Какво точно иска един мъж на 39?

Превеждам:

"Не искам да се жертваш за мен!"= "Не искам да ми увиснеш на врата точно сега, или пък да усетя натиск да решавам и да направя нещо равностойно от своя страна, защото, мамка му, и аз не знам какво искам!"

А "подкрепа" значи той да прави нещо, да даде нещо. Не значи просто да си приказва позитивно; приказките са евтини.

+1

А поемането на отговорност не е ли точно проява на смелост? Или ще си доволна и да ти обещае, че някога, по възможност преди 60-така, може и да се престраши да заживеете заедно?
Не мисля че е сблъсък на източноевропейски и западноевропейски ценности, по-скоро така му е удобно на г-на. Хем млада, хем не го ангажира със себе си, кой като него.

Добре де, те се познават отскоро и повечето време дори не са живели в един град. Как очаквате веднага да заживеят заедно? Аз също трудно се решавам на такива стъпки. Мен ме чакаха около 18 месеца да реша да се преместя (без да сменям града), иначе той ми предложи горе-долу след първата нощ заедно да ми помогнел за багажа...  (познавахме се от години, но не бяхме гаджета). Хората просто са различни, за мен е нормално да прекарам повече време с един човек преди да си наруша комфорта и живота, дори и да си падам по него.

Хм, не знам какво иска конкретно този мъж на 39 ,но аз не бих и проверявала.

Само не разбрах в историята за елегантния военен каква е поуката- че си мислила и затова не си се поддала на импулса, или просто импулс никога не е имало. Щото ако имаше, щеше да ти е доста по-трудно. Просто човекът е от тия, дето страдат от определена непривлекателна за жените стагнация, па макар отвън да са с хубава фасада и да дават вид на интелигентни.

Относно нашия 39-годишен...импулсивността я няма никаква, началната енергия е ниска. Оттам нататък ще трябва много да работят с жестове, опити, проучвания...ама като го няма началното и идеята, опитите ще са по-скоро безплодни и всичко ще избледнее.

Изводът  е че независимо от тръпката, настоятелността на мъжа и уж добрите проспекти за добър живот главата е добре да мисли. Връзка на 21 годишно момиче с 33 годишен , който все още е сам, ( и до ден днешен ) ми се струва излишна загуба на енергия/ емоция ,защото няма бъдеще за мен. Не се виждах с деца и улегнал мъж до мен ,въпреки ,че и аз бях доста улегнала и сериозна  и все такъв тип привличах до едно време  

Аз съм доста придирчива към мъжете и доста се дърпам и избирам. Но това съм аз .Не е длъжно някой да е като мен за да направи добър избор . Просто прецених ,че не си струват почивките , вилите и елегантните вечери да са ми точно с него. Просто не исках да бъда с толкова по възрастен от мен мъж, който вече е поживял ,доста видял и е обигран .

Тепърва исках да откривам света с някой . Исках да ги изживея с някой друг млад мъж пълен с амбиции и стремежи и на 25 го намерих и наваксах  

Жената трябва да си знае цената и да не се хвърля на всичко дето лети. Определено не бих търчала след мъж ако ще и сърцето ми да умира по него .

Който иска да те заслужи авторке нека се понапъне малко ,да те погони, да те иска , да събира желание и да те носи на ръце . Ако още от началото е стагнация и липса на желание за заедност , бъдещето не е много розово.  

Това не е голяма придирчивост, а си е нормално ниво на прецеждане. А военният си е класически пример на pushover. Колкото до това кой е улегнал и кой не- бих казала, че 33 не е възрастта, на която автоматично ставаш скучен и улегнал. Напротив, на тази възраст може да предприемеш неща, от които дори уж приключенското съзнание на доста по-млади да се позамае.

Че ние сега сме на едни улегнали години...ела да ни видиш. Да откриваш света не е задължително да става бързо, бурно и необременено: доста неща са скрити в детайлите, едва след като намалиш оборотите. Всъщност може да се окаже, че това "откриване" от ранните години е било по-скоро изграждане на фалшиви образи за света.

Във всеки случай, ако нещата са нормални, откриването на света не приключва на 30. Но при този екземпляр може изобщо да не е започвало, има такива хора- раждат се стари, умират наивни, никога нищо не разбират, а уж на вид са живяли...

Мамасита ,аз говоря конкретно за този човек .
Не се виждах да бъда с него , не защото е много стар на 33 ,а защото за моите 21 години ми беше неподходящ като цели, опит и амбиции в живота . Той си искаше жена и деца , аз исках да завърша  в БГ и в Англия , да поработя , да пътувам , да се наслаждавам на свободата и младостта си , да танцувам по цяла нощ и на изгрев да се разхождам по брега на Сена .

За 6 месеца срещи  ми стана ясно ,че тези неща не са му в радара и дотам . Прекалено ми идваха годините разлика в светоусещането и стремежите. По принцип не съм излизала с някой по голям от 6 години максимум от мен и съм омъжена за почти връстник ,който е с даже близо 2 години по малък от мен .

Имам няколко такива не-консумирани връзки за по 4-6 месеца до 1 година стигащи, в които опознавам човека и решавам дали да мина на следващо ниво с него . Не минах с никого ,въпреки добрите мъже ,с които имах честта да се познавам и да деля ежедневието и уикендите си .

Жената трябва да мисли разумно ,а не само омайност, чувственост и  пеперуди в стомаха . Тези пеперуди навреме ги контролирам и преосмислям ,но при бъдещ живот с неподходящ баща на детето ми ще съм инвестирала много повече  и прекалено много ще имам какво  да загубя. Мисли се предварително пък каквото сабя покаже после. Гаранции няма в този живот ,но поне изолирайки потенциални безперспективни връзки си спестяваме изгубена енергия и емоция .

Не бих се преместила ако съм на авторката ,освен ако не съм си намерила работа и жилище предварително и каквото и да стане да не съм зависима от него . И бих му дала малко повече време самостоятелно да размисли аджеба какво иска . Аз през това време ще си живея живота 

То всички така казваме  Ама действителността е друго нещо 

Какъв живот бе миличка, какви 5 лева?!? Авторката си е доволна от живота С НЕГО. Не знам кой сериозен, а и несериозен, мъж ще се мота с тебе повече от 6 месеца без да консумира връзката и ще чака ти да се накумиш искаш ли, не искаш ли... Ми такъв априорно е "неуред".

след дълги разговори и поредната почивка и уикенди, реших пак да пиша.
В момента господина си купува къща, защото мисли, че не иска да инвестира повече в апартамент под наем. Изпрати ми плана за къщата да ме пита какво мсиля. Аз съответно одобрих и сега започнаха да я строят. А когато бях при него ми показа плана с подробностите, но някак си ми стана ясно, че това ще е неговата къща. Дори за миг не чух да каже "нашата къща". Иначе обяснява как децата ще си играят в градината, как ще имаме всичко и т.н.
Но аз съм много объркана... Усещам ,че съм по емоционалната страна във връзката и незнам дали той е толкова емоционален, защото емоциите му много трудно се изливат в думи.
А иначе на всички разправя за мен-особено случката, че съм си оставила багажа навсякъде в апартамента му. Споделил го е с братовчедка си, която слава богу е казала, че това е индикатор за моят интерес към него. Той се беше изплашил, че се нанесох в апартамента му без да го предупреждавам преди няколко месеца. Аз просто си бях оставила вещите в банята, дрехите тук-там и около 5 цифта обужка. Е багажа ми все още е там и вече май свикна...
Другото е, че постоянно ме коментира с майка си и брат си. Това леко ме плаши и аз му го признах. Обясних му, че не ми и приятно да го прави, защото изтъква лошите ми черти, което той отрече. След новогодишната почивка и форума (този) бях леко афектирана и реших, че няма смисъл повече да говорим, за което той беше побеснял. Показал е смсите ми на майка си, и тя е казала, че съм истерична. Това ме подлуди.
Сега ми каза, че споделя много за моят характер и хубавите моменти заедно, поради което аз не бива да се притеснявам, все пак съм била прекрасен човек. А и той го е правил, защото смята, че има нужда от тяхното мнение.
Та... Незнам дали е нормално всичко това.. Той е много предпазлив, докато аз съм спонтанна и като обичам, обичам с цялото си сърце без да влагам много разум в действията си. Това ми се струва, че идва от възрастта...
Усещам, че той прави големи сметки, което не ми е много по вкуса, но явно след определа възраст хората мислят трезво и игнорират емоциите...
Виждам как иска гаранция за всичко и търси логика и аргументи за всяко дребно нещо. Е все пак е адвокат, разбирам го, но аз пустата му младост-обичам го толкова насляпо....

Мнения?

Креми,

той е много пресметлив и явно те взема за глупачка.

Тази къща винаги ще е само негова; той я закупува преди брака и ще продължи да я изплаща; ти ще допринасяш с твоят доход в семейния бюджет, ще му гледаш децата, ще губиш време от твоето развитие в работата и никога няма да имаш нищо;

Той си е такъв стиснат и пресметлив откъм чувства и емоции.

Знаеш ли колко австрийки ще му се вържат: точно николко.

Искаш мнение?
Ами, ето:
уж е предпазлив, неемоционален-трудно изразява емоциите си с думи, пък разправя на всички за теб.На такива хора обикновено се налага с ченгел да им вадиш думите от устата, пък той доброволно "се разкрива" пред майка си, пред братовчедка си, пред брат си.....
А това
идея си нямам как да го коментирам.....40 годишен мъж да обсъжда любовния си живот с майка си?       Не знам на другите как им звучи, но за мен това е Огромна червена лампа.Ама наистина огромна.Най-малкото, за всяко ваше бъдещо скарване (защото такива неминуемо ще има), ти ще бъдеш докладвана на маман.И ако той наистина е толкова психически зависим от нея, това на практика й дава всички козове в ръцете да дирижира връзката и живота ви.
Аз не бих си го причинила, маааалко прекалено ми идва възрастен индивид да обсъжда мен, качествата/недостатъците ми и изобщо живота ми с майка си в търсене на нейното одобрение.
За мен това е психически незрял човек.
Уточнявам, за мен.Аз харесвам силни мъже, които имат контрол над живота си и не се страхуват да живеят без мама да одобрява всяка тяхна дума и стъпка.