Децата израстват със своите странни за нас фази. Много важно е да няма насилие върху моментната емоция на човечето. 
- Публикувана: 4 авг. 2014, 10:33 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2014, 09:48 ч.
Страх от плажа и морето
И нашата малката е с такъв страх от морето, ако е близко до морето
изпада в паника, на 2 и 6 мес. е.
Но поне обича пясъка. Това с миенето на косата също е голяма драма,пищи реве
и косата винаги е не добре измита...
Иначе вкъщи във ваната може да изкара и цял час, от нея няма страх.
Ще пораснат и това ще отмине, аз не зная голямо дете, което да не обича морето.
изпада в паника, на 2 и 6 мес. е.
Но поне обича пясъка. Това с миенето на косата също е голяма драма,пищи реве
и косата винаги е не добре измита...
Иначе вкъщи във ваната може да изкара и цял час, от нея няма страх.
Ще пораснат и това ще отмине, аз не зная голямо дете, което да не обича морето.
Абсолютно нормална реакция на малко детенце.
Моят син всяка година се престрашаваше по малко - първата година беше на 12 месеца, точно проходил - изпитваше ужас от пясъка дори, за топване в морето и дума не можеше да става.
Втората година седеше по пясъка, но във водата не искаше. Третата година само цопваше крачета и дотам, четвъртата - влизаше с мен и пак го беше шубе.
От 2 години плува системно и оттогава не мога да го измъкна от водата - плува абсолютно безстрашно, дори и при силно вълнение
. Тая година очаквам още по-екстремни техники, защото е добър плувец - преди дни навърши 7 години.
Моят син всяка година се престрашаваше по малко - първата година беше на 12 месеца, точно проходил - изпитваше ужас от пясъка дори, за топване в морето и дума не можеше да става.
Втората година седеше по пясъка, но във водата не искаше. Третата година само цопваше крачета и дотам, четвъртата - влизаше с мен и пак го беше шубе.
От 2 години плува системно и оттогава не мога да го измъкна от водата - плува абсолютно безстрашно, дори и при силно вълнение
. Тая година очаквам още по-екстремни техники, защото е добър плувец - преди дни навърши 7 години. 
Моето малкото също като беше на 2,5 г - изпадаше в ужас от море, басейни. Сега е на 3,5 г. и няма изваждане от морето, басейна.
Когато беше на 2,5 г. обаче се топна в един детски басейн - и му се напълниха ушите и носа с вода и вероятно заради това започнаха истериите. но за една годинка забрави
и твоето ще заиска догодина и ще питаш " как да го извадим от водата " 
Когато беше на 2,5 г. обаче се топна в един детски басейн - и му се напълниха ушите и носа с вода и вероятно заради това започнаха истериите. но за една годинка забрави
и твоето ще заиска догодина и ще питаш " как да го извадим от водата "
Подобен проблем имаме и ние, даже се бях притеснила, мислех, че само моето дете е така, а явно е нещо нормално.
С надуваеми басейни проблеми нямаме, още като беше на 1 годинка е ходил на плаж и се е плацикал в басейнче, обаче миналото и това лято беше голям зор ходенето в пясъка, първите няколко дни като отидем на плаж, не ще да стъпи на пясъка, страх го е, че ще падне и т.н. /и миналото, и това лято, явно забравя/. Тази година като бяхме на море беше така първите 3 дни, после си намерихме компания няколко семейства с деца и като ходихме с тях, спря да обръща внимание на трудното ходене по пясъка.
От морето още го е страх, но успях с 300 зора на 5-6 ден от морето да го убедя да отидем поне до брега да правим замък, изкопах му дупка да се пълни с вода и се плацикаше в нея доволен. После влезе в морето на конче с баща си /т.е. уми си само крачетата/, но да влезе с някой да се потопи изцяло още не се е престрашил. Но поне има мъничък напредък и съм обнадеждена, че може би до другото лято ще се променят нещата.
С надуваеми басейни проблеми нямаме, още като беше на 1 годинка е ходил на плаж и се е плацикал в басейнче, обаче миналото и това лято беше голям зор ходенето в пясъка, първите няколко дни като отидем на плаж, не ще да стъпи на пясъка, страх го е, че ще падне и т.н. /и миналото, и това лято, явно забравя/. Тази година като бяхме на море беше така първите 3 дни, после си намерихме компания няколко семейства с деца и като ходихме с тях, спря да обръща внимание на трудното ходене по пясъка.
От морето още го е страх, но успях с 300 зора на 5-6 ден от морето да го убедя да отидем поне до брега да правим замък, изкопах му дупка да се пълни с вода и се плацикаше в нея доволен. После влезе в морето на конче с баща си /т.е. уми си само крачетата/, но да влезе с някой да се потопи изцяло още не се е престрашил. Но поне има мъничък напредък и съм обнадеждена, че може би до другото лято ще се променят нещата.
A като бебе и миналата година ходили ли сте?
Според мен зимата плажът е вид алея - има си дрехи и обувки
.
Лятото е друго. Заведи го на вълнолома. И на плаж само много рано/късно.
Детето е умно, не иска тълпа.
Сложи му чорапи, нищо, че е със сандали. На тази възраст краката са много нежни и е нормално да не му харесва пясък. Силно усешане на чувствително място са тези песъчинки.
И очаквай трудно да го вадиш от водата скоро...
Още не сте ли ползвали басейн със слънчева вода? Децата обожват водата. Само морето е голямо.
Според мен зимата плажът е вид алея - има си дрехи и обувки
. Лятото е друго. Заведи го на вълнолома. И на плаж само много рано/късно.
Детето е умно, не иска тълпа.
Сложи му чорапи, нищо, че е със сандали. На тази възраст краката са много нежни и е нормално да не му харесва пясък. Силно усешане на чувствително място са тези песъчинки.
И очаквай трудно да го вадиш от водата скоро...
Още не сте ли ползвали басейн със слънчева вода? Децата обожват водата. Само морето е голямо.
Ами не искаше да стъпи в басейна като го напълних с вода на терасата, разрева се. Прибрала съм го, но може да пробвам пак да го извадя и да му бутна едно шише с вода, както някой препоръча. Да, за пясъка може би сте прави и наистина не му харесва усещането, той дори като ходи по прашни пътеки току вдигне краката да му изтърся обувките от песъчинките 
Водата я обича само в коритото си насред стаята. Не иска да се къпе прав в банята, ревва само докато пусна душа. Не иска и коритото да е на земята - само на стойка. Абе претенцийка отвсякъде. Но се поуспокоих, че все ще мине.
Водата я обича само в коритото си насред стаята. Не иска да се къпе прав в банята, ревва само докато пусна душа. Не иска и коритото да е на земята - само на стойка. Абе претенцийка отвсякъде. Но се поуспокоих, че все ще мине.
с душа се поналожи да свикне като започнахме да ходим на почивки, гушвах я и се къпехме заедно. в началото ме стискаше здраво, като коала. то само ваничка ми липсва в багажника като тръгнем
пробвай да го прилъжеш нещо. ние в началото пренесохме ваничката в банята, после я свалихме на пода на банята, без стойка се къпа известно време. след това започнах да ѝ давам душа да си пълни ваничката, да я мие и така полека-лека се получи. нещата потръгнаха след като ѝ дадох да държи сама слушалката и да се полива, да пръска из банята и да си къпе една кукла със сапун. и през цялото време давах по много играчки. пробвай робофиш или нещо подобно, корабче от тези, които се навиват и след това плуват, може да му хареса и да забрави, че не е в стаята си.
пробвай да го прилъжеш нещо. ние в началото пренесохме ваничката в банята, после я свалихме на пода на банята, без стойка се къпа известно време. след това започнах да ѝ давам душа да си пълни ваничката, да я мие и така полека-лека се получи. нещата потръгнаха след като ѝ дадох да държи сама слушалката и да се полива, да пръска из банята и да си къпе една кукла със сапун. и през цялото време давах по много играчки. пробвай робофиш или нещо подобно, корабче от тези, които се навиват и след това плуват, може да му хареса и да забрави, че не е в стаята си.
Аз да кажа, че и другото не е кой знае какъв кеф. Преди дни се върнахме от морето и беше голяма драма. В момента в който я оставя на плажа боса, хуква към морето, през пясъка, през мидите......
И след това няма изкарване - излизаме с рев, не дава да я избършеш и в момента в който я оставиш на кърпата пак драсва към морето. А в морето огромни вълни, на сушата силен вятър:(
И така докато ни издържат нервите, накрая с рев и тръшкане си тръгваме след максимум час. Никакъв плаж не видяхме:(
И след това няма изкарване - излизаме с рев, не дава да я избършеш и в момента в който я оставиш на кърпата пак драсва към морето. А в морето огромни вълни, на сушата силен вятър:(
И така докато ни издържат нервите, накрая с рев и тръшкане си тръгваме след максимум час. Никакъв плаж не видяхме:(
Хах, как всичко се върти.... Вече писах как беше при него - страх от пясъка, за влизане в морето и дума не можеше да става.
Вече магарето е на 7 години, няма излизане от водата - гмуркане, плуване, никакъв страх и при голямо вълнение. Просто етапи при децата, които отминават от едната крайност и влизат в другата. За наша сметка обаче.
Вече магарето е на 7 години, няма излизане от водата - гмуркане, плуване, никакъв страх и при голямо вълнение. Просто етапи при децата, които отминават от едната крайност и влизат в другата. За наша сметка обаче.
И моето дете го е страх от морето, на 3 години е. Миналата година не го водихме на море и реших, че вече няма да го е страх, ще е пораснал, но не. На годинка също го беше страх. От басейните няма излизане вече, в началото също му бяха странни, докато разбере, че водата не е толкова студена и се свиква. Предполагам, че с времето ще го израсте. За мен не е проблем засега, освен самия факт, че не се къпем и ние
Аз и сестра ми сме плажуващи от бебета.Факт е ,че аз се научих да плувам на 5-6г,а тя не
можа.Ревеше като малка.Сега до колене не влиза.Обаче да се опъне на пясъка с часове
няма равна.Аз ако не съм във водата трябва да си ходим.Не мога да изкарам и 2часа на
плажа и то под чадъра.Ако мога да стоя две педи над пясъка най-добре.
Децата реагират първосигнално.Ние притъпяваме тези неща.
И не е болка за умиране,че тя не влиза във водата,нито ,че аз не мога да
стоя на плажа.Проблема,че блъскаш километри за едни 10 дни за едно море и един
пясък,а малчо опорочава целта.Както и снимките и емоциите които всички споделят,
а ти си запомнила страха на детето основно.
можа.Ревеше като малка.Сега до колене не влиза.Обаче да се опъне на пясъка с часове
няма равна.Аз ако не съм във водата трябва да си ходим.Не мога да изкарам и 2часа на
плажа и то под чадъра.Ако мога да стоя две педи над пясъка най-добре.
Децата реагират първосигнално.Ние притъпяваме тези неща.
И не е болка за умиране,че тя не влиза във водата,нито ,че аз не мога да
стоя на плажа.Проблема,че блъскаш километри за едни 10 дни за едно море и един
пясък,а малчо опорочава целта.Както и снимките и емоциите които всички споделят,
а ти си запомнила страха на детето основно.
За мен не е проблем засега, освен самия факт, че не се къпем и ние
Иначе прави сте, и другата крайност е кофти. Абе ще го израстем, къде ще ходим, примирих се вече, че и тази година пропуснах морето. Всъщност нали се топнах веднъж, ще ми държи до догодина 
Препоръчани теми