Синът ми се плаши от морето и изобщо не иска да стъпи на плажа. Миналата година го водихме 3-4 пъти, седя вкопчен в мен, не искаше да стъпи на земята, за влизане в морето да не говорим. Есента ходихме на разходка край морето - същата работа. През зимата го водихме да гледа лебедите на 2-ра буна - беше възхитен, искаше да нагази във водата да ги пипне, гонеше гълъби по пясъка, изобщо... реших, че страхът е преодолян. Но сега опитахме да го заведем на плаж и отново реве, не иска да стъпи в пясъка, не иска да доближи морето. На втория опит само като видя да слизаме с колата към плажа и видя морето започна да повтаря "не, не, не". Отидохме до пясъка, той ревна, вкопчи се в мен... опитах да опъна хавлията да седне, показвах му едно момиченце до нас, което играеше щастливо с кофичка и лопатка, надух топката, той не спря да плаче и просто си тръгнахме. Яд ме е честно казано. Живеем до морето, а трето лято не мога да ида на плаж, да се изкъпя, ей така да си поседя. Всичките ми познати си водят децата без проблем, гледам снимки на пляскащи във водата деца, моето дори отказва да седне в надуваем басейн на терасата. В същото време се къпе с удоволствие в бебешката си вана, но само там.
Идеи... не знам дали ще ми помогнат, по-скоро мнения от "препатили", за да се успокоя, че не сме единствените и че това рано или късно ще се преодолее.
Идеи... не знам дали ще ми помогнат, по-скоро мнения от "препатили", за да се успокоя, че не сме единствените и че това рано или късно ще се преодолее.
Писъци, ревове, тръшкане, пищене ... истинска истерия само при споменаването на думата плаж. Изкарахме си почивката на смени. На следващата година, вече на почти три години, не успяхме да изкараме детето от водата и да го отделим от плажа. 
. на моменти се разплаква, че се е изцапала, т.е. полепнал е много пясък по нея.
, поигра 1 час и се прибрахме. На втория ден по същия начин, но вече на мокрия пясък - 20 минути погледа, след това аз седнах на мокрия пясък и я сложих в мен така, че като идва вълната, да й мокри поне крачетата, поседяхме така, рисувах й картинки по пясъка, украсявахме с водорасли и така. На 3я ден направо влязох до коленете,като я държах в мене и малко по малко я потапях, пръсках баща й с вода, само и само да се отпусне и свикне с водата преди да е разбрала,че вече наполовина е в нея. Но тя е малка и лесно мога да я лъжа. Вие сте по-големи и казваш, че още от колата вика ''не, не'' Пробвайте с лодчица, или пък с някакво голямо надуваемо животно- той да си го избере, или от тези пояси където има две дупки за краката, за да не се мокри целия. Ако трябва 2-3 дена стойте само на пясъка и правете замъци, лека полека ще му хареса. 
/беше на 1.6 г. тогава/, като първоначално въобще не искаше да стъпи на пясъка. После я заиграхме уж да бягаме от вълните..и така лека полека се и събухме....но после стана по страшно- няма излизане или сядане на хавлията 
