Моята дъщеря е на 4гд и половина и спи или със мен или със баща си.Като бебе си спеше в кошара в нашата спалня,като стана на 7 месеца-в самостоятелна стая,като нямаше никакви драми по преместването.Когато започна ясла -започна и да боледува и то много често,и през този период спеше при нас и от тогава е все така.Има си стая,оставяли сме светнати лампите и вратата на стаята отворена-но не иска.Страхува се да спи сама,ако евентуално се събуди и види че е сама-плаче и се разстройва.Нямам идея до кога ще продължаваме така-иска ми се вече да си спи сама в стаята.
- Публикувана: 28 ноем. 2014, 13:48 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2015, 15:47 ч.
Има ли "място" детето на спалнята при родителите си?
Дъщеря ми никога не е спала при нас в спалнята. От първия ден вкъщи - в нейната стаая, в кошарата. Кърменето не е било повод - кърмех я в детската стая, вярно обаче, че тя спря нощните храненния буквално 10тина дни след връщането ни от родилния дом.
Спеше и на угасена лампа, заспиваше съвсем сама. Като стана на около 3 години започна да се страхува от тъмното и спеше на светната лампа. Била е може би на 5 и половина когато сама каза, че няма нужда лампата да свети докато спи и така.
Спеше и на угасена лампа, заспиваше съвсем сама. Като стана на около 3 години започна да се страхува от тъмното и спеше на светната лампа. Била е може би на 5 и половина когато сама каза, че няма нужда лампата да свети докато спи и така.
Дъщеря ми се роди в най-студената зима на 2012 г . , толкова се притеснявах да не й е студено че постоянно ставах да я наглеждам. Все със студена глава я намирах въпреки шапката която слагах, гушна я и тя се стопли + това я кърмех ... и без да правя много сметка с цел наспиване я преместих при нас на спалнята. Таткото се възпротиви и се изнесе в детската стая на баткото и така до днес все още спим двете на спалнята. Правила съм много опити да спи в кошарата , ама къде успешни къде безуспешни. В момента пак правим опит да спи в детското легло в спалнята за сега имаме лек успех... Мисля че и трябва още малко гушкане и после няма да иска да спи при нас.. Все още не сме и оправили стаята така че когато това стане предполагам че ще се изнесе там сама.
Мисля че всичко е до време , аз самата много добре си спомням как не исках да спя при майка ми в по голяма възраст, така че по добре сега да и се нарадвам колкото мога.
Мисля че всичко е до време , аз самата много добре си спомням как не исках да спя при майка ми в по голяма възраст, така че по добре сега да и се нарадвам колкото мога.
Първите месеци изцяло спеше при мен, а след третия месец при нас на спалнята /таткото се завърна/. Преместих го в неговата кошарка, когато стана на девет месеца без никакъв проблем. Сега, понеже много се разгъва, а не търпи спален чувал, понякога го местя при нас, защото се притеснявам да не му е студено. През първите - да речем две /а може и повече, засега нямам опит/ години считам за по-естествено спането заедно, даже в едно легло, отколкото в самостоятелна стая.
Преди исках да го отделя в друга стая.Сега за малко повече от година ми писна
да му сменям аксесоарите в стаята,да преместим туй -онуй,да сменям килима с
пътища с килима с цветята,сложи ми палатката-махни я,вечно търсим нещо,което
е заровено някъде...в един момент всички деца си искат лично пространство.Тогава
неудобството на спането в една стая,едно легло се заменя с други неудобства и кахъри
и разходи.
да му сменям аксесоарите в стаята,да преместим туй -онуй,да сменям килима с
пътища с килима с цветята,сложи ми палатката-махни я,вечно търсим нещо,което
е заровено някъде...в един момент всички деца си искат лично пространство.Тогава
неудобството на спането в една стая,едно легло се заменя с други неудобства и кахъри
и разходи.
щом всички в семейството са удовлетворени от разпределението на спалните места и всички се събуждат доволни и наспани - значи това е вярното решение за тяхното семейство.
има деца, които искат да спят сами, има деца, които се нуждаят от телесен контакт.
няма верен/грешен отговор къде трябва да спи детето.
има деца, които искат да спят сами, има деца, които се нуждаят от телесен контакт.
няма верен/грешен отговор къде трябва да спи детето.
Съвсем като бебета,ме беше страх да спят до мен...Един път бяхме заспали по време на кърмене,сепвайки се,се събуждам,а на тоя малкия цялата му физиономия в мляко.Добре,че не се е задавил.Ставала съм,кърмила съм,връщала съм обратно в кошарката.
Малко по-късно като поотраснаха,сме си позволявали това щастие,въпреки,че системата при нас е категорична,че всяка жаба си има легло.
Преди 2 години мъжа ми започна нова работа,при която по цяла седмица е нощна смяна и тогава вече развалихме режима тотално и през тая седмица,децата са при мен на спялната,ама сме щастливи.
Малко по-късно като поотраснаха,сме си позволявали това щастие,въпреки,че системата при нас е категорична,че всяка жаба си има легло.
Преди 2 години мъжа ми започна нова работа,при която по цяла седмица е нощна смяна и тогава вече развалихме режима тотално и през тая седмица,децата са при мен на спялната,ама сме щастливи.
Не съм против бебето/детето да спи на леглото на родителите си.Не осъждам никого,просто аз не си представям моето да спи до нас,все ме беше страх да не го смачкам.Аз отдавна спя леко и се будя често да ходя до 00,след раждането непрекъснатото ставане и кърмене на мен лично не ми пречеше,затова детето си спеше в леглото си,залепено за нашето.Сега е на 3 години и досега проблем не съм имала със искане да спи до нас.Кърмила съм нощем до 2 годинки,винаги си ставах,взимах и кърмех и оставях после в неговото легло.Никога не и е пречело нощното ставане.И аз лично не разбирам родителите които още от раждането отделят бебето в неговата си стая,много "студено"ми се струва това.засега ще спи в нашата стая понеже имаме гарсониера и просто няма място за негова си стая.Като порасне ще видим какво ще правим,но дотогава ще си спи в неговото ли легло залепено за нашето.
В многобройните такива теми винаги съм писала колко по лесно става всичко когато е от началото режима и т.н. и винаги се стига до грозни изказвания. Та накратко : детето ни си спи в самостоятелна стая от раждането си и от 6 седмична та и досега вече на 6 и половина спи по цяла нощ и е много спокойно дете със здрав сън. Както се научите взаимно ще се случват нещата във вашия дом .
За спане в едно легло въобще не говорим .
За спане в едно легло въобще не говорим .
директно на въпроса, макар че смятам че при всяко дете моментът настъпва по различно време, големият ми син е спал за кратко на спалнята при нас, докато не стана напълно ясно че на никой не му е удобно така - гушкане чудесно, но след това размаханите лакти и коленца не даваха мира на никой. беше малък, може би на 2 или на 3г., когато долепихме леглото му до спалнята и така спеше докато не се роди брат му.
опитахме да спим всички в една стая поради липса на пространство, но просто не се получи- бебе иска да се кърми, после да си гука, да играе и цвърчи, а баткото трябвад а става за училище, мисията невъзможна. сега с бебе спим на спалнята, а другите спят в хола. и така ще бъде по обективни причини, докато не им направим, надявам се скоро, детската стая, и не мисля че ще има драма с баткото, а с бебе ще го импровизираме - или с баткото в стаята, или с долепено легло.
това по самата тема, а иначе за откраднатите моменти на нежности и гушкане, подозирам и аз че в някакъв не толкова далечен момент, и аз ще трябва да си открадвам целувки от порасналото ми момче
опитахме да спим всички в една стая поради липса на пространство, но просто не се получи- бебе иска да се кърми, после да си гука, да играе и цвърчи, а баткото трябвад а става за училище, мисията невъзможна. сега с бебе спим на спалнята, а другите спят в хола. и така ще бъде по обективни причини, докато не им направим, надявам се скоро, детската стая, и не мисля че ще има драма с баткото, а с бебе ще го импровизираме - или с баткото в стаята, или с долепено легло.
това по самата тема, а иначе за откраднатите моменти на нежности и гушкане, подозирам и аз че в някакъв не толкова далечен момент, и аз ще трябва да си открадвам целувки от порасналото ми момче
Моди. Сега стана модно прилепналото родителство, да спи до мама, да се гушкат, близост, чудеса.
И моята внучка е така, последно се беше будила една нощ и спала в хола на дивана. Бебефон не са ползвали, все пак не е в източното крило, чува се.
В многобройните такива теми винаги съм писала колко по лесно става всичко когато е от началото режима и т.н. и винаги се стига до грозни изказвания. Та накратко : детето ни си спи в самостоятелна стая от раждането си и от 6 седмична та и досега вече на 6 и половина спи по цяла нощ и е много спокойно дете със здрав сън. Както се научите взаимно ще се случват нещата във вашия дом .
За спане в едно легло въобще не говорим .
За спане в едно легло въобще не говорим .
И моята внучка е така, последно се беше будила една нощ и спала в хола на дивана. Бебефон не са ползвали, все пак не е в източното крило, чува се.
. Сега се опитваме каката и баткото да сложим в отделни легла, но засега без резултат.
Взимала съм децата при нас, на спалнята, само ако са болни.Иначе каката до 5 годишна спеше на нейното си легло,но в спалнята ни.Много трудно я накарах да спи сама в стая ( наложи се да преобзавеждам стаята, да я направя супер привлекателна "стая за принцеси", за да отиде тя да спи там сама..
При малкия нещата се случиха по-лесно. Той имаше ново легло в детската и сестра му само мрънкаше,че вече не иска да е сама в стаята и че иска и той да спи при нея. Той от 2,5 годишен вече си спеше в детската стая. Не,че в началото, посреднощ не се чуваше тупуркането на боси детски крачета и той си се мяташе на старото си легълце в спалнята..Един уикенд постъпихме малко гадно,той гостуваше у баба си,ние разглобихме бебешкото легло и го махнахме от спалнята.Казахме,че през нощта Торбалан го е прибрал..Така преустановихме среднощните прехвърляния от легло на легло..
Сега малкият е вече на 9,5 г. ,но още обича да идва, особено сутрин през уикендите, да се гушне с нас.
Вече при нас проблемът
е друг. Каката е на 16, малкият- на 9, всеки от тях вече има нужда от собствена стая, а жилището е малко и няма как да стане..
Имам познати,чиято дъщеря е на 5 и още спи между тях на спалнята-ей това не мога да го приема..
При малкия нещата се случиха по-лесно. Той имаше ново легло в детската и сестра му само мрънкаше,че вече не иска да е сама в стаята и че иска и той да спи при нея. Той от 2,5 годишен вече си спеше в детската стая. Не,че в началото, посреднощ не се чуваше тупуркането на боси детски крачета
и той си се мяташе на старото си легълце в спалнята..Един уикенд постъпихме малко гадно,той гостуваше у баба си,ние разглобихме бебешкото легло и го махнахме от спалнята.Казахме,че през нощта Торбалан го е прибрал..Така преустановихме среднощните прехвърляния от легло на легло..Сега малкият е вече на 9,5 г. ,но още обича да идва, особено сутрин през уикендите, да се гушне с нас.
Вече при нас проблемът
е друг. Каката е на 16, малкият- на 9, всеки от тях вече има нужда от собствена стая, а жилището е малко и няма как да стане..Имам познати,чиято дъщеря е на 5 и още спи между тях на спалнята-ей това не мога да го приема..