Тези няколко дни ме накараха много да се замисля върху случващото се.Осъзнавам,че наистина аз съм главната причина за отношенията ни,но е много лесно да упрекнеш другия.Той по-принцип не обича семейните скандали,защото като тинейджър родителите му се развеждат много бурно и семейните скандали са били денонощно.Може би за това сега предпочита да си прави пас,докато нещата се оправят.Може и да греша,лично мое мнение е това.
Постарах се да се въздържам,доколкото ми е възможно.Ако нещо ме подразни,започвам да се занимавам с нещо за да ме разсее.Максимално гледам да се занимавам с дъщеря си.Все пак и детето си иска своето и не го интересува,че майка му е в депресия.Гледам да съм заета постоянно с нещо,за да нямам време да мисля за глупости.Ще започна да правя гимнастика или някакви упражнения.
Не знам дали си въобразявам,но и мъжа ми го усеща.Като си легнем вечер ме прегръща,сутрин преди да излезе за работа целува мен и детето.Това са дребни неща,но те липсваха близо 4 месеца.Ще спра да правя всякакви опити за разговор на тези теми с него и ще видя какво ще стане.
Дано успея да се преборя със себе си и нещата се нормализират с времето!