Първата любов и последиците от нея

И това за човек раздаващ шамари?!

Преживях си я първата любов, той може и да ми е бил мил, ама аз съм си по-мила(а при мен насилие нямаше).

Говориш за това, което ти тежи с близки хора, гледай да си ангажирана, работа/учене/курсове/ сре щи с приятни хора. Бъди сигурна, че те чскат страхотни моменти в бъдещето и остави този човек в миналото

Споделям това, което ми тежи. Отговарят ми с обичайните неща: че съм млада за него и животът е пред мен, че тепърва ще срещам много хора, че не ме заслужава и не си струва да се тормозя.
Разнообразявам се с учебния материал, книги, музика, но всичко е временно и пак започва леенето.
Лошото е, че осъзнавам, че е глупаво да потъвам в жал, но уви.

След известен период от време ще ти мине. Бавно и постепенно споменът за този мъж ще избледнее и ще превъзмогнеш мъката. Може да звучи банално или изтъркано като фраза, но при мен точно времето ми помогна да преодолея депресията и мъката по "единствения".
Успех! 

Явно се връщаш само към хубавите моменти с него, а споменаваш и за лоши.
Лошо ще ти прозвучи ама, не ги игнорирай тези вторите.
Объркана си в момента, луташ се в миналото, самосъжаляваш се, но това е до време.

Последно:
вече нямаш чувства заради насилието и скандалите
или
все още го обичаш ?

Защото, когато няма любов, само за приятел така не се страда.

Лично за мен:когато даден човек постоянно провокира скандали, прави ми сцени на ревност и особено ме шамаросва за Добър ден, не само че няма да страдам за подобно чудовище, ами ще направя курбан, че съм се отървала.

Странно е. Определено не е обич именно заради посяганията.
Липса на опора и разбирателство е примесено с навика, че сме били постоянно заедно.

Концентрирай се върху нещо друго. Излизай, забавлявай се, срещай се с хора. Учи и се развивай, така ще привлечеш по-различен тип мъже, които няма да имат нуждата да те шамаросват. Като те прочетох си спомних за моята първа любов, бяхме заедно почти 10 години, сега като се върна назад си мисля, че добре съм се отървала, ама по-рано трябваше. Сигурно си много млада още, но да знаеш че всичко минава.

Изобщо не ти е дълго мнение, само ако знаеш, какви чаршафи се вихрят тука понякога.

Сега по въпроса ти, как и т.н. да станат нещата - просто време, времето ще реши всичко, дай време. Обещавам, че след 10 години, няма да ти е толкова зле.

Някои жени шамарите за нищо ги нямат.

Или секса? Бъди честна със себе си и си признай кое ти липсва най-много.
Макар че може и шамарите да ти липсват, знам ли и аз? 

След шамарите не мога да съчувствам.
Просто си самотна и ти липсва някой, а не конкретно този.
Съгласна съм да се концентрираш в занимания.
Ще срещнеш някой друг, просто избирай по-добре този път!

Първо, това не е първа любов, нито първи трепет. Това е първа връзка. Първата любов е някъде във втори срок на първи клас и е чиста. Това си е връзка, при това токсична.

Второ, по принцип не гадая на ник и аватар, но тук виждам младо и нежно момиче (щом е пролетно цвете- тия цветя са доверчиви, излизат първи, но  късен зимен мраз може да ги попари), което обича любовната емоция и тръпка (виждам влюбена двойка на аватара). Хубаво е да се замислиш за тия неща, авторке.

Трето, приеми фундаменталната истина, че този мъж е абсолютен човешки боклук и заслужава да бъде нахапан от побеснели невестулки. Поведението на шамари плюс добро поведение е абсолютна КЛАСИКА за тормозилниците. Те никога не са изцяло лоши. Иначе веднага биха ги напуснали. Не, те ти отпускат малко въже, държат се добре и после хоп - пак нещо лошо, да е по-гадно. И после пак чудесни.

Четвърто, започни да градиш себе си. Да имаш постижения. Изкачи връх, напиши разказ, не просто да учиш и да потребяваш, а да създаваш, за да усетиш собствената си сила. Жените са научени да не усещат силата си, да се свиват и смаляват, за да ги харесват. Е, сега не е моментът. Направи нещо, виж колко си добра в него и ще забравиш нуждата за валидиране чрез връзка.

След една година без връзки си намери нормален човек, не скачай пак на същия сценарий. Има ги. Следи за арогантно, нарцистично поведение.

И за домашно гледай Врагът в моето легло.

Очевидно за сега няма друга, по-добра любов и за това ... ами ... "самотно, скучно, няма никой до мен, който да ми е така близък" и дрън, дрън.
Щом е ясно, че с тази любов - Край. Значи е Край.
Огледай се за други приятели, друга любов и не се вторачвай, че такива отношения - любов, приятелство, шамари няма да се намерят едва ли не на друго място.

Уважаваш го, казваш. Значи вярна била поговорката:

"Бий куче да те уважава"

Пропуснах момента с голямата разлика.

Типично. Знае как да ти натиска бутоните, заради опита си.

А това, че хората са били против: виждали са, че връзката е вредна за теб. Видяли са нещо, за което ти си била и все още си заслепена.

Партньорът ти е почти психопат, по дефиниция, ако не и съвсем.

Авторката, не знам на колко години си, но със сигурност не си престаряла, за да намериш човека за теб, който да те обича и уважава, без да раздава шамари. Ако си все още студентка, концетрирай се върху обучението си, разгледай някоя и друга програма за обмен, ако те влече, преоткрий колегите си, запиши се на спорт. Ако си работеща, пак се запиши на спорт, на йога. пробвай различни неща и открий какво ти прочиства главата. Мен ме спаси именно спорта.

Много ме развесели.
Със съвет не мога да помогна, изминаха повече 6г от раздялата ни, 1 брак с прекрасен, грижовен и любящ съпруг, 1 родено дете и второ на път и все пак понякога се сещам за него.

Не знам на колко години си, но засега на първо място се съсредоточи върху учението /щом казваш, че учиш/, хобита, спорт, или изобщо всяко нещо, което ще ти оставя по - малко време за самосъжаления... Мен ме спаси влечението ми към писане /щом изпадах в такова състояние, хващах химикалката и писах докато в главата ми остане едно бяло петно/. И без това имах чувството, че на приятелките им е писнало да слушат за моите си дертове...

, абсолютно съгласна... Разсмя ме...

Споко, ще се оправиш! След тоя с шамарите всеки следващ, който не те млати, ще ти се види принц. Въпрос на време е да го срещнеш. Самчи има една тревожна, но желязна тенденция - жени, отървали се от насилник, да си паднат на следващ такъв, и по-следващ и така до края на света!

Извини ме за сарказма, но не мога, а и не искам да дам по-добър съвет на жена, ревяща за някой, който я е шамарил, пък макар и от любов!

Не се опитвай да "забравиш", а да поставиш тази връзка на мястото й. В миналото. Било е, с плюсовете и недостатъците, и е свършило. Това, че имаш смесени чувства, заради и хубавите моменти, не означава, че нещата пак трябва да се върнат по старому. Защото пък лошите моменти (физическото насилие) са наистина много сериозни и не е добре човек да си играе с огъня и да спасява другите, жертвайки своя живот.
 

Здравей
Това не е съвсем любов, това е вид зависимост и невяра, че ще срещнеш някой,
който ще бъде по-мил, по-любящ, по-отдаден, по-разбиращ, по-обичащ...
Ще го срещнеш, просто трябва да мине време.

Според мен не трябва да се бъркат любовта и носталгията. Само защото не знаеш какво те очаква в бъдеще не бива да живееш в миналото.  
Има толкова много неща, които можеш да правиш, когато не си вързана за някого, така че защо не се възползваш, за да откриеш себе си първо.

Твоето не е любов, а класически случай на психическа зависимост. Слушай патило . Хубаво е, че си намерила сили да сложиш край формално, не се отказвай по средата. Човекът ти е пълен боклук, не му слагай никакви ореоли, след десетина години ще разбереш, че в него няма нищо специално, освен предимството на възрастта. Има такива, и не са малко, обичат да владеят партньора си, това им дава чувство за собствено величие. Много често такива мъже си избират много по-млади момиченца, защото съзнават, че не могат никога да подчинят до такава степен жена на своята възраст, която има нормален опит и самочувствие. Недей си въобразява, че нещо е направил за тебе и му дължиш благодарност или добри чувства - че те разбирал и ти помагал. Няма такива работи. Просто девойчета като тебе са напълно прозрачни за 10 години по-възрастен мъж и за него не е бил никакъв проблем да те манипулира.
Самата възрастова разлика не е проблем, но в твоя случай тя е дала нечестно предимство в ръцете на един лош човек. Затова са били против връзката ви твоите близки. Ако той беше наистина свестен и животът ти с него беше добър, никой нямаше да се противи.

Никога, при никакви обстоятелства, по никаква причина не допускай някой да ти посяга физически, още по-малко да извиняваш такива неща. Случи ли се, няма оправдание, бягай далече. Не си мисли, че такова поведение е приемливо с каквито и да било основания.

Причината да изпадаш в такава зависимост и да чувстваш постоянна нужда от връзка (каквато и да е, дори лоша за тебе), е че ти самата не си силен човек. Но би могла да станеш. Прецени обективно какво можеш, какво те интересува (извън мъжете), в какво си добра, и работи по въпроса. Трябва да повярваш в собствената си стойност, тогава няма да привличаш такива боклуци. Сексът и близостта са важни за щастието, но ако с тях компенсираш собствената си неувереност и си склонна на компромиси, ще постигаш винаги мимолетно щастие и лош край. Може и да не ти се вярва в момента, но заслужаваш нормална, сигурна и щастлива връзка, и е съвсем възможно да имаш такава. И сексът с онзи може да се окаже далеч не най-добрия в живота ти.

  Плачеш за някой, дето те е бил...  Ми съберете се пак бе.

Прочети "50те нюанса" и ще ти мине!

За събиране няма как. Много различни характери с различни амбиции и желания за живота.
Наясно съм, че такива хора не се променят. Не го и очаквам. Просто се опитвам да не се вторачвам в лошите моменти (не че ги пренебрегвам), но хубавите са били повече. Доказвал е хиляди пъти, че ме обича. Изпитвала съм го в различни ситуации какво мисли, какво ще каже и как ще постъпи. Всичко се корени в ревността му. Да, и аз не съм цвете за мирисане, имам си своите недостатъци и явно с нещо съм заслужила недоверието му.
Исках само да си останем добри приятели, защото като такива се разбираме чудесно. Разбирам го, че не е приятно да има още силни чувства към мен, а аз да не мога да му дам нищо и да не му отвръщам със същото. Липсва ми като човек най-вече, не като любовник или нещо друго.
На моменти си казвам, че няма да се обръщам назад и че няма да живея с миналото, но изглежда, че не мога. Наистина не съм силен човек. Емоционалността ми играе лоша шега и може би липсата на самочувствие и увереност.

П.С Чела съм ги нюансите и не ми допадат.

Явно ви е много странно, че човек може да тъгува по обичан човек, който ти е бил близък, но в крайна сметка те е разочаровал и мечтите ти не са се сбъднали    Любовта не свършва на секундата с шамара.След него има много болка, докато осъзнаеш, че той го е направил, че вероятно пак ще го прави, че не е този, за когото си го смятала и нещата няма да са, както си ги мислил. Ако приключваха на секундата, човешката психика нямаше да е толкова интересна и сложна.
Не виждам нищо странно, че на момичето и е мъчно и страда. Едно е някой да те нарани, да го оставиш за това, съвсем друго е да го преболедуваш, да се отърсиш от спомените и да свикнеш да си сам.
Моята първа връзка беше 4 години, накрая бяхме и сгодени.Оставих го, защото срещнах друг, а и отдавна не го обичах каот мъж.Първите 6 месеца, макар, че бях влюбена в другия, страдах ужасно. Плачех почти непрекъснато, непрекъснато в мозъка ми прелитаха спомени, какво съм си мечтала да ни се случи.Бях главно разочарована от това, че все пак до скоро ми е бил най-близкият човек, а вече не го виждам всеки ден, не заспиваме вечер заедно, не ми казва Добро утро, плановете ни няма да се осъществят. Преболедувах го най-вече с помощта на другия, както и с непрекъснатото повтаряне, че не сме един за друг, че и да се върна при него...връзката ни е празна, не го обичам, а съм привързана.
Поне за мен е трудно от днес за утре да забравя, че някой съществува. А сме споделяли всичко, били сме интимни, имали сме планове и мечти.

От тия хиляди доказателства за любов, може ли да изброиш пет конкретни, които да са изисквали значими постъпки, инвестиции на време и пари, промяна на неговите приоритети, значителни компромиси?

Имаш мислене на жертва. "Може би аз нещо съм го провокирала!".

Гледай хубаво лошите страни. Ще ти помогнат да разпознаеш и други такива екземпляри и като ги срещнеш, да бягаш.

Нула връзка, изрежи го от живота си. Ще те манипулира по други начини. Той затова те иска. И като приятелка ще ти създава драми.

Ами постарай се да си избиеш тази глупава мисъл от главата, защото иначе ще продължиш да ядеш бой и от следващите си партньори.

Сега вече се тревожа за теб. Направила ли си нещо или, щом те удря от ревност, "явно" трябва да си направила нещо... Хайде стига глупости. Повечето жертви на насилие наистина вярват, че ако са достатъчно добри, няма да ги бият и че те нещо са виновни и си заслужават последиците.

Заслужила ли си си шамарите? Не е нужно да ми отговавяш, важно е на себе си да отговориш честно. Ако е да, спешно потърси консултации и помощ, защото и следващите ще те удрят. И, не, ревността, дори основателна, не е причина за бой.

Всъщност си извадила голям късмет, че сте се разделили навреме.

Всъщност, с такова мислене много скоро ще си намериш друг, който да те бие и обича. Има много такива и те търсят точно момичета като теб.

 

Продължавам си мисълта (слушай Мамасита - абсолютни мъдри истини ти казва).
Не само ще си съсипеш собствения живот, ами и ще вземеш да създадеш семейство с някоя такава отрепка, та да вкараш в тоя филм и напълно невинна душица - собственото ти детенце. В този форум не са една и две тези, които събират руините на живота си след такива грешки. Затова бъди отговорна към себе си, не се оставяй на тези жертвени мисли, гради личността си, не е невъзможно! "Не съм силна" и да се откажеш не е достатъчно.

И скъсай всякакви контакти с твоя "приятел", защото не ти е такъв. Може да се справя добре с убеждаването на едно наивно момиче, но бъди сигурна, че няма шанс с никоя жена, която си знае цената.

Естествено, че страдаш в момента - то и отказването на цигарите е страдание, за по-твърди неща да не говорим. Не може един човек да е изпълвал целия ти свят, да си свързвала всичките си положителни емоции с него, и липсата му да те остави равнодушна. Затова е важно да си спомниш какво те е радвало преди него и да се върнеш към тези неща, да търсиш и други. Но не мъже - поне няколко месеца. Очевидно не си готова за връзка. Освен ако не попаднеш на някой ангел, който да е съгласен известно време да сте трима в леглото.

Понякога човек се вкопчва в усещането на влюбеност и си го иска обратно и това е нормално - усещането е страхотно. Обаче  грешката, която обикновено се допуска е, че се свързва това усещане с конкретен човек и от там  разминаването - страхотно усещана - калпав обект е  объркващо и болезнено. Дай си време   да изчистиш усещанията си от шлаката на калпавостта, работи върху  собствените си  нужди, попълвай цената си до степен  да си самодостъчна и  да ти е  комфортно сама със себе си. Тогава ще привличаш и друг тип хора, които да ти дават  онова усещане...което е страхотно. Иначе след 50 нюанса сиво, най- многода си причиниш и 50 вкуса боза 

Ами мъдри ще да са, все пак и аз бях първокурсничка, дето залитна по батко, че и се омъжи и дете роди.

Много хубаво ме беше убедил, че за нищо не ставам и едва ли не трябва да съм благодарна, че с него няма да остана стара мома. И че е уникален и прави много за мен. Шамар не съм яла, ама и аз така- ако имаше шамари, щях да се осъзная и да си замина. Има и по-лошо- човек с дефицити, който не те бие, но насилието му се изразява в това да те завлича надълбоко в своето блато от проблеми. И дори да те убеди, че ти си виновна.

Сега имам втори мъж и сравнението ме убеди, че наистина първият не е бил толкова уникален.

A, и още нещо. Ако го допуснеш като приятел, той ще има знания за живота ти. Ще знае кога имаш изпити, важни задачи. Ще усети кога си на път да пробиеш и да се освободиш. И с майсторско движение ще ти отреже крилцата тооочно в този момент. Или ще те саботира на дребно, ще ти вкарва мисли и сценарии в младата главица, изобщо- едно хронично отмъщение, готово винаги да ти скапе живота с дребна намеса, която ще ти мине под радара и няма да осъзнаеш какво ти се е случило.

Затова го зарежи напълно, че и го насоли малко, дръж се гадно- да избяга и да не се връща. И с тамян прекади и запали свещ, че си се отървала.

Заглавието на темата ти е много точно, по-важни са последиците от такава връзка, отколкото как да я превъзмогнеш.
Ще ти мине с времето, по-важно е да подобриш самооценката си, иначе всичко пак ще се повтори.Насилници колкото искаш и всеки от тях ще се радва да попадне на теб, ако продължиш с този начин на мислене.

Какви трябва да са последствията от тези неща? Какво трябва да следва, след като ти не си "цвете за мирисане" и "имаш недостатъци"?

Да позная: осмелила се е да говори с колега. Или да погледне друг мъж на улицата.

Момиче, съвземи се  Този човек ти е посягал, значи не те приема наравно със себе си, ти си по-надолу от него, обича те, защото му позволяваш това. Това не е любов !!!!!!!! Може да ти е показвал 100000000000 пъти, че те обича - да, защото ти изпълняваш това, което той иска и има нужда, в теб намира това, което иска - да е властен, да командва. За съжаление има много такива мъже и момичета, които им се връзват... Проблема не е в теб, а в него. По някаква причина той не може да възприеме правилно жената до себе си, нещо му е изкривило яко представите и мисленето, може да е преживял нещо тежко. Това няма значение, защото ти не заслужаваш това. Била съм в подобно положение и знам какво говоря.
Просто тези хора много добре умеят да засенчат всякакви разумни разсъждения на човека до себе си. Може наистина да ти липсва комуникацията и приятелството, но това е защото още не си осъзнала съвсем добре всичко, което ти е причинил. Ниско ти е самочувствието, обвиняваш се - просто спри. Ако продължаваш да се обвиняваш, това може да нанесе трайни последици в самата ти психика, може да те преобрази, а да продължаваш да не си самоуверена и да се считаш винаги за виновна, не води никога до нищо хубаво. Отдай се на това, което те кара да се чувстваш в свои води - спорт, книги, писане дори работата ти, ако работиш. Усъвъшенствай се в нещо - така ще се почувстваш значима, независима, а повярвай ми, това е важно.
Истинският мъж ще те приема за равна с него, винаги ще те изслуша, ще ти поиска мнението, няма да те приема за даденост, ще се бори да те спечели  с думи и жестове, няма да те печели със заплахи и шамари, нито с ревност и нерви.
Късмет   

Първо, игнорирай тези, които допринасят да се чувстваш виновна. Тези, които ти обясняват, че ти си си виновна и следващият пак ще е същият, защото ти си тъпа, имат не повече акъл от малко сладко зайче. Второ, това не е любов, това е състояние предизвикано от умела манипулация и смачкване на достойнство и самочувствие. Обзалагам се, че си била на не повече от 16, когато се е появил въпросният приятел, обзалагам се, че всичко е започнало много романтично, че с времето е започнал да те убеждава, че ти съществуваш, защото той те обича, че ти трябва да благодариш на съдбата, че той ти оказва честта да бъде с теб. Трето, не си влюбена и не ти липсва приятелското му рамо, липсва ти зависимостта от неговото възвишено благоволение, защото той е най-красивият, най-умният и най-способният. Четвърто, обзалагам се, че и приятелки много не са ти останали покрай него, това е и първата стъпка, възобнови приятелствата и човешките контакти. Това ще ти помогне да изградиш самочувствие наново. С времето ще разбереш, че всъщност той е този с комплексите и страха от отхвърляне, затова и търси подчинена душа, която да мачка. Моделирал те е, но със сигурност си достатъчно млада за да се премоделираш. Забрави чувството на срам и страх, сподели на родителите си за шамарите, отвориш ли дума за това, връщане назад няма да има, ще се освободиш. Извинявам се за чаршафа, но някои коментари леко ме подразниха. Ако не можете да дадете съвет, не се хабете да пишете.

Бий, за да те уважават и плачат подир и за Теб!
Класическа БЪЛГАРСКА поговорка.

Това цветя, това глупости, глупости!
Ндааа....

Ами проблемът е, че това момиче вярва, че оня боклук я превъзхожда и не мисли, че заслужава нещо по-добро . Никой не обвинява нея, напротив, всички й втълпяват, че трябва да вярва повече в себе си.

Наистина, помисли дали да не споделиш с родителите ти, поне с майка си. Не ги познавам, но ако дъщеря ми сподели нещо такова с мене, ще съм последната, която ще я съди. Най-много да намериш допълнителна подкрепа.

Ужасявам се от лекотата, с която говориш за тия "шамари" - като че не е нищо особено, че даже и намираш основания да ги оправдаваш, че и в себе си търсиш вината . Нормалната реакция би трябвало да е потрес и отвращение от такава гнида гнусна, дето си позволява да вдига ръка на жена. Това говори до каква степен си пречупена. Разбери, няма нищо приемливо и нормално в побоя над жена, никакво извинение, ако ще и на калъп да я хване с първия си приятел.

Не е любов,ако те бият. За мен мъж,който посяга на жена си е гадина,жалък пъзльо. Все едно да налагаш дете,знаеш,че не може да ти отвърне,ама нищо шамари го,че голяма беля е направило. Така те е оплел с лъскавите си приказки,че чак се чувстваш виновна. Любовта се показва с действия,не се обяснява с думи. Когато действията не отговарят на думите,това не е истинска любов. Няма за какво да съжаляваш.   Ей на това ми прилича историята.

Добре е и момичето да поговри с психолог. Мисля, че това ще и помогне да погледне нещата от друг ъгъл и да повиши самооценката и. Никой не заслужава да бъде удрян, всяка двойка има моменти, когато нещата не текат така гладко, както ни се иска, понякога има и проблеми, които се решават, но е абсолютно недопустимо насилието.

И е много важно да не се хвърля скоро в нова връзка, защото имам чувството, че ще намери същия екземляр

     Подкрепям. Насилникът ползва като "провокация" всякакви действия на жертвата. Първо са "сериозни" прегрешения от типа - закъсняла с десет минути от работа, пила кафе с колега. С годините за провокация може да послужи миенето на зъбите в неподходящо (според насилника) време или избора на цвят на червилото.

Здравейте. НЯма да чета всички коментари, искам само да дам един съвет. Не бързай да се хвърляш в прегръдките на някой, защото страдаш за първия. Не го прави, знам от личен опит, че стават грешки, които остават за цял живот. Дай си време, наслаждавай се на свободата си, търси, но не на всяка цена. Успокой се, забавлявай се. Предполагам, че звучи като клише, но аз бих постъпила точно така, ако можех да се върна назад. И подкрепям напълно това, което те посъветвах досега - търси нови запознанства, не се затваряй в себе си и не се самосъжалявай 

Дали авторката вече е осъзнала, че е жертва или още плаче за живота прекаран в подчинение?

Съжалявам за това, което ти се случва и за начина, по който се чувстваш! Момичетата са казали напълно вярни неща, кой от реален опит с подобни хора, кой - от житейска позиция. Би ли споделила 2 неща ако, разбира се, не те притесняват? 1. Каква ви е възрастовата разлика? 2. От него ли си правила аборт?

     Ако момичето е придобило мисленето на жертва, една тема във форум трудно ще го промени.
     Тези психически зависимости не бива да се подценяват. На някои са им нужни дълги години за справяне с проблема. Психолозите в темата ще обяснят по-добре от мен четирите етапа, през които жертвата преминава докато формира решение да се спаси от насилник.
     Дано авторката не е стигнала до там.

Извинявам се, извън темата е.
Забелязала съм го, даже жените изцяло подчинени на мъжете си, ги приемат, едва ли не, по-секси от другите.
Свекървата на една такава я молеше да напусне сина й, за да не гледат децата побоища. Странна ми се виждаше цялата история - свекървата следи дали снахата е насинена и бяга да прибере децата от училище при себе си.

Не прочетох всичко по нагоре, може да е споменато. Нещо много практично бих ти препоръчала...пиши! Всичко което искаш да му кажеш, което чувстваш. Аз след 14 години бях в отчайващо положение, и започнах да пиша, без да знам, че това си е вид терапия, пиша и късам. Някой неща все още пазя. Пиши на хартия обаче, на комп. е по-различно.

Ти имаш ли представа как могат да изманипулират едно момиче със цветя и стихотворения? По-лошо е от боя. Ако не ги приема, могат да я изкарат по-черна от дявола и да и насадят трайно чувство на вина.

Престанете да използвате цветята като оръжие, във всеки възможен смисъл.

И тъй като знам какво ще последва, уточнявам, че не всички, които подаряват цветя, са манипулатори. Но не е основателно това противопоставяне на боя и цветята, защото и романтиката, когато е куха, може да навреди много.

Ааа, мойта първа либоФ, дето и той ме биеше, след това баш със цветя и стихове действаше. Колко млада и глупава бях! Добре че мама си ме прибра!

Според мен най-правилния начин да се прекъсне една връзка е хората да не се виждат повече. Казвам го като старо и патило. Иначе агонията продължава много по-дълго. Ти от колко време си разделена с този човек?

И аз имах преди време връзка с такъв мъж Когато ме удари за първи път(заради безграничната му ревност) си тръгнах и му казах повече да не ме търси.Но впоследствие направих глупостта да му простя след хиляди извинения и умилквания от негова страна.Всички ми казваха да не го правя,но не слушах никой.Дори и баба си,която винаги е казвала,че един мъж удари ли веднъж задължително ще повтори и потрети.Но аз не,твърда глава.И естествено така и стана.Удари ме втори път,аз пак го оставих,после пак му простих......Но когато го направи и трети път вече не издържах.Вложих всичката си воля и инат да се убедя сама себе си,че този човек не е за мен и че трябва да приключим веднъж завинаги.Предполагам как се чувстваш в момента и знам,че ти е трудно,но наистина с времето както са писали и по-нагоре ще ти мине.Няма да го забравиш най-вероятно,но ще се научиш да живееш без него.Успех

Оф, оф, мило момиче... бягай надалеч!
Прочети внимателно отговорите на всички - да видя някой да те съветва друго?
Бъди сигурна, че ще срещнеш своята истинска любов, а до тогава чети хубави книги, излизай с приятели, ходи на планина - с една дума радвай се на живота!

Разделени от година и половина като през следващото време е имало вижданки от време на време и секс без чувства от моя страна.
От месец прекъснати всякакви връзки.

Не мога да кажа, че съм наивна. Цветя, подаръчета и разни за отбий номера не ме трогват. Той не го е и правил, де.
Да, знам, че удари ли веднъж ще има и следващи пъти. По тази причина не съм очаквала да бъде избрания човек, с когото да създам семейство и да имаме общо бъдеще. Абсурд. Исках само да запазим някакви приятелски отношения и да разчитаме един на друг в живота, но изглежда, че от негова страна е трудно.
Чета всички коментари и ви благодаря за написаните неща.
Хареса ми идеята с писането на това, което искам да кажа. Определено ще има доста за писане.

Със сигурност няма да го забравиш. И сигурно ще плачеш още дълго за него, а може би и десетки години. Но...отпусни се, разсейвай се с работа, учене, творчество...каквото ти падне...и някъде там, ще срещнеш нов човек, който ще те грабне и ще те накара да се влюбиш също безумно. В него ще откриеш и съвсем нови неща, които са ти липсвали в тази връзка.
Понякога любовта може да бъде страшно погубваща...затова внимавай! Прекъсни контактите си с този мъж, а животът и времето ще покаже точно какво означава той за теб. Най-вероятно ще остане един хубав спомен, един сън, който ще сънуваш от време на време, сълза, която ще проронваш 1-2 пъти в годината...но през това не спирай да градиш живота си!

С тези мисли за "приятелски отношения" се вкарваш в по-голяма агония.
Не си го причинявай. Би могла на приятелки и близки да разчиташ.

Ами всъщност аз не съм я преживяла,а минаха повече от 10 години.Когато човек иска нещо да се повтори трудно ще го забрави.Но твоят случай е по-различен от моя.

На мен нещо противоречиво ми се вижда написаното от теб. Пишеш, че не изпитваш чувства към този човек, а в същото време искаш да си запазиш приятелските отношения. За какво ти е това? Явно той не изпитва приятелско отношение към теб. В същото време си в депресия. Тогава сигурна ли си, че не го обичаш? Според мен депресията идва по-скоро от страха човек да не остане сам и неизвестността за бъдещето. Сигурно се питаш:"Ще мога ли да се влюбя отново?" Ще можеш да се влюбиш, когато душата ти се успокои. Времето лекува. Трябва да си сигурна, че решението, което си взела е най-правилното решение. Не се затваряй в къщи, а гледай да си с приятелки навън. Не се заравяй в мисли по миналото, а живей в настоящето - днес. сега. в този момент. Животът може да бъде прекрасен.

Май доста се заблуждаваш с това "без чувства от моя страна". Човек без чувства не плаче ден и нощ, не си губи апетита и съня, защото не можел да е приятел с някого си.
Хем виждаш, че тази връзка е лоша за тебе, хем не можеш да я преживееш и се опитваш да се залъгваш, че "нямаш чувства". Чувства имаш, и докато се виждаш с тоя боклук (дето го оправдаваш и му намираш някакви въображаеми достойнства), подхлъзването ти е в кърпа вързано. Задраскай му телефона, изтрий го от контактите си, ако ти се обажда, затваряй му, не му давай да ти говори, ако го срещнеш случайно - минавай на другия тротоар, ако някой ти заговори за него, сменяй темата, избягвай местата, където сте били заедно. Ако имаш неща от него, оттърви се от тях. Ако ти е трудно да ги изхвърлиш поне ги опаковай и ги заври някъде, където няма да са ти пред очите. Всичко това те трови, пречи ти да продължиш напред, на челото ти продължава да пише "заета". Един ден ще можеш безразлично да се върнеш по тези пътища, дори да го срещнеш и да говориш с него. Но очевидно този момент още не е дошъл.
Пиши дневник, но не го пази, защото ще се връщаш към него.
Запиши се на някакъв изтощителен спорт.
Намери си хоби, много често хората се срещат по интереси и това прераства в по-трайни приятелски или любовни връзки.

Не се отчайвай, че си емоционална и заради това не можеш да превъзмогнеш някои неща, че си обречена никога повече да не си щастлива с друг. От собствен опит знам (а аз бях от най-загубените и емоционални женски същества, които може да срещне човек), че с целенасочени усилия и най-слабият характер може да се изкове, така че човек да престане да е жертва на други хора и обстоятелства.

Пролетно цвете, наистина желанието ти да съхраните отношения под някаква форма би могло да те дърпа много назад! Това,че ти имаш някакви нужди и представи как да се случват нещата и че всичко ще е ок, не означава, че и другия човек би подходил безкористно и без желание да се облагодетелства - емоционално и всякак, от теб.

Просто "вземи4 от отношенията ви своите нужди и потребности, заради които се изкушаваш да сте "приятели", осъзнай ги, погрижи се за тях по един градивен за теб начин, за да си в безопасност и свободна занапред!

Разбира се, разбира се, боят е възпитателно средство, а цветята са за глупаци. Бий, за да те уважават! Ега са ако беше до мен такъв пердах щях да ти ударя с две рози по главата 

Сега сериозно - може да си глупав, може да не си, но ако се поддаваш на манипулации само с цветя - значи Си глупав.
Но ако те бият, особено младо момиче, каквото е авторката, извинявай, ама....

Роналд, аз не се поддадох, но точно в това беше моят грях според приносителя на цветята. Как може, разбираш ли... Много лоша излязох.
Това не беше моята първа любов, а моят първи навлек. Насади ми чувство на вина, но и това ми мина.

Това е много вредно. Когато моята първа любов си отиде, аз не исках да сме само приятели, но той искаше да продължаваме да се виждаме, защото винаги му е било приятно край мен. Не знам откъде намерих тази сила да прекратя всякакъв контакт с него. Ужасно се чувствах, но гордостта ми беше наранена и дори с пилешкия си акъл тогава знаех, че ако "си останем приятели", няма да сме равностойни, искрени и добронамерени в тази извратена версия на приятелство. Нали знаеш какви са отношенията между теб и добрите ти приятели? С него никога няма да имаш това. Само от оформянето на тази мисъл в главата си съм ревала като обезумяла.

Година и половина по-късно се увлякох краткотрайно по друг човек, но и от това не спря да боли. По-точно, малко ме разсея, но болката се връщаше от време на време. Когато не бях в настроение, когато валеше, когато слушах дадена песен или четях книга от онова време. Когато виждах приятелите му.

Знаеш ли кога ми мина окончателно? Когато започнах да работя и да постигам разни неща, да пътувам, да се запознавам с нови хора. Да разпознавам човешките постъпки и мотивите за тях. Още знам съвсем малко, но е много повече от онова, което знаех тогава.

Казват, че трябва да мине време, но не е само това. Трябва да имаш житейски опит и лични постижения, за да добиеш някаква представа каква си и каква искаш да станеш. Ти сега се виждаш през неговите очи. И тъй като той дори не иска да сте приятели, се чувстваш заличена като човек. Започни да работиш върху себе си и отново ще се създадеш. И тогава ще привлечеш правилния човек, знам го от опит. На него и през ум няма да му мине да те бие.

Чак вредно дали ще е, не знам, но наистина по-добре да не си ги мислиш тези неща цвете.

Разчитай основно на себе си.