Изследователската дейност на детето трябва да е първо безопасна. Да се обезопаси средата, а предметите, които са чупливи или неподходящи за детето - да се примерат или вдигнат нависоко, където не може да ги стигне. На година щат-нещат, научават думата "не". На година и малко е все още бебе. Не дразнете децата с оставянето на видно или достъпно за тях място на скъпи, чупливи или опасни предмети, разчитайки, че като кажете "не", и детето ще се откаже да пипа! Има предостатъчно други предмети, с които може да играе и изследва, и които са безопасни.
- Публикувана: 27 юни 2014, 14:08 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2014, 16:06 ч.
Как да се справим с нервното дете?
До колкото разбрах въпросът на авторката е как да се справи с нервните изблици на детето си, а не да му разрешава ли да бърка в контакта. Понеже и ние сме на същото в момента ще следя темата и ще съм благодарна на препоръки или на литература как да се справим с това.
Моят син е на 1.5 като цяло кротък, но има едни изблици на хапане, щипане и драскане, с които честно не знам как да се справя. Мнооого му говоря, мен лично само ме хапе, но последния път ми пусна кръв направо. Баща си, обаче го побърква. Много се обичат двамата, но вземе ли го на ръце да го прегърне, задължително го е одрал. Режа нокти максимално, но не спасява. Родителите ми бяха за малко на гости, ами тръгнаха си хората като след битка- сини, издрани, изпохапани.
Моят син е на 1.5 като цяло кротък, но има едни изблици на хапане, щипане и драскане, с които честно не знам как да се справя. Мнооого му говоря, мен лично само ме хапе, но последния път ми пусна кръв направо. Баща си, обаче го побърква. Много се обичат двамата, но вземе ли го на ръце да го прегърне, задължително го е одрал. Режа нокти максимално, но не спасява. Родителите ми бяха за малко на гости, ами тръгнаха си хората като след битка- сини, издрани, изпохапани.
Много се чудих дали да пиша, като гледам колко сте толерантни може би аз не вървя в правилна посока 
Не съм съгласна, че детето трябва да пипа всичко, защото така изследва. Първата думичка която научи дъщеря ми беше НЕ. Опитваше се да отваря шкафовете и чекмеджетата, казвах и "не" с повишен тон и тя се оттегляше, ревеше, че не може, но я оставях да разбере, че не трябва да пипа там. По същия начин не пипа телефони, дистанционни, лаптопа, таблета и т.н., а има достъп до тях постоянно, просто знае, че това е забранено и не се пипа. Когато започне да се тръшка за нещо, което се случва рядко я оставям да реве и да се тръшка колкото иска. След като се нареве втори път за същото нещо не ми се тръшка. И става все по-лесно, сега е на 1г. и 10м., ако види нещо ново вкъщи не пипа без да и кажа, че е позволено. Когато отидем някъде на гости също не пипа абсолютно нищо. Когато иска нещо и кажа, че не може вече дори не реве, знае, че щом не може значи не може и това е.
Може да съм доста крайна, може да не е правилен начина ми на възпитание, но така се справям аз с проблема и не мога да си представя как ще ме разбере, ако и позволявам да прави каквото си иска.
Не съм съгласна, че детето трябва да пипа всичко, защото така изследва. Първата думичка която научи дъщеря ми беше НЕ. Опитваше се да отваря шкафовете и чекмеджетата, казвах и "не" с повишен тон и тя се оттегляше, ревеше, че не може, но я оставях да разбере, че не трябва да пипа там. По същия начин не пипа телефони, дистанционни, лаптопа, таблета и т.н., а има достъп до тях постоянно, просто знае, че това е забранено и не се пипа. Когато започне да се тръшка за нещо, което се случва рядко я оставям да реве и да се тръшка колкото иска. След като се нареве втори път за същото нещо не ми се тръшка. И става все по-лесно, сега е на 1г. и 10м., ако види нещо ново вкъщи не пипа без да и кажа, че е позволено. Когато отидем някъде на гости също не пипа абсолютно нищо. Когато иска нещо и кажа, че не може вече дори не реве, знае, че щом не може значи не може и това е.
Може да съм доста крайна, може да не е правилен начина ми на възпитание, но така се справям аз с проблема и не мога да си представя как ще ме разбере, ако и позволявам да прави каквото си иска.
Защо трябва да спираш едно дете на 1,1 г. да се развива. Моето дете съм го оставила да пипа на почти всичко места с малки изключения - контакти и всички неща свързани с ток. Пипа комп, телевизор , iPad и др. Страшно много държа да е любознателни и да изучава.
Моят е голям инат,ако някой ми каже как да се справя с това ще съм много благодарна
Защо трябва да спираш едно дете на 1,1 г. да се развива. Моето дете съм го оставила да пипа на почти всичко места с малки изключения - контакти и всички неща свързани с ток. Пипа комп, телевизор , iPad и др. Страшно много държа да е любознателни и да изучава.
Моят е голям инат,ако някой ми каже как да се справя с това ще съм много благодарна
моето дете като намери iPhone-на и тича и го носи да го прибираме.
понякога, много рядко, в екстремни ситуации позволявам да гледа снимки, да си играе на една игра или да слуша музика, но никога сам. само с мъжа ми заедно. ако ми го донесе на мен, казвам, че това не е моят телефон и не искам да го ползвам (даването на пример е важно, не само казването на "не"), да иде да пита баща си дали ще му позволи да го ползва.
детето трябва да се научи, че определени вещи не са за него.
важно е не само вербално да се казва, а да се реагират с убеденост, защото децата усещат вътрешната неувереност на родителя и започват с манипулациите.
децата много бързо учат при кога им минават номерата.
в моята кола синът ми се отправя директно натам, където му е седалката. в колата на мъжа ми се качва на мястото на шофьора и започва да натиска копчетата.
знае, че аз това не го разрешавам и ако го направи в моята кола, ще има последствия.
като иска да натиска копчета - има си играчки с копчета, пращам го да си играе с тях.
честно казано предпочитам да си играе с неща от природата и така да опознава света, а не да натиска копчета...
понякога, много рядко, в екстремни ситуации позволявам да гледа снимки, да си играе на една игра или да слуша музика, но никога сам. само с мъжа ми заедно. ако ми го донесе на мен, казвам, че това не е моят телефон и не искам да го ползвам (даването на пример е важно, не само казването на "не"), да иде да пита баща си дали ще му позволи да го ползва.
детето трябва да се научи, че определени вещи не са за него.
важно е не само вербално да се казва, а да се реагират с убеденост, защото децата усещат вътрешната неувереност на родителя и започват с манипулациите.
децата много бързо учат при кога им минават номерата.
в моята кола синът ми се отправя директно натам, където му е седалката. в колата на мъжа ми се качва на мястото на шофьора и започва да натиска копчетата.
знае, че аз това не го разрешавам и ако го направи в моята кола, ще има последствия.
като иска да натиска копчета - има си играчки с копчета, пращам го да си играе с тях.
честно казано предпочитам да си играе с неща от природата и така да опознава света, а не да натиска копчета...
Защо трябва да спираш едно дете на 1,1 г. да се развива. Моето дете съм го оставила да пипа на почти всичко места с малки изключения - контакти и всички неща свързани с ток. Пипа комп, телевизор , iPad и др. Страшно много държа да е любознателни и да изучава.
Моят е голям инат,ако някой ми каже как да се справя с това ще съм много благодарна
Моят няма проблем да достигне каквото и да било. Ако не може без помощни средства, си добутва някой стол. Ако столът се окаже малък, взема по-големия, добутва го, качва се на него и по-нататък е ясно, така че при нас начините са следните - прибиране на вещите, слагане на заключалки и обезопасители, където е възможно, и много, ама много говорене!
Браво, значи мисли детето и се развива правилно! То се иска планиране и преценка как да се достигне до целта! 
В тази възраст единственият начин е много пазене на детето, постоянно да си нащрек и да си по петите му, готова да реагираш светкавично. Не-то го научават, но с много потаряне, повтаряне, поентване до припадък. И вдигане, скриване на всичко, което детето може да докопа и не е редно да докопа. Не може до безкрайност да се отклонява вниманието към нещо друго. В един момент децата около годинка и нещо започват да сочат към забранения предмет (примерно, контакта) и сами казват "не" и те гледат в очите. Тогава потвърждаваш, че е "не". Детето иска да е сигурно, че правилно е схванало. Ако се затръшка за него, просто го отнасяш и толкова! То може да се тръшка да се наведе през прозореца, но няма да го оставиш, нали!
В тази възраст единственият начин е много пазене на детето, постоянно да си нащрек и да си по петите му, готова да реагираш светкавично. Не-то го научават, но с много потаряне, повтаряне, поентване до припадък. И вдигане, скриване на всичко, което детето може да докопа и не е редно да докопа. Не може до безкрайност да се отклонява вниманието към нещо друго. В един момент децата около годинка и нещо започват да сочат към забранения предмет (примерно, контакта) и сами казват "не" и те гледат в очите. Тогава потвърждаваш, че е "не". Детето иска да е сигурно, че правилно е схванало. Ако се затръшка за него, просто го отнасяш и толкова! То може да се тръшка да се наведе през прозореца, но няма да го оставиш, нали!
До колкото разбрах въпросът на авторката е как да се справи с нервните изблици на детето си, а не да му разрешава ли да бърка в контакта.
Но честно казано, съмнявам се, че родителите на такива деца ще намерят отговорите в тази тема.
Zoi,
моята дъщеря е на 6 почти, много диалогична, внимателна към рисковете, рядко неразумна - контакти и каквото и да било вкъщи не са обезопасявани, дори когато прохождаше; и въпреки това е толкова бурно-експресивна, че направо ме хвърля в оркестъра на моменти. Агресия не проявява - няма биене и хапане, просто е страшно шумна и истерична. От бебе е така - другите мячат нещо, тя развива 200 децибела, а беше под 3 кг. Няма справяне, просто се въоръжаваш с търпение и изчакваш да съзрее функцията "самоконтрол".
Всъщност... познавам и възрастни на 40-50 години, при които не е съзряла
До колкото разбрах въпросът на авторката е как да се справи с нервните изблици на детето си, а не да му разрешава ли да бърка в контакта.
Ами нещата са навързани - изблиците са защото детето иска да пипа в контакта, а майка му вика ''не може''. И за да не се стига до изблици, по-добре да се обезопаси контактът. Макар че ако не е контактът, ще се тръшка за нещо друго. Моят сутринта събуди целия блок, защото не излязохме за ясла с колелото, а с детската количка - егати и истерията и тръшкането бяха. А много добре знае, че на ясла се ходи в количка, от година и три месеца го правим, ама тази сутрин реши, че ще се инати - само че не избра подходящия момент.
Изчетох всички, но нямам време да седна да напиша два реда. Положението вкъщи става все по-нетърпимо.
Малкия плаче и се тръшка непрекъснато. Изпразнила съм шкафове и чекмеджета, за да може да играе, прежалихме телевизора и лаптопа... Но нищо не е достатъчно. Плаче ако не може да си свали чорапите, ако не може да отвори шишето с вода, ако не му дам да изяде някое камъче и т.н. С две думи плаче непрекъснато. Усещам, че съм на ръба на нервна криза. Не мога и не мога да се справя с това дете...
Малкия плаче и се тръшка непрекъснато. Изпразнила съм шкафове и чекмеджета, за да може да играе, прежалихме телевизора и лаптопа... Но нищо не е достатъчно. Плаче ако не може да си свали чорапите, ако не може да отвори шишето с вода, ако не му дам да изяде някое камъче и т.н. С две думи плаче непрекъснато. Усещам, че съм на ръба на нервна криза. Не мога и не мога да се справя с това дете...
Извикай рякой от родата, баба, леля, баща, дядо-... поне за някой час да поеме детето. Явно е в труден, тръшкащ се период и взаимно се изнервяте. Ако можеш да направиш така, че някой друг да гледа детето поне няколко дни, ще е най-добре - хем то ще забрави да се тръшка пред други хора, хем ти ще си починеш.
С две думи плаче непрекъснато. Усещам, че съм на ръба на нервна криза. Не мога и не мога да се справя с това дете...
фаза, ще отмине.
колкото и банално да звучи и абсурдно в момента, защото нямаш сили.
вземи си книги да прочетеш как да се справяш с подобни ситуации.
детето прави театър, ако има публика. аз не бих прежалила лаптоп, ТВ и прочие.
на детето ми трябват ясни граници, които да не се преминават и тези граници се поставят от родителите.
в момента , в който си забранила лаптопа, но после си му го дала, то си му измъкнала единствената опора под краката. ти си преминала границата, която си поставила и то няма вече ориентир.
като се тръшне, преброй до 10, клекни на неговото ниво, с тих, но сигурен глас му казваш, че излизаш от стаята и когато иска да го изслушаш, даму помогнеш или гушнеш да те извика или да дойде при теб.
ставаш и излизаш от полезрението му. вратата не я затваряй, за да не се чувства изоставен.
аз моето дете го извеждах в коридора, има една възглавница, на която да седне и го оставях за 1 минута сам. реве, дере се, една минута стои сам. после идва да го гушна.
ако пак пипа забранената вещ - още една минута.
обикновено тези тръшканици са в резултат на преумора или превъзбуда.
осигури му повече игри с телесен контакт, пей му (не да му пускаш музика, пей ти), разглеждайте книжка, наблюдавайте птичките... т.е. по-спокойни игри.
осигури ми стабилно ежедневие - всеки ден да се случва в един и същи час - закуска, обед, вечеря, баня. време за игри навън, време за игри сам - всичко да е рутина, така ще се чувства сигурен и ще знае какво следва.
успех.
Šunšhine, прочетох те и в една друга тема. Нервни родители обикновено отглеждат нервни подобни на себе си деца. До една определена възраст децата са огледало на душевността на майката.
Бих искала само да те успокоя, че трудното тепърва предстои, а днешните ти тегоби утре ще са бели кахъри.
Въпросът не е в това да скриеш всичко или да прежалиш скъпата техника, а в това че синът ти е разбрал, че с мама се играе, когато той иска нещо, плаче, тръшка се, а тя гледа лошо, строго и се нервира. До около седмата година от живота си човек възприема повечето неща именно като игра. играта е в основата на научаването и порастването. В описаното от теб има цикличност на поведенията- и неговото, и твоето. Какво по-добро от повторението на отработеното и вече наученото- аз искам, мама не дава, аз плача, тя се нерви. Е, не възприемай нещата буквално, но на бас, това се върти в главата на 13-месечния хитряга. Поздрави го от мен за предприемчивостта и зрелостта на желанието му да се наложи. Пий си ментата, глога и валерианата, изобщо не се шегувам или се опитвам да те засегна, а те съветвам напълно сериозно. И сега, по време на летния сезон тръгнете на лов за приключения. Ако сега не успяваш да забаламосаш и забавляваш детето навън, то кога?
Бих искала само да те успокоя, че трудното тепърва предстои, а днешните ти тегоби утре ще са бели кахъри.
Въпросът не е в това да скриеш всичко или да прежалиш скъпата техника, а в това че синът ти е разбрал, че с мама се играе, когато той иска нещо, плаче, тръшка се, а тя гледа лошо, строго и се нервира. До около седмата година от живота си човек възприема повечето неща именно като игра. играта е в основата на научаването и порастването. В описаното от теб има цикличност на поведенията- и неговото, и твоето. Какво по-добро от повторението на отработеното и вече наученото- аз искам, мама не дава, аз плача, тя се нерви. Е, не възприемай нещата буквално, но на бас, това се върти в главата на 13-месечния хитряга. Поздрави го от мен за предприемчивостта и зрелостта на желанието му да се наложи. Пий си ментата, глога и валерианата, изобщо не се шегувам или се опитвам да те засегна, а те съветвам напълно сериозно. И сега, по време на летния сезон тръгнете на лов за приключения. Ако сега не успяваш да забаламосаш и забавляваш детето навън, то кога?