С него в чужбина или сама в България

Не, ако отиде там децата и ще се отглеждат и ще растат като мюсюлмани.Това със сигурност, няма друг вариант.

Що бе   имаше скоро един репортаж точно за такъв случай. Но както винаги изключението потвърждава правилото  

ако той остане тук, може и да стане така,но ако отидат там.....

...и роди момче, познайте дали ще са либерални по отношение на онова, което се прави, когато момченцето стане на 5-6-7.

а защо е необходимо да се връща там?казваш,че има собствен бизнес от 3
 години???бизнеса не е ли в БГ?

Аз имам известен опит не с брака с чужденец но със съжителството с такъв. Съжителствала съм с италианец и имам дете от него, но предпочетох да си се върна в България. Пренесох се в Италия заради него, оставяйки прекрасна работа в България, роднини, приятели...всичко ! Беше ми обещал една ли не звездите и прекрасен спокоен живот в Италия, но реалността, когато пристигнах за постоянно там беше съвсем различна. В малкия град се познаваха всички и аз като чужденка бях не на място в тяхната затворена общност. За самата мен беше мъчение тъй като не съм свикнала да бездействам, а там където бях беше тоталното бездействие. Времето минава между два бара и 3 ресторанта. Не бих го направила повторно. Така се получи просто ! Моя опит е такъв , но има и хора, които се адаптират прекрасно - аз не успях въпреки, че нямам проблем с езика, който знам добре. Предпочитам България и моята си среда стократно и съм на мнение, че който те обича истински и иска да е с теб , ще те последва навсякъде !

На твое място не бих отишла. Колкото и да ти е мил и скъп сега, това чувство ще се промени като го видиш с най-близките му хора, изповядващи различна религия. Времето, което се познавате, е твърде кратко, за да взимаш такива важни, касаещи бъдещето ти решения. Изчакай още, опознайте се по-добре - и то най-вече в различни светлини! Може пред теб да твърди, че не е фанатичен мюсюлманин, но знаеш ли на 100% дали наистина не е такъв. Хората от малките села или градчета по принцип са по-строго вярващи, отколкото хората от големите градове или тези, които са пътували много и са се сблъсквали с други култури и разбирания.
Изчакай...

Аз познавам младо семейство с две дъщерички, Майката е туркиня (мюсюлманка), бащата българин (християнин). В тях се празнува и Коледа, и Байрам. Позволих си веднъж да попитам дали децата не се объркват така и тя ми отговори: "Не, не се объркват. Даже напротив - имат ИЗБОР." И е права.

Моят съвет е да не тръгваш.
1. Отиваш сама, в чужда държава, без подсигурени доходи, работа.
2. Загърбваш мечтите и амбициите си заради мъж. Грешка, огромна грешка.
3. Казваш, че семейството му е от по-консервативните. Дори да приемат факта, че си християнка и не си туркиня, то вярвай ми - ще ти направят живота ад. За тях ти ще си различна, винаги ще смятат, че са нещо повече от теб.
4. Убедена съм, че семейството ще му повлияе негативно.
5. Краят няма да е добър.

Съвет бонус: Опитай се да извъртиш нещата в своя полза. Пробвай го дали е готов да остане тук заради теб. Щом има развит тригодишен бизнес, то значи е достатъчно находчив да успее и тук. Ако ти каже, че няма шанс да остане в наш'та мила Родина - то драга, бий му шута навреме.

По една програма за разменено гостуване имахме на гости дете от Анадолската част на Турция. Представата ми за турците винаги е била като за модерни хора, съдейки по нашите турци тук, в БГ и от моето ходене в Истанбул и Анталия.
Нищо общо.
Детето беше изключително свито, неконтактно и особено, супер религиозно- и не само то, а и останалите деца, които бяха в други семейства. Не консумираха никаква храна у дома и не общуваха с нас (трудно говореха и английски, де, но имаше начин да си говорим, ако имаше желание). И все пак, щом са ги пуснали, значи това са деца от хипер модерни семейства с "европейско" мислене.
Не бих тръгнала, не бих пуснала и дъщеря ми там, ако и се падаше да ходи в Турция на гости. Не са лоши хора, учителите бяха много усмихнати, но въпреки това със сигурност бих се чувствала ужасно некомфортно там, в техния град (да, град беше...).

Прочитайки заглавието на темата помислих, ако е мюсюлманин - по-добре сама в България.
Не искам да засегна никого, но сме се наслушали на различни житейски истории с кофти финал 

Към авторката - по-добре да поговори с майка си и ако се стигне до заминаване, по-разумно е да не заминава. Да загърби бъдещето си, семейството си, за да живее в ислямска държава с консервативни турци...

Аз не бих отишла. Поради ред причини, част от които са изброени тук. Също имам едно наум за религията - нищо против исляма, но не бих живяла в дълбоко религиозно и консервативно семейство - нито тук, нито другаде. Това всъщност важи за всяка религия.

С него в чужбина или сама в България 

С един мъж светът не свършва 

Не мисля, че би имала проблем с фанатично практикуващи шинтоисти например. Най-много да се съблекат по долни гащи, за да се потапят в ледена вода през февруари и да носят походен олтар с божеството. И да си говорят с дървото на двора.

Фанатичните будисти също няма да ти създадат проблем.

Фанатичните православни най-много да те накарат да носиш дълга пола и забрадка в някои храмове.

Така че някои религии са по-проблемни от други.

Това също 

В България е пълно с турци. Моята добра приятелка е туркиня, на майка ми най-добрата приятелка е туркиня, когато бях ученичка, в класа ми имаше доста турци.
Някои от тях модерни и съвременни, някои от тях по-консервативни.
Приятелката ми и приятелката на майка ми са изключително модерни, но винаги са казвали, че комбинацията между жена българка и мъж турчин в повечето случаи е неподходяща поради ред причини изброени и от другите съфорумки.
Аз лично познавам и бракове, които са отлични и дори живеят в Турция, но често пътуват и до България. Но тези семейства са на друго ниво. Имат много финансови възможности, всеки е обезпечен с жилище, а не са наблъскани целия род в еднофамилна къща, възпитанието е много отворено и свободно. Но това са рядкост.
Повечето са доста консервативни.

Съвет: и в България, и в Турция, и в Гърция, и в Италия, и във Франция и където и да е по света хората сме хора и имаме еднакви потребности и нужди, НО НЕ ПРАВЕТЕ ГРЕШКА ДА СЪЖИТЕЛСТВАТЕ С МАЙКИ, БАЩИ, БРАТЯ, СЕСТРИ, СВЕКЪРИ И СВЕКЪРВИ под един покрив, в една къща. Това е мазохизъм и води в големи случаи до провал на отношенията между двойките.

Бях чела една статия за балканския манталитет/синдром на младите хора, кгато решат да се заженят. Как е традиция момчето да заведе младата си жена в жилището на родителите и години наред да имат проблеми и скандали и той да го играе, как всичко е наред и какво толкова се е случило.
Уважаващия себе си мъж, а още повече добре възпитаните родители  обичащи децата си,  никога не биха причинили това на новосъздаващото се семейство!