Как да се справим с нервното дете?

  • 24 717
  • 93
  •   1
Отговори
# 45
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Не мога и не мога да се справя с това дете...

ти как реагираш като започне да се тръшка? какво правиш?

в моменти, в които не мог ада издържам рева, връчвам детето на мъжа ми и излизам.
10 мин. разходка или тичане из квартала стигат да се прочисти главата.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 1 805
asyalein, права си, вероятно този "метод на изнасянето", както го наричат в една книга, е ефективен, но се струва удачен за по-големи дечица. Това на авторката е много малко, във възраст, в която не проумява, че трябва да седи на едно място върху въпросното килимче/възглавница и просто ще допълзи обратно при мама в кухнята (поне моето би направило така). Освен може би да го оставя в кошарката...
Съншайн, като изпадне в криза, защо не пробваш да го съблечеш и да играете във ваната или надуваем басейн, ако имате. Водата действа успокояващо. Няколко пластмасови чаши да прелива водичка и може би ще се разсее и разведри...Може да е глупава идея, но това ми хрумна сега.

# 47
  • Мнения: 7 988
Šunšhine, ползвате ли или ползвали ли сте залъгалка? Има ли признаци за никнене на зъби?
Забранявай му по-малко неща. Нищо няма да му стане като пипне лаптопа или телефона. Сложи го по средата на леглото с тях, така че, да не може да ги счупи. А на контактите сложете тапи и просто му казвай "Не" като пипа. Ако не се позволява на детето да пипа нищо, то не, че ще стане по-малко любознателно, но и ще стане по-ограничено с ниско самочувствие.

За микровълновата - дъщеря ми като беше бебе, много обичаше да си играе с нея. Качвах я на стол и тя въртеше копчетата, но преди това я изключвах от контакта. Е, това беше само кратък период и отмина. Вече няма никакъв интерес към нея.

Последна редакция: сб, 05 юли 2014, 13:41 от celika

# 48
  • Мнения: 10 547
Всички давате съвети за момента, в който детето изпадне в криза, но пътят е към неизпадането му в такава.

# 49
  • София
  • Мнения: 62 595
Принципно е така, не е добре изобщо да се стига до изпадане в кризи, че и превръщането им в навик и ежедневие, но има и такива деца. Според мен важен маркер е дали детето се държи винаги и с всички възрастни така, или само с майка си. Ако е второто, значи може да се мисли конкретно за техните отношения ии промяна в поведението на майката. Ако се държи с всички или повечето възрастни в обкръжението си, вече е друга работа.

# 50
  • Мнения: 10 547
Не че има такива деца, има родители, които допускат, волно или не, да се стига до такива сценки.
Днес наблюдавах подобна сценка на изключително грозен нервен изблик на дете с последвала от страна на единия родител неадекватна реакция, а от другия липса на такава. Час по-късно и моето дете изнервничи брутално, но вина за това имам само аз, защото беше поне 30 минути по-рано явно, че е гладно и преуморено, но аз сладко-сладко се бях заприказвала .... и изпуснах нещата от контрол.

# 51
  • Мнения: 843
Аз имам дете на същата възраст. Няколко пъти се е пробвал да се тръшка и извива на дъга, но явно видя, че не се впечатлявам и престана. Започне ли да го прави го оставях на земята или в кошара и излизах от стаята. След максимум минута се успокояваше и кротваше. Може би това, че няма публика го разубеждаваше да продължава. А може и до деца да е.
Преосмисли си всекидневието, отношенията с него. Спи ли достатъчно, прекарвате ли време на въздух по разходки, ти самата как се чувстваш, защото те попиват. Успех ти желая.

# 52
  • Мнения: 7 988
Аз доста се възмущавах от такива сцени, но ето, че и моето дете сега ги прави. Само че при нас винаги са съчетани с никнене на зъби и/или недоспиване. Освен това започнаха да се случват когато и отнех залъгалката завинаги. Разходките и игрите навън често помагат.

# 53
  • Мнения: 2 070

Има хипер активни деца за, които всяко ограничение е изпитание и за тях и за родителите.
Но повечето са добри манипулатори от най-крехка възраст
Родителят е този, който определя правилата, забраните, наказанията
и  държи на тях ежедневно.Постоянството е много важно.Ако на всеки пет минути сменяш настроението си, логично е и детето да реагира така

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
а аз така и не разбирам защо малките деца, дори в бебешка възраст, са нарочени за добри манипулатори. За мен са си будалички, а не че искат непременно да стане на тяхната, и едва ли не измислят пъклени планове, за да докарат майките си до нервна криза. Според мен реват и се тръшкат не защото не става на тяхното, а защото са объркани и не могат да разберат защо нещата не стават по магичния път, който е в главиците им. Обикновено като огладнеят, и по някакъв магичен път манджата се появява, също и като им е студено - пак по някакъв магичен път мама им прави топло. Защо в такъв случай не става с другите неща? Възрастните се тръшкат като не стане на тяхното, а очакват от бебешоците някаква несвойствена заа тях зрялост.

# 55
  • Варна
  • Мнения: 1 805
И аз мисля, че манипулация е силна дума. Самата й дефиниция не предполага използването на такива сложни схеми от толкова малки деца. А хиперактивност е сериозна диагноза, с която хората-непрофесионалисти обичат да наричат всяко неподчинение или прекомерна (според тях) игривост и енергичност на детето, но това е крайно погрешно (според мен). .

# 56
  • Мнения: 2 070
Не съм поставила диагноза на детето, моля ви се
Децата от много рано се научават, как да получават това , което искат
Как го правят и, какво става в главите им, можем само да гадаем
Казвам, че, когато родителят няма ясна представа за собствените си действия и за един и същ проблем реагира всеки път различно, детето много ясно отчита промяната и съответно се възползва от нея.Много важно за мен е пред децата да се налагат забрани и обещания, които наистина ще се спазят.

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Последното, с реакцията на родителя е проблем на родителя, а не да прехвърляме "вината" върху детето, че знаело как да се възползва. Децата търсят сигурност и на малката възраст е по-добре лошо, но спазващо се правило, отколкото иди ми - дойди ми. Родителството същщо се учи. Поне за безопасността няма какво да се чуди човек - слага тапи на контактите и е твърд в не-то, ако ще детето да посинее от рев.

# 58
  • Варна
  • Мнения: 1 805
Много важно за мен е пред децата да се налагат забрани и обещания, които наистина ще се спазят.

Не мога да бъда по-съгласна, повярвай ми. Това върху което аз акцентирам, е че забраните (за мен) е логично да се отнасят до неща, които няма как да бъдат преместени/махнати от полезрението на детето (контакти, перални, хладилници, тоалетна чиния...). Всяко нещо, което НЕ желаем да бъде човъркано от детето (напр. горекоментираната продуктова гама на Apple Inc) и се побира в шкаф/гардероб/килер/скрин/ракла, може да бъде скрито за момента, когато детето е наоколо и видимо се дразни (щото има и такива деца, на които не им пука от лаптопи и телефони).
Аз не разбирам, защо някой би имал болната амбиция да учи детето си на "Не!", на принципа на кучето със салама на носа (оставяйки всички забранени предмети within reach)...ако е заради идеята да знае какво е "забрана", според мен е безмислено на конкретната възраст на която е детето на авторката.
(П.П. не казвам, че някоя от вас си го е мислила/правила)...просто мисъл на глас

# 59
  • Мнения: 10 547
Да научиш детето си на значението на думата "Не!", не е болна амбиция, а нещо напълно естествено като това да задоволява естествените си нужди на подходящи места.
Дали предметът ще е на върха на носа на детето у дома или магазина, или на детската площадка, или в джоба на чуждия човек, нима има разлика?

Общи условия

Активация на акаунт