Здравейте!
С мъжа ми сме заедно от много години.От 4 години живеем като семейство,а от 6 месеца имаме вече и дете.Проблема е,че откакто се роди дъщеря ни той не ме зачита за нищо.Говорим само за детето,радва се само на детето и това е всичко.Не ме разбирайте погрешно.Много се радвам,че обожава детето си,но все пак и аз съм в тази къща и аз имам нужда от внимание.След като родих изпаднах в ужасна депресия,виках по всички и за всичко.Обвинявах се,че не ставам за майка,плачех постоянно и той като се прибере от работа си го изкарвах на него.Сигурно му е повлияло и това.Но сега се държи все едно съм бавачка на детето,а не майка.Да не говорим,че аз за него съм никоя.Понякога виждам в очите му празнотата и безразличието му.Когато детето е при баба си изобщо няма и да си проговорим.
Другият голям проблем е секса.В началото на бременността имах проблем и трябваше да се въздържаме 1 месец.Явно го хвана страх,защото до раждането не искаше и с пръст да ме докосне.Детето ни е на 6 месеца и все още секса е мираж.Не мога да си представя,че един мъж ще седи 1,5 г. без секс.
Опитвала съм да поговоря с него,но като засегна интимните отношения темата става табу.А относно отношението му към мен, за него вече не знаел какво искам,страх го било да се прибере и само съм си навивала някакви неща в главата.Питала съм го дали ми изневерява,той се кълне в детето,че не е.
Вече не знам как да се държа и какво да направя за да си върнем старите отношения.Нормални ли са такива отношения след появата на детето?
С мъжа ми сме заедно от много години.От 4 години живеем като семейство,а от 6 месеца имаме вече и дете.Проблема е,че откакто се роди дъщеря ни той не ме зачита за нищо.Говорим само за детето,радва се само на детето и това е всичко.Не ме разбирайте погрешно.Много се радвам,че обожава детето си,но все пак и аз съм в тази къща и аз имам нужда от внимание.След като родих изпаднах в ужасна депресия,виках по всички и за всичко.Обвинявах се,че не ставам за майка,плачех постоянно и той като се прибере от работа си го изкарвах на него.Сигурно му е повлияло и това.Но сега се държи все едно съм бавачка на детето,а не майка.Да не говорим,че аз за него съм никоя.Понякога виждам в очите му празнотата и безразличието му.Когато детето е при баба си изобщо няма и да си проговорим.
Другият голям проблем е секса.В началото на бременността имах проблем и трябваше да се въздържаме 1 месец.Явно го хвана страх,защото до раждането не искаше и с пръст да ме докосне.Детето ни е на 6 месеца и все още секса е мираж.Не мога да си представя,че един мъж ще седи 1,5 г. без секс.
Опитвала съм да поговоря с него,но като засегна интимните отношения темата става табу.А относно отношението му към мен, за него вече не знаел какво искам,страх го било да се прибере и само съм си навивала някакви неща в главата.Питала съм го дали ми изневерява,той се кълне в детето,че не е.
Вече не знам как да се държа и какво да направя за да си върнем старите отношения.Нормални ли са такива отношения след появата на детето?
