Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 34-та тема

Най-често в другите не харесваме и ни дразни това, което не одобряваме в самите себе си.
Ако Марийка непрекъснато вижда агресията в Петърчо и Петърчо непрекъснато е провокиран от Марийка, за да проявява агресията си, то без да осъзнаят какво води до това то няма как да се справят с проблема.

намирам само източници на немски.
оригиналното заглавие е: Hahnemann Samuel, Rousseau J.J.,Erziehung des Kleinkindes Handbuch für Mütter, ето тук книгата
на английски: Hahnemann Samuel, Rousseau J.J., Handbook for mothers

благодаря за подсказката за Борланд, ще го потърся 

Дарина, според мен децата не осъзнават всичко, така както ние го осъзнаваме.
според мен едно дете никога няма да тръгне постоянно да провокира агресия, освен ако не е в някаква схема, в която се изживява като жертва, ерго имаме проблем при възпитанието.
от друга страна агресията също е резултат от сублимации, т.е. и там има нещо, което не е протекло както трябва при възпитанието.

при наблюдения върху общности, които живеят откъснати от цивилизацията (Амазония и т.н.) се наблюдава липса на агресия. това трябва да те наведе на мисълта, че нашата цивилизация произвежда прекалено много натиск, който не винаги може да буде канализиран и избива я като агресия, я като самоагресия (наркотици, алкохол, ексцеси и т.н.).

дори и да влезна в обувките на Петърчо, аз мога само за кратко време да му повлияя, да кажем докато си говоря с него. ама ситуацията му вкъщи не мога да я променя.
и ти го казвам от опит, защото срещу мен живее един тийн с разстройство от аутистичния спектър (понякога е непредвидим какво прави), който почти никога не е сам, а другото съседче е дете на разведени родители и бащата уж го гледа, но момчето често вечер и нощем е само. и двамата са агресивни, макар и да са в различни житейски ситуации. и двамата са умни, но единият поради заболяване, другият поради житейската си ситуация изпитва натиск и дискомфорт и това избива като агресия. аз ги разбирам, но си пазя детето.
правя забележка, но няма как да компенсирам липсващо или неуспешно (поради разстройството) възпитание.

та, колкото и разбиране да имам за Петърчо, то в случая родителите са виновни (освен, ако и Петърчо не е аутист). и колкото и да ми е жал за него, ще трябва сам да се оправя, защото природата не е предвидила всеки да спасява всеки или някой да се грижи да спасява неуспешни родителски опити. тук вече общността се е разпаднала и няма общ морален коректив.

Здравейте отново! Имам още един въпрос,всъщност те са много ,но нека всичко е по реда на нещата ! Синът ми /на 4/ от 1 месец има проблем със стомаха . Първият път всичко започна с Т,болки в корема и лека диария,след като Т отмина още същия ден,остана тази диария,като изхожданията отначало бяха воднисти , а след това просто кашави и по-редки,като количеството изхождания през деня рядко надвишаваха 2 броя ,но просто не се оформяше нормално ако и то въпреки диетата ,която продължи 2 седмици..Е накрая имахме успех за 1 седмица нещата бяха ок,докато не тръгна на градина и отново сме с такова"леко разстройство" и отново сме на диета вече 10 дена и чакаме оформянето . Та въпросът ми е  дали това може да е някакво изчистване на организма ? През цялото време пие чай от шипки,нар,пробиотик,дренки по малко...Първият път добре се повлия от изписаното от хомеопата лекарство,но всичко пак се повтаря,нормално ли е?

А какво става ако единия родител влияе зле да кажем върху детето,върху възпитанието му,но другият родител да не може да коригира грешките,а ги вижда?Защото ако и двамата не виждат грешките ,които правят е едно,но ако само единият родител е "грешният възпитател",то другият родител как може да спаси положението?

Denito, родител 1, вместо да се фиксира в модела "аз съм прав - той е крив", следва да се замисли как да подобри отношенията си с родител 2 и как да постигнат хармония доколкото е възможно. Тоест да се промени нагласата към семейството като единица....Поне аз в тази посока бих работила! А и е много лесно да приемем, че ние сме прави, а отсрещният греши, съответно ако нещата не са както трябва, той е виновен...И в тази насока е добре да се мисли...

съгласна съм с yulinga - трябва да се създаде хармония в семейството, защото децата усещат интуитивно напрежението и реагират.

моят мъж действа при детето, както при него са действали. без рефлексия.
аз чета, мисля, питам - има неща от моето възпитание, които не ми допадат и се опитвам да избегна грешките.
мъжът ми твърди, че обръщам много внимание на детето и затова то е залепено за мен, той работел по цял ден и не можел като се пребере да започнел да го взъпитава .
обяснявам, че възпитанието не е от 8.00 до 17.00, а е цял живот, ама той пак неговата мантра си повтаря.

сега когато чета някоя книга и му прочитам кратко обобщение или го информирам при определена ситуация какво да прави.

наблизо няма баба и дядо и няма кой да ми нарушава реда

geri.staneva, има ли детето проблем с изхожданията - болки, напъни, нещо друго.
само формата и консистенцията ли те смущава? или детето има дискомфорт?

Понякога преди изхождане се оплаква от болки в корема ,но не преди всяко такова...Други оплаквания няма,а и не се забелязват-игрив е много,енергичен,хапва си,макар и да му омръзна тази диета...без това и без онова

според мен трябва време да се възстанови чревната флора.

намерих това на Борланд
Детски типове в хомеопатията. С реперториум.
Мече, предполагам, че това трябва да е книгата.

в сайта на руски, името е без Р...

Ако сте пили лекарство за острото състояние и то е повлияло - добре. Само че проблемът не е в разстройството, проблемът е "дете, което получава болки и разстройство от определени житейски обстоятелства". Тоест трябва да се лекува целия човек, за да спре да реагира по този начин на тези обстоятелства.

Какво мислите за...изпотяването при децата Напр. при спане или дори и при най-малкото натоварване... Част от "цялото" ли е,трябва ли да се "тушира"...напр. чрез ХЛ и...по-скоро като се сваля случая и тази част се коментира,каква е целта да показаното ХЛ-да намали това изпотяване или не?

Mystic, според мен изпотяването си е индивидуална характеристика. Някои се изпотяват повече (особено сред момчетата е по-често срещано още от малки, поне по мои наблюдения). Други по малко, но пък задължително при определени ситуации, например при стрес.
Не виждам защо изпотяването трябва да се потиска/тушира   , освен ако не е необичайно за човека, тоест е признак на болестно състояние и от само себе си следва да изчезне след излекуването на болестта.

Един симптом е болестен тогава, когато нарушава нормалното съществуване на цялото. Говоря за физически симптом, защото при ума е малко по-сложно. /в смисъл там също имаме симптоми, които пречат на цялото, но хората рядко ги виждат и се усещат едва тогава, когато започнат физическите болежки или тежки страхове и депресии например; иначе дори там важи това/

Аз съм забелязала, че прекомерното нощно изпотяване при моето дете е първи признак на разболяване.

А при мен често е остатъчна реакция при доизлекуване след разболяване!