Проблем с роднини

Той проблема на авторката не е от вчера, а сигурно е от самото раждане на детето. Може и така да са се държали и преди хората с нея.

Аз не бих си оставила детето в такава среда, нито бебе, нито по-голямо дете. И не ме интересува, че те са му роднини. Има правила и те трябва да се спазват.

И защо да трябва едно дете да расте и да таи омраза към тези му роднини, като може воъбще да не ги вижда и чува. Дори още по-хубаво, защото виждайки ги за кратко и по повод, така у него е по-малко вероятно да останат някакви горчиви спомени.

      Благодаря за коментарите, особено за някой от тях.
Кате пате, в общи линии и при нас нещата са така. Ти си потърпевша и разказа ти ми дойде добре, още повече, че е с добър край.
         Изблиците не са постоянни, някой пита. Един вид аз ги провокирам, а това може да е и с факта, че просто се прибирам от работа и попадам в полезрението им с нова рокля  , ако въпросните са станали с г...а нагоре. Да, гледам да съм там когато детето е около тях на двора , та да дочувам съскането им през зъби, на което се усмихвам снизходително, та да съм Още по-надута  .
И някой от вас са много прави, че за повечето хора смяната на дома граничи с невъзможното.

 Трудна и неприятна ситуация, бих разговаряла с детето си по въпроса като говоря за тях със снисхождение, да не се притеснява ако чуе нещо лошо за майка си, че са стари и понякога не знаят какво говорят, и да това не е възпитано, но не можем да ги променим. Бих наблюдавала и питала детето как се чувства когато чува такива коментари. Нека детето знае че сте един отбор.

 И за да не съм съвсем благородна, ако ме ядосат много бих ги поздравявала с '' добър ден, мили хора''

Всичко зависи от твоето поведение. Опитай се да направиш баланс, след като не можеш да се изнесеш. В никакъв случай не настройвай детето против тях. Говори с него, обясни му че те не се чувстват много добре и че то не може често да ги посещава, да не ги притеснява или нещо подобно, ако ти върши работа. Ако те го търсят, кажи че учи, спи или нещо друго. Ако нещата наистина са много зле, опитай разговор с тях и измисли някакво предупреждение, което да ги стресне и да не говорят за теб пред детето ти. Опитай се да действаш дипломатично и да се измъкнеш на място от създалите се конфликти. Не ги влошавай. Успех!

Акеа,аз не вярвам някой да буди омраза в някого само ,защото съществува.
Вероятно разминаванията са като характер,личности,а може би и с конкретна причина.
А тези хора приказват по твой адрес 8г или по- късно си отишла там.Т.е. детето ги слуша от раждането си или от няколко години?Имало ли е моменти в които да си в добри отношения с тях?
Детето поддава ли се на тези приказки или не?

Аз не бих издържала.Кураж на теб и детето.

Повярвай. Някои хора се хранят от лошотията си и така живеят. И в последно време зачестиха, за съжаление.

Акеа, моли се.
Само това ти остава.
Аз така си мислех, че няма изход и вечно ще живея с идиоти на главата, но стана така че всички си отидоха по един или друг начин.

Хм! За какво да се моли? Предполагам, че всеки може да намери сили в себе си да ограничи по един или друг начин контакти, които му носят единствено негативи! Другото е твърде натоварващо!

Акеа, как мислиш конкретно, че тези отношения влияят на детето ти? Може би, ако започнеш оттам, ще бъде по-лесно да измислиш решение на въпроса. Кое е най-лошото, което се случва или може да се случи в следствие на тези отношения?

Има ли и нещо положително, което детето ти взема от тези твои роднини? Какво е то?

Какво би се случило теоретично, ако прекратиш контактите си с роднините? От какво се притесняваш в тази посока - че ще проявиш нелоялност, че ще бъдеш лошата, че им дължиш отношение?

Акеа, на всичко, упоменато от теб по един или друг начин, може да му се намери ''колая''. Дали с реакция на пренебрежение, апатия, дали пък поведение, основано да отвърне на мъмренето, чумеренето и обидите с усмивка - въпрос на нагласа, моментна ситуация, а и събитийни натрупвания. От информацията за храната, обаче, ме втресе. Ако всичко друго може да се неглижира в някаква степен, за това човек не може и не бива да си затваря очите. Не допускам, че тези хора мразят и детето, но явно не съзнават, пренебрегват проблема. Имали ли сте разговор по въпроса? Мислила ли си за занималня? Така детето няма да зависи от твоите близки що се отнася до храната, в същото време ще поддържа връзката си с тях.

Аз бих забранила на детето да контактува с тях, както и аз бих ги подминавала само на едно "Добър ден" и толкова, както обикновени съседи.

Аз се замислих за алергените. Детето не е бебе, така че за храните с алергена може да си носи пълна отговорност. 

Доста далеч съм от мисълта,че тези хора обичат детето ти . За теб-ясно 

Може би трябва да му обясниш колко тежки могат да са последствията от консумацията на конкретна храна - задушаване,болници ,колкото по-пресилено,толкова по-добре. Че с всеки изминал път,когато я консумира ,тя се натрупва и в един момент може да се случи нещо много лошо. Ако мислеха доброто на детето,нямаше да му я дават. Правят ти напук .Така ти си лошото ченге ,а те печелят точки,позволявайки забранени неща .

Никога не допускай детето ти да свиква,че ти си съгласна да бъдеш обиждана,особено в негово присъствие . Може би би било добре да му обясниш,че когато някой обижда твоята майка , то обижда самият теб .Моето дете е много малко и не съм изпадала,дори не си представям подобна ситуация все още,но съм в очакване това да се случи от мои добронамерени роднини.

Връзката на детето с майката е много специална и ако то разбере,че контактувайки с хора,които те обиждат,значи се съгласява с обидата им,може и да подейства.

Много е долно да те провокират чрез детето ти.И това не е от възрастта.

Ще се възползвам от темата на авторката, за което й се извинявам, но и аз имам нужда от обективно мнение за "сложни отношения" в моя живот, а не мога да споделя с близките ми хора. Те реагират първосигнално и емоционално, и не са добър коректив.
Майката на моя мъж е освен невеж, прост, мърляв човек, и лош такъв! Лицемерен, неискрен. Измисля невероятни истории по повод моя милост и моите роднини. Но пред мен дума не обелва, "хващах я" на няколко пъти да му шушне на ухо. Пред сина си драматизира, изкарва се жертва на моята "злост". Прави се, че обожава детето, а на 5м. искаше да го храни с кюфтета и единственото, което му е подарила, е една гризалка "втора употреба", която аз отказах да взема. Много неща прощавах, защото мъжът ми много я обича и я мисли за невероятно добър човек! Тя дори го е настроила срещу баща му. Грозно ми е да му "отварям очите", а и мисля, че няма да успея. Живеем в апартамент, който е нейна собственост. Никога не поздравява мен, когато идва. Разхожда се с обувките, което е неуважение към труда ми, дърпа ми детето от ръцете, обяснява ми как трябвало да се грижа за него, ходи в спалнята да я огледа. Онзи ден толкова се изнервих, че дори затворих вратата на спалнята, когато за пореден път тръгна натам. Домът й е пълен с животни, които ходят вътре и вън, носят бълхи навсякъде, косми и мръсотия. Но това да е проблемът. Тя наистина е много фалшив и лош човек, ако не беше майка на мъжът ми, НИКОГА не бих допуснала детето ми да общува с такъв човек... Побиват ме тръпки при мисълта, че цял живот ще трябва да я търпя. Вие как мислите - имам ли право да й заявя директно, че не желая да я виждам и да общувам с нея, и така да поставя мъжът ми "между чука и наковалнята" или да стискам зъби и да се надявам някой ден, когато порасне, детето ми да разбере колко лош човек е тази жена, по какъв грозен начин "съветва" и лъже пред мъжа ми, и сама да спре да общува с нея.

JoLLyTa, от моя опит мога да кажа.

Каквито и да са ми чувствата към свеки, никога не съм лишавала детето от нея. Никога не съм забранявала достъп, но пък категорично съм се намисала в неща, които не ми харесват и смятам за нередни спрямо бебето/детето.

Съвети за отглеждане на детето си не приемам, особено такива, които не ми изнасят. Като кажа, че нещо ще бъде така, то ще бъде така, дори и с риск да се скарам с провинилата се роднина /свекърва или моите родители/.

На този етап на дъщеря ми много й липсва баба й. Аз никога не съм отказвала да й ходим на гости или тя да идва у дома, но това не се случва толкова често, колкото детето би искало. Пред нея никога не съм казала лоша дума за бабите й и дядо й. Мнението си го пазя за себе си/мъжа ми. От друга страна обаче, когато сме на гости на свеки, те с детето не могат да общуват пълноценно. Бабата си държи на нейните си методи, детето пък вече е с изградени такива. Резултата е: бабата си стои на долния етаж, детето на горния. Ако аз имам работа долу, малката стои сама горе или й пращам кучето ни да я "пази". Не иска да стои сама с баба си, не й разрешава да я храни, къпе и т.н. Иска да играят заедно, но бабата не иска да играе и така.