Има ли "място" детето на спалнята при родителите си?

  • 27 444
  • 460
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 11 573
От бебе си заспиваше на неговото легло. Дори не си и представям че едно бебоче ще е до мен, все ще ме е страх да не го затисна и хич няма да се наспя. Аз и не съм кърмила де, тогава умората си казва думата и заспиваш с бебето неусетно, предполагам.
Като дойдохме в новото жилище махнах решетките на леглото, около 2.5 годишен да е бил. И се започна едно редуване- ту на моята спалня при мен, ту на неговото легло, каквото му дойде на момента. Не ме бърка, не ми пречи, хубаво ми е. Нито имам намерение да го отучвам от спането при мен, камо ли да го пращам в негова си стая /няма такава де, няма място/. А тези, които си натирват децата от бебета в техни стаи и дебнат на бебефона, грам не мога да ги разбера. Извинявам се, ако тук пишат такива, но такова ми е мнението.  bouquet

# 31
  • Мнения: 4 757
В нашия случай дори не става въпрос за преместване в съседна стая. леглата им са в нашата такава. лягат си там с големи сръдни-при все че им е четена приказка, проведени са дълги преговори и прочие.Не ми е конфортно аз да си легна, а да слушам колко е страшно тъмното и неизбежно кръга става омагьосан.  За пет и половина става въпрос

# 32
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 401
Аз пък съм чувала за деца спящи между родителите си с години Rolling Eyes Говоря вече за възрастта 6-7г. От малки "така били свикнали" и "родителите нищо не можели да направят" Rolling Eyes и така си карат....
Аз това не одобрявам, а не извънредното лягане в спалнята между родителите Peace по някакъв повод за няколко нощи.
На всеки се случва, както казах и аз съм спала 4 месеца само със сина ми в спалнята ни.
Но, всеки си знае Peace

# 33
  • Мнения: 8 921
Касиди, не са малки, убеди ме. Светната нощна лампа не върши ли работа, с някаква съвсем дискретна, не за четене светлина?

# 34
  • Мнения: 130
Хайде и аз да се разпиша  Heart Eyes Синът ми е на 2 г. и 4 месеца и всяка нощ спи между мен и баща му и то по наше желание. Не се замислям дали е редно или не е, дали ни е удобно или не, дали се наспиваме качествено или не... Мисля само за усещането на близост, което ни създава и у тримата.

# 35
  • Мнения: 4 199
Не знам случайно или не, откакто стана студено, се присламчи да спи между нас. Тъкмо беше свикнала в креватчето си, дори в дни на нейно неразположение, за мое успокоение и контрол съм я слагала между нас, ставала е и се е местила сама. Сега се накътква и дума не може да се изкаже да иде в леглото си, а спи в поза Витрувиански човек, за капак обаче неврастеничен Grinning - крако-и ръкомахащ, спя буквално на ръба Crazy Хем ми е мило и сладко, че знам, че сега ако не, то кога ще си се гушкаме, но от друга страна да не почне да злоупотребява с това, а и размерите й вече не са като на бебе Thinking

# 36
  • Мнения: 7 325
Дъщеря ми ( 3 год. ) спи при мен на спалята откак се е родила. Когато баща и си е в къщи ( събота и неделя ) спи в нейното си легло. Никога не е имало драми. На мен ми е по удобно ( освен че ми е безкрайно приятно ) да спи до мен защото не ми се налага да ставам да я завивам.

# 37
  • Мнения: 4 757
Нощна лампа свети ли, започват игрите-без значение дали е 21 или 23 часа. Не се оплаквам, просто обяснявам защо се принуждавам да ги взимам при нас-респективно при мен, защото съпруга ми се мести/ тръгва в 5 за работа и му е нужен що годе нормален сън/.
Не изпитвам вина че съм коравосърдечна и прочие. Просто мисля че момента дойде.

# 38
  • Мнения: 2 052
Имали сме кратки периоди в които сме я взимали при нас като се събуди, предимно сутрин към 4-5 за да поспи още малко евентуално. Иначе още от бебе си заспива в нейното легло, сега е на 2г. и 3м. и по никакъв начин не мога да я накарам да легне при нас, а понякога толкова много искам да си я гушкам...

# 39
  • Мнения: 46 580
Само самостоятелното спане и никога мокри кърпички! Това бяха двете неща, за които се заричах. Е, след като от непрекъснатото мокрене се възпали кожата й и лекарката каза - само 1 миене на ден, иначе мокри кърпи, направо се спасихме и видях, че не са толкова страшни...
За спането много се гордеех, че спи сама, 2 г. откара така и после ми показа, че нищо не съм направила  Mr. Green писала подробно вече, направо копирам, че е дългичко:

Цитат
До 2 г. си спеше в детската стая, не заспиваше, ако има човек в стаята, ревеше при всеки опит да чета прикзка или нещо др. Искаше само да загасим лампата и да излезем.
Но след 2 г. започнахме сутрин да я намираме премръзнала в краката ни на спалнята  Rolling Eyes кога и как е дошла, не усещахме.
Понякога се будех, връщах пак, след 30 мин. същото и така цяла нощ, на другия ден нито ние можем да работим, нито тя беше адекватна за градина...
Не плачеше, нищо не казваше, просто идваше. Като я върна, лягаше си, без да протестира. Чакаше да заспим и хоп - при нас   Crazy
На въпроса защо? Отговаряше - "Искам да спим като едно голямо, щастливо семейство"  Crazy
Не я насилвахме повече (за повечето неща сме на този принцип), оставихме я да спи при нас. Заспиваше си сама, отива и ляга, но в нашето легло.
В един момент усетих, че за следобедния сън (мноооого, много рядък момент при нея), си лягаше в нейната стая. И тогава прецених, че може би вече е готова. Предложих й договор Flutter не можеше да чете още, но към текста имаше и илюстрации  Laughing

1. 1 месец й оправям стаята.
2. Баща й я води 1 път на Макдоналдс (умира за проклетите играчки).
3. Тя си спи в нейната стая.

Доста време стоя над листа, мисли, мисли и подписа, изкушенията бяха прекалено големи  Mr. Green
На следващата сутрин стана с думите "Никога, ама никога повече не искам да спя при вас!!!"

На 6 г. и половина беше.

Сега е на 10 и половина. Нито иска да чуе за спане при нас, нито се интересува от Макдоналдс, но пък си оправя сама стаята  Mr. Green Така че... всяко нещо с времето си. Водете се по децата и преценете спрямо вашето.

П.П. Интимността в двойката не я свързвам само със спалнята, всъщност там основно спим.

# 40
  • Русе, България
  • Мнения: 1 491
Мога да споделя нашия опит. Най-кошмарният месец в бебешкия и в нашия живот беше първият. Тогава все още робувах на идиличните представи за бебе, което ще си спи в кошарката, докато мама и тати са на своето легло. Няма такъв рев и толкова безсъние! Накрая ми писна и казах на мъжа ми - може да не си съгласен, но когато бебето плаче през нощта, го взимам до мен на леглото и толкова. Родихме се! А когато на 3-тия месец имаше кърмаческа стачка, стана ясно, че легналата поза е най-добрата за нас, и бебето повече не помисира дори креватчето, дори през дневния сън си спеше на спалнята.
На 1 г. купихме легло приста за неговата стая и решихме да пренесем приспиването и съня там. Около три месеца по-късно той оставаше вече съвсем сам да спи там, а аз притичвах, когато се наложи.
И сега притичваме, ако има нужда, но намирам за напълно естествено детето да търси помощ или утеха през нощта, ако нещо го тревожи. Но постепенно се научи дори да става, да ползва тоалетната сам и да си ляга, като надлежно светва и изгасва лампите. Само една нощна лампичка в неговата стая е винаги запалена в тъмното; така да бъде, щом от това има нужда!

Никога не съжалявам, че е спал при нас на спалнята. Сега ми се струва, че е било само миг...

П.С. Мъжът ми също предпочете да спи с нас, не ни е оставял, за да ляга другаде.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 609
Моето дете има място на спалнята. Спим заедно почти откакто се е родила и за мен това е напълно естествено и нормално. Не правя никакви опити да я "отучвам" и съм на мнение, че когато е готова да спи сама, това ще се случи. Не смятам, че съвместното спане е невъзпитателно, вредно или каквото и да било, тъкмо напротив.

# 42
  • София
  • Мнения: 17 361
НСЧ, точно за вас си мислех напоследък, защото започна същото да се случва и у дома - даже мислех да те питам на каква възраст се приключи с нощното 'прихождане'.
Дъщеря ми спи в стаята си от 9-месечна, без проблеми никакви. От няколко месеца (сега е на 4г) почти всяка вечер идва при нас - в 2, в 4ч, различно. Идва си по пантофи с възглавницата, често дори е успяла да се изпишка в гърнето междувременно и просто ляга. Съответно баща й и котака отиват да спят в нейната стая, защото леглото ни не е толкова голямо.
Няма драми със заспиването с нейното си легло в стаята, много си обича и стаята и леглото, явно обаче събуди ли се посред нощ, вече не иска да е сама. На мен това ми е напълно разбираемо, драма не правя и нямам, не се и опитвам да я връщам обратно. Просто се чудех докога продължава.
(Има и нощи, когато не става.)

# 43
  • Мнения: 46 580
Бърди, различно е, но май при повечето спира под 7.

# 44
  • Северозапада
  • Мнения: 5 486
За детето място в леглото има, но за баща му - не  Joy Майтапа на страна, в момента с малката спим в/ на спалнята, а баща и на дивана. Не съм го гонила. Почна се от там, че искаше да гледа ТВ до по-късно, а в спалнята няма, и заспиваше на дивана. Постепенно започна да спи там. Малката спеше само в креватчето си до едно време и аз, както много други, започнах да я оставям на спалнята, защото ми омръзна да ставам. Половината нощ спеше в нейния си креват, другата - при мен. Имам идеята да си спи само в креватчето, но след 2-3-4-то ставане ми писва и я оставям при мен. Иначе спи еднакво зле и в моето и в нейното легло.

Общи условия

Активация на акаунт