Публикувана: 24 фев. 2006, 20:49 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2006, 22:13 ч.

Виж майката, за да разбереш каква ще е дъщерята!

6 503
112
1

# 15 24 фев. 2006, 22:28 ч.

Не не е вярно това.Аз виждам майкаси всеки ден,но не виждам да прили4ам на нея. Всеки 4овек има нещо от родителитеси,но 4ак пък толква.Можеби в xарактера да но визоално не.И каква е дъщерята,не мога да разбера смисъла.Този въпрос може да се разглежда по разли4ен на4ин.Обосновисе,моляте смисъла не мога да xвана. bouquet

# 16 24 фев. 2006, 22:35 ч.

Мнения: 351

Бавно, но славно се превръщам в майка ми. Лошото е че наследявам само нещата, които ме дразнят в нея. А що се отнася до външен вид ,нямаме нищо общо.

# 17 24 фев. 2006, 22:42 ч.

Мнения: 6 315

Не, много сме различни! Съжалявам, за което. Май щеше да ми е по-лесно.

# 18 24 фев. 2006, 23:05 ч.

София
Мнения: 39 823

Имаше май такава приказка, но беше за визията. Реплика към зета "ако искаш да видиш как ще изглежда жена ти като остарее, поглени майка й" или нещо подобно.
На някои от моите снимки сякаш виждам мама. По характер обаче сме много различни. Даже мама веднъж ми каза по телефона "колко се радвам, че не приличаш на мен".

# 19 24 фев. 2006, 23:12 ч.

София
Мнения: 6 743

Понякога се улавям, че по доста неща си приличаме, но общо погледнато сме различни.
Всъщност - знам ли точно newsm78

...и да и не Laughing

# 20 24 фев. 2006, 23:15 ч.

Мнения: 3 248

Странно, размишлявам над темата от известно време и не мога да намеря отговор. може би околните трябва да кажат дали външно си приличаме. А за характерите - и да, и не! newsm12

# 21 24 фев. 2006, 23:16 ч.

Мнения: 1 493

Аз бях "сина" на баща ми. Естествено е да съм попила много повече от него. Улавям се, че повтарям несъзнателно негови "грешки" , които са ме влудявали. Старая се да ползвам само доброто, но уви. На майка си май не приличам никак. Всъщност и не ми се иска, не одобрявам методите й за възпитание / виждахме ги с татко само когато се преобличаха да излязат, а те излизаха всеки ден и по време на зимната и лятната почивка / , нито характера й / прекалено лигава е за моите разбирания /, нито отношението й към основните ценности в живота . Това не ми пречи да си я обичам. Hug

# 22 24 фев. 2006, 23:32 ч.

някъде
Мнения: 4 956

Мисля, че в някои отношения приличам на майка ми, а в някои редки случаи и на баща ми. Иначе външно винаги са ми казвали, че съм на баща ми.

# 23 24 фев. 2006, 23:36 ч.

Мнения: 313

Определено все по-често се улавям да постъпвам като майка ми. Неща, които са ме дразнили в нея сега откривам в себе си. То е ясно следвам модела на поведение. Правилото при мен важи с пълна сила.

# 24 25 фев. 2006, 00:01 ч.

Не съм взела нищо от външния вид на майка ми. Като бяхме малки със сестра ми, познатите я закачаха, като й казваха, че в нашето семейство се знае кой е бащата, но се пита коя е майката Mr. Green

А като характер - взела съм малко и от нея, но все пак не си приличаме твърде...

# 25 25 фев. 2006, 00:06 ч.

София
Мнения: 2 493

аз мисля че съм взела от най-лошите черти и на двамата... Sad

става дума за характер. Определено приличам повече на баща си , но пък в семейния си живот се държа като майка ми... визуално съм мнгоо смесена от двамата... изобщо манджа! Wink

# 26 25 фев. 2006, 00:19 ч.

Мнения: 3 478

Определено не мисля, че е вярно. Много е относително, все пак си е до човека. Прилики може и да има в поведението, но не мисля че може да се съди за едната по другата.

# 27 25 фев. 2006, 00:23 ч.

София, в полите на Витоша
Мнения: 946

През целият си живот като жена съм се опитвала да не съм това което е майка ми- тя не показваше обичнта си, аз обсипвам децата си с любов, тя не показваше чувства, аз съм като буре с барут, тя не се грижеше за фигурата си, аз съм маниак, тя хващаше баща ми от вратата и го обсипваше с праблеми, аз сипвам първо по ракийка, тя не обичаше да прави секс, аз пък си умирам... дали не го правя съзнателно, за да избегна от това правило?!