Здравейте!
От седмица ме терзае въпроса какво иска точно приятелят ми от мен и какво той може да ми даде...
Накратко, заедно сме повече от половин година. В началото аз бях в държавата където той живее, а след 3 месеца от началото на връзката ни, получих оферта за нова работа и се преместих.
В началото той беше скептичен, че аз ще се заплесна по друг (имайки в предвид факта, че съм на 26, а той 39) и нашата няма да я стане. А аз не съм такава "любовчийка" (а колко хубаво би било) и продължим връзката си. Пътувахме на всеки 2 седмици и се виждахме доста често, имайки предвид разстоянията. Той ми говореше онези розови приказки как иска да се установи и да има семейство.
Бях този уикенд пак при него. Най- популярната тема на разговор е кога аз ще си намеря работа в неговия град и ще се преместя при него. Понеже договора с текущата ми работа свършва март месец, аз правя всичко възможно след март да съм там.
Но след последния разговор не знам дали това което си мисля аз и той е едно и също.
Той по един много деликатен начин ми съобщи, че няма търпение да се преместя и ще е хубаво да се опознаем още малко, че би било прекрасно ако се виждаме на всеки 2 дена и да развием връзката си там където е той и да пробваме дали става или не.
Аз глупавата- си мислех, че след като иска да се преместя там, някак си планува да живеем заедно за да се опознаем. Докато той иска да живеем в един град за да се опознаем и тогава може да решим да живеем заедно.
Аз -тази която ще си зареже средата и работата (въпреки че имам друга оферта тук) ще тръгна за него в друга страна, а той ми пее как сме щели да живеем отделно и да се опознаем още малко. и един ден той ще се сети да каже дали ставаме или не като двойка.
Просто се чудя дали вижда аз каква стъпка правя за него и дали изобщо той ще направи нещо за мен..
Почуствах се като един боклук, който дава всичко от себе си за да угоди на един мъж, който дори не знае какво иска.
Мнения? Просто се чудя дали си струва да продължавам... Страшно съм объркана.
От седмица ме терзае въпроса какво иска точно приятелят ми от мен и какво той може да ми даде...
Накратко, заедно сме повече от половин година. В началото аз бях в държавата където той живее, а след 3 месеца от началото на връзката ни, получих оферта за нова работа и се преместих.
В началото той беше скептичен, че аз ще се заплесна по друг (имайки в предвид факта, че съм на 26, а той 39) и нашата няма да я стане. А аз не съм такава "любовчийка" (а колко хубаво би било) и продължим връзката си. Пътувахме на всеки 2 седмици и се виждахме доста често, имайки предвид разстоянията. Той ми говореше онези розови приказки как иска да се установи и да има семейство.
Бях този уикенд пак при него. Най- популярната тема на разговор е кога аз ще си намеря работа в неговия град и ще се преместя при него. Понеже договора с текущата ми работа свършва март месец, аз правя всичко възможно след март да съм там.
Но след последния разговор не знам дали това което си мисля аз и той е едно и също.
Той по един много деликатен начин ми съобщи, че няма търпение да се преместя и ще е хубаво да се опознаем още малко, че би било прекрасно ако се виждаме на всеки 2 дена и да развием връзката си там където е той и да пробваме дали става или не.
Аз глупавата- си мислех, че след като иска да се преместя там, някак си планува да живеем заедно за да се опознаем. Докато той иска да живеем в един град за да се опознаем и тогава може да решим да живеем заедно.
Аз -тази която ще си зареже средата и работата (въпреки че имам друга оферта тук) ще тръгна за него в друга страна, а той ми пее как сме щели да живеем отделно и да се опознаем още малко. и един ден той ще се сети да каже дали ставаме или не като двойка.
Просто се чудя дали вижда аз каква стъпка правя за него и дали изобщо той ще направи нещо за мен..
Почуствах се като един боклук, който дава всичко от себе си за да угоди на един мъж, който дори не знае какво иска.
Мнения? Просто се чудя дали си струва да продължавам... Страшно съм объркана.
