Poohito,Стрелец е, май това им е черта от характера. 2 Bad,понякога да,друг път не съм сигурна (и за трите въпроса). Не ме е страх ,че няма да намеря друг ,все още съм ухажвана и желана жена, страхувам се ,че след време пак ще охладнея или че ще съжалявам за решението си да приключа нещо ,което започна толкова красиво. Sesylle,много се страхувам,че имаш право.
- Публикувана: 16 ян. 2015, 15:40 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2015, 20:54 ч.
Застой във връзката
Разбира се, че раздяла! Какви деца ще създадат, то няма страст, няма хъс- ще легнат, ще произведат една еякулация и ще се пръкне някакъв абсолютен bored fuck.
Напускаш, 2 години си даваш за намиране на млад и хубав, може и по-млад от теб и действаш бързо, без протакане.
Тук не е въпрос за красотата, след 20 години всички ще сме грозни, ами давай да има някакво движение и резултати.
Казвам ви аз, че хронифициралите връзки са страшно нещо...водят до раздели и до 35-годишни с цъкащ часовник и без мъж. А после ми се смеят, че правилото е- ако до 2 г. нищо не се случва, се разделяте.
Напускаш, 2 години си даваш за намиране на млад и хубав, може и по-млад от теб и действаш бързо, без протакане.
Тук не е въпрос за красотата, след 20 години всички ще сме грозни, ами давай да има някакво движение и резултати.
Казвам ви аз, че хронифициралите връзки са страшно нещо...водят до раздели и до 35-годишни с цъкащ часовник и без мъж. А после ми се смеят, че правилото е- ако до 2 г. нищо не се случва, се разделяте.
Е поне нещо кариера, жилище, кинти не се ли натрупаха през тия 10 г. с 2 дохода и нула деца?
Е как стоиш 10 години в "скука"? Ти си заложила на сигурното, страх те е да не се прецакаш ако рискуваш с раздяла. Извинявай, но на мен така ми звучи. Той е точно толкова мързелив във връзката, колкото и ти. Седнете, сподели как се чувстваш и се опитайте да се преоткриете. Ако не стане и не си щастлива, продължи сама, докато откриеш това, което търсиш 
Мен по-скоро би ме отблъснал мъж, който ми нарежда да раждам, да се омъжвам и т.н.
Твоят не виждам да е против, просто ти дава право ти, като човекът, който ще излвече всичко на гърба си (бременност, раждане), да кажеш кога.
За другите неща, които наричаш скука - такъв ли беше в началото или след това се промени?
Ти готова ли си за дете и ако да, защо досега не си направила никаква стъпка, щом той е за?
Твоят не виждам да е против, просто ти дава право ти, като човекът, който ще излвече всичко на гърба си (бременност, раждане), да кажеш кога.
За другите неща, които наричаш скука - такъв ли беше в началото или след това се промени?
Ти готова ли си за дете и ако да, защо досега не си направила никаква стъпка, щом той е за?
Просто питам, защото от активите (материални, душевни), натрупани между 20 и 30 зависи как ще живееш след това, какъв заряд и материали ще имаш за нови връзки и доколко ще са успешни.
Как го усещаш, има ли шанс животът ти да се разшири и да разцъфти, имаш ли сили да го реализираш, да имаш самочувствие, да намериш стойностен мъж и бързо да сложите здрави основи?
Как го усещаш, има ли шанс животът ти да се разшири и да разцъфти, имаш ли сили да го реализираш, да имаш самочувствие, да намериш стойностен мъж и бързо да сложите здрави основи?
Позволете ми да започна направо,въпреки че за първи път пиша в този раздел. Имам връзка от 11 години,в която за последните 10 години не се случва нищо. Беше любов от пръв поглед. Почти веднага заживяхме заедно,запознахме родители и приятели и знаехме един за друг ,че това е човекът,с когото искаме да остареем. Сгодихме се и нещата спряха до тук. Колкото пъти сме говорили за брак или дете винаги аз подхващам темата,а отговорът му е - когато ти искаш,аз нямам проблеми.
А ти не искаше ли?
Целият ти пост ми звучи като че ли обвиняваш мъжа ти, че сте в застой, че искаш той да ти прави интересно. На практика ако досега си искала, щяхте и да се ожените, и деца да си родите.
Ако вече не го обичаш и не искаш да живееш с него - разбирам. Но така излиза, че се оплакваш от скука, което е някак несериозно.
Мислиш ли наистина, че скуката е от 10 години? Ако е така и нищо не е могло да го промени толкова време, раздялата изглежда като единствен изход.
А може би в момента ти си в такъв период и като се обърнеш назад не можеш да си спомниш нищо, което да те развълнува. Пробвай ти да раздвижиш връзката. Както казаха и преди мен, може той да е по-мързелив и да има нужда от "побутване" за важните стъпки в живота, които носят и нови, различни емоции и сплотяват хората.
Съвет отстрани трудно се дава. Слушай най-вече сърцето си!
А може би в момента ти си в такъв период и като се обърнеш назад не можеш да си спомниш нищо, което да те развълнува. Пробвай ти да раздвижиш връзката. Както казаха и преди мен, може той да е по-мързелив и да има нужда от "побутване" за важните стъпки в живота, които носят и нови, различни емоции и сплотяват хората.
Съвет отстрани трудно се дава. Слушай най-вече сърцето си!
Jassye, а ти правеше ли нещо през тези десет години, за да излезете от скуката? Планиране на почивки, екскурзии, срещи с приятели? Откликва ли на твоите идеи или отказва да участва?
Ако на жената не й тежи да е вечния организатор, а мъжът не роптае, проблемът с разнообразието се решава.
Ако на жената не й тежи да е вечния организатор, а мъжът не роптае, проблемът с разнообразието се решава.
11 години връзка без развитие... Не ми звучи обнадеждаващо. Изясни се със себе си какво чувстваш, какво искаш, от какво имаш нужда, а след това поговорете двамата. На възраст сте, в която действително едно ново начало ще е трудно, но дали не е по-добрия вариант от едно задълбочаване на рутината и безразличието. Появата на дете едва ли ще подобри ситуацията ако ти самата се чувстваш неудовлетворена от вашите отношения. Разбирам, че си объркана и липсата на решителен и ангажиран човек до теб още повече те разклаща. Допускам, че зад тази скука стои нещо друго, не е само ситуативна. А може би просто сте различни темпераменти и характери, и искате различни неща от живота. Решението обаче дали да продължите напред е много лично, и ще трябва да го вземеш сама
