Така ти го отдалечаваш от себе си. Защо толкова те е страх да се отпуснеш с детето? Нека то да дирижира! Не е задължително да бъдеш дупе и гащи, но повечко близост може да се окаже положителна. На детето и без това му е трудно - преди време се е появил нов мъж, сега и ново бебе, което гълта цялото време и внимание. Как би се чувствала ти, ако беше на негово място?
- Публикувана: 1 фев. 2015, 15:44 ч.
- Последно мнение: 24 март 2015, 10:26 ч.
До каква възраст е нормално да се реве без сериозна причина
Мамасита, лесните бебета се срещат рядко. 
Моето дете също беше ревливо бебе. При него спецификата е, че иска компания. Малко по малко овладяваме тръшканията, по-скоро се научихме да разбираме причината. Обясняваме много, от както се е родил, все в един момент обясненията дават ефект.
Все още сме отдадени на детето, т.е. доста лични неща не правим, за да играем с детето. Малко по малко го учим на самостоятелност, последно се научи, че като имаме гости мама не играе с него в детската стая. Ако иска да играе или си отива сам в стаята, или взема играчката и идва при нас.
Доста съм го наказвала и съм му се карала. Не винаги има ефект, най-добре работи метода - "да го излъжеш да направи нещо", заплахите не помагат, помага изнудването, но гледам да не го прилагам постоянно, запазила съм си го за нещата, които са наистина важни.
Оставям и на другите да го възпитават, баба му, колкото и да го глези, толкова и го учи. А ако трябва да го гледа повече от 2 дена, само на уроци минава.
При труден характер трябва повече работа и то най-вече на родителя. Да може той, родителя, да измисли/намери начин, най-лесно да предаде на детето уроците.
Моето за доста неща е чапато, но на майка си прилича.
Моето дете също беше ревливо бебе. При него спецификата е, че иска компания. Малко по малко овладяваме тръшканията, по-скоро се научихме да разбираме причината. Обясняваме много, от както се е родил, все в един момент обясненията дават ефект.
Все още сме отдадени на детето, т.е. доста лични неща не правим, за да играем с детето. Малко по малко го учим на самостоятелност, последно се научи, че като имаме гости мама не играе с него в детската стая. Ако иска да играе или си отива сам в стаята, или взема играчката и идва при нас.
Доста съм го наказвала и съм му се карала. Не винаги има ефект, най-добре работи метода - "да го излъжеш да направи нещо", заплахите не помагат, помага изнудването, но гледам да не го прилагам постоянно, запазила съм си го за нещата, които са наистина важни.
Оставям и на другите да го възпитават, баба му, колкото и да го глези, толкова и го учи. А ако трябва да го гледа повече от 2 дена, само на уроци минава.
При труден характер трябва повече работа и то най-вече на родителя. Да може той, родителя, да измисли/намери начин, най-лесно да предаде на детето уроците.
Моето за доста неща е чапато, но на майка си прилича.
На този етап е изключително ефектно точно това отдалечаване. На друг етап може да се сближим. Всичко си има сезони, за мен няма абсолютно добри неща. То ще си покаже кога може да се сближим и тогава няма да имам съмнения.
В момента не мисля, че му е трудно, напротив, в момента е в доста добър период, трудното беше преди около година и тогава давах много повече. Сега му отпуснах каишката малко:) да не се разбира буквално. Обаче към момента сам може да отработва доста от преживяванията, така че гледам да не се меся.
Физически съм близо, за отговори съм близо, но не съм стигнала чак до идеята да му измислям crafts и проекти.
А, работата е на "родителите", не на родителя. Различно е. Може всеки човек да се грижи за различен аспект на детето, така се получава синергия- но е ужасно, ако всеки един родител се опитва да се грижи за всички аспекти на детето. Аз осигурявам комфорт и спокойствие- таткото игри и възбуда. Единият играе лошото, другият доброто ченге. Всеки си има различен начин за свързване с детето и в това има голям урок. Ако някои неща аз постигам с много труд и мислене, предпочитам да ги прехвърля на таткото, където нещата се случват неусетно. Изобщо, не вярвам в родителството с усилие. Винаги има подход, при който нещата стават без драма и без хабене на излишна енергия.
Изобщо, добрата майка знае кога да е лоша майка.
В момента не мисля, че му е трудно, напротив, в момента е в доста добър период, трудното беше преди около година и тогава давах много повече. Сега му отпуснах каишката малко:) да не се разбира буквално. Обаче към момента сам може да отработва доста от преживяванията, така че гледам да не се меся.
Физически съм близо, за отговори съм близо, но не съм стигнала чак до идеята да му измислям crafts и проекти.
А, работата е на "родителите", не на родителя. Различно е. Може всеки човек да се грижи за различен аспект на детето, така се получава синергия- но е ужасно, ако всеки един родител се опитва да се грижи за всички аспекти на детето. Аз осигурявам комфорт и спокойствие- таткото игри и възбуда. Единият играе лошото, другият доброто ченге. Всеки си има различен начин за свързване с детето и в това има голям урок. Ако някои неща аз постигам с много труд и мислене, предпочитам да ги прехвърля на таткото, където нещата се случват неусетно. Изобщо, не вярвам в родителството с усилие. Винаги има подход, при който нещата стават без драма и без хабене на излишна енергия.
Изобщо, добрата майка знае кога да е лоша майка.
Сега аз пак да попитам, каква е целта на темата. 
....... Да отчетем "прекрасните" и "задължително приложими" методи за възпитание на авторката или да преброим " лигавите" мами, които позволяват всичко на децата и така ги превръщат в задължителен " контингент " на психиатри и психолози. .....
....... Да отчетем "прекрасните" и "задължително приложими" методи за възпитание на авторката или да преброим " лигавите" мами, които позволяват всичко на децата и така ги превръщат в задължителен " контингент " на психиатри и психолози. .....
А, работата е на "родителите", не на родителя.
Работа на единия и на другия родител...
Така по-ясно ли ти звучи? Явно си буквалист.
Не знам защо толкова си хвалиш методите за възпитание, като накрая излизат погрешни?
Това в книги ли го четеш или я караш по вътрешно убеждение?
Целта на темата е да хвърлим шепа пясък и да видим откъде духа вятърът. Е, понякога вятърът ти издухва целия пясък в лицето, но пак си научил нещо...
Андариел, аз не мога да вляза при детето. Нали знаеш какво казват- той живее в къщата на бъдещето, която аз не мога да посетя дори в най-дръзката си фантазия. Няма начин, аз мога само да придърпвам и освобождавам, докато накрая освободя съвсем. Лъкът не може да последва стрелата. Аз мога да се свържа временно с някои аспекти от детето, да го насоча и да пусна, друго не мога. Той си има своя природа, която не мога и не трябва да докосвам. Аз мога донякъде да се свържа с енергиите му, но не и със същността му, както и той с моята. Поради темперамент и пол мога да се свържа само с някои негови аспекти, и то временно. Всички останали опити и начини за връзка или ще са безполезни, или може да навредят.
Чакай, защо да са погрешни? Аз споделих за предизвикателствата, но и съм постигнала много. Но ще излезе като хвалене- ама наистина много неща се случиха. Детето премина някои важни бариери и вече е в друг етап.
Андариел, аз не мога да вляза при детето. Нали знаеш какво казват- той живее в къщата на бъдещето, която аз не мога да посетя дори в най-дръзката си фантазия. Няма начин, аз мога само да придърпвам и освобождавам, докато накрая освободя съвсем. Лъкът не може да последва стрелата. Аз мога да се свържа временно с някои аспекти от детето, да го насоча и да пусна, друго не мога. Той си има своя природа, която не мога и не трябва да докосвам. Аз мога донякъде да се свържа с енергиите му, но не и със същността му, както и той с моята. Поради темперамент и пол мога да се свържа само с някои негови аспекти, и то временно. Всички останали опити и начини за връзка или ще са безполезни, или може да навредят.
Чакай, защо да са погрешни? Аз споделих за предизвикателствата, но и съм постигнала много. Но ще излезе като хвалене- ама наистина много неща се случиха. Детето премина някои важни бариери и вече е в друг етап.
В момента ти даваш всякакви аргументи, за да не се свържеш. Ти сама страниш от него. Това не можеш, онова не трябва.
Аргументи няма; свързани сме като майка и син, ни повече, ни по-малко.
Mamacita Bandida , продължаваш да ме... впечатляваш. /Разбирай - шокираш, втрещяваш и т.н. от този род/.
За майките, които много държат на отношения на власт и подчинение, ги съветвам да си вземат куче!
Тренирайте си го според собствените си разбирания. Научете го да ляга, става, диша по ваша команда. И тогава се гордейте с церберския си подход на възпитание.
А децата, за Бога, оставете да бъдат себе си!
За майките, които много държат на отношения на власт и подчинение, ги съветвам да си вземат куче!
Тренирайте си го според собствените си разбирания. Научете го да ляга, става, диша по ваша команда. И тогава се гордейте с церберския си подход на възпитание. А децата, за Бога, оставете да бъдат себе си!
Погрешни са, защото чак сега детето ти учи неща, които трябва да научи на около 3 години.
Сама писа, че си започнала да го учиш на самостоятелности към 4 и половина.
Също и тези истерии на 5, които са присъщи за 2-3 годишните....
Догодина други работи ще пишеш.
)))))))
Целта на родителя (специално за Мамасита - и единия, и другия родител) е да показва пътя, ако трябва ще мине заедно с детето по този път. Тъкмо може родителя (специално за Мамасита - и единия, и другия родител), да съживи някоя друга забравена детска емоция.
Моето, което е глезено, та глезено, вече започва да овладява бебешките си истерии. И аз знам кога да съм непреклонна и кога да подам на натиска.
/споменах вчера за книгата - половин час се тутка, накрая преди да сложим пижамата искаше да гледа книга (не детска книга, а книга за големи), не му дадох, порева 2-3 минути и му мина, не му се вързах, но обещах, че като се събуди ще гледа книга. Изпълних обещанието си./
Сама писа, че си започнала да го учиш на самостоятелности към 4 и половина.
Също и тези истерии на 5, които са присъщи за 2-3 годишните....
Догодина други работи ще пишеш.
)))))))Целта на родителя (специално за Мамасита - и единия, и другия родител) е да показва пътя, ако трябва ще мине заедно с детето по този път. Тъкмо може родителя (специално за Мамасита - и единия, и другия родител), да съживи някоя друга забравена детска емоция.
Моето, което е глезено, та глезено, вече започва да овладява бебешките си истерии. И аз знам кога да съм непреклонна и кога да подам на натиска.
/споменах вчера за книгата - половин час се тутка, накрая преди да сложим пижамата искаше да гледа книга (не детска книга, а книга за големи), не му дадох, порева 2-3 минути и му мина, не му се вързах, но обещах, че като се събуди ще гледа книга. Изпълних обещанието си./
А децата, за Бога, оставете да бъдат себе си!
Само че и родителите нека са себе си. Ето, например, част от мен е, като видя някой да ми се тръшка, да го накажа или игнорирам. Част от мен е и да го науча как се искат неща и как се приема отказ. Така че... аз съм себе си, децата са себе си.
Чакай сега, аз не казвам, че методите ми са били правилни, напротив: подчертах преди сто страници, че имаше една фаза, в която бях лапнала по идеята, че детето трябва да е себе си (каквото и да значи това) и трябва само да си мине през всички фази. Е да, ама не мина, затова приложих други неща и имам успехи.
Просто споделям.
Да, мисля, че в един момент детето трябва да усети какво значи подчинение. За да може някой ден да се подчинява на себе си- само така човек става "себе си". Иначе нищо не е.
Просто споделям.
Да, мисля, че в един момент детето трябва да усети какво значи подчинение. За да може някой ден да се подчинява на себе си- само така човек става "себе си". Иначе нищо не е.
Естествено, че трябва да усети подчинение, за да може един ден да мисли... и да подчинява то самото. Как ще го спреш да изтича на улицата с колите, ако не ти се подчинява? Няма как. Излизате от входа и като хукне към улицата, а ти го викаш, но то няма навика да те слуша, изобщо не се обръща и го блъсва кола. Кел файда, че си го оставила да е себе си.
Ох, с тази улица.... Ами научават се. Започва да се обяснява още при прохождането и когато вече детето ходи само пеша, се е научило. Не знам колко е подчинение, колко е научаване. Веднъж тупах дупе и 2-3 пъти теглих ревящо дете по тротоара, като тръшкането не беше конкретно за даването на ръка, а искаше ходи на друго място.
Сега сме на етап - как пресичаме, не че ще го пусна само да пресича, но малко по малко да започне да схваща идеята.
Да е себе си не значи да оставиш детето да ти се качи на главата и да е малък тайфун.
Сега сме на етап - как пресичаме, не че ще го пусна само да пресича, но малко по малко да започне да схваща идеята.
Да е себе си не значи да оставиш детето да ти се качи на главата и да е малък тайфун.
X
Реклама