Първата любов и последиците от нея

Ами всъщност аз не съм я преживяла,а минаха повече от 10 години.Когато човек иска нещо да се повтори трудно ще го забрави.Но твоят случай е по-различен от моя.

На мен нещо противоречиво ми се вижда написаното от теб. Пишеш, че не изпитваш чувства към този човек, а в същото време искаш да си запазиш приятелските отношения. За какво ти е това? Явно той не изпитва приятелско отношение към теб. В същото време си в депресия. Тогава сигурна ли си, че не го обичаш? Според мен депресията идва по-скоро от страха човек да не остане сам и неизвестността за бъдещето. Сигурно се питаш:"Ще мога ли да се влюбя отново?" Ще можеш да се влюбиш, когато душата ти се успокои. Времето лекува. Трябва да си сигурна, че решението, което си взела е най-правилното решение. Не се затваряй в къщи, а гледай да си с приятелки навън. Не се заравяй в мисли по миналото, а живей в настоящето - днес. сега. в този момент. Животът може да бъде прекрасен.

Май доста се заблуждаваш с това "без чувства от моя страна". Човек без чувства не плаче ден и нощ, не си губи апетита и съня, защото не можел да е приятел с някого си.
Хем виждаш, че тази връзка е лоша за тебе, хем не можеш да я преживееш и се опитваш да се залъгваш, че "нямаш чувства". Чувства имаш, и докато се виждаш с тоя боклук (дето го оправдаваш и му намираш някакви въображаеми достойнства), подхлъзването ти е в кърпа вързано. Задраскай му телефона, изтрий го от контактите си, ако ти се обажда, затваряй му, не му давай да ти говори, ако го срещнеш случайно - минавай на другия тротоар, ако някой ти заговори за него, сменяй темата, избягвай местата, където сте били заедно. Ако имаш неща от него, оттърви се от тях. Ако ти е трудно да ги изхвърлиш поне ги опаковай и ги заври някъде, където няма да са ти пред очите. Всичко това те трови, пречи ти да продължиш напред, на челото ти продължава да пише "заета". Един ден ще можеш безразлично да се върнеш по тези пътища, дори да го срещнеш и да говориш с него. Но очевидно този момент още не е дошъл.
Пиши дневник, но не го пази, защото ще се връщаш към него.
Запиши се на някакъв изтощителен спорт.
Намери си хоби, много често хората се срещат по интереси и това прераства в по-трайни приятелски или любовни връзки.

Не се отчайвай, че си емоционална и заради това не можеш да превъзмогнеш някои неща, че си обречена никога повече да не си щастлива с друг. От собствен опит знам (а аз бях от най-загубените и емоционални женски същества, които може да срещне човек), че с целенасочени усилия и най-слабият характер може да се изкове, така че човек да престане да е жертва на други хора и обстоятелства.

Пролетно цвете, наистина желанието ти да съхраните отношения под някаква форма би могло да те дърпа много назад! Това,че ти имаш някакви нужди и представи как да се случват нещата и че всичко ще е ок, не означава, че и другия човек би подходил безкористно и без желание да се облагодетелства - емоционално и всякак, от теб.

Просто "вземи4 от отношенията ви своите нужди и потребности, заради които се изкушаваш да сте "приятели", осъзнай ги, погрижи се за тях по един градивен за теб начин, за да си в безопасност и свободна занапред!

Разбира се, разбира се, боят е възпитателно средство, а цветята са за глупаци. Бий, за да те уважават! Ега са ако беше до мен такъв пердах щях да ти ударя с две рози по главата 

Сега сериозно - може да си глупав, може да не си, но ако се поддаваш на манипулации само с цветя - значи Си глупав.
Но ако те бият, особено младо момиче, каквото е авторката, извинявай, ама....

Роналд, аз не се поддадох, но точно в това беше моят грях според приносителя на цветята. Как може, разбираш ли... Много лоша излязох.
Това не беше моята първа любов, а моят първи навлек. Насади ми чувство на вина, но и това ми мина.

Това е много вредно. Когато моята първа любов си отиде, аз не исках да сме само приятели, но той искаше да продължаваме да се виждаме, защото винаги му е било приятно край мен. Не знам откъде намерих тази сила да прекратя всякакъв контакт с него. Ужасно се чувствах, но гордостта ми беше наранена и дори с пилешкия си акъл тогава знаех, че ако "си останем приятели", няма да сме равностойни, искрени и добронамерени в тази извратена версия на приятелство. Нали знаеш какви са отношенията между теб и добрите ти приятели? С него никога няма да имаш това. Само от оформянето на тази мисъл в главата си съм ревала като обезумяла.

Година и половина по-късно се увлякох краткотрайно по друг човек, но и от това не спря да боли. По-точно, малко ме разсея, но болката се връщаше от време на време. Когато не бях в настроение, когато валеше, когато слушах дадена песен или четях книга от онова време. Когато виждах приятелите му.

Знаеш ли кога ми мина окончателно? Когато започнах да работя и да постигам разни неща, да пътувам, да се запознавам с нови хора. Да разпознавам човешките постъпки и мотивите за тях. Още знам съвсем малко, но е много повече от онова, което знаех тогава.

Казват, че трябва да мине време, но не е само това. Трябва да имаш житейски опит и лични постижения, за да добиеш някаква представа каква си и каква искаш да станеш. Ти сега се виждаш през неговите очи. И тъй като той дори не иска да сте приятели, се чувстваш заличена като човек. Започни да работиш върху себе си и отново ще се създадеш. И тогава ще привлечеш правилния човек, знам го от опит. На него и през ум няма да му мине да те бие.

Чак вредно дали ще е, не знам, но наистина по-добре да не си ги мислиш тези неща цвете.

Разчитай основно на себе си.