Проблем с роднини

      Акеа, а ти можеш ли да игнорираш роднините си? Да не им обръщаш никакво внимание и контактите ти с тях да се свеждат до "добър ден" на стълбите?
      Понякога безразличието и пълната липса на интерес са много мощен стимул за промяна. Докато разбират, че успяват да те уязвят, няма да се спрат. А с детето - всеки път обстоен разговор колко невъзпитано и неестествено е поведението на възрастните. И личен пример как трябва да се държим с другите.

Една къща, но пак може да не се засичате. на общата територия детето не говори с тях и се държи сякаш не ги познава. Обясняваш му, че щом говорят така за теб, значи не трябва да се общува с тях. Детето си е голямо, може много неща да му се кажат и да разбере.
Хърмаяни

Съгласна съм с тази част. Моята дъщеря е на 9 и двете живеем при родителите ми. Те винаги са меобсъждали доста остро, особено когато са си двамата и мислят, че никой не ги слуша, пък и пред мен.
Майка ми и се случва да изпада в истерия, когато си потърся нещо, едва ли не все е едно я обвиняват, че го е загубила, скрила откраднала, дори на невинен въпрос знае ли къде е еди какво си.
Гледам да не държа на дребни неща и да игнорирам всичко , което не ми е особено важно.
Дори детето, когато се ядосам за някой глупост ме успокоява с "те са стари и болни".
На моменти обаче ми е доста трудно да я накарам да се държи добре с тях.
При теб постоянна ли е ситуацията с  обидите или ескалира по повод и си отминава?

И аз, одмах! Няма сила, която да ме накара да продължа да контактувам с такива хора, независимо дали са ми родители, брат/сестра, още по-малко пък ако са някакви роднини. Детето не е малко, ситуацията трябва да му се обясни и нещата да се назовават с истинските имена. Моят въпрос е каква нужда от почти ежедневни контакти с тези хора има детето? Авторката разчита ли на тези роднини да се грижат за детето?

      Има хора, за които напускането на жилище е толкова трудно осъществимо, че граничи с невъзможното. Поне в момента, в който се иска съвет. А ако промяната е свързана с работно място, училище, лични лекари и много разходи, за които средства липсват, може да навреди повече.
    Авторката пита как да се справи със ситуацията, без да напуска дома си. Предвид множеството развитие на подобни теми, разбирам я защо не споделя подробности от затрудненията, които има.

Много неприятна ситуация споделя авторката.
Детето е големичко, разбира всичко. Представям си как се чувства в средата между двата лагера.
За жалост, универсална рецепта за действие няма. А пък и без по-голяма яснота по проблема дори и идеи трудно се дават.
Ако... няма кой да гледа детето - занималня.
Ако... много обича тези хора и не може да се прекъсне връзката с тях - срещи за ограничено време в присъствието на майката.
Ако... все още възрастните имат някакви задръжки - по-добре срещите да не са техен терен, а на терена на майката.
Това от моя опит, ама дали ще сработи при авторката 

Разбираемо, че не желае да споделя подробности, нейно право е.
Но, така зададена, темата е просто "кауза пердута".

"Детето ми общува почти ежедневно със злобни хора.
Наричат ме пред него изрод, изверг.....
Не мога да огранича контактите.
Не мога да се изнеса.
На злобните хора не мога да влияя.
Какво да правя?"

Аз лично и идея си нямам.Освен очеизвадната ....обаче авторката директно я отхвърля като вариант.
Така че, темата си е направо безсмислена.

     Не е така. В труден момент, човек има нужда от смяна на собствения си модел на поведение. Дори практическите резултати да са пренебрежимо малки, усещането че прави нещо различно, опит за овладяване на ситуацията, помага и за проясняване на погледа, и за узряване на практичните решения. Дори само от тази гледна точка, темата е от полза. Ако не правиш дребните опити с промяна в поведението, застиваш в примиренческо самосъжаление и с времето всяко желание за радикална промяна изчезва. Опитите да се окопитиш, да се справиш, дори да не е по най-удачния начин, те държат буден. Безсмислието им те кара да предприемеш следващата стъпка.

Напълно съм съгласна с Краси. А и не виждам това ограничение на контактите как ще се получи, ако продължат да живеят в една къща. Най-много да стане  повод за още обиди към авторката.

Когато бях много малка, леля ми (сестра на майка ми), възраст не знам, но в началото на съзнателния ми  живот, леля ми винаги оплюваше и се подиграваше на майка ми зад гърба й. Пред нас - децата й. Винаги намираше повод да й се подиграе как правела еди-какво си, хихихи... как била еди-каква си, хихихи... на моменти ми е идело да я смажа, но бях дете и просто генерирах омразата си към нея. Не съм се повлиявала в нито един момент от думите й. Още от самото начало разбирах, че пред мен стои един лош човек, не знам какво целящ, може би опитвайки се да орони авторитета й пред децата й, да изпъкне тя по някакъв начин - видиш ли нали, леля ти колко е готина, а майка ти смотана. Може би не можеше да преглътне факта, че мама беше любимка на дядо (бог да го прости) и тя много й завиждаше, а и не само за това.

С течение на времето, вече съм почти на 30, искрено заявявам, че мразя леля си! Неколкократно се сблъсквахме през годините, търсех го някак, защото търсех реваншизъм за това, че и до ден-днешен се подиграва във всеки удобен случай, макар че майка ми е класи над нея. Винаги, когато са ни идвали на гости, е намирала да използва семейството ни, дори за най-малкото нещо, все ще намери изгода. Радвам се, че по стечение на обстоятелствата семейните ни отношения с нейното семейство приключиха от около една година насам - естествено по нейна вина. Оттогава всичко е някак по-спокойно и всички са доволни.

(Майка ми - жена с добра професия, мила, готова да помогне на всеки, любяща майка и грижовна съпруга. И на мравката път прави. Много пъти е помагала на леля ми за всичко, за което е поискано, че даже макар да вижда, че леля е злоупотребявала, никога не е спирала да й е опора. Леля ми - женена за богат мъж, с една година трудов стаж в живота си, щото нали за всяка работа си намира оправдание - било алергия от прах, от въздух, от вода...    цял живот коментира и се меси в живота на другите, с много висока и нереална самооценка, изключително ограничен човек. Акъла й не коментирам.)
Извинете за отклонението, та...

Идеята ми е, не само, че не ме настрои през годините против майка ми, а напротив. Виждах колко лош човек е тя, но въпреки всичко обичах да ходим у тях на гости - и то не заради леля ми, а заради братовчедка ми, с която си играехме. Та може би някъде там е разковничето - може детето пък да обича да ходи при роднините си заради някой братовчед/ка?! Просто предположение. Според мен детето би трябвало вече да е сформирало на тази възраст своята емоционална интелигентност и да може само да усети правилно нещата. Ако е така, то няма нужда да правиш нищо, просто можеш ти самата да ограничиш своите контакти с тях. 

      Защо да не може, milenaka? Заключваш си етажа (жилището), не ходиш у роднините, не отговаряш на откровените им провокации. Общо взето започваш да се държиш като със съседи в блок. Авторката каза, че жилищата са две. Не е лесно, но варианти има. Детето викаш да се прибере по телефон, или му очертаваш времето предварително.

Аз мога, ти можеш, повечето ще можем. Но едно дете дали ще може? Защото тази агресия, когато не намери майката, е много вероятно да се прехвърли към детето, макар и под друга форма.

    И детето много бързо ще преустанови посещенията си, защото у него още няма изградени скрупули, няма криворазбрана лоялност да обича хора, които го тормозят. Сега обича да ходи по някаква причина (у баба си, предполагам), ако проявят агресия към детето, причината ще отпадне. Децата са силно интуитивни и бързо се дистанцират от такива хора, ако не са собствените им родители.  
    Да допиша: не казвам, че това е рецептата за справяне с проблема. Много зависи от характерите на хората, включително - от този на авторката. А просто, че е опит да се справи, дори да е неудачен. Иначе остава да се примири. Щом не е готова за кардинална промяна, нека опита с малките, може безсмислието им да я мотивира в бъдеще.  

Ето това, подчертаното, ме съмнява - може да стане, но може и да не стане. Свидетел съм как "близки "настроиха едното дете на брат ми срещу него, и това продължава години. Възползваха се от факта, че брат ми е сам родител... Зависи доколко умели манипулатори са възрастните.

Брат ти с детето ли живееше, докато това стана? Впрочем, допълних си горния пост - не знам дали си видяла.