Факти за бременността, за които никой не говори?!

На мен никой не ми каза, че гърдите ще ме болят ужасно всяка сутрин 3 месеца, сега по-малко...даже за това си мислех че ще ми идва и не знаех, че съм бременна.
Сега съм в 20 г.с. и се събуждам нощем с болки в таза и странично и все едно е счупен!

И, да и на мен никой не ми каза, а и не предполагах, че може изобщо да не ти е лошо първите 3 месеца и изобщо да нямаш никакви симптоми, освен гърдите де. Чак забравям, че съм бременна понякога, ама сега имам корем и бързо се подсещам 

Не съм предполагала, а и някой да ми беше казал - нямаше да му повярвам, че някога в живота ми няма да ми се пие кафе! Понеже съм с ниско кръвно по принцип, а и го обичам /кафето/, преди пиех по 4-5 поне на ден за да се чувствам ок. И не закусвах, а сега се будя със зверски глад и искам не кафе, а храна!

Много неща не знаех
-че първите 3 месеца тоалетната ще я гледам по цял ден с това гадене.
-че от всичко ще ми става лошо
-че имам нетърпимост към парфюми
-че ноктите ще ми се изправят и ще станат твърди
-че ще съм толкова нервна , че само да крещя
-че косата ти става еластична
-окосмяването
-задържането и сърцебиенето е нормално
-подуването на краката
-и това , че аз съм поспалива а от бременността грам немога да спя
-по въпроса за секса грам не си помислям
-а за кафето и цигарите грам не ми липсват
 

Много полезна тема! Наистина научих доста неща, които не знаех. Аз съм в 11 седмица и ето какво не съм очаквала, а се случва:
- че ще спра цигарите от раз и изобщо няма да се сетя повече за тях
- че ще съм толкова поспалива! Първия месец спях по цяла събота и неделя. Сега е малко по-добре, но пак си лягам в 9 (днес е изключение )
- че ще ми опротивее месото
- че няма да ми лошо и ще се чувствам съвсем добре. Даже толкова съм очаквала да повръщам нон стоп, че чак малко се притеснявам
- че ще кача 2 кила още в първия месец. До тук съм 4,5 кила отгоре, а ям по-малко от преди да забременея. Дано се спра поне на 20 кила 

При моята бременност не знаех ,че:
-През първите 3 месеца,няма да мога да поемам нищо като храна от гадене,включително и от вода ми ставаше лошо(за месо изобщо не можеше да се говори).
-В интерес на истината съм повръщала само 2 пъти инцидентно и то заради едни хапчета които пих за хемоглобина ми и ми засядаха в гърлото.
–Спрях цигарите някак естествено,просто ми се гадеше от всичко.
–Първите 3 месеца не можех да кача никакви килограми,напротив слабеех с 1-2 кг.
–През 6-ти месец апетитът ми се завърна като по чудо.Храната ми стана по-вкусна и се хранех много по-нормално.
–Не знаех ,че дори и след като се мазах с какво ли не от самото начало против стрии си се нацепих по целият корем.Първите стрии се появиха още в 2-3 месец на паласките,после корема наедря и хвръкна доста и следователно целия корем се нацепи.Продължавам да си се мажа редовно въпреки всичко.
–Не знаех ,че бебетата могат да хълцат в корема.Но да,хълцат си и то доста често.
–Качила съм общо 10 кг от началото и в последните 3 седмици не съм качила.
Като цяло смея да твърдя ,че изкарах една лека бременност,надявам се съвсем скоро бебка да е в ръцете ми. 

Леко раждане,  Arilche 

Така обичах да пия кафе,а сега да не го видя  . За разлика от първата ми бременност,когато повръщах от първия до последния ден по хиляди пъти  ,сега не съм нито един път,въпреки,че ми ставаше зверски лошо (сега съм 11 седмица и малко ми помина). И спя всеки ден по два часа на обед  Не ми се яде грам сладки неща,но лимони и всякакви други кисели и солени неща - да  И гърдите още ме болят

Моите гърди ме болят все повече. Не съм предполагала, че чувството е такова. Все едно съм си одрала кожата и ми е много чувствително. Кожата около зърната е някак гъбеста.

За бременността като че ли нищо кой знае колко изненадващо не мога да се сетя. Най-малкото, понеже имах време бол да се ровя в нета (особено с първата бременност) и четях за всичко и нищо не ме изненада. Най-странни може би ми бяха настроенията на ревност към околните - с първото се дразнех като си правеха планове как ще се радват на моето бебе като се роди, а с втората пък се дразнех, че заети с баткото, не се сещат за него. Глупости пълни, ама бременен мозък...

Виж обаче, определено бях истински неподготвена за кърменето и за това какво ме очаква след като бебето се роди. Неподготвена за проблемите, които могат да възникнат с кърменето; за противоречивостта на информацията, за противопоставянето на желанието за кърмене с общоприетите тенденции за отглеждане на деца....

Тук съм напълно съгласна!Всички бременни (в това число и аз) четем през бременността всичко за нея,през коя г.с. какво става,как расте,какво си има вече,изследвания,четем за раждането,обезболяващи средства,много ли боли(разкази от потърпевши)вече родили..И евентуално след раждането нещо за бебето,на какъв режим да го сложим,вода,чай за колики ,препарати против колики,температура на помещението,как да го обличаме...Но нищо за кърменето.Защото всички си мислим"Какво толкова,слагаш го на гърда за 10 мунути,оригваме и то заспало вече". Помня в болницата като бях след раждането ми го донесоха,сложиха го на гърда и си излезнаха.И казват слагай на гърда и толкоз,то си суче.И аз седя неудобно и държа,то ми изтръпна гърба,ръката.Ма нали акушерката каза така да седна на ръба на леглото,и аз седя,де да ида...Кой да ме светне че трябва на теб първо да ти е удобно,пък после придърпваш бебето към теб.После търпях последиците 4 месеца,то болки,то изтръпване,схващане..Но добре че бях от тези жени със собствено мнение по въпроса,та успях да се справя с кърменето.Бях чувала за консултант по кърмене и си записах телефоните на момичетата за моя град.И когато започнаха проблемите първо звъннах на педи.Познайте за какво се хвана първо-дали съм имала достатъчно кърма,каза ела да направим контролно мерене,спри нощното в края на 1-ви месец,наливай с вода нощем  После я попитах колко тя самата е кърмила.Отговора ме изпрати директно при консултантките,защото не исках да имам нейния "завиден"стаж от 3 дена...
Но за сметка на това не съм си предтавяля че ще държа ревящо от глад бебе и няма да го нахраня нарочно защотопедиказа.ком  .Една от колежките на мъжа ми скоро взела изпита за педиатър му рекла че точно сега е момента да махнем нощното(1 месец).Той дойде да ме убеждава че вече е време.Казах му че аз се изнасям в другата стая и а съм чула гък от бебето ставам и го прибивам че мъчи детето Отказа се 
Все се надявах и молех да имам кърма поне до 6 месец,и всеки месец си казвах"айде още 5 месеца да имам,още 4 да имам,още 3......"Към втората му годинка се сетих за тези си мисли и че все още чакам да ми спре кърмата,но не би,не ще да спира "проклетницата"  Сега ме е срам колко глупавичка съм била 
Та момичета,четете за бременността,но и хвърляйте и по едно око към кърмаческия подфорум и задавайте  въпроси на успешно кърмили майки,като се стрмете да игнорирате съветите за отбиване на педиатрите,ако наистина искате да кърмите!И аз се сблъсках с противоречивите съвети давани от всеки,много е трудно да не им повярваш че нямаш кърма когато всички около теб ти мелят че щом бебето се буди нощем гладно,то нямаш кърма или е "нехранителна".А най-добре потърсете консултант по кърмене.Аз на моята съм изключително благодарна за помоща,за спестените към 9 000 лева,за спокойното бебе нощем,за излекуване на "злоядството" на сина ми...

Ех, колко си прaвa и кaк добре си го обяснилa Aз също още в болницaтa се сблъскaх с изключително противорвчиви мнения и то от лекaри. Ние дaже имaхме консултaнти по кърмене, но те милите кaк дa се смеят дa се опълчaт нa лекaрите. Сегa след време рзбрaх колко всъшност сa били прaви. Aз успях дa кърмя до 13 месец, кaто детенцето сaмичко се откaзa. До 6 месец бяхме сaмо нa кърмa, a още крaя нa 2 зaпочнaхме дa пропускaме нощното хрaнене. Сaмото детенце тaкa ме нaучи. НО имa едно голямо но, нямaше дa успея, aко лекaрят при когото рaждaх не изпрaти еднa от сестрите дa ми помогне, дa ме нaучи. Тя седеше сaмо с мен в чaсовете зa кърмене и ми покaзвaше. Стaхотно отношение от нея и лекaря. След товa следвaх и съверите нa педиaтърa, изцеждaне и нa двете гърди след всяко къдмене зa дa се стимулирaт. Вярно, много е трудно в нaчaлото искaш дa спиш, но не хвaщaш помпaтa и действaш. Помогнa огромното ми желaние дa кърмя и четене нa много стaтии зa подходящи хрaни, стимулирaщи кърмaтa, вaрях чaй от семенa и т.н. И aз точно тaкa си мислех, дaно успея поне първите 3 месецa, после 4,5 и тaкa нaтaтък. Сегa съм много доволнa,че успях, въпреки че в болницaтa дaвaх AМ зaщото,бебчо зaпочнa дa отслaбвa и ми кзaхa, че aко продължи тaкa ще го сложaт нa системи и ще ни зaдържaт още 2-3 денa. Блaгодaря безкрaйно нa докторa ми, сестрaтa и педиaтърa, не сaмо ми спестихa пaри, a създaдохa и стрaхотнa връзкa между мен и бебо. Нaкрaя додри много ми липсвaше кърменето Дaно следвaщият път е по-лесно!

Не ми се случиха неща, които очаквах да ми се случат- например изобщо не ми се гадеше, но пък ми се случиха тотално неочаквани неща- падна ми свода на единия крак и съответно номера на обувките ми се вдигна (единият ми пръст винаги опира отпред, а на другия крак обувката хлопа  ), преди бях по- еластична, сега като че ли съм по схваната, усещам, че колената ми вече не са каквито бяха. 
Но, това което най не съм очаквала бяха зверските болки при кърмене, които отшумяха чак след 3тия месец, страхотни болки при всяко засмукване 3 месеца наред. Добре, че бяха протекторите...  И друго- непрекъснато имах чувството, че докато кърмех някой ме залива с кофа вода по гърба и водата се стича по мен, подскачах и виках на някой край мен бързо да ми донесе хавлия........ 

Аз за кърменето мисля, че зная основните неща, от сестра ми от интернет. Вече ще видя на практика. Племенникът ми е кърмен до 2 години, т.е. до преди 4-5 месеца. Но още проявява интерес, постоянно ни дебне да се добере до гърдите ни. Особено сега мен най-ме обича, защото са ми най-големи   
Аз не знам кое пропускам, вероятно като дойде момента ще разбера коя информация съм неглижирала.
Но мога да кажа при сестра ми кое беше. Тя много четеше, сега също е така и знае много. Но сама си каза, че е сгрешила, че не се е учила да напъва и да диша. Каза, че направо е пропускала статиите за това и си е мислеа, че то си излиза ей така. Имаше ужасно тежко раждане, много разкъсвания. Каза, че като са и давали наставления не е знаела точно какво да прави.  Та аз сега чета някакви уроци, гледам клипчета, мисля да си правя масаж за еластичност. Че много ме е страх, заради нейните разкази.
Иначе с настроенията и мислите не съм много наред. Много съм привързана към племенника ми, от новороден се грижа за него, защото сестра ми не ползва майчинство, не спря да работи. Та сега явно ми стимулира майчинските чувства и направо ме боли корем като мисля за него. Като го оставям някъде се  разстройвам, много ми липсва. Оставих го на село днес и ревах стабилно, сега ще го мисля дали е добре, дали не му се карат много. И едни съмнения имам за моето бебе, все мисля, дали ще е хубаво като племенникът ми, дали ще е високо и буйно, колкото него. Някак не мога да повярвам, че може да има по-хубаво и интересно дете и ми става мъчно, че моето ще е по-грозно и скучно 

Еееех, вълнения и тревоги - познати чувства. Не се притеснявай, твоето бебче ще е най-хубавото и интересно, а и децата обикновено се вдъхновяват от хората около тях, така че с такъв братовчед няма как да сте по-назад...   
Като изключим някои физически неудобства, на мен ми беше най-тежко да се справям с подобни тревоги - всички ми казваха "Спокойно! Не мисли за глупости!" и т.н., ама как да не мисли човек в такова "специално" положение, неизвестните са много, възможностите също, а изборът в повечето случаи труден и противоречив.

Да не пропусна за дишането - важно е, но ако има кой да ти го покаже и когато дойде момент, в който не ти е до дишане да дойде и да ти помага. Разбира се в никакъв случай едното дишане не спира болката, но леко я намалява. В този ред на мисли да оспамя малко - специален поздрав за акушерката Ченешева от МБАЛ Дева Мария - доста "подишахме" заедно 

Основното което трябва да се знае за кърменето е че кърмено бебе се храни на поискване,денем и нощем,без да се дава вода,чай,пюрета в първите 6 месеца.Нищо друго освен кърма и лекарства против колики.никакви режими,нощни почивки за стомаха,сокове на 40-ия ден и прочее глупости водещи до бързо отбиване.Няма никакви режими и хранене на 3 часа,те са препоръчителни само за бебетата хранени с АМ(защото по-бавно се разгражда).Докато кърмата е естествена храна и бързо се усвоява,за около 1,5 или 2 часа от началото на кърменето кърмата е усвоена и бебето се буди гладно,започва да се върти и "търси"с устенца гърдата.Видите ли това веднага на гърда,защото плачът е последният признак на глад и повечето бебета са озверели от глад и болка(при глад усещат физическа болка)и трудно засукват,после пускат,плачат,дърпат се,извиват се.Тогава става трудно и на вас защото си мислите че бебето не ви обича и иска и затова се дърпа.Статиката казва че едва 1-2 % от 6 месечните бебета се кърмят.А 97% от жените излизат от родилния дом кърмещи...Виждате колко много се отказват.Повечето казват че кърмата не им стигала.Да,има такъв момент при кризите на растежа,НО ПРОБЛЕМА МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ,КЪРМАТА МОЖЕ ДА СЕ УВЕЛИЧАВА И НАМАЛЯВА КОГАТО БЕБЕТО ПОДАДЕ ЗНАК.А "знака" е като започне по-често да иска да суче.Ако вие се водите по детето и давате толкова често колкото детето иска да суче,кърмата в рамките на седмица или мах до 10 дни се увеличава.Тогава то пак си влиза в неговия си ритъм на хранене.бебетата имат режим,НО СЪЗДАДЕН ОТ ТЯХ,не наложен от вън от вас или педи.Не се храни бебе когато на вас ви е удобно,а когато то е гладно.Също като нас и те са хора със собствени желания,понякога различаващи се от нашите.Водите ли се по децата си,няма да имате проблеми с кърмата  

Темата е за факти, свързани с бременността. За фактите, свързани с кърменето, си пуснете тема в съответния форум.