С него в чужбина. Имах такава връзка и го карах да се премести в България. Познайте какво стана - разделихме се. Мъжете не са склонни на такива драматични промени - не им е в природата. Докато ние, жените се приспособяваме навсякъде, защото сме по-комуникативни и по-борбени.
- Публикувана: 17 юни 2014, 14:53 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2014, 20:09 ч.
С него в чужбина или сама в България
Съвет: и в България, и в Турция, и в Гърция, и в Италия, и във Франция и където и да е по света хората сме хора и имаме еднакви потребности и нужди, НО НЕ ПРАВЕТЕ ГРЕШКА ДА СЪЖИТЕЛСТВАТЕ С МАЙКИ, БАЩИ, БРАТЯ, СЕСТРИ, СВЕКЪРИ И СВЕКЪРВИ под един покрив, в една къща. Това е мазохизъм и води в големи случаи до провал на отношенията между двойките.
Бях чела една статия за балканския манталитет/синдром на младите хора, кгато решат да се заженят. Как е традиция момчето да заведе младата си жена в жилището на родителите и години наред да имат проблеми и скандали и той да го играе, как всичко е наред и какво толкова се е случило.
Уважаващия себе си мъж, а още повече добре възпитаните родители обичащи децата си, никога не биха причинили това на новосъздаващото се семейство!
Бях чела една статия за балканския манталитет/синдром на младите хора, кгато решат да се заженят. Как е традиция момчето да заведе младата си жена в жилището на родителите и години наред да имат проблеми и скандали и той да го играе, как всичко е наред и какво толкова се е случило.
Уважаващия себе си мъж, а още повече добре възпитаните родители обичащи децата си, никога не биха причинили това на новосъздаващото се семейство!
Много правилно написано
Това всъщност важи за всяка религия.
Не мисля, че би имала проблем с фанатично практикуващи шинтоисти например. Най-много да се съблекат по долни гащи, за да се потапят в ледена вода през февруари и да носят походен олтар с божеството. И да си говорят с дървото на двора.
Фанатичните будисти също няма да ти създадат проблем.
Фанатичните православни най-много да те накарат да носиш дълга пола и забрадка в някои храмове.
Така че някои религии са по-проблемни от други.
Ще имам, ще имам - ако се очаква от мен да се включвам в религиозните им обреди или да съблюдавам изискванията на религията. За мен няма значение каква е религията, какво проповядва и прочее - имам проблем винаги, когато някой се опитва да ми натрапи убежденията си (дори и да не са религиозни такива). Нямам против самите религии, не ми пречи някой да изпълнява някакви ритуали и изисквания, не ми пречи и да ми се разкаже за какво става дума - дори ще ми бъде интересно, но да ме карат да се включвам и да очакват това от мен при положение, че не искам - не, няма да стане.
Имам приятелка с подобна история- обаче при тях е дори по- зле, защото той подмята да се оженят, за да може да остане да работи в ЕС.
Не знам как да я убедя, че този човек само я използва и кой знае как ще се промени ако се оженят, сакън и ако си имат дете.
Тя е толкова млада още, но лудо влюбена, съвсем си е загубила мозъка. А той е страшно религиозен, молене по х пъти на ден, без свинско, без алкохол и прочие....
Приемам съвети как да я накарам да се замисли
Не знам как да я убедя, че този човек само я използва и кой знае как ще се промени ако се оженят, сакън и ако си имат дете.
Тя е толкова млада още, но лудо влюбена, съвсем си е загубила мозъка. А той е страшно религиозен, молене по х пъти на ден, без свинско, без алкохол и прочие....Приемам съвети как да я накарам да се замисли
Ами аз доколкото разбрах и той не знае какво иска - ту казал на шега, че ще я вземе, ту като станало сериозно не повдигнал въпроса... Не знам какви са нравите в малките турски градчета, но единственото за което успях да мисля докато четох историята беше за книгата "Не без дъщеря ми" 
Не че е задължително да стане нещо подобно, но трябва да се мисли няколко хода напред!
Не че е задължително да стане нещо подобно, но трябва да се мисли няколко хода напред! Мисля, че тук във форума, а и в реала, ще срещнеш само еднотипни съвети - "Не отивай!". Но това са странични мнения на хора, които не са били изправени пред подобен тип дилема, не са във връзката ви, и няма как да знаят нито какво изпитваш ти, нито да провидят как ще се развият отношенията ви.
Според мен трябва да пуснеш темата във форум на жени, омъжени за турци и живеещи в Турция - реални жени, с реални животи. Не впечатления от сълзливи книжлета, в които той ще те върже с бурка до печката, ще ти направи 7 деца, а баба му ще те мушка с ръжена, ако не "слушаш"
Според мен трябва да пуснеш темата във форум на жени, омъжени за турци и живеещи в Турция - реални жени, с реални животи. Не впечатления от сълзливи книжлета, в които той ще те върже с бурка до печката, ще ти направи 7 деца, а баба му ще те мушка с ръжена, ако не "слушаш"
BirdsFlu не съм съгласна, че ако пусне темата във форум на жени, омъжени за турци и живеещи в Турция ще получи реален отговор ......
аз бях в подобно положение (моят съпруг е арабин) само, че моите притеснения бяха не дали да отида и дали ще мога да живея със семейството му по скоро имах притеснения защото не знаех нищо за религията нравите и както сега ти съветваш и аз писах във форума където пишеха жени омъжени за араби и знаеш ли какви бяха съветите им ти нас не ни гледай ние живеем прекрасно, но ти ще си в ада Казваха ми даже, че който от братята, чичовци или дори и баща му си остави пръв чехлите пред вратата на стаята ми ще трябва вечерта да спи с мен което си се оказа градска легенда и най странното беше, че никоя не каза недей защото той ме тормози ,поиска да си сменя религията, иска все да си стоя у дома и ако излизам на улицата трябва да ходя увита като пашкул те живеят прекрасно Дай боже да е така но не вярвам..Също ми говореха познати че съм луда, че ако отведа детето там той ще ми го вземе и, че няма да я видя вече еми всичко си е до човек но не говоря само за него а и за себе си аз ясно съм го предупредила, че никога ама никога и за нищо на света не бих си сменила религията и то не защото съм супер праведна християнка, а защото и неговата религия не е кой знае какво. Детето ми е християнче също. Информирах се за всичко постарах се да го опозная колкото се може повече поставях го в различни ситуации, прочетох Корана и други книги за живота на пророка Мохамед за да знам колкото се може повече и така. Ние не живеем заедно за момента защото детето ми не може да живее там непрекъснато плаче не иска да яде и т.н и въпреки, че на жените от форума им беше много смешно и забавно това, за нас за момента нуждите на детето са на първо място Той също не може да дойде, но това ограничение скоро изтича и се надявам скоро да се съберем.Ходихме но не за постоянно и разбира се той нито веднъж не ми е казал ти си върви тя ще остане тук. Последния път имахме даже малко неразбории заради един от братята му но нашето семейство сме аз той и дъщеря ни.
Sweetmary Моят съвет е недей да бързаш с децата отиди там запознай се с родата виж го как се държи с теб на негова територия и в неговия дом заобиколен от неговите хора и прецени ако нещата те устройват изградете семейство ако не довиждане и кой от къде е. Когато двама се обичат нито времето нито разстоянието са пречка винаги има начин. Успех
Здравейте, дами ,
Моя личен опит със съвместния ми живот с мъж от Турция, но живеещ със семейството си в Швеция, не доведе до нищо добро.
Запознахме се на семинар в Ирландия. Започнахме да си пишем, започнахме да си разменяме визити. Първите няколко пъти не ме запозна със семеството си, това се случи на 4-тото ми посещение в Стокхолм. Всичко мина добре. После той смени работата и вече не можеше да прави чести посещения за 4-5 дни в България, аз не можех да ходя толкова често в Стокхолм. И ето, един ден ми предложи брак, предложи ми да се преместя да живея с него в Швеция. Мислих , мислих и влюбена загубена, реших да го направя. Сгодихме се, красиво беше, оставих си работата, живота, приятелите, семейството.
Началото (първия месец) мина добре, ново място има какво да учиш. Майка му говреше само турски, сестра му говори малко английски и през деня оставяхме само 3-те жени в къщата. Аз започнах да обикалям , да разглеждам по далечни места от кварта Arlanda, в който живеехме (винаги канех майка му и сестра му с мен, винаги ми отказваха). Тези ми невинни обиколки доведоха до грандиозен скандал. НЕ съм сигурна коя от двете го беше поддтикнала към мисли, че обикалям не за да разглеждам , а за да си търся нов мъж... Кошмар - 1 мес затворена в къщи. След което реших да си търся работа, направо не ме свърташе...уви , там ударих на камък, само с единия английски език , без шведски, не бях конкурентно способна и единствената работа, която можех да си намеря беше чистачка или помощник в супермаркет. Депресирах се и започнах да съжалявам, някак си започна да ми става ясно, че бъдещето не ми е осеяно с възможности, а само с препчтствия. Чашата преля, когато 4 мес преди датата за сватбата, той, семейството и приятелите му системно започнаха да ме натискат за смяна на вярата. Майка му започна да негодува срещу моя отказ и започна да го обработва постоянно, което всяка вечер се превръщаше в повод за караница между нас. Ето тук вече, не ми издържаха нервите. Изведнъж цялата ми любов и търпимост изчезна. Помолих майка ми да ми резервира билет за София (защото не разполагах с достатъчно лични средства, това ме накара да се срамувам безкрайно много) и обратно в къщи.
Вече три години се опитвам да наваксам живота си, в работата, не успях да възстановя позициите, които си бях извоювала преди (поне не още), но в личния живот ... срещнах прекрасен човек. Искам просто да кажа, че за човек с амбиция и желание за развитие и усет към личната свобода, любовта с турчин, може да бъде пагубна.
Споделям само опит.
Моя личен опит със съвместния ми живот с мъж от Турция, но живеещ със семейството си в Швеция, не доведе до нищо добро.
Запознахме се на семинар в Ирландия. Започнахме да си пишем, започнахме да си разменяме визити. Първите няколко пъти не ме запозна със семеството си, това се случи на 4-тото ми посещение в Стокхолм. Всичко мина добре. После той смени работата и вече не можеше да прави чести посещения за 4-5 дни в България, аз не можех да ходя толкова често в Стокхолм. И ето, един ден ми предложи брак, предложи ми да се преместя да живея с него в Швеция. Мислих , мислих и влюбена загубена, реших да го направя. Сгодихме се, красиво беше, оставих си работата, живота, приятелите, семейството.
Началото (първия месец) мина добре, ново място има какво да учиш. Майка му говреше само турски, сестра му говори малко английски и през деня оставяхме само 3-те жени в къщата. Аз започнах да обикалям , да разглеждам по далечни места от кварта Arlanda, в който живеехме (винаги канех майка му и сестра му с мен, винаги ми отказваха). Тези ми невинни обиколки доведоха до грандиозен скандал. НЕ съм сигурна коя от двете го беше поддтикнала към мисли, че обикалям не за да разглеждам , а за да си търся нов мъж... Кошмар - 1 мес затворена в къщи. След което реших да си търся работа, направо не ме свърташе...уви , там ударих на камък, само с единия английски език , без шведски, не бях конкурентно способна и единствената работа, която можех да си намеря беше чистачка или помощник в супермаркет. Депресирах се и започнах да съжалявам, някак си започна да ми става ясно, че бъдещето не ми е осеяно с възможности, а само с препчтствия. Чашата преля, когато 4 мес преди датата за сватбата, той, семейството и приятелите му системно започнаха да ме натискат за смяна на вярата. Майка му започна да негодува срещу моя отказ и започна да го обработва постоянно, което всяка вечер се превръщаше в повод за караница между нас. Ето тук вече, не ми издържаха нервите. Изведнъж цялата ми любов и търпимост изчезна. Помолих майка ми да ми резервира билет за София (защото не разполагах с достатъчно лични средства, това ме накара да се срамувам безкрайно много) и обратно в къщи.
Вече три години се опитвам да наваксам живота си, в работата, не успях да възстановя позициите, които си бях извоювала преди (поне не още), но в личния живот ... срещнах прекрасен човек. Искам просто да кажа, че за човек с амбиция и желание за развитие и усет към личната свобода, любовта с турчин, може да бъде пагубна.
Споделям само опит.
И аз съм чувала истории как някоя мадама тръгва да си търси работа в ислямска държава- уж я пускат на интервюта, но никой не я наема. Оказва се, че фамилията звъни на хората и им казва да не й дават работа. Накрая след сто опита с насмешка й казват- ти не разбра ли, че тука няма да работиш...
Другия тип история е когато жената е квалифицирана и може да вади пари (напр. зъболекар или лекар), тя работи, а мъжът си гледа рахата.
Другия тип история е когато жената е квалифицирана и може да вади пари (напр. зъболекар или лекар), тя работи, а мъжът си гледа рахата.
Аз съм „за“ за живот в чужбина, но когато вече живееш там преди да го срещнеш, имаш установени позиции, работа, контакти и приятели. В този случай е много по-лесно да прецениш, дали искаш да живееш с чужденец.
Никога не бих заминала за чужбина заради мъж. Първо, не знаеш как ще се промени на неговата си територия и след това не знаеш какво ще е отношението а смейството му. Ставаш зависима от него, а това не е живот.
От 7 години живея в чужбина и тръгнах с идеята, че не искам никакви любовни истории с местните. Исках си българин, е...изкарах 2-3 тежки връзки с българи и се запознах със сегашната ми половинка. Чужденец. Щастлива съм, защото първо бях опознала културата на неговата държава и се интегрирах добре, така че в момента не чувствам никаква разлика, че съм с чужденец. Семейството ми го прие много добре, обичат го. Неговото семейство също ме прие. Сега живееме доста далеч от Европа, но сме щастливи.
Така че, аз на твое място не бих заминала!
Никога не бих заминала за чужбина заради мъж. Първо, не знаеш как ще се промени на неговата си територия и след това не знаеш какво ще е отношението а смейството му. Ставаш зависима от него, а това не е живот.
От 7 години живея в чужбина и тръгнах с идеята, че не искам никакви любовни истории с местните. Исках си българин, е...изкарах 2-3 тежки връзки с българи и се запознах със сегашната ми половинка. Чужденец. Щастлива съм, защото първо бях опознала културата на неговата държава и се интегрирах добре, така че в момента не чувствам никаква разлика, че съм с чужденец. Семейството ми го прие много добре, обичат го. Неговото семейство също ме прие. Сега живееме доста далеч от Европа, но сме щастливи.
Така че, аз на твое място не бих заминала!
Ibsena_, наскоро имаше подобна история тук във форума с момиче от София и момче от Египет, учило в Германия, в крайна сметка не знам какво се случи, защото изтриха темата, но подобни ситуации са доста трудни, а и да повлияеш със съвет на влюбен човек е почти невъзможно 
Иска ми се да помогна, но както казваш на влюбен човек е невъзможно да му се въздейства. Страх ме е, защото на въпросния му изтъча визата за престой в ЕС и предполагам я натиска да се женят AMAEBG добре че си се отървала навреме.
Приключвай тази връзка докато не е станало късно.
И през ум не би ми минало да си зарежа живота, за да хукна подир мъж, че получаваш и бонус мамчето + родата
И през ум не би ми минало да си зарежа живота, за да хукна подир мъж, че получаваш и бонус мамчето + родата
Че ко му е на бонуса
Приключвай тази връзка докато не е станало късно.
И през ум не би ми минало да си зарежа живота, за да хукна подир мъж, че получаваш и бонус мамчето + родата
И през ум не би ми минало да си зарежа живота, за да хукна подир мъж, че получаваш и бонус мамчето + родата
Че ко му е на бонуса
Ще й отрови живота този бонус
Приключвай тази връзка докато не е станало късно.
И през ум не би ми минало да си зарежа живота, за да хукна подир мъж, че получаваш и бонус мамчето + родата
И през ум не би ми минало да си зарежа живота, за да хукна подир мъж, че получаваш и бонус мамчето + родата
Че ко му е на бонуса
Ще й отрови живота този бонус
Нищо, лИбовта ще компенсира