Дали е време да станем родители

Тя няма стабилен доход, той не желае дете в момента. Какво става ако той откаже да поеме финансов ангажимент към детето ? Остават сигурни само спестяванията + пари, които родителите на момичето ще бъдат принудени да дадат.

Е не става дума да му се натресе дете на сила все пак. Авторката пита как може да предизвика у него желание за дете и да си го направят планирано, а не как да стане бебето и да го гледа сама.

И аз пак питам всички ли сте си правили децата с идеята, че мъжете може във всеки един момент да ви кажат: "Оправяй се" и да бъдете абсолютно способни да ги издържате сами?

Аз лично точно това направих и слава Богу, иначе щях да се чудя какво да правя, след като си тръгнах от него с дете на ръце.

Ами мога ли да знам какво й е в главата на авторката ? Някои момичета точно така правят, забременяват без желанието на приятеля си и го поставят пред свършен факт.

За останалото, мисля, че повечето жени са способни да отгледат едно дете със собствени средства. Честно казано, даже смятам, че много малко са жените, които дори не са си задавали въпроса могат ли да покрият поне базовите нужди на едно дете. Не виждам как бих тръгнала да раждам, ако зная, че детето ми може да не е нахранено и облечено.

Направила си това, че си си осигурила независимост и си се справила сама. Чудесно, в смисъл, че си успяла, не че ти се е наложило.
Но едва ли като сте планирали дете си била с идеята, че ще го гледаш сама?

Т.е ако доходите на мъжът позволяват да имате дете и да се грижите добре за него, няма да го направите преди вашите собствени доходи да станат достатъчни, в случай че се разделите, така ли да разбирам?

Ами за второ дете? Трябва ли жената да има заплата, позволяваща да издържа 3 - ма човека (себе си + двете деца), за да се реши?

Точно така го разбирай . Ако не мога да покрия базовите нужди на едно дете, то просто няма да го раждам.

Добре, разбирам го, но не е нужно всички да разсъждават така и това да е валидно и за авторката. Аз мисля, че детето е общо задължение, а извънредни ситуации могат да настъпят всякакви и няма как да ги предвидим всичките.
Дори и сега да имам високи доходи, едно дете се гледа 19 - 20 години, едва ли нещо може да ми гарантира, че ще мога да издържам 1 - 2 деца толкова напред във времето.
 

Авторката е пуснала тема в публичен форум, където всеки може да си изказва мнението. Гледам обективно на нещата и казвам, че едно момиче на 23, без стабилен доход, чиито очаквания са да се обърне към родителите си, когато няма пари, не е готово да стане родител...или може би трябва да подкрепя нейната безотговорност ?

Не, разбира се, затова и казах, че го разбирам, всеки има право на мнение. И аз изказах моето, което е малко по - различно.

Естествено, че не съм била с тази идея.
Но за сметка на това, и в друга тема по сходен въпрос казах, че ако не бях финансово (и имотно) независима, не бих родила в момента, в който избрахме да имаме дете.
Ясно е, че всички двойки, които се решават да имат дете, не мислят особено, че след 1-2-5 и т.н години, може да не са заедно. И ако майката няма необходимия минимум, да се грижи САМА за себе си и детето си, то нещата отиват на зле. И се стига до момента "аз не мога да го напусна, защото нямам една стотинка и не мога да гледам нито себе си, нито детето". Не, че е често срещано, но със сигурност не е и рядкост.
Може да ти се струва странно, но е хиляди пъти по-добре за едно дете, майка му да има стабилен доход и работа, отколкото да е зависима от таткото.

Бях студентка на23 г. в друг град.  Майка ми е чистила основно вкъщи. Помагала съм, но винаги съм предпочитала готвенето пред чистенето. А когато бяхме гаджета с мъжа ми, той си чистеше жилището. Когато решихме да се "взимаме" , всеки правеше по нещо не е оставял само на мен. Сега нещата стоят по друг начин  .
Задоволих ли любопитството ви?

Ми, не.
Докато беше студентка в друг град, кой ти чистеше стаята/общежитието?

Ма, всъщност, защо питам? След като мама е чистила семейната къща, после милото е чистило...Не, няма лошо да има кой да ти помага, ама чак и да се хвалиш, че на 23 години, не ти е минало през ума да чистиш нечия къща
Както и да е 

Със сигурност за детето е по - добре и майката да има стабилен доход, не само бащата. Все пак колкото повече, толкова повече...просто за мен доходите се събират общо и се смята, а не ги деля на "изкарани от мен или от теб", поне докато са семейство. Моментното добро финансово състояние може да дава относително спокойствие, но то не е гарантирано и човек не може да предвиди всички ситуации, които го чакат занапред.

И един въпрос ми хрумва, който има желание да ми отговори: Разбрах, че искате да сте сигурни, че бихте се справили и сами с отглеждането на децата, но това означава, че те се планират само спрямо дохода на майката, така ли?
Ако мъжът взима 5000 лв. (условно), а жената 500 лв. това означава ли, че не могат да имат второ дете например, защото тя преценява, че сама не може да гледа две деца, нищо че имат желание?

Интересно ми е просто...

По принцип съм съгласна, че когато двама души се решат да имат дете, гледат какво могат да изкарват и двамата. Защото и таткото може да изкарва 600лв, а майката 2000 и тогава пък съвсем никой няма да се замисля.
И едва ли ще си мислят, че щом той изкарва големите пари, а тя минимална почти заплата, няма да се навият на второ.
Но ти питаш, защо се гледат доходите на майката в такава ситуация и аз ще ти отговоря. Елементарно е.
Хайде, за да не обобщавам, ще ти дам хипотетичен пример.
Гошо изкарва 2500лв заплата. Жена му Гинка работи на процент като брокер. Съответно нейния доход е вариращ (този месец може да е 400лв, следващия да е 2000лв). И се решават на дете. То се ражда, всички са доволни. Обаче, след 3 месеца, Гошо решава, че не обича Гинка и си тръгва без да дава обяснения. И Гинка, която е прекратила дейност, поради бременност и съответно последвало раждане, няма абсолютно никакви пари. Мъжа й плаща минимална издръжка на детето си,  а тя получава детски и майчинство. Общата сума е около 400лв. Обаче Гинка е принудена да се върне с детето в дома на родителите си, тъй като с Гошо са живели под наем и дори не може да има претенции за семейното жилище, а няма достатъчно пари за собствена квартира.
Давам наистина произволен пример, но пък в не малко семейства се случва сходна ситуация-жената от една страна е зарязана, от друга страна няма доход, а от трета страна-и да иска не може да почне работа, защото бебето й е прекалено малко и зависимо от нея. Не може и да е самостоятелна, защото зависи от родителите си (живеейки в техния дом и разчитайки на техните грижи за нея и детето й). И дали няма да си каже "мамка му, трябваше да имам стабилна работа и личен приличен доход, за да не изпадам в такива ситуации да съм безпомощна и сама".