Първата любов и последиците от нея

  • 7 234
  • 66
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 139
Уважаваш го, казваш. Значи вярна била поговорката:

"Бий куче да те уважава"

# 16
  • Мнения: 6 365
Пропуснах момента с голямата разлика.

Типично. Знае как да ти натиска бутоните, заради опита си.

А това, че хората са били против: виждали са, че връзката е вредна за теб. Видяли са нещо, за което ти си била и все още си заслепена.

Партньорът ти е почти психопат, по дефиниция, ако не и съвсем.

# 17
  • Мнения: 2 622
Авторката, не знам на колко години си, но със сигурност не си престаряла, за да намериш човека за теб, който да те обича и уважава, без да раздава шамари. Ако си все още студентка, концетрирай се върху обучението си, разгледай някоя и друга програма за обмен, ако те влече, преоткрий колегите си, запиши се на спорт. Ако си работеща, пак се запиши на спорт, на йога. пробвай различни неща и открий какво ти прочиства главата. Мен ме спаси именно спорта.

# 18
  • Мнения: 5 173
Трето, приеми фундаменталната истина, че този мъж е абсолютен човешки боклук и заслужава да бъде нахапан от побеснели невестулки.
hahaha
Много ме развесели.
Със съвет не мога да помогна, изминаха повече 6г от раздялата ни, 1 брак с прекрасен, грижовен и любящ съпруг, 1 родено дете и второ на път и все пак понякога се сещам за него.

# 19
  • Кърджали
  • Мнения: 10 328
Не знам на колко години си, но засега на първо място се съсредоточи върху учението /щом казваш, че учиш/, хобита, спорт, или изобщо всяко нещо, което ще ти оставя по - малко време за самосъжаления... Мен ме спаси влечението ми към писане /щом изпадах в такова състояние, хващах химикалката и писах докато в главата ми остане едно бяло петно/. И без това имах чувството, че на приятелките им е писнало да слушат за моите си дертове...
Скрит текст:
Първата ми любов /не първата връзка, защото докато се стигне до нещо между нас минаха няколко години, в които имах няколко опита за връзки с други хора/ след края си ме остави в някакво такова чувство на безтегловност. Бях влюбена до състояние на глупост. Физическо насилие от негова страна не е имало/макар че на моменти си мисля, че един път да ме беше ударил, хиляди пъти по – лесно щеше да ми е да приключа всичко/. Веднъж съм го виждала да ревнува, дума не каза, но си мислех, че ако се убиваше с поглед....Но да речеш, че е бил идеалният мъж, тц, някак си както уж ме поставяше в центъра на вселената , така успяваше и да я срине тая вселена в края на краищата. Не ми се дават примери сега. Разделяхме се няколко пъти, след което пак идваше и обясняваше какъв глупак е бил /и прав си беше де, ама  глупава ми наивност, накрая пак прощавах. Така че е спорно кой е бил по – големият глупак в цялата тая история/.
Когато всичко приключи си мислех, че едва ли не светът свършва. Да, сега си мисля ,че е било глупаво, но тогава така се чувствах. На обясненията, че времето лекувало всичко, не хващах вяра. Но в крайна сметка, все пак хората са прави – с времето претръпваш, забравяш, спираш да се самосъжаляваш.
Последно водихме някакво подобие на разговор преди 6 -7 години. Макар че на иронично захапване от моя страна и някакво мрънкане от негова, едва ли може му кажеш разговор...
Сега знам, че не би ме потърсил. И без да съм му казвала, знае че имам свое семейство. Винаги е бил достатъчно информиран за всяка подробност от живота ми /дори и за тези, за които не би трябвало да е/. А и не му препоръчвам да ми се мярка пред очите...
Но това не пречи от време на време все пак да се сещам за него...Нищо ще имам хубаво, щастливо семейство, с обичащ и обичан мъж /който най - важното, е наясно със себе си/, и едно прекрасно дете.
 

Трето, приеми фундаменталната истина, че този мъж е абсолютен човешки боклук и заслужава да бъде нахапан от побеснели невестулки.
Joy, абсолютно съгласна... Разсмя ме...

# 20
  • BG
  • Мнения: 2 458
Споко, ще се оправиш! След тоя с шамарите всеки следващ, който не те млати, ще ти се види принц. Въпрос на време е да го срещнеш. Самчи има една тревожна, но желязна тенденция - жени, отървали се от насилник, да си паднат на следващ такъв, и по-следващ и така до края на света!

Извини ме за сарказма, но не мога, а и не искам да дам по-добър съвет на жена, ревяща за някой, който я е шамарил, пък макар и от любов!

# 21
  • Мнения: X
Не се опитвай да "забравиш", а да поставиш тази връзка на мястото й. В миналото. Било е, с плюсовете и недостатъците, и е свършило. Това, че имаш смесени чувства, заради и хубавите моменти, не означава, че нещата пак трябва да се върнат по старому. Защото пък лошите моменти (физическото насилие) са наистина много сериозни и не е добре човек да си играе с огъня и да спасява другите, жертвайки своя живот.
  bouquet

# 22
  • София
  • Мнения: 11
Здравей Simple Smile
Това не е съвсем любов, това е вид зависимост и невяра, че ще срещнеш някой,
който ще бъде по-мил, по-любящ, по-отдаден, по-разбиращ, по-обичащ...
Ще го срещнеш, просто трябва да мине време.

# 23
  • Мнения: 10
Според мен не трябва да се бъркат любовта и носталгията. Само защото не знаеш какво те очаква в бъдеще не бива да живееш в миналото.  
Има толкова много неща, които можеш да правиш, когато не си вързана за някого, така че защо не се възползваш, за да откриеш себе си първо.

# 24
  • Мнения: X
Твоето не е любов, а класически случай на психическа зависимост. Слушай патило Wink. Хубаво е, че си намерила сили да сложиш край формално, не се отказвай по средата. Човекът ти е пълен боклук, не му слагай никакви ореоли, след десетина години ще разбереш, че в него няма нищо специално, освен предимството на възрастта. Има такива, и не са малко, обичат да владеят партньора си, това им дава чувство за собствено величие. Много често такива мъже си избират много по-млади момиченца, защото съзнават, че не могат никога да подчинят до такава степен жена на своята възраст, която има нормален опит и самочувствие. Недей си въобразява, че нещо е направил за тебе и му дължиш благодарност или добри чувства - че те разбирал и ти помагал. Няма такива работи. Просто девойчета като тебе са напълно прозрачни за 10 години по-възрастен мъж и за него не е бил никакъв проблем да те манипулира.
Самата възрастова разлика не е проблем, но в твоя случай тя е дала нечестно предимство в ръцете на един лош човек. Затова са били против връзката ви твоите близки. Ако той беше наистина свестен и животът ти с него беше добър, никой нямаше да се противи.

Никога, при никакви обстоятелства, по никаква причина не допускай някой да ти посяга физически, още по-малко да извиняваш такива неща. Случи ли се, няма оправдание, бягай далече. Не си мисли, че такова поведение е приемливо с каквито и да било основания.

Причината да изпадаш в такава зависимост и да чувстваш постоянна нужда от връзка (каквато и да е, дори лоша за тебе), е че ти самата не си силен човек. Но би могла да станеш. Прецени обективно какво можеш, какво те интересува (извън мъжете), в какво си добра, и работи по въпроса. Трябва да повярваш в собствената си стойност, тогава няма да привличаш такива боклуци. Сексът и близостта са важни за щастието, но ако с тях компенсираш собствената си неувереност и си склонна на компромиси, ще постигаш винаги мимолетно щастие и лош край. Може и да не ти се вярва в момента, но заслужаваш нормална, сигурна и щастлива връзка, и е съвсем възможно да имаш такава. И сексът с онзи може да се окаже далеч не най-добрия в живота ти.

Последна редакция: ср, 25 фев 2015, 11:18 от Анонимен

# 25
  • Мнения: 21 572
  Плачеш за някой, дето те е бил...  Ми съберете се пак бе.

# 26
  • София
  • Мнения: 38 653
Прочети "50те нюанса" и ще ти мине!

# 27
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 183
За събиране няма как. Много различни характери с различни амбиции и желания за живота.
Наясно съм, че такива хора не се променят. Не го и очаквам. Просто се опитвам да не се вторачвам в лошите моменти (не че ги пренебрегвам), но хубавите са били повече. Доказвал е хиляди пъти, че ме обича. Изпитвала съм го в различни ситуации какво мисли, какво ще каже и как ще постъпи. Всичко се корени в ревността му. Да, и аз не съм цвете за мирисане, имам си своите недостатъци и явно с нещо съм заслужила недоверието му.
Исках само да си останем добри приятели, защото като такива се разбираме чудесно. Разбирам го, че не е приятно да има още силни чувства към мен, а аз да не мога да му дам нищо и да не му отвръщам със същото. Липсва ми като човек най-вече, не като любовник или нещо друго.
На моменти си казвам, че няма да се обръщам назад и че няма да живея с миналото, но изглежда, че не мога. Наистина не съм силен човек. Емоционалността ми играе лоша шега и може би липсата на самочувствие и увереност.

П.С Чела съм ги нюансите и не ми допадат.

# 28
  • София
  • Мнения: 8 667
Явно ви е много странно, че човек може да тъгува по обичан човек, който ти е бил близък, но в крайна сметка те е разочаровал и мечтите ти не са се сбъднали  newsm78  Любовта не свършва на секундата с шамара.След него има много болка, докато осъзнаеш, че той го е направил, че вероятно пак ще го прави, че не е този, за когото си го смятала и нещата няма да са, както си ги мислил. Ако приключваха на секундата, човешката психика нямаше да е толкова интересна и сложна.
Не виждам нищо странно, че на момичето и е мъчно и страда. Едно е някой да те нарани, да го оставиш за това, съвсем друго е да го преболедуваш, да се отърсиш от спомените и да свикнеш да си сам.
Моята първа връзка беше 4 години, накрая бяхме и сгодени.Оставих го, защото срещнах друг, а и отдавна не го обичах каот мъж.Първите 6 месеца, макар, че бях влюбена в другия, страдах ужасно. Плачех почти непрекъснато, непрекъснато в мозъка ми прелитаха спомени, какво съм си мечтала да ни се случи.Бях главно разочарована от това, че все пак до скоро ми е бил най-близкият човек, а вече не го виждам всеки ден, не заспиваме вечер заедно, не ми казва Добро утро, плановете ни няма да се осъществят. Преболедувах го най-вече с помощта на другия, както и с непрекъснатото повтаряне, че не сме един за друг, че и да се върна при него...връзката ни е празна, не го обичам, а съм привързана.
Поне за мен е трудно от днес за утре да забравя, че някой съществува. А сме споделяли всичко, били сме интимни, имали сме планове и мечти.

# 29
  • Мнения: 6 365
От тия хиляди доказателства за любов, може ли да изброиш пет конкретни, които да са изисквали значими постъпки, инвестиции на време и пари, промяна на неговите приоритети, значителни компромиси?

Имаш мислене на жертва. "Може би аз нещо съм го провокирала!".

Гледай хубаво лошите страни. Ще ти помогнат да разпознаеш и други такива екземпляри и като ги срещнеш, да бягаш.

Нула връзка, изрежи го от живота си. Ще те манипулира по други начини. Той затова те иска. И като приятелка ще ти създава драми.

Общи условия

Активация на акаунт