обаче такива братовчеди и т.н, къде пише, че трябва да са ти приятни, че и да общуваш редовно с тях. Винаги човек може да си намери елегантен начин да редуцира даден контакт.

За шеф - ако е нетърпимо положението и се налага ежедневен контакт, ще предпочета да си сменя работата просто и толкова.

Убедена съм, че не са малко хората, които и за мен смятат, че съм отровна. Така е, защото глупавите хора бързо ме отегчават и не се притеснявам да им го покажа открито.