Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 34-та тема

При моето малкото по принцип е неколкодневна миризма от гърлото. Усетя ли го, ясна е работата накъде отива .

Моето се поти всяка вечер в първите часове след заспиване. Няма ли изпотяване, знам, че се разболява. Като е болна, спира да се поти. След оздравяване потенето се засилва, за да изчисти токсините явно.

как може да се тълкува когато детето от един момент започне следното-всяка вечер преди лягане иска да има чаша с вода на нощното шкафче,и задължително трябва да пие вода точно преди да си легне.Ако случайно някой го разсее и не си легне след като е пил вода,трябва пак да пие вода и тогава да легне-строга последователност.
Това започна  когато детето беше на 5г и половина .

Ще се опитам да съм максимално кратка относно проблем, който ме тормози в момента и който няма връзка с хомеопатията, но има връзка с агресията, която коментирате.
 
Малки деца 3-4 год. момчета , все на възрастта на синът ми, сформирали си своя група в близката ни детска площадка. В момента в който започнахме да ходиме там, синът ми започна да прави безуспешни опити да се сближи с тях, но бива отхвърлен, пъден и нападан. Аз упорита продължавам да го водя при тях и се опитвам да го приобщя като организирам колективни игри, в които се включвам и нарочно избирам синът ми да е от моят отбор за да му дам кураж и самочуствие. Целта ми е и да му покажа какъв подход да има с въпросните деца. Докато играех всичко беше наред, но в момента, в който спрях да играя нещата станаха по старому. Останалите майки безучастни, стоят, гледат и се радват, че си имат аниматор. Опитах и да носим интересни играчки и там успеха беше само докато го правехме. Имаше моменти и дни, в които нямаше проблеми с игрите и децата, но като цяло се връщах в къщи с едно изнервено дете.
Сега резултатът от тази моята упоритост за сближаване с тези деца, неподходящи вероятно за него е, че синът ми напоследък започна да подхожда агресивно с непознати свои връсници, били те и добронамерени. Та агресията, непозната до скоро за детето ми в момента все повече се проявява при него заради страх от отхвърляне и подражание с цел приобщаване. Надявам се да я спра в зародиш, за да не стане като Петърчо, само, че обмислям най-подходящият начин, по който да го направя.
Ще ми е интересно какво мислите вие?

Не го води там! Намери място със симпатични и позитивни деца и родители. Нужно ли е още на 3-4год възраст да го сблъскваш с гадната страна на живота. Не бързай! Има време да я открие. Разходката трябва да е радост, а не страх и напрежение.

При моето сигурен знак са кихавиците 1-2 дни преди това, от бебе е така.

Ивет, а ти защо толкова настояваш твоето дете да общува точно с тези деца? Както възрастните имат право да избират с кого да общуват, да приемат или да не приемат в компанията си други възрастни, така би следвало и да е при децата.
И не виждам защо пък трябва да се намесвам, за да карам детето ми да играе с някой, когото то не желае да приеме. Ако прояви агресия към въпросния някой, да се намеся, разбирам, но иначе не. (Това по повод коментара ти за другите майки). Уважавам правото на детето си да избира с кого да общува. Уча го и то да уважава това право на другите.
В същото време мисля, че настояване в подобна ситуация не дава подходящ сигнал на детето. Защо пък трябва на всяка цена да бъде прието и харесвано? Нека види, че понякога няма да бъде прието, нито да бъде харесвано, но това не е драма. Има други площадки, други деца, сред които ще си намери мястото. Страхът от отхвърляне често се предава на децата от родителите точно чрез прекалено акцентиране върху такива случки.
Когато някой не желае да играе с моите деца, не правя драми, не ходя да се моля, всъщност изобщо не се намесвам. Никой с нищо не ни е длъжен. Ако децата дойдат да ми споделят, поискат мнение или съдействие, с действията си демонстрирам уважение към правото на другите деца да не играят с тях, евентуално може да им предложа алтернативни игри и занимания. Няма драми, играта продължава просто.
С 2 думи, чрез действията и реакциите си в такива случаи се стремя да внуша следните неща:
1. Не е задължително непременно да бъдете приети или харесани.
2. Нормално е понякога да не бъдете приемани, нито харесвани. Както има деца, които вие не приемате и не харесвате, така и някои деца ще имат подобно отношение към вас. Това си е тяхно право, както е и ваше.
3. Няма нищо драматично в цялата ситуация.
4. Няма лошо да се направи повече от 1 опит опит с различни думи и действия за интегриране в дадена компания. Ако обаче след 1-2 опита не се постигне желания резултат, нахално е да се досажда. Както вие не искате да ви досаждат, така и не досаждайте.
5. Ако не искате да играете с някой, задължително е да му го покажете по любезен и неагресивен начин, вербално, без бутане, блъскане, грубост, обиди и т.н.

Моето когато е здрав пие всяка вечер преди лягане по-малко вода, но почне ли да иска и през ноща, на следващият ден вече е с температура.

Пани Ковалска, благодаря за съвета! Лошото е, че част от тези деца се паднаха в групата на детето ми в детската градина, затова продължавах да го водя при тях. Днес смятам да говоря с госпожата за съдействие, че и там май нещата не са розови. Всичко идва от едно конкретно дете, което е тартор на всички, и което , не зная по какви причини настройва останалите против синът ми. Говорих и с майката на това дете, тя не се постара особено - реагираше остро когато детето и си изцапа обувките, но когато станеше сблъсък само подвикваше назидателно името на синът и и до там.

_Ивет_ , според мен подобна прекалена намеса вменява на детето ролята на жертва. Толкова ли няма пък поне 1 дете в групата, с което да се разбира и да си играе? Защо трябва точно с тези? Моята дъщеря изкара цяла градина само с 1 приятелка основно, имаха хубаво и истинско приятелство. С времето тя се научи да не се вързва много на останалите и на това какво казали, какво направили и т.н. Сега това й е изключително полезно и няма нужда да подражава, нито да се опитва да се харесва, за да се чувства добре със себе си и като себе си.
Не разбирам защо настояваш... Напълно възможно е, ако спре да се настоява по един или друг начин детето да общува точно с тези деца, те да спрат да му обръщат внимание и да не го закачат, нито да го тормозят. Тартори има винаги и навсякъде и децата трябва да се научат как да се справят с такива ситуации, при това без помощта на родителите - как да приемат, че не са желани/харесвани; как да дават отпор на агресивно поведение; как да излязат от дадена ситуация, вместо да настояват да останат в нея и да страдат; как да се огледат за алтернативи; как да изискват приемливо поведение от отсрещния към тях и т.н.

Това е ритуал; повторяемо събитие. Писали сме много пъти защо се измислят ритуалите.

Моето дете започва да хълца. Чуя ли го, значи се разболява. Друг симптом на разболяване са кошмарите.
За изпотяването- откакто започнахме хл, изпотяването намаля видимо още на втория ден след приема. Преди детето се потеше от най-малкото усилие. Сега е различно...

Ако сте пили лекарство за острото състояние и то е повлияло - добре. Само че проблемът не е в разстройството, проблемът е "дете, което получава болки и разстройство от определени житейски обстоятелства". Тоест трябва да се лекува целия човек, за да спре да реагира по този начин на тези обстоятелства.
[/quote]

Да,именно затова се лекуваме вече толкова време с хомеопатия и като цяло сме доволни ,острите състояния ги овладяваме до сега ,но не можем да ги спрем...т.е всичко се повтаря .Последно време/последните 3 месеца/ сме все болни,през две седмици все "хващаме "по нещо...всичко това е реакция от житейски обстоятелства ??? Въртим се в кръг ...

А когато детето постепенно се откъсне само от ритуала,вече не изпитва необходимостта от него-и това става след прием на ХЛ-дали е стъпка в правилна посока?

Е,и това ме интересуваше...При нас не стана така от никое ХЛ...Въпроса е,както по-горе се писа,дали реално трябва да стане
Моят се поти в първите минути от съня...Предимно по раменете,врата,по брадичката чак капчици има.Въпреки,че вече е хладно все още го преобичам поне по веднъж спейки.

Не знам, но на мен хомеопатът ми каза да следя за това.
Думите му бяха "Трябва да спре да се поти толкова много" и го счете за положителен симптом, след като го споделих...
Аз си го обяснявам така /не съм медицинско лице и вървя по пътя на логиката, както и нямам представа, дали съм права/:
Потенето е начин за детоксикация на организма от токсини.Когато тялото освобождава излишната топлина чрез потта, тези токсини се отделят и се пренасят от водата в потта на повърхността на кожата.
По тази логика, ако е настъпило изчистване /при нас излезе обрив и после изчезна/, би трябвало изпотяването да намалее..