Малки сме родени , но ще станем силни и големи :)

Браво на Марин!
Скоро ще го извадят от кувьоза. Колко тежи сега?

По принцип в болницата лекарите се въздържат от прогнози, защото бебетата са много малки, но е факт, че те пък бързо компенсират и отхвърлят диагнозите!

Тази инфекция Минев не я ли хвана по-рано? Той ли те следи?
Аз имам лоши спомени за него. Не лично за мен, колкото за една жена, с която бяхме в една стая.

Не, никой нищо не хвана навреме...д-р Минев все ми казваше че всичко е наред,но изведнъж спряха да са наред !
Лично аз цял живот няма да си простя че не дадох добър старт на моя Маринчо... Така и не разбрах обаче къде сбърках ?!Аз само исках да имам семейство...
А сега дори съм сама...  ужасно е !

Иначе днес пак мн ме зарадваха в болницата от снощи е на термо легло изваден е от ковьоза !!! Чувства се добре. Дадоха ми го за първи път да си го гушна   Толкова е хубаво да си гушнеш бебчето ! Прекрасно е

Имам едни въпроси... но незнам дали някой от вас може да ми отговори ?!
Възможно ли е тази 3 степен кръвоизлив да изчезне ? Да се резорбира по някакъв начин...
Винаги ли кръвоизливите от 3 и 4 степен водят до увреждания и дцп?
Самото наличие на кръвоизливи ли е вече проблем или е важна степента?  Или трябва невролог да определи дали има засегнати зони от мозъка ?

Питам защото може на някоя от вас докторите да са обяснили нещо повече отколкото на мен...

Много хубави новини, браво! Значи скоро ще изпишат малкия Маринчо.

Spageti1234, не се самообвинявай, вината не е твоя. More often than not, причините за преждевременното раждане не се установяват (в които случаи казват, че не може да не е било инфекция). Ако имаш нужда, поговори с психолог, защото в твоя случай има и усложняващи обстоятелства, така че ти трябва повече подкрепа. Доколкото съм наясно, такива консултации има на сайта на фондация „Нашите недоносени деца“. Изобщо, ако досега не си, разгледай материалите - може там да намериш отговори на въпросите си.

Относно мозъчните кръвоизливи, не съм съвсем наясно, но според мен всеки кръвоизлив може да претърпи обратно р-тие, като колкото по-ниска е степента, толкова по-големи са шансовете за възстановяване на тъканите (но това не са ми го казвали директно, а просто е извод от всичко, което съм изчела).

Естествено, зависи и от точното разположение на кръвоизлива, както и от куп други неща сигурно. Точно затова се следят нещата чрез ТФЕ и пр., докато следящият неонатолог прецени, че вече няма нужда.

Наличието на кръвоизливи само по себе си не е прогноза, но да, то е проблем и може да доведе до увреждания, в зависимост от гореизброените фактори.

Според мен не ги мисли тези въпроси така активно, а прави всичко, което трябва да се направи (прегледи и пр.), според собствените си сили и възможности. И най-вече имай вяра и се моли за възможно най-добрият изход!

Пиша това с пълното съзнание, че всички сме минали през този тежък период на несигурност и тревоги и всеки си е намерил начин да се справи с тях. Моят начин беше гореописаният (да водя детето на всички възможни прегледи и т.н.), плюс амбиицята ми да съхраня възможността си да кърмя. Това ме спаси психически. Не беше лесно, защото имаме още 2 деца, които тогава бяха на 7 и на 4. Но животът трябва да продължи и да се съхраним максимално - заради децата.

И най-накрая, не бъди убедена, че не си дала добър старт на момчето! Според мен всичко ще бъде наред и малко по-трудно за теб, отколкото за бебето.

Spageti1234 и аз много се притеснявах за кръвоизливите. На нас не само не ни обясниха, но не ни и и казаха, че е имало такива. Разбрахме от епикризата и то доста по-късно, защото не знаех, какво значат тези съкращения. И това, което научих е само от ровенето ми в Интернет. Мозъкът се уврежда не от самия кръвоизлив, а от кистите, които се образуват. Те разширяват (дилатират) мозъчните стомахчета (вентрикулите). Затова, когато ходихме на преглед направо питах: Има ли образувани кисти и ако да, има ли дилатация на вентрикулите. Така лекарите отговарят за конкретното състояние, а не им се налага да правят прогнози.
Аз също изпитвах голяма вина, заради преждевременното раждане на дъщеря ми. Защото виждах, че лекаря ми е пълен мърляч и безхаберник и не намерих по-добър (опитах се, но без успех). Беше ми втора бременност със скъсена шийка и определено знаех за това състояние повече от него. Но ти е нямало откъде да предположиш, че нещо не е наред. Затова не разпилявай енергията си за самообвинения, а я пази да направиш всичко, което ти е по силите за Марин.

Много съм ви благодарна за окуражителните думи трудно е , но живота е борба !!!
Искам да ви питам още нещо...Вие кърмихте ли вашите дечица ? Как се получи това след времето прекарано в ковьоз ?
Питам ви защото ми предстои това скоро... ще се опитваме да засуче , надявам се да иска... Имам съмнения защото е мъничък и бързо ще се измори,а вече яде с биби
При Вас получило ли се е ?
Аз вече почти 3 месеца събирам и замразявам кърма , така че имам вариант и замразената да давам...

Моля споделете вашия опит

Някои недоносени засукват, други не. Моята дъщеря с удоволствие стоеше на гърдата (контактът кожа до кожа е много важен за недоносените), но не сучеше ефективно и се налагаше да я дохранвам от шише. Други недоносени успяват да се хранят само от гърда. Нужно е повече търпение, а понякога и помощ от консултант по кърмене (има такива, които имат опит специално с недоносени). Моят съвет е да направиш всичко, което ти е по силите, Марин възможно най-дълго да е на кърма. Така имунната му и храносмилателната му система ще съзреят по-бързо и ще намалее рискът от поява на астма, която е чест проблем при недоносените.

Аз даже все още кърмя нашия Крали Марко (на 9.2. ще стане на 3 г.). Вече искам да го отбия, но от един момент нататък не ти остава голям избор, освен да го чакаш постепенно сам да се откаже. Но засега посукването ми е коз при приспиване, укротяване на истерии и пр., така че хем сърби, хем боли.

Иначе Ice Sparky е права, че много зависи от бебето, но и от упоритостта на мама, както и от правилните съвети (относно организацията на кърменето, която е ключова). Аз успях, тъй като преди това съм кърмила дълго дъщерите си и знаех точно какво да правя. Не мога да твърдя, че беше лесно и че нямах известни съмнения, но... в крайна сметка така се получи, че от първия си ден вкъщи до ден днешен Нико не е близвал биберон. Кърмех го на поискване, като в самото начало интервалът беше на всеки час, максимум два часа, защото той не даваше индикация за глад, както доносените бебета дават (прибрахме го на възраст, еквивалентна на 35 г.с., доста раничко).

Какви проблеми имах: първият проблем беше при самото засукване, тоест сцеплението уста-гърда. Докато засуче, ми излизаха пришки, а веднъж залепил се, го придържах с компресия на гърдата, за да не изпусне, и това в продължение може би на 2 месеца (но иначе веднъж закачил се, сучеше мъжката). Също така, в началото не можех да го кърмя от мое легнало положение (за мен основна кърмаческа позиция), така че използвах за първи път в живота си възглавница за кърмене (много съм доволна от нея - по-късно я правех на легло тип „гнездо“, а още по-нататък, след като Нико започна да седи, възглавницата се превръщаше в чудесен фотьойл).

Не помня вече по кое време, може би към 4-ти реален (1-ви коригиран) месец, поради рязкото наддаване вследствие на кърменето на поискване, се получиха симптоми като при рахит (меки черепни кости и пр.). Неонатологът ме посъветва да разредя кърменията, да предлагам биберон, вода и пр., но моите инстинкти ми подсказваха, че трябва да продължавам да кърмя на поискване. В крайна сметка проблемът се реши с прием на по-висока доза вит. Д (5 капки, вместо 1-2), но не веднага - чааак след като навърши 1 година стана твърдоглав.

Поради анемията (за която трябваше да му давам гадния Малтофер) захраних на 7 реални (или 4 коригирани) месеца, което спрямо предишния ми опит беше рано (каките съм захранвала след навършване на 6 м.), но съм доволна, т.к. Никола прие храната много по-радушно от сестрите си. Не съм сигурна дали е заради ранното захранване, но стана добре.

Ами, това се сещам на прима виста. За мен кърменето беше нещо основно, както заради детето, така и заради моята собствена психика - така чувствах, че съм дала всичко от себе си.

Тъй че - успех и ще помагаме! По принцип до колкото ми е известно Айла (от този форум) може да те консултира за кърменето на недоносено (или Христина Янкова, Хедра, която има популярен блог). Ако имаш нужда от линкове, мога да ги потърся.

П.П. Относно замразената кърма. Когато се налага, можеш да дохранваш с нея, като започнеш от най-старата. Ако имаш от смесеното мляко, то е даже още по-хранително. Но от гл.т. на самото закърмване, колкото по-рядко се храни от шише, толкова по-лесно ще ти бъде.

 И ние още се кърмим почти 3 г. Мяуче, дава ценни съвети!!!

Здравей,
Едното мое бебе беше с ИВК- 2-3 степен. Изписано е от болницата преди 40 дни. Последната ТФЕ е от преди седмица и док каза, че следите почти за изчезнали. Кистата също. Така че горе главата. За сега още няма назначена рехабилитация.
Относно кърменето мога да кажа, че от страх, че са малки не им давах да сучат, но пък се цедя и си получават нужното. Така че, според мен като си вземеш бебето и то само ще ти покаже кое как. ПОхвално е, че успяваш да съхраниш лактацията.
Относно инфекцията и причината за преждевременното раждане мога да кажа, че ти си последния човек, който е виновен. МНого често причината не е ясна и за да се даде някакъв отговор се казва инфекция. Имам чувстеото, че скоро ще почнат да казват на нервна почва..... аз се следях през две седмици,а последния месец всяка седмица. Имам даже и венозен антибиотик ей така за всеки случай, да не би да има скрита инфекция. Нищо не показваше да имам инфекция и накрая като се родиха пак това ми казаха. За мен това е просто формалност. Затова не си мисли, че си виновна или че не са те следили добре.

Аз не успях да кърмя, но се цедих с помпа и давах кърма до година и седем месеца. Е, доста по-трудоемко беше, но си заслужаваше. Отделно имах 15 литра замразена във фризера 

здравей те извинявам се предварително ако съм причинил неодобство на някой родител с нещата за които искоиам да науча повече за да мога да ги преодолявам  както сте ги преодоляли ВИЕ .на 19 декември ми се роди момче,но доста по рано от предвиденото 28г.с роди се 1250 гр. казаха ни тогава ,че първите няколко дни са едни от най важните за него.предпочагам знаете през какво преминават милите дечица в началото на тяхното раждане ,като всички надявам се и ние успяхме да минем през тея няколко трудни дни,минахме през жълтеницата,бяхме върнали 100гр , на мн антибиотици и др.процедури за които не искам и да се сещам вече.на 6 7 ден вече бяхме на палатно дишане и започнахме да се храним с кърма от мама.мина още известно време махнахме палатката намалиха подавания кислород,храната си вървеше грамовете също се качваха станахме 1400гр с днес!спряха антибиотиците дни след нова година около 4  5 ти.сам се справял и сега само го наблюдавали.до днес когато ни казват че след изследванията които му направиха вчера нивото на левкоцитоте  било леко понижено о ще му слагат пак антибиотик защото има някаква инфекция.моля за малко разяснение от хора които са преминали през това за жалост имам и нижда определено и от малко кураж и няколко искренни реда,защото от докторката днес получих обяснение (има и инфекция която маи е причинена от влагата обстановката в ковиоза ) др за което нищо не казаха струваше ми се по бледичак последните дни не розов или червеникав както беше преди това.благодаря предварително и се моля нашите даца да се оправят и да се раждат колкото се може по малко такива;((

Пешо, в коя болница е бебето?
Ако проблема е само с инфекцията значи всичко е наред. Малко е леко казано учудването ми за обяснението за инфекцията. Влагата в кувиоза....но да не задълбочаваме.
Пешо, ако бебето се храни само от шише, наддава, и от време на време е на кислород значи положението е повече от прекрасно. Вижда ти се блед вероятно, защото наистина е блед. Бебетата много често са с анемия до термин или малко след това. Ако се наложи кръвопреливане не се плашете. Моето едното го преливаха 4-5 пъти.
Много е важно да имате вяра в бебето и в лекарите.
Успех и горе главата. Имате си силен борец.

благодаря в неонатология В.Търново сме там се роди и там го оставиха носим кърма храни се с сондичка от 5тия ден след рабдането усвоява го няма ОСС така пишеше на листите закачени на ковиоза всеки път като отидем и ги преглеждам.кислород му подават мн малко,казаха че и без него се справял но се чуствал по добре така и все още сме с кислород % бяха малко мисля около 10 тина.относно очичките винаги ги отваря когато отидем дабе доста често ни и следи нз до колко е възможно.това бяха точните думи за инфекцията на лекарката която беше там снощи

имам нужда от малко информация за какво точно трябва да питам лекарите защото отговорите им винаги са не до толкова изчерпателни дават оща информация ,нито знаем какви изследвания му предстоят или какви е трябвало да искаме да му направят разчитаме изцяло на тях.искам и ние с майката да допринесем и помогнем с нещо.но трябва да знаем за какво трябва да питаме или правят ли му всичк необходими изследвания.сега на 19 правим месец не са казвали нищо за очичките кога трябва да се направи нещо за да не стане твърде късно после иначе като нк види к заппчва да шава мърда крачета ръчички к от вчера е пак на антибиотици.носихме едни сашета 10 на брон казаха че са за имунната система дават му по едно на ден докато бяха спрели антибиотиците.другото което искам да питам възможно ли е да направим изследвания на кърмата на майката за да сме сигурни че инфекцията не е причинена от нас защото времето на вън е ужасно върлуват вироси знаете как е може ли да се направи нещо и ако да какво е то благодаря ви!

Ние също изкарахме една инфекция в болницата, но беше точно преди да ни изпишат. Натъпкаха малкият с два анбиотика и след 11 дни си го взехме. Другото бебе изкара още две седмици в болницата със същите симптоми. Тогава аз настоявах да си приберем Стас  след като му свърши курса на антибиотика. Очите гледахме за първи път на един месец, след това - всеки месец, като задължително около термина отново. Лекарката твърдеше, че тогава се случвали "изненади".
Относно кърмата и боледуване на майката, педиатърката твърдеше, че дори  детето ще получи и антитела, акушерките в болницата- обратното, че ще го заразя. Докато беше в болницата в такива случаи носех от запасите, но после в къщи си му давах от кърмата и проблеми съм нямала.
Кръвопреливането също не ни се размина, поне беше само веднъж, но малтофера и фолиевата ги давах сигурно до годинка и нещо, а тъй като не успя да се захрани до годинката и витамин Д се даваше по 10-12 капки.

Инфекцията е причинена от самата болница. Във всяко неонатологично отделение има резистентни бактерии. Моята дъщеря получи вторичен сепсис след като я преместиха от неонатологията в медико-социален център за доотлглеждане (уж там по-малко инфекции върлували, но се оказа обратното). Колкото до кърмата - тя е стерилна и много по-безопасна от адаптираните млека. Може да се замърси с бактерии само ако има ранички/възпаления на зърната, при самото изпомпване или съхранение. Но така или иначе в неонатологичните отделения я изваряват.