Публикувана: 29 март 2015, 12:07 ч.
Последно мнение: 12 ноем. 2019, 11:12 ч.

Семейството на съпруга ми

23 347
164
1

# 30 29 март 2015, 18:26 ч.

Мнения: 49

И аз нямах против, докато времето не започна да се увеличава, и да се стои по два дни там,
нито ме мързи да работя, с удоволствие бих помогнала, просто имах тежко следване, имах един голям стрес, иска ми се понякога да сме си двамата, да си излезем, да си отпусна душата, да ми е леко, сигурна съм, че всеки човек се нуждае от това, не съм свикнала да се карам, може грешката ми да е, че не умея да му обясня нещата правилно, не знам, все се страхувам да не се разсърди, защото следва мълчание с дни...аз съм разбран човек, не желая никого да скарвам, никого да отделям, може пък и това да е грешка? Понякога ми се иска и мен да ме изслушат и да ме разберат, не съм обидила никой, доста неща премълчавам, намерила съм общ език със свекито, знам, че няма идеални хора.
Благодаря на всички отново, че изразявате мнение, много ми е полезно!

# 31 29 март 2015, 18:28 ч.

Мнения: 2 222

Права си за всичко. И мъжът ти няма право да те "наказва" с мълчание. Един живот живеем и поне човекът, с когото сме избрали да го споделим, трябва да ни е сигурен пристан и да ни угажда Grinning

# 32 29 март 2015, 18:33 ч.

Мнения: 10 108

Цитат на: baff в нд, 29 мар 2015, 17:41

Но не....той не разбирал какъв ми е проблема ?!?

Така се спасява от доизясняване на проблема. Много добре знае, какъв е, но не желае да го признае.
Това означава усложняване отношенията му с техните и след като ти правиш компромиси, защо да го прави, защо да те защитава. Оставя те да живееш унижена, в неведение за поведението му. Много удобно.
Просто си изпуснала нещата още в началото. Сега си съгласна само на едно спокойствие, дори без нужното внимание. Той и това ще усети и ще се възползва.
Унищожаваш се по този начин, а си твърде млада. Време е да покажеш, че вече си друг човек, с претенции за нормален семеен живот. Ако не го разбере, значи си сбъркала човека.

# 33 29 март 2015, 18:36 ч.

Мнения: 145

Цитат на: baff в нд, 29 мар 2015, 17:41

Всъщност това което исках да знам е как да овладея тази ситуация?
Как да подходя към него, за да се научи да си общува с мен и да си споделяме, да имаме онази духовна близост, която е необходима за здраво семейство.
Как се прави това с човек, който не желае да чуе, има си собствена гледна точка и не се интересува как се чувства партньора.

Аз не успях, затова се разпадна първия ми брак.....за щастие. Чувствах се изключително зле в тази връзка и когато се махнах направо летях. Предпочетох да помисля за себе си и за детето (тогава на 2,5 г.). А казвам "за щастие", защото няколко години по-късно срещнах сродната си душа, човекът, който направи мен и детето ми истински щастливи.
Ти си изключително интелигентен и търпелив човек и според мен не заслужаваш това отношение. Млада си, имаш нужда да бъдеш обичана и разбирана. Имаш нужда да се почувстваш жена, да имаш цялото внимание и уважение на човека до теб. Даваш прекалено много, но не получаваш нищо в замяна. Помисли си как ще бъде след 2 - 3 години, едва ли ще има промяна, защото такива хора не се променят. Няма да давам съвет как да постъпиш, ти ще прецениш най-добре, но все пак помисли и за себе си!

# 34 29 март 2015, 19:01 ч.

Мнения: 49

Благодаря на всички за отговорите!
Осъзнавам всичко, което ми казвате и е абсолютно правилно, трудно е когато си въвлечен в проблема да вземеш правилно решение, със сигурност съм сгрешила и аз в даден момент, просто се питам докога ли ще мълчи...в един момент и аз няма да издържа вероятно, това мерене на инати ми е непонятно и единствено допринася за разпадането на връзката. Разбирам, че едва ли ще се промени и ще подходи с любов и разбиране, ако все пак се сети, ще се постарая и аз да съм по-внимателна, но предполагам, че такива усилия в един момент изморяват...защото хармония се създава от двама.
Juli_M, delpel и Dana, благодаря ви! Heart Eyes

# 35 29 март 2015, 19:18 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Според мен имаш много ниска летва спрямо самата себе си. През цялото време говориш за компромиси, разбиране и пр, но не и по отношение на съпруга ти.
Аз самата съм абсолютно безкомпромисна що се отнася до мен и с времето дори ставам все по-твърда в това отношение. Най-доброто от това е, че поставя конкретни граници и прави вниманието на околните чувствително изострено.
Вчера прочетох в свекървенската тема, как младо семейство празнува всеки един празник и прекарват всяко свободно време при свекрите, от което буквално ми се изправиха косите и не вярвам да има нормален човек, който да приема такова обсебване за Ок.
Кучето ще скача според летвата в крайна сметка, аз ще се въздържа да определям съпруга ти, но не се подценявай и омаловажавай в такива крайности. Сама можеш да видиш постигнатия резултат от подобно отношение.
Изключително симпатична си и изключително емоционална, зная колко трудно емоционалност в такава степен среща изобщо някакво разбиране и няма как да е повече от болезнено, когато се отнася за най-близките.
Обърни палачинката и постави границите. Границите, в които ти и той сте си най-важни и ще разбереш кой какъв е, защо такъв е и какво ще се случи. Взаимността обаче не нещо, което можеш да изискваш, но и според същата зависят какви ще бъдат решенията.

# 36 29 март 2015, 19:38 ч.

Мнения: 7 325

Прекалео мека и търпелива си с хора които не разбират подобно поведение. Свекър ти е голям простак - извинявай, и за да можеш да общуваш с такъв човек или трябва да слезеш на неговото ниво или да го поставиш ня мястото му. Като му се опънеш два три пъти ще престане да се занимава с теб и да те търси. А относно промяната за която ти намекнах - ами те повечето писали в темата ти са ти я казали - престани да му се обесняваш. Той за това те работи с мълчание. Знае че те тормози и ти правиш всичко възможно да го омилостивиш. Като се разсърди и ти млъкне демонстрирай му безразличие. Сложи си новата рокля и излез на кафе. Ти не си длъжна да им търпиш фасоните, нито да им работиш градините. Като застанеш твърдо насреща им друга песен ще запеят. Е да, рискуваш нещата съвсем да се разпаднат, но риска си заслужава поне според мен.

# 37 29 март 2015, 19:47 ч.

Мнения: 25 849

Нито мъжът ти ще се промени, нито семейството му. Даже по-зле ще става, когато съвсем остареят.
Нямаш голям избор - или се примиряваш и се вписваш в техния семеен модел, включително ежеседмичните посещения по "светите места", или бягаш, докато е време. Вържат ли те с дете/деца... Сигурна съм, че знаеш какво те очаква.

# 38 29 март 2015, 19:52 ч.

София
Мнения: 580

Цитат на: baff в нд, 29 мар 2015, 12:07

Здравейте, имам нужда от съвет...ще се опитам да бъда по-кратка и да не пиша романи.
Със мъжа ми сме женени от 2 години, заедно сме от 3. В началото живеехме в града, в който учех, но завърших и решихме да се върнем да живеем в нашия град (от един град сме). Направихме си малък бизнес, бяхме много сплотени, помагахме си, подкрепяхме се, аз имам професия и в един момент вече не успявах да бъда и на двете места, но той започна да се справя чудесно.Само да спомена, че неговите родители не са ни дали един лев, моите родители помагаха финансово в началото, стъпихме си на краката, дори се изнесохме на квартира и се оправяме сами. До тук всичко е наред, но...родителите му са разделени, единият живее тук, другият на село, баба му на друго село. И се започна едно ходене събота и неделя на едното място, на другото място, по празниците, някой се разболял - тичаме за лекарства (но те не помагали, затова не ги пият), след това трябваше и да преспиваме там...изобщо почивните ни дни прекарвахме все там. Аз се опитах да бъда добра и търпелива, но в един момент почувствах умора...искаше ми се и ние като нормалните млади хора да си останем в неделя в нас, да се излежаваме, да си почиваме...Оставих го да ходи сам, мъчно ми беше да става в 7 в неделя, но моята професия е доста отговорна и повече не можех да си позволя да се изтощавам така. Започнахме да се караме, нещата се натрупаха, никога не съм искала да го отделям от семейството му, нито да спре да им помага, уважавала съм ги много и аз, но когато изразих мнение и отказах да отида, явно започнаха да го настройват срещу мен. Кулминацията вече беше по Коледа, защото сестра му беше на гости и трябвало да я уважаваме и да и обръщаме внимание. Работихме до последно, за да можем да се справим със сметките, през това време той тича по селата да помага. Наистина го съжалих, не знам как издържа милият. Понеже винаги те решават всичко, реших да го помоля този път да ги поканим в нас и той се съгласи. То не бяха скандали, че сестра му искала да си е вкъщи, да се чувствала у дома си..в крайна сметка дойдоха. Тогава позакрепихме взаимоотношенията с него, може би той видя роднините си за пръв път в тази светлина - да се карат, да управляват, сякаш малко беше осъзнал, че винаги искат да ни контролират. Решихме да отидем някъде сами на Нова Година, тогава скандалите станаха невероятни, да не ходим, да стоим при тях и т.н...като отидохме да ги видим, преди да отпътуваме, сестра му ми обърна гръб без да ми говори. (Бяха дори излъгали, че са ме срещнали и съм им казала - да не ходят да го виждат на работата му). Последната случка е, че аз не пожелах да отида на едното село и вече милото не ми говори 1 седмица...знам си го, че е инат, но едва ли мога да предполагам какво са му наговорили, че ПАК не съм отишла.
Не знам дали успяхте да добиете представа, пропуснах много подробности, моят извод е, че искат да ни контролират и да им се помага постоянно (защото не си мърдат пръста за нищо и трябва някой да им свърши работата) Не се интересуват, че сме изморени, че искаме да създадем наше семейство....мечтали сме си за дете, но напоследък си мисля, че ще се стигне до развод. Мъжът ми не заема моята страна никога, не ме разбира, дори когато се опитам да му обясня спокойно (защото напоследък не успявам да поддържам добрия тон-и на мен ми писна). Никога не съм казала нищо против тях, дори много съм помагала и аз, но видях, че нищо не се оценява, а думите колко ме обичат, не могат да заличат постоянното им обсебване и не отговарят на действията им. Аз не съм директен и нахален човек, да отида и да се карам...опитах по всякакви начини да съм добра и да се разбираме с мъжа ми, да мълча, да съм търпелива...но когато отиде при тях и се връща друг..и вече не знам как да се доказвам, станах му най-черната..Ще съм благодарна на всякакви съвети и мнения по темата. Желая ви приятен почивен ден!

Здравей,
Опитът ми показва, че колкото и добра да съм била с родителите му и сестра му, колкото да съм помагала, все съм черна за нещо. След години си останах "тя", "онази"....Затова и спрях да се старая, който не ме харесва, прав му път.
Има много хубав филм със Сара Джесика Паркър, Клеър Дейнс и Дилън Макдермот - казва се "Камъкът на раздора". Доста ме осветли по отношенията между бъдеща снаха и семейството на приятеля й. Някак се погледнах отстрани в този филм, все едно бях аз в ролята на бъдещата снаха - ами хич не се харесах. Осъзнах, че както и да се натягам, хората ако са предубедени или просто са си свикнали много с един друг, няма как да вляза в семейството им.
В нашия случай нямаме две семейства моето и тяхното, имаме тяхното семейство и аз. След брака нищо не се промени особено, като го привикат, все ходи. Все онеправдани, все имат нужда от нещо, все сестрата трябвало да й се помага с пари, щото нямала и изкарвала малко.
А трябваше да излезем от жилището, за да влезе тя да живее, ние останахме на квартира...
Загърбих тези неща и гледам напред, не се ядосвам. Но си слагам вече своите приоритети и не се съобразявам с тях.
Не мисля, че мъжът ми се разкъсва между тях и мен. Просто аз винаги съм била на заден план.
Не ходя вече с него при техните, каквото искат да говорят. Едно време ме интересуваше, сега - не.
Със сестра му не си говорим, свекър ми е доста зъл човек и й ги наговори едни...иначе преди имахме добри отношения.
Просто не приех това обсебващо отношение от страна на майка му, все да дърпа към себе си всичките...Като някаква черна дупка е....
Смятам, че младото семейство трябва да е независимо във всяко отношение. И зависи от мъжа да постави граници и дистанция между семейството си и родителите и сестра си. Ако мъжът не го направи, наистина тежко на снахата.

# 39 29 март 2015, 20:16 ч.

Мнения: 3 031

Баф, прекалено си добра за това семейство и си много търпелива. За съжаление не мисля, че мъжът ти ще го оцени. Напротив, само се възползва. Свекърът, сестра му и там другите идиоти ги остави, изобщо не се занимавай с тях. Кажи ясно, че не искаш да ходиш там, не ти е приятно и толкова. Пък той да си мълчи като пън колкото ще, да видим колко ще издържи.
Направо яд ме хвана като прочетох темата, честно. Добре, че нямате деца. Според мен заслужаваш нещо много по-добро.

# 40 29 март 2015, 20:25 ч.

Мнения: 49

Прави сте за всичко! Може би имам малък напредък и това, което казвате донякъде съм го направила. Както вече писах, този път реших, че няма да му се моля. Откакто не ми говори (миналата неделя, когато отказах да отида на село) аз също не говоря и се държа безразлично (друг е въпроса, че сякаш не му влияе изобщо). Единственото, което правя е да има вечеря на масата и чисти дрехи, не мисля че трябва да правя напук и да зарежа домакинството. Не съм му се молила, нито съм изглеждала гузна или виновна, но понеже винаги за да се сдобрим все някой трябва да отстъпи и това съм била аз, затова сигурно съм свикнала все да обяснявам, да говоря, да говоря....пък кой ли ме слуша.
Spiderwoman, наистина са сходни нещата, все пак си успяла да съхраниш връзката ви, дори и по този начин...мъжът се е примирил, докато моят ми се струва, че ще става все по-зъл, защото и аз имам мнение и трябва да се съобрази, а може и изобщо да не стигнем до този етап, че като гледам как се е заинатил....може изобщо да не проговори. Друг е въпроса аз колко мога да чакам и да търпя....много добре сте ме описали и веднага разбрахте какъв човек съм, понякога ме е яд на себе си, че при трудности имам воля да съм силна, а когато обичам съм безсилна...
Дори и да сме заедно, не бих си причинила повече да се държат с мен по този начин. Или ще ме разбере все някога, или ще се разделим, какво да се прави. Трудно ще ми е много...тъкмо си мислех, че най-после животът ми ще се успокои, а то все по-сложно става.
Като гледам едва ли ще постави граници между мен и тях, явно трябва аз да ги поставям, чрез него, но то пак не е лесна работа.
Благодаря ви за куража и подкрепата! Всички тук сте просто страхотни, обожавам да ви чета и се радвам, че откликнахте и на мен! Heart Eyes

# 41 29 март 2015, 20:52 ч.

Мнения: 9 012

Като нищо на приятеля ти тези периоди на сърдене са му изключително удобни Peace

Хем си мълчиш, хем осигуряваш храната и чистотата - какво му трябва повече на човек Rolling Eyes

Интересно ми е, дали очакваш той да се промени? На неговата възраст не ми се струва вероятно, а и родителите му с напредване на годините ще имат нужда от още повече обгрижване Peace

Дано да греша, но струва ми се, че разчиташ на някакво чудо и вярваш, че с търпение ще го постигнеш

# 42 29 март 2015, 21:06 ч.

Мнения: 49

Да, така е, надявам се, че може би ще оправя нещата, но както вече споменахме, усилия само от моя страна не помагат.
Прекалено му е голям инатът.
Имали сме и много хубави моменти, в които се е съобразявал с мен, успявала съм да го помоля да отидем някъде за 2-3 дни, в които сме се чувствали прекрасно.
Хората отстрани, които не са запознати с този проблем, казват колко е спокоен, колко е добър, как се бил отнасял с мен, душичка просто, аз нямам за цел да го очерням тук, казвам нещата такива каквито са. Естествено, че човек навън е един, а в семейството може да е съвсем друг.
Сигурно ще кажете, че го оправдавам, но не е така. Има си и положителни качества, не е изцяло лош, но този проблем е перманентен и той съсипва всичко останало.
Да, надявам се...никой не може да вземе веднага категорично решение така лесно да се раздели, трябва много вече да си разочарован и да ти е наистина безразлично, а аз още се държа Mr. Green

Веднъж му бях казала, че искам като се скараме да дойде да ме гушне и да изясним, правил е един опит и тогава много хубаво си поговорихме и се разбрахме...значи можело,
но всичко опира до желание разбира се, и до външните фактори, които не спират да дразнят.

# 43 29 март 2015, 21:12 ч.

София
Мнения: 17 378

Ох, домъчня ми за теб, ама наистина, прегръщам те!
Много е страшно това работене върху теб с чувство за вина. Хубаво си решила тоя път да не се огъваш, само че аз не бих слагала вечеря, нито бих осигурявала дрехи.
Другото, което бих направила, е да проведа един последен разговор на тема Ние и родителите ти, в което да очертая какво очаквам от живота ни - 2 уикенда месечно с теб, два с тях, като ти НЕ го придружаваш и той след това НЕ прави сцени от това. Ако и при този разговор каже, че така не става и не те разбира, багажа в чантата и при майка ти. Защото, в крайна сметка, ако не можете да се разберете за нещо толкова фундаментално, как ще живеете занапред? Това обаче можеш да го направиш, само ако си абсолютно уверена в себе си, че можеш да си тръгнеш, иначе ще си стане поредния безмислен непродуктивен скандал.
Разбира се, може да поговориш/те със семеен консултант.

# 44 29 март 2015, 21:27 ч.

Мнения: 49

Бърди, благодаря ти! Hug

Точно заради това изчаквам, защото все си мисля, че ще се осъзнае и ще му омръзне да мълчи и ще се разберем...не съм готова да си тръгна, страхувам се, някакси са ми насадили (майка му), че тръгне ли си той един път няма връщане назад...все още прехвърлям мисли през главата си кое е най-правилно, винаги съм искала когато се караме, да ме последва, да ме прегърне, да ме успокои и да се разберем, не съм му правила никога напук, не мисля, че е необходимо - излишни игрички и късане на нерви.
Готова съм да проведа с него този разговор, дори и да не се разберем накрая...наистина не е кой знае какво, а стана голям проблем. Всеки път съм треперила, че може да ме остави (когато е мълчал по няколко дни), сега просто го познавам, че си го прави всеки път и реших да видя колко ще издържи..не е изключено накрая той да си тръгне...аз трудно бих взела такова решение засега, на теория звучи лесно, но на практика не толкова.
И аз мислех за семеен консултант...може пък да му отвори очите как да се държи с една жена, защото доста пропуски забелязвам (заради модела в семейството му е според мен), все се опитвам тактично и нежно да го науча на някои неща, дори не искам да проявявам хитрост, винаги съм искрена и казвам това, от което се нуждая за да съм щастлива, но той сякаш не го разбира...колко малко му трябва на човек, за да е щастлив, спокоен, да му е леко - да има подкрепа и опора и общуване...колко пъти съм му го казвала...толкова ли е трудно да се постарае. Не е невъзможно.
Другото, което ме притеснява, че ако се разделим ще има разделяне на общи неща...не съм материалистка, но ще ми е много кофти да съсипем всичко, което изградихме с много труд и усилия Sad

Ако се опитам да поговоря с него може и да има резултат, но пак трябва аз да се примиря с "грешката си", а после като му кажа, че няма да ходя - и пак същото....

Чудя се как може хора, които не си изневеряват, чувстват се добре заедно, излизат заедно, да имат такива проблеми трудни за решаване...и да се мисли за развод...много гадно Sad

Последна редакция: нд, 29 мар 2015, 21:32 от baff

Препоръчани теми

Слънцезащита върху лицето през зимата

Отказване на шише с вода (с биберон) - кога и как?

Трудно заспиване

Дисплазия на шийката на матката

Причина:

Причина: