Факти за бременността, за които никой не говори?!

  • 33 900
  • 251
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 931
Темата е за факти, свързани с бременността. За фактите, свързани с кърменето, си пуснете тема в съответния форум.

Не, точно тук е мястото на тези думи - в подфорумите за вече родените бебета вече майките или знаят какво да правят, или са изгубили безвъзвратно положението. Tani80s е обяснила много точно ситуацията.
Затова и аз си позволих да го кажа - аз също направих тази грешка с първата бременност да чета много за развитие седмица по седмица, болка отляво и болка отдясно, липса на магнезий или желязо и всички други несгоди. А кърменето някакси остана междудругото - живвех си с идеята, че бебетата се кърмят под някакъв си режим, слагаш ги, махаш ги и така. И това освен че едва не ми костваше кърменето на големия син, най-малкото ме остави поне година в ужасни терзания аз ли не правя нещата както трябва, или хората ме съветват глупости...

Та, по тази причина смятам, че подготовката за кърменето е от фактите за бремеността, за които никой не говори!

# 226
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Помня че когато се записвах на ЖК питах акушерката какво ще правим месец по месец, жената беше така добра да ми обясни какво ми се полага по каса (изследвания, следене и т.н.) спомена че в 7-ми месец е времето на подготовка на гърдите за кърмене. Аз знаех от самото начало че няма да кърмя (лекарите ми заявиха че в моя случай дори да не си правя илюзии с лекарствата които трябва да взимам след раждането и дума не може да става за кърмене) така и не ми обясняваха нито за подготовка нито за кърмене на мен. Но ми остана в главата като любопитен факт тази подготовка. След раждането ми дадоха хапчета за спиране на кърмата още преди да е слязла, те ми сваляха рязко кръвното в резултат не можех да се раздвижа по план (след 24 часа) масово лекарите го взеха за глезотия нежеланието ми да ставам сама без придружител (ставах и след две крачки ако никой не ме държеше падах), докато моя позната лекарка приемала този медикамент след мъртво раждане не ги "светна" че е имала същите симптоми, позволиха ми да дойде при мен придружител да не съм сама като ставам (в родилното външни лица не пускаха)

# 227
  • Мнения: 32
Разбира се , отвъд всички чисто физически неудачи,  водещото чудо при мен (за което никой не говори,защото не смее) са  настроенията .
Сякаш съм пружинка навита до скъсване и скъса ли се ...почвам да се смея на най-малкото нещо...изпадам в ужасни ситуации,когато атмосферата е сериозна, а аз не мога да спра...кискам се истерично без шанс да спра  и така докато ме заболи корема...ужасно е ,колкото и странно да звучи..Последния път се смях под вода, защото кризата ме удари в басейна по обедно време, когато всички плажуващи доволно дремеха...от неудобство ,че смеха ми е силен се гмурнах под водата, но от това ми стане още по-смешно...щях да се удавя за едното нищо....ММ вече се обръща към мен не с "мило" , а с " перкунди" (нещо средно между перко и луда)...Някой друг  проблеми с настроенията? hahaha #Crazy Joy Rolling Eyes ....

# 228
  • Мнения: 354
По-рано май обяснявах, че при мен има промяна, но не, че ми се менят настроенията, а наистина осезаемо се смея повече и съм по-весела... разсмее ли ме нещо и един час след това да се сетя пак се хиля като дебил... може би и защото бременността ми е СУПЕР лека и нямам тревоги (да чукна на дърво)... не знам, но определено не съм го очаквала Simple Smile Не се оплаквам де, по-добре така, отколкото да се депресирам Simple Smile

Последна редакция: вт, 02 сеп 2014, 15:26 от Тракийка

# 229
  • София
  • Мнения: 8 690
Аз съм обратното-плача много, редовно си поплаквам профилактично. Всяка дума ме засяга, но не тръгвам да се карам, а плача като бебе.
По принцип съм сантиментална и си поплаквам за някои неща, но сега рева на сутрешните новини как примерно ще правят магистрала  Joy
Не съм забелязала да се смея повече, даже много рядко се смея и все ми е притеснено и нещастно.
Понякога не ми идват думите и съм много умряла, апатична. Хората ме разпитват, гпворим си, а аз сякаш нямам какво да кажа и все вдигам рамене и пуфкам.
Абе като цяло не съм много лъчезарна бременна  hahaha Но сестра ми беше същата, даже по-зле...може да ни е нещо фамилно  Laughing

# 230
  • Мнения: 10 730
но сега рева на сутрешните новини как примерно ще правят магистрала  Joy

 Shocked Я поясни това за магистралата...

# 231
  • Мнения: 427
но сега рева на сутрешните новини как примерно ще правят магистрала  Joy

 Shocked Я поясни това за магистралата...

 Mr. Green Mr. Green  ох и аз си мислих, че рева от всичко.

Онзи ден " се скарах" на мъжа ми, защото си легна след мен и остави нощната лампа да ми свети.  Mr. Green Laughing

# 232
  • Мнения: 141
Разбира се , отвъд всички чисто физически неудачи,  водещото чудо при мен (за което никой не говори,защото не смее) са  настроенията .
Сякаш съм пружинка навита до скъсване и скъса ли се ...почвам да се смея на най-малкото нещо...изпадам в ужасни ситуации,когато атмосферата е сериозна, а аз не мога да спра...кискам се истерично без шанс да спра  и така докато ме заболи корема...ужасно е ,колкото и странно да звучи..Последния път се смях под вода, защото кризата ме удари в басейна по обедно време, когато всички плажуващи доволно дремеха...от неудобство ,че смеха ми е силен се гмурнах под водата, но от това ми стане още по-смешно...щях да се удавя за едното нищо....ММ вече се обръща към мен не с "мило" , а с " перкунди" (нещо средно между перко и луда)...Някой друг  проблеми с настроенията? hahaha #Crazy Joy Rolling Eyes ....
напълно е нормално да си сменяш настоенията ама чак да се удариш.... минава и тази фаза в даден момент ... например при мен вече не е смях (освен като те видя) а е рев . Бързо се разтсроивам . Вече и от нерви ме избива на рев абе хормони  #2gunfire

# 233
  • Мнения: 32
Разбира се , отвъд всички чисто физически неудачи,  водещото чудо при мен (за което никой не говори,защото не смее) са  настроенията .
Сякаш съм пружинка навита до скъсване и скъса ли се ...почвам да се смея на най-малкото нещо...изпадам в ужасни ситуации,когато атмосферата е сериозна, а аз не мога да спра...кискам се истерично без шанс да спра  и така докато ме заболи корема...ужасно е ,колкото и странно да звучи..Последния път се смях под вода, защото кризата ме удари в басейна по обедно време, когато всички плажуващи доволно дремеха...от неудобство ,че смеха ми е силен се гмурнах под водата, но от това ми стане още по-смешно...щях да се удавя за едното нищо....ММ вече се обръща към мен не с "мило" , а с " перкунди" (нещо средно между перко и луда)...Някой друг  проблеми с настроенията? hahaha #Crazy Joy Rolling Eyes ....
напълно е нормално да си сменяш настоенията ама чак да се удариш.... минава и тази фаза в даден момент ... например при мен вече не е смях (освен като те видя) а е рев . Бързо се разтсроивам . Вече и от нерви ме избива на рев абе хормони  #2gunfire

Ти може и да се самозалъгваш,но аз знам...при теб настроенията не идват от хормоните, а от главата ...термина "куку-руку" говори ли ти нещо? Мисля че е измислен ,за да опише особеностите  на твоите предбременни настроения...за бременните ти настроения още няма измислена дума ...Но на темата ...дано не ме избие на рев ,щото ако съдя по смеха, то ще се докарвам до обезводняване...Като си помисля ,че и това ще мине и после ще сме "нормални" -ти конкретно и аз в частност - пак ми идва истеричния смях... Joy hahaha #Crazy smile3532 smile3511 newsm62 Banghead

# 234
  • Мнения: 141
Разбира се , отвъд всички чисто физически неудачи,  водещото чудо при мен (за което никой не говори,защото не смее) са  настроенията .
Сякаш съм пружинка навита до скъсване и скъса ли се ...почвам да се смея на най-малкото нещо...изпадам в ужасни ситуации,когато атмосферата е сериозна, а аз не мога да спра...кискам се истерично без шанс да спра  и така докато ме заболи корема...ужасно е ,колкото и странно да звучи..Последния път се смях под вода, защото кризата ме удари в басейна по обедно време, когато всички плажуващи доволно дремеха...от неудобство ,че смеха ми е силен се гмурнах под водата, но от това ми стане още по-смешно...щях да се удавя за едното нищо....ММ вече се обръща към мен не с "мило" , а с " перкунди" (нещо средно между перко и луда)...Някой друг  проблеми с настроенията? hahaha #Crazy Joy Rolling Eyes ...
напълно е нормално да си сменяш настоенията ама чак да се удариш.... минава и тази фаза в даден момент ... например при мен вече не е смях (освен като те видя) а е рев . Бързо се разтсроивам . Вече и от нерви ме избива на рев абе хормони  #2gunfire

Ти може и да се самозалъгваш,но аз знам...при теб настроенията не идват от хормоните, а от главата ...термина "куку-руку" говори ли ти нещо? Мисля че е измислен ,за да опише особеностите  на твоите предбременни настроения...за бременните ти настроения още няма измислена дума ...Но на темата ...дано не ме избие на рев ,щото ако съдя по смеха, то ще се докарвам до обезводняване...Като си помисля ,че и това ще мине и после ще сме "нормални" -ти конкретно и аз в частност - пак ми идва истеричния смях... Joy hahaha #Crazy smile3532 smile3511 newsm62 Banghead
вече ми липсва да съм нормална fight

# 235
  • Мнения: 618
Върнах се да допиша  ooooh!

Никой не ми е споделял, че ще ми се сринат зъбите и всяка седмица ще ходя на зъболекар от липса на калции както и кървенето което почна никога не съм имала кървене от венците, но няма значение стига да е добре малкото човече

# 236
  • Мнения: 133
Нямах представа, че ще искам да си протегна цялото тяло сутрин, а няма да мога  Confused

# 237
  • Мнения: 32
а даааааа спането

Никой не ми обясни,че проблем ще е не само ходенето,но и спането.
Никога не съм си преставяла,че обръщането от лява на дясна страна и обратно ще е свързано с толкова усилия...нито че ще корема ще ме "дърпа" така ужасно, сякаш ще се скъса при заемане на поза настрани...нито че тъкмо когато съм успяла да не се разсъня съвсем и съм се преместила от една позиция в друга , ще ми се прииска отново да се върна в старата позиция ,което ще отнеме другата половина от нощта....


Другия детайл ... връзването на обувки,връзки и т.н...истинско приключение...

Най-гадното нещо което ми бяха спестили при първото раждане, е че не винаги е като по филмите -пищиш ,пищиш и раждаш и почваш да се движиш... шиха ме гадовете час и половина и то при раждане като по учебник -за нула време ...след това шиене 13 год. не можах да се реша да повторя...и сега повтарям не защото съм планирала, а защото се случи...
Все пак ,ужаса вече не е така голям  и когато човек знае какво точно го очаква нещата са в пъти по -добри.
Затова тази тема е велика ...подготвя ни за неочакваното ...

# 238
  • Мнения: 141
Никой не ми беше казал колко ще ми е трудно да стана и как ще ме боли кръста. И за сърцебиенето също незнаех.

# 239
  • София
  • Мнения: 8 690
На мен още ми е странно чувството за корема.Все едно си се изпъчил и си си издул корема, но не можел да се върнеш в нормално състояние. Понякога ти се иска да не се пъчиш, искаш да се сгънеш, а не може.
Има и едно чувство, сякаш ти пропадат органите докато ходиш. Не знам дали бебето прави нещо или някоя контракциа, но сякаш нещо ти пропада, сякаш ще ти се изтърсят вътрешностите.

Общи условия

Активация на акаунт