Как да се справим с нервното дете?

разликата е в това, че ако зорлем пъхаш детето в среда, пълна с изкушения, то и няма как да не се получи реването. какво пречи да се обере обичайната среда от непозволените изкушения? Защото възрастните искат на тях да им е удобно ли? Ми, като не съм искала да ми пипа телефона, просто въпросната вещ е стояла нависоко и надалеч така, че да не привлича детското внимание. Пак правя препратка към възрастните  - и те не устояват на салама върху носа, дори на салама върху чуждия нос.

Но изкушение може да бъде, погледнато реално, всичко, което се изпречи пред погледа на детето. Обираш ценното и опасното, но не може да живееш на балатум и латекс, докато детето порасне, нали?
Ето, тук потребители споделят за игри с микровълновата, племенникът ми "готвеше" на истинската готварска печка, а за едното ми дете най-добро скривалище на "ценни" вещи беше пералнята. Тук вече идва ред на научаването на "Не"-то, дори и само от гледна точка на изграждане основите на чувството за самосъхранение, опасност и пр.

Колкото по-малко ненужни изкушения, толкова по-добрее. Като не искаш да бута пералнята, затваряш капака, ако трябва го залепваш за известно време. Като почовърка малко, и ще му мине меракът. аз съм залепяла вратичките на шкафовете навремето. Не ми беше приятно, но така спесстих доста проблеми. Не сме живяли на латекс и балатум, а и децата не останаха ненаучени на не-то. Уж всички хора знаят, че лекарствата трябва да са прибрани на недостъпно място, също и перилните и  прочие химии, обаче продължават да ги оставят на разположение на детските ръчички и после се чудят защоо станала белята. Ми, ще стане!

Параход, много точна вметка направи за изместването на темата. На мен ми е супер актуална, но вече се бях отчаяла да чета за покъщнина, без някаква конкретика за справяне със ситуацията.
 Надявам се много да си права и скоро да съзрее функцията самоконтрол.
Maybelline, Andariel съгласна съм с вас.

 Е последните постове са ми доста полезни, тъй като, последните дни е някакъв ад- крещене, тръшкане, инат и все такива. Днес на обяд вече бях готова да седна и да рева с глас. Не иска в количка, не иска в триколка, иска да върви, след 1 минута иска да го нося.
 Първо след като заспа след мъчително приспиване реших да се обадя на приятели за разведряване. Е, успокоих се, не съм само аз има и други , когато се върна баща му отидох на козметик. 2 часа я ползвах за психоаналитик горката жена, но важното е, че аз малко си поуспокоих нервите. Попрочетох темата после и съм съгласна, че децата наистина не се раждат с идея да ни тровят живота, а сигурно си има причина. Аз съм ужасно нервна тези дни и явно го предавам и на него. Тръгнахме на разходка, последва пищене, че не иска в триколката. Първата идея ми беше- Като не искаш няма разходка, е не даде ефект, а и е по-кофти вариант. Втората да започна да му говоря- Искаш ли мамо да отидем до реката, ти нали много я харесваш? Хайде качи се в бу- то и да отидем. Чудото стана, сам тръгна да се качва и разходката мина без ексцесии този път, не се обръщаха след нас
 Нямам идея утре как ще е, но се чувствам доволна, че направихме крачка един към друг!

Съншайн, съвет от мен, първо си почини ти, детето ти е проходило скоро, както и моето и сега ще е най-трудния ни период до сега.

Да не ви отчайвам, но ние на година и 3 месеца зарязахме колички и триколки, защото беше невъзможно да стои в тях. Ходехме на разходка само до най-близките площадки, като много често се носехме. От тогава с количка не сме излизали. Към година и 9-10 пак започнахме да излизаме с триколка, но като сме били в зъбна криза, понякога искаше да я оставяме на площадката и да си тръгваме пеш. Сега почти на 2 редовно иска да излизаме без триколка.  

*Zoi*, значи до сега сме давали съвети само за случаите, когато детето знае какво иска....ситуацията, която ти описваш ми изглежда по-скоро като да  не знае какво иска и това го изнервя супер много. Честно си признавам, че при това положение, не знам какъв е подходът...явно забраните са излишни, защото то какво да му забраниш - да ходи, да се вози на количка или триколката...изглежда ми като патова ситуация...Дано по-опитните майки се включат с мнение.

Как точно не е дала ефект?

Нали ти решаваш дали има разходка или не? Как е възможно, ако решиш, че няма да има разходка, тя все пак да се случи? Не си очаквала, че детето ще спре да пищи, нали? Не и този път, но за следващия щеше да знае, че ако пищи - няма разходка. А сега е научило, че ако пищи, мама ще направи каквото то иска, независимо какво иска... и дали въобще иска нещо.

Това с пищенето и "няма разходка" е глупаво. Дете, което не е било на разходка се изнервя още повече и оттам и майка му съвсем ще изкука. А кой и защо е казал, че трябва да се ходи на разходка с триколка или количка? Разбирам децата да са две и да няма начин, освен с количка, но едно дете може и на ръце да се носи до близката градинка. Тая мода с триколките не знам откъде дойде, но е ни рак - ни риба.
Да ви кажа, големи драми се правят, защото детето е едно. Ако са две, тогава просто родителят решава какво как ще стане и толкова, и децата се научават да се съобразяват.

С времето човек свиква да предугажда невралгичните моменти и ги предотвратява.
Като цяло припокривам мненията на Андариел. 

 Jesus, явно нещо не прочете както трябва! Започвайки да се тръшка пред вратата на кооперацията, да пищи, да се извива при опит да влезе в триколката, това беше първото, което ми дойде на акъла. Може да е глупаво, както каза Andariel, но това поведение е от скоро и нямам торба с номера за такива случаи. Че не е дало ефект, не даде, защото той просто се обърна да си влизаме вкъщи, явно не го засегна, че ще му отиде разходката, а не че аз съм отстъпила. Даде ефект изкушението,  че ще отидем на любимо място.
 Все си мисля, че ако има по-запознати с такова държание могат да помогнат с нещо реално и полезно, а не дисекция на предходен пост. Естествено, че на чужд гръб и 100 тояги са малко, това не става, това е глупаво, все диагнози.
 Andariel, според мен си е напълно необходимо и за двете страни да има някакво превозно средство, току що проходило дете колко ще върви? Моят син тежи почти 12 кг., на петата минута носене съм скапана. Ок, ако са ти наблизо парковете, на мен са ми, но излизанията и за майка и дете, не са само парк си мисля аз.
 Мейбълин, много уважавам постовете ти, защото винаги са съдържателни, аргументирани, нямаш комплекс от Не знам и най-важното- четеш правилно

И сега да помоля, ако някой има практически съвет как да излъжа синът ми да седне в столчето за кола, че последните две пътувания бяха ад?

тогава в количката, връзваш с коланите и толкова! Ще реве, ще реве и ще миряса! Да не мислиш, че всички деца все с добро сядат в количката1 Тая работа с триколките е само допълнително усложнение - нето детето има добра опора, нито можеш да му сложиш колан, нито нищо. За столчето не знам, защото по мое време нямаше такова задължение.

Общо взето децата докато прохождат и като проходят, не искат да седят никъде. Е, има и кротки, които си седят, но те са изключение. Аз моето дете не съм го карала да седи никъде, когато не иска. Носех я, колкото можех. Тогава започнахме да излизаме най-много по веднъж на ден. Пътуваме рядко. Не ни се налага. Когато пътуваме, вземам една торба с играчки. Баща и кара, а аз играя с нея задната седалка.

Водиш детето до близката площадка с триколката или количката и там започвате да си играете, да се поразходи, да се полюлее и т.н. Взимаш играчки, събираш го с деца на сходна възраст.
На малките деца им е много интересно да са навън и да изучават света. Изморително е за родителите, защото трябва постоянно да ходят по дупетата на децата. Но и този период минава.
Това с носенето на ръце също е често срещано на тази възраст.

Мацка, имаш нужда от почивка. Имаш ли възможност да го оставяш от време на време на някого детето? Ако имаш, непременно я използвай - ще се отрази добре и на двама ви. Поне при нас понеделникът прави чудеса. 

Успех! Всеки период минава и обикновено следващият е по-труден   

И със следващото бебе няма да ти пука толкова.