Семейството на съпруга ми

Не съм оптимист, за съжаление.

baff, мисля, че си почти убедена, че нещата няма да се променят.
Дано да греша

Да, delpel, за жалост ни се иска да променим някои неща с любовта си, но не се получава колкото и да се борим. Благодаря ви за всички мнения, ако има някакво развитие ще ви пиша, просто познавам една негова страна, която ме прави щастлива, когато всичко ни е наред, знам че не е непостижимо...лошото е, че като се натрупат негативи и после съвсем няма оправия.
Знам, че отстрани е много лесно да се каже край, и вие го знаете, но на практика не е толкова лесно...когато съм чела други (безнадеждни) истории съм знаела, че колкото по-бързо продължи човек сам, нещата се оправят....обаче това е само отстрани...когато се случва на теб е друго.
Благодаря ви прекрасни мами за всички съвети и мнения, радвам се, че съществуват такива хора като вас 

Това си е твоят живот, ти си решаваш какво искаш 

На мен в твоята ситуация би ми било в пъти по-трудно да остана, отколкото да си тръгна, но това съм аз, съвсем различен човек. Всеки си избира каквото иска 

Овен ли е този мъж?

Лъв

Зодията е без значение, мен мълчанието ме тревожи

Уффф... Той просто ще остави нещата на самите тях или твоите действия, дори това да се изразява в 5 месеца мълчание или раздяла. Ако беше Овен, те поне използват мълчанието за предприемане на конкретни действия и решения.
Да, мълчанието визирах и аз.

Dana, ако си тръгна ще ми е много много трудно, знам че ще се оправя някакси...той е този, който много ще изгуби (не визирам себе си), защото винаги е живял в нямане, тормоз...а с общи усилия постигнахме нормално съществуване за нас двамата, да живеем отделно, да си купим уреди, да купим кола, да сме независими...да си призная, ще ми е жал за него много, защото си няма нищо...питам се защо си го причинява, някои хора от лицемерие дори ще бъдат мили и добри, ако са по-хитри (не че искам такава връзка)  

Такъв си е....мълчи.... по празниците, когато сестра му и майка му се караха с него, не им се обади доста дълго време, а със сестра си все още не общува...краен ли е, недодялан ли е, инат ли е...и аз не мога да го разбера. Някои хора се сдобряват със гушкане, говорене, други със секс...при него нищо такова не влияе...става като статуя (виждам, че днес физиономията му е доста изстрадала, личи му - не му занесох закуска, нито кафе, по едно време се появи в трапезарията и стоя дълго на масата, хапна, но не бързаше да тръгва)

Много тегаво ми се струва, той кога е доволен и щастлив да речем?

Той сега от миналата неделя ли мълчи, цялата седмица? Тоя уикенд ходи ли?
Чудя се ако тотално го ошашкаш другия уикенд със супер весело и усмихнато - еййй, злато, кога отиваш при вашите на село, как ли са се затъжили за теб и как ще ти се радваааат, ееех , сладури, много поздрави и целувки да им носиш, аз лоша работа, пак не мога да ида, ама ти нищо, иди ги виж хората, татко ти да го уважиш човека. 
Една приятелка като се изпозаразвеждахме, така ми даваше акъл - важно е да сменяш тактиките, да се ошашкват какво става  Така нямат време да измислят какво да кажат и реагират неподпраевено и първосигнално.

    Мхм, малко за разведряване (защото не вярвам много в това, но пък си имам лъв вкъщи), но с него ще трябва да смениш изцяло поведението си. Не характера - влюбен е в добротата ти, само реакциите. Лъвовете мразят да ги съжаляват и изпитват презрение, ако решат, че отсреща си просят съжаление. Този път си го изненадала  и затова сега е мрачен. Хем се страхува да не му пострада самолюбието, хем да не го пренебрегнеш изцяло.   Обикновено за да те чуе, трябва да си кажеш претенциите постфактум и в спокойна обстановка, не в момента, когато възниква проблем. Иначе ще направи обратното и няма да се замисли. И много обича да се нуждаят от него, а негово величество да разпръсва благоволението си.  
    Бърди  

Бърди, ХА-ХА, той на ирония не поддава, става доста зъл и още по-мълчалив  
Но иначе идеята ти е страхотна, така или иначе, нищо няма да изгубя ако се направя малко на луда.
Да от миналата неделя мълчи, замина сам на село, прибра се много късно, опитахме да се разберем, но не се получи и оттогава - затишие.
Днес не е ходил, но тази седмица се прибираше от работа все към 9, аз пък не се тормозих много (чак не мога да повярвам, че успях). Цял ден е в леглото и не е мръднал.
Аз станах, малко се помотах навън и се върнах, че е дъждовно и нямам настроение за срещи с приятелки.

Dana, щастлив е според мен, когато излизаме заедно, петък и събота вечер, с цялата компания, винаги е много хубаво, като се приберем се гушкаме, обичаме се, леко сме пийнали, прибираме се ако не ми се стои, съобразява се, понякога аз го изчаквам...(сутрин в неделя се отрезвяваме като почнат да звънят един след друг родителите МУ) Баща му рано рано - "още ли спиш, айде ставай"..... През седмицата ходим да обядваме заедно, взема ме с колата...винаги ми се обажда ако имам нужда да ме закара до някъде, вечер се прибираме заедно....ей такива хубави нещица, гледкаме си вечер филмчета, той до по-късничко, но аз си заспивам и не му мрънкам. Щастлив е , когато сме двамата, свикнал е да ходим заедно навсякъде, може би затова е толкова гадна реакцията му...но не приемам, че отказва да разбере кое ме наранява, а за другите неща умее да ме посъветва примерно, ако имам тежък ден или да ми каже да не се впрягам толкова...отстрани погледнато, всички смятат, че сме прекрасно семейство, много се обичаме и разбираме, дори ни го казват, такива неща...

Хърмаяни, животът ни заедно не е бил само неразбирателство, просто проблемите се натрупаха, имало е моменти, когато е чувал "претенциите ми" и ги е изпълнявал доброволно 
Аз знам, че трябва да го изчакам малко да успокои страстите и да му мине, той дори сам си го е казвал, ама този път се прави на много обиден и напада гадно, което не е честно  според мен, но...така е решил, това прави. Нямам кристално кълбо да разбера какви ги мисли, нали и на майка си не споделял и тя жената не знае...и така 

Тука ти е грешката. Ти си на първо място, но не желаеш да го заемеш. Сега той е между чука и наковалнята. Свикнал е ти да правиш компромис с нахалните му роднини, а изведнъж на теб ти писва и той започва да се чуди какво става и защо така си се променила.
Кажи му, че роднините са негови и нека си ги гледа, но нито са на умирачка, нито са инвалиди, за да искат цялата рода под 40г и от двете страни да ги гледа. Не се оправдавай, не му се обяснявай, нямаш вина за нищо, не носиш отговорност за роднините му, а само за съпруга си. Тези хора НЯМАТ нужда от твоята помощ, нито от твоето присъствие. Ако легнат да умират или влязат в болница, дано не става - тогава да. Но за мързел и нечие чуждо удобство - не.
Намери си какво да правиш в свободното време. В крайна сметка за това си учила и блъскаш. Щом той не оценява усилията ти за общото гнездо - вложи тези усилия в себе си. Почивки, разпускане, спа-уикенди... Той да ходи да се блъска, син и внук им е - те са негова грижа, не твоя. Ако е толкова глупав, че да не види как сам се съсипва - не е човек за тебе.