Публикувана: 24 фев. 2006, 20:49 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2006, 22:13 ч.

Виж майката, за да разбереш каква ще е дъщерята!

6 503
112
1

# 30 25 фев. 2006, 00:40 ч.

Мнения: 357

Пълно копие съм на майка си както визуално, така и като характер!
Мисля, че това е нормално. Децата винаги вземат пример от родителите си и това става несъзнателно, те попиват както положителните неща, така и отрицателните. Много неща съм взела и от баща си, разбира се.
Но по отношение на навици и домакинство съм точно като нея. Елементарен пример: вкъщи прането първо се глади, после се прибира в гардероба, затова ми беше много странно защо свекърва ми прибира дрехите неизгладени и когато тръгне да ги облича, чак тогава ги глади. Така е и за много други неща, дребни подробности, на които майка ми ме е научила да обръщам внимание.
От нея съм се научила също да преценявам хората от първата среща и в повечето случаи не греша. Това много ми помага, защото работя с хора.
Сигурно има и много други неща, по които приличам на нея и още, които тепърва ще правя като нея в ролята си на майка, а тя пък сигурно ще прави като баба ми в ролята си на баба на детето ми...

# 31 25 фев. 2006, 00:46 ч.

Мнения: 6 164

Приличам на баща ми физически, имам и неговия нрав!
С майка ми нямам нищо общо и затова не се разбираме изобщо. "Не се разбираме" и в буквален и преносен смисъл: караме се, а дори да се опитаме да си обясним нещо просто едната не може да разбере за какво по дяволите й говори другата? newsm78

Никакво сходство в начин на мислене и емоционалност. ooooh!

Първо мислех, че темата е за това, че приличам на нея в смисъл, че съм придобила порядките й. Това за жалост е до някъде така... Колкото и да си повтарях цял живот "Никога няма да съм като нея! Никога няма да правя така!" - улавям се, че казвам някои неща като нея, реагирам точно като в нея в някои ситуации и съм прихванала доста неща, които мразя... И това ме плаши много... Rolling Eyes

# 32 25 фев. 2006, 01:42 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Външно приличам и на двамата, по характер на майка ми.И сестра ми така, само дето тя е доста по- затворен и самостоятелен човек, а аз обратното( това всъщност ни е единствената разлика със сестра ми)
Да, улавям се често да правя неща, който като бях малка се заричах да не правя

# 33 25 фев. 2006, 01:43 ч.

Мнения: 5 299

Цитат на: Lady Marmalade в пт, 24 фев 2006, 21:30

При мен важи виж бащата и ще разбереш каква е дъщерята. Wink

С майка ми сме коренно различни.

Същото важи и за мен bowuu

# 34 25 фев. 2006, 02:11 ч.

Мнения: 5 317

И по външност и по характер приличам на майка.

От татко съм взела само светлият цвят на очите.

# 35 25 фев. 2006, 03:50 ч.

Мнения: 3 491

Като казах на мъжа ми тази приказка за първи път, реакцията беше: "Ако беше така, нямаше да се оженя за тебе". Grinning

# 36 25 фев. 2006, 04:08 ч.

Мнения: 7 430

Цитат на: brianna в сб, 25 фев 2006, 02:11

И по външност и по характер приличам на майка.

И аз съм така....изцяло съм и копие и не съжалявам Само дето понякога е много мекушава и търпелива, а аз не искам да съм така

# 37 25 фев. 2006, 09:23 ч.

Мнения: 8 505

Не си приличаме нито външно,нито в характерите.Е,не сме на двата полюса,но пак сме много различни.

# 38 25 фев. 2006, 09:31 ч.

Мнения: 1 564

Цитат на: mama na Lora в пт, 24 фев 2006, 23:36

Определено все по-често се улавям да постъпвам като майка ми. Неща, които са ме дразнили в нея сега откривам в себе си. То е ясно следвам модела на поведение. Правилото при мен важи с пълна сила.

============================================================
Това се отнася и за мен.Понякога направо #Cussing out

# 39 25 фев. 2006, 09:32 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Аз съм на тати детето-едно към едно сме.Визия,характер,темперамент.С майка ми за съжаление нямаме много общи неща,а би било добре повечко да приличам на нея.