Какво точно иска един мъж на 39?

  Щеше да става през тези три години, докато си родят дете, после щяха да се видят що за стока са и кой откъде е. Примери бол, даже гледам че масово това е практикувания вариант и на никого не му пука, смело търси втори, пети и десети шанс.

   Но в случая на авторката, както и въобще, аз застъпвам тезата, че единственото смекчаващо вината обстоятелство за всякакви евентуални бъдещи неразбирателства и неудачи е поне първоначалната луда и сляпа любов. В случая я нямаме, а тя е безусловно необходима за да се вдигне човек при някого на майната си...

Радвам се, че някой споделя мнението ми.  


"Онези розови приказки" може да са казани най-искрено и от сърце. И е нормално на 39 да е мислил в каква посока търси отношения. Тъжно е, че досега не му се е получило, но чак пък подозрително не е.  Обаче, да каже един мъж, че иска семейство, не е равно на това да каже, че иска семейство с теб. От негова гледна точка 13 години по-младата му приятелка, дето вчера избира да се развива в друга държава на третия месец връзка, а днес брои завръщането си при него като жертва, е огромен емоционален риск. Освен това, влюбеният човек приема да е далеч от партньора си за "жертва", а да е отново близо до него е просто вътрешно желание и необходимост.


Да даваш всичко от себе си, за да угодиш на любимото същество, може да е прекрасно, ако ти идва от сърце и е взаимно. Да даваш и да се жертваш по един задължаващ отсрещния човек начин е просто задушаващо чувствата и на двама ви.


Предложил е по-добрия за теб вариант. Казваш, че в началото си била "в държавата, където той живее", след това в друга държава. Общо 6 месеца, от които си правя заключението, че ако не цялата, то поне повече от половината връзка е от разстояние. Наистина ли нямаш нужда да го опознаеш малко по-добре, преди да се нанаесеш у тях? Ако от самото начало бяхте в един град, пак ли щеше да искаш да заживеете заедно след няколко месеца връзка, дори и при по-интензивни срещи от 2 пъти месечно, както сега?

Описваш един разумен, внимателен и балансиран мъж в зряла възраст. И двамата не звучите особено влюбени, поне не и описано така. Но ако има шанс нещо да се получи между вас, разбери, че това:


едва ли е начинът.  

Izvinqvam se za latinicata, no nqmam kirilica na tozi kompyutyr.
1. Toy e izrastnal v Avstriq-nemskite manieri sa silno vkoreneni v nego.
2. Roditelite mu sa razvedeni, zashtoto sa se ojenili sled 1-viq polov akt (kogato mayka mu e zabremenqla). Tova syotvetno go kara da se cuvstva, ce e bil neiskanoto dete i che nikoga ne bi napravil takava greshka sys sobstvenite.
V interes na istinata, toy e covekyt koyto me kara da se cuvstvam na mqsto s vsicko, koeto pravi.
Neznam dali sym v nqkakyv emocionalen sriv i stresa ot rabotata se otrazqva na vryzkata mi.
Toy ne iska da obsyjdame nestata ot rastoqnie. Otivame na pocivka za 10 dena (sled 2 sedmici) i tova spored nego ste ni dade po-dobyr shans da pogovorim.

Уау, почти описа произхода и детството на Адолф Хитлер...

Трябва да си тотално тра-ла-ла, за да хукнеш да се местиш и да загърбваш собствените си лични възможности за развитие (до колкото разбирам от това което пишеш) в името на това да не накърниш развитието на човек, който на практика не ти предлага много в замяна на това да се откажеш от „почвата„ на която си стъпила. Хипотетичното си е отделно, но то не се брой, освен ако не влиза в твоите лични планове. След половин година един мъж на 39 би трябвало да е в състояние да  „рискува„ да започне съжителствена връзка, без да му е нужно още време. Лично мнение!

Креми,

той защо не опита да приложи същия подход към някоя австро-германка, 26-годишна, да видим дали ще му се върже  

Културните различия трудно се преодоляват. Това, което за него може би е нормален процес на опознаване и ухажване, за теб е трудно разбираемо и мъчително. Като добавим възрастта и психическата му обремененост, се очертава да имате сериозни проблеми в бъдеще.

Не би трябвало да е толкова трудно.

Поговорете по време на почивката ви. Сподели с него това, което казваш на нас тук. Без да го притискаш до стената, не скривай нищо, противното не би било честно спрямо него. Дори с риск да се поуплаши от прямотата ти , ти имаш право да знаеш накъде вървите.

О, и един съвет: малко му спри секса. Да видим дали не е за удобство тая работа.

Мисля, че това е най-разумното, което можеш да направиш. Ето, че и той самият иска да поговорите, както казваш ти, така че мисля, че тогава ще се разбере накъде ще тръгнете. Успех ти пожелавам, каквото и да стане 

Когато двама души, желаещи да имат връзка, живеят на различни места, минимум единивт реябва да направи компромис и да се премести. В моя случай това беше приятелят ми. Виждахме се няколко пъти, за по няколко дни в рамките на месец и той ми каза, че му се иска да смени обстановката и ще се премести тук. Не ми е казвал, че заради мен ще се мести, много по-късно ми го призна. Вероятно, ако знаех, че единствено заради мен се е преместил, щях да се чувствам много виновна, ако след като се опознаем, не се харесаме. Намери си апартамент, не е казвал предварително колко често ще се виждаме, но така се случи. че още от началото почти постоянно бях при него, с изключение на някой от почивните дни, в който си отивах, за да си погледна моите неща, за да си поизпера, да взема дрехи, такива работи. Общо-взето след няколко часа липса започваше да звъни и да пита кога ще отида при него. Така постепенно спрях изобщо да се прибирам в моето жилище, но договорът ми все още не е изтекъл. Но има неща, жизненоважни за общо бъдеще, които се научават само при общо съжителство повечко време и аз лично приемам за нормално, че преди да има такова, разумните хора не свалят звезди от небето и не обещават нереални неща предварително.

Говори честно и открито с него. Предполагам, че ще ти каже, ако има страхове, след като ти разкриеш своите. Обясни твоята гледна точка. Нека той открито ти обясни неговата, какво има предвид с това живеене и опознаване. Дано да е искрен.

Звучи много добре описанието ти. Но, винаги има но.

И още нещо, авторката каза, че "не е любовчийка". И аз не бях. И затова се натресох на кофти персонаж, защото нямах навика да режа и да се придвижвам напред.

Не знам .....за мен връзка, която още в началото (защото 5-6 месеца са си начало) се нуждае от разговори, изясняване на отношения-кой какво искал, къде го искал и как го искал, уточнявания, "размисли"  и подобни, е обречена.Една връзка не върви ли гладко, безпроблемно и леко от началото, как се очаква да се "справя" с проблемите занапред?
Няма значение дали човек е на 20, 40 или 60, намериш ли точния за теб човек, не се налага да си изяснявате отношенията още на третия месец, а връзката върви гладко, с любов, възникнали проблеми/недоразумения се решават в движение, без да се мислят особено.... човек има чувството, че нещата вървят като по вода.

 И аз така мисля.

А според мен все пак трябва разговор, ако на един от двамата се случи някаква житейска промяна като смяна на работата и местоживеенето, за да се види накъде вървят нещата, в една посока ли гледат.
По-скоро неприятното е, че за три месеца, през които са били заедно уж, в един град, не са мръднали достатъчно напред. Не е казано, че напълно трябваше да се пренесла при него, но поне 3-4 нощи в седмицата, вечерите след работа, почивние дни, ако бяха прекарвали заедно, щяха да са си изяснили до някаква степен нещата. Да се види дали не проявява прекалено собственическо отношение към битието си, към вещите, към дома си - дали въобще е склонен и има желание да направи място в живота си и жилището си за някой друг. Иначе и аз, ако ми бяха предложили работа някъде другаде, няма да си грабна куфарите и самолетния билет и да замина, без да го обсъдя с човека, който считам, че ми е партньор. Ще следя за ееакциите му, няма да му кажа - миличко, предложиха ми работа някъде, но аз им отказах, защото искам да съм с теб (а той изобщо пък да не е гледал толкова сериозно на нещата). Налагат се компромиси понякога, но трябва да има смисъл от правенето на компромис.